prnedev написа:А какво е "Павлов иск" накратко? Ако може накратко де...
Накратко ...
Чл. 135 от ЗЗД им предоставя тази възможност – отменителен иск, още известен като Павлов иск. Членът постановява, че „кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът го договаря, трябва също да е знаело за увреждането”.
С иск по чл. 135 от ЗЗД могат да бъдат атакувани:
>> всякакви договори на длъжника – възмездни: продажба, заем; безвъзмездни: дарения, поръчителство
>> всякакви едностранни правни сделки на длъжника: отказ от наследство
>> всякакви правни действия, например плащане
Не могат да бъдат атакувани от кредиторите онези сделки на техния длъжник, които нямат имуществен характер; сделките му с такива имуществени права, чието упражнение зависи от личната преценка на длъжника.
Всеки кредитор може да води иска по чл. 135 от ЗЗД. Не е неоходимо кредиторът да представя изпълнителен лист за вземането си, за да може да предяви отменителния иск. Качеството му на кредитор следва не от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с длъжника.
Отменителният иск не принадлежи на онзи кредитор, чието вземане е възникнало след сключването на атакуваната с иска сделка. Кредиторът може да атакува сделката на длъжника си само ако тя е сключена, след като той е придобил качеството на кредитор.
Отменителният иск ще бъде допустим, макар и атакуваната сделка да е сключена, преди кредиторът да е придобил това качество, ако тя е извършена с единствената цел да бъде лишен кредиторът от обезпечението, на което е могъл да разчита. Според чл. 135, ал. 3 „когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора”.
Увреденият кредитор трябва да предяви отменителния иск срещу длъжника и лицето, с което длъжникът е договарял. Завеждането само срещу третото лице не би довело до отхвърляне на иска.
Предпоставки за иска
>> обективно условие: увреждане. Необходимо е правното действие на длъжника, което кредиторът иска да отмени, да го уврежда. Увреждането е обективна предпоставка на иска. Кредиторът е увреден, най-общо казано, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност.
Длъжникът може с действията си направо да намали своето имущество, което служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Намалено, то може да се окаже недостатъчно за тяхното удовлетворение. В резултат кредиторите са увредени. Длъжниковото имущество се оказва намалено не само когато е намален активът, но и когато е увеличен пасивът на същото.
>> субективно условие: знание за увреждането. Необходимо е длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си.
Ако правната сделка е едностранна – отказ от наследство, отказ от вещно право, заличаване на ипотека – само длъжникът трябва, а и може да има съзнанието, че с нея уврежда кредиторите си. Това е достатъчно, за да може да бъде обявена сделката за недействителна.
Обратното е, ако извършената от длъжника правна сделка е двустранна – договор. В този случай се налага правото на кредиторите да искат отменяването на увреждащите ги договори на длъжника им да бъде съчетано с интересите на третите лица, които добросъвестно са сключили тези договори с длъжника и са придобили права от тях. За да отговори на тази нужда, законът провежда разграничения:
>> в зависимост от това, дали договорът е безвъзмезден или възмезден, и
>> в последния случай – според това, дали контрахентът на длъжника е бил добросъвестен или не
>> ако договорът е безвъзмезден, необходимо и достатъчно е само длъжникът да съзнава, че с тази сделка уврежда кредиторите си, за да може същата да бъде обявена за недействителна. Няма значение, че третото (дарено) лице не знае това. Макар и добросъвестно, то няма да бъде защитено и предпочетено пред кредитора.
>> ако договорът е възмезден, необходимо е длъжниковият контрахент също да знае, че договорът уврежда кредитора. Контрахентът на длъжника се намира поначало при условия, еднакви с тези на увредения кредитор. И той е дал нещо на длъжника, за да получи насрещна престация. Затова правната сделка на длъжника може да бъде обявена за недействителна спрямо длъжниковия контрахент, само ако той е бил недобросъвестен, ако той е знаел, че с тази сделка длъжникът уврежда кредиторите си, че тя изключва или затруднява тяхното удовлетворение.
Чл. 135, ал. 2 установява една оборима презумпция за знание на увреждането: „знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника”.
Тази презумпция поставя кредитора в много благоприятно положение. Тя го освобождава от нуждата да доказва, че длъжникът и контрахентите му знаят, че извършената между тях сделка уврежда кредитора. Законът е доказал това вместо него.
Чл. 135 от ЗЗД дава пълно право на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него правните действия на длъжника му, които го увреждат.
Искът по чл. 135 от ЗЗД не е вещен иск. Кредиторът не придобива никакви вещни права над вещите и имуществата, предмет на атакуваната от него сделка. Отменителният иск не е иск за вредаи и загуби. Кредиторът няма право да иска от третото лице щетата, която той е понесъл от сключването на атакуваната сделка. Отмениятелният иск е иск за относително унищожение на сключената във вреда на кредитора сделка. Той е иск за обявяване атакуваната сделка за надействителна относно кредитора, който я атакува.
Отменителният иск и искът за разкриване на симулация
>> с отменителния иск се атакува една действителна, съществуваща сделка. При симулацията сключената сделка е привидна, несъществуваща.
>> отменителният иск принадлежи само на кредитора, който е станал такъв преди сключването на атакуваната сделка. Искът за разкриване на симулация е отрицателен установителен иск. Като такъв той може да бъде предявен не само от всеки кредитор на длъжника, не само от неговите частни правоприемници или заветници, не само дори от самите страни по сделката, но и от всеки заинтересуван от разкриване на симулацията.
>> решението по отменителния иск връща имота в имуществото на длъжника, само по отношение на кредитора, който е предявил иск. Решението по иска за разкриване на симулация ползва всички кредитори.