След прецизнотстта с която Sуstem обоснова тезата си, която и аз споделям, мисля да е изяснено, че непроизнасянето (мълчаливият отказ, както колегата e.kalcheva го формулира) на Кмета да извърши Проверка на конкретния строеж по указание на РДНСК, не носи характеристиките на ИАА в случая.
По-горе предложих като средство за защита общия исков ред, като за ориентация поставям тук произволно взето решение .
e.kalcheva написа:.....Разбира се, че е налице непосредствен, личен и пряк правен интерес, тъй като незаконния строеж се изгражда в съседен на питащия имот, без спазване на предвидените в ЗУТ отстояния...
Решение № 1291 от 16.XI.1992 г. по гр. д. № 1038/92 г., IV г. о.,
докладчик съдията Поликсения Мойнова
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 4/1993 г., стр. 21чл. 109 ЗС
Самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационната граница представлява нарушаване правото на собственост на съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост.
------------------------
С предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС ищците са поддържали, че с извършване на незаконен строеж от ответниците на самата регулационна линия им се пречи да осъществяват в пълен обем правото си на собственост. Районният съд е уважил иска, приемайки, че след като строежът е незаконно изграден и неузаконим, което ще рече, че е недопустим по териториално-устройствените разпоредби и планове, не е необходимо ищецът да доказва как и по какъв начин този строеж му пречи на правото на собственост, защото законодателят при регламентация на начина на застрояване в населени места се е съобразил и със запазване правото на собственост и ненакърняване на това право от незаконно застроени в съседство сгради. Този извод на К. районен съд е напълно законосъобразен и правилен.
К. окръжен съд, като е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил негаторния иск, е допуснал нарушение по чл. 207, б. "а" и "г" ГПК, което мотивира отменяването му по реда на надзора.
Незаконосъобразно е прието от второинстанционния съд, че след като ищците не са конкретизирали с какво и как им се пречи от ответниците за упражняване правото им на собственост, негаторният им иск следва да бъде отхвърлен още повече, че техническият експерт е приел в заключението си, че този незаконен строеж не хвърля сянка в съседния имот.
За да се създадат специални и задължителни норми на застрояване на населени места, ЗТСУ е съобразил разстояния, височини на съседни сгради, съобразени и с лицето на парцелите, изградени са силуетни и квартално-застроителни планове, също съобразени с терена и характера на самото седалище и всичко това е все с оглед в най-пълна степен охраняване интересите на собствениците на съседните парцели, осигуряване максимална самостоятелност и спазване на санитарно-хигиенни изисквания. С изграждане на стълбище от ответниците на самата регулационна и гранична линия между двата парцела с височина над допустимата, с изграждане на надзид над оградата и тераса с височина над допустимата, с изграждане на надзид над оградата и тераса с височина над 1,20 метра - строителство без съответно разрешение в пълно нарушение на разпоредбите на ЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ и неузаконимо, се ограничава ползуването от страна ищците на част от дворното място, граничещо с ответниците. Те ще преминават по стълбището с височина над оградата в непосредствена близост с тази ограда, ще ползуват терасата, с което ще нарушават правото на безпрепятствувано ползуване от ищците на цялото им дворно място.
Самият факт на извършване на незаконно строителство в нарушение на законните правила и норми представлява нарушаване правото на собственост на съседа, след като то е осъществено на самата линия между двата парцела, обозначена с постоянно и здраво поставена ограда, което право на собственост може и следва да бъде защитено единствено по реда на чл. 109 ЗС, след като въпреки многократните искания на ищците не е могло да бъде защитено по реда, предвиден в ЗТСУ.
К. окръжен съд не е съобразил, че строителните норми по ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 имплицитно включва в себе си изискването към собственика на съседния имот да съблюдава тези норми като ограничение на правото му на собственост с оглед несмущаване на това право на неговия съсед. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 50 ЗС.