Ура, отмениха големите съдебни такси но...

[Публичен изпълнител]

Ура, отмениха големите съдебни такси, но не казват какво ще стане с тези които вече са ги внесли. от кога е датата на отмяната и т.н.

[???]

Кой ги е отменил, кога, дайте повече информация МОЛЯ!

[ss]

ВАС ги отмени - с решение 295 от днес -16.01.Има го като новина в LEX.

[LG]

РЕШЕНИЕ

№ 295
София, 16.01.2004

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
при секретар Нина Спасова и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА
по адм. дело № 7738 / 2003.


Производството е по чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 ЗВАС. Образувано е по жалба на "Съюз за подпомагане на малките и средните предприятия" със седалище гр. Варна, ул. "Дръзки" № 13 против § 1 на Постановление № 154 от 15 юли 2003 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.), с който се правят изменения и допълнения в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси /ЗДТ/ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, одобрена с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.). Поддържа се, че постановлението е издадено при липса на материална компетентност, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Изложени са доводи, че Министерският съвет е определил таксите, без да се съобрази с доходите и имуществото на гражданите. С постановлението е уредена материя, която съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България се урежда само със закон. Министерският съвет е наложил прости такси, които не са в съответствие с материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата, така както изисква чл. 2, ал. 2 от ЗДТ. Съгласно официалните данни на Националния статистически институт реалното увеличение на доходите за периода 1998 - 2002 г. е под 30 %, а увеличението на таксите е в пъти, с което по същество се нарушават правата и се засягат законните интереси на гражданите и юридическите лица на съдебна защита, признати и гарантирани от чл. 6, чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Като е разделил делата на граждански и търговски, Министерският съвет е решил въпроси извън правомощията си, а въвеждайки долни граници на простите такси е нарушил закона. Точка 2 от тарифата, с която е определен размер на таксите за неоценяемите искове, противоречи на чл. 55, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Мотивите за приемането на обжалваното постановление са изложени в доклада до Министерския съвет от Министерството на правосъдието. Тази тарифа е приета с ПМС от 1992 г. и досега е изменяна 16 пъти. В правомощията на Министерския съвет е да извърши и последното изменение в тарифата. Законът за държавните такси определя в кои случаи се събират държавни такси от органите на съдебната власт и с това е изпълнено изискването на чл. 60 от Конституцията. Министерският съвет има право само да одобрява тарифите и размера на таксите.
Заинтересованата страна - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че тарифата е издадена от компетентен орган, в необходимата форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби за издаването й и е съобразена с целта на закона. Възражението на жалбоподателя за конкретния размер на таксите е по целесъобразност и не може да се разглежда в това производство, което е за законосъобразността на акта.
Върховният административен съд - петчленен състав, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

По допустимостта на жалбата.
От установения в чл. 4, ал. 1 на Конституцията на Република България основополагащ принцип за законност произтича изискването всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата, да са конституционосъобразни и законосъобразни. Гаранция за спазването на този принцип е регламентираната с чл. 120, ал. 2 КРБ правна възможност гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, които считат, че актът противоречи на норми от по-висок ранг, без да е необходимо да доказват наличието на пряк и личен интерес от конкретно засегнати материални права. Подаването на жалба срещу нормативен акт съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС не е ограничено със срок, с оглед на което жалбата е допустима.

По основателността на жалбата.
С разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗДТ от 1951 г. на Министерския съвет е делегирано правомощие да одобрява тарифи, с които да определя размера на държавните такси, събирани от органите на съдебната власт и други държавни органи и бюджетни организации. Тази делегация е запазена и при последвалите по време на действащата Конституция две изменения на закона от 1991 и 1996 г. С решение № 10 от 26.06.2003 г., постановено по к.д. № 12/2003 г., Конституционният съд прие, че установените със закон държавни такси, които гражданите и организациите следва да заплащат срещу извършена услуга, са частни държавни вземания, поради което делегираното правомощие на Министерския съвет да определя техния размер не противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Това решение е задължително за правоприлагащите органи по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Следователно Министерският съвет е издал обжалвания подзаконов нормативен акт въз основа на законова делегация и в рамките на предоставената му компетентност, поради което възражението за нищожност на акта е неоснователно.
От заявените с жалбата основания за незаконосъобразност на § 1 от ПМС № 154 от 2003 г. Върховният административен съд - петчленен състав, намира за основателни следните:
Относно твърдението за нарушаване на конституционния принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите.
По силата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията "гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество". С § 1 на ПМС № 154 от 2003 г. Министерският съвет е увеличил размера на таксите по Тарифа № 1 към ЗДТ, събирани от съдилищата за услугите по т. 1 до т. 24 вкл. и таксите, събирани от Министерство на правосъдието за услугите по т. 55 до т. 62ж вкл. без да се съобрази с този конституционен принцип. При съпоставката на размера на държавните такси до и след изменението им с ПМС № 154 се установява, че увеличението им за различните услуги е от 2 до 30 пъти. То не съответства на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. Становища в този смисъл са изразили и министърът на финансите, министърът на транспорта и директорът на Дирекция "Икономическа политика" на Министерския съвет при съгласуване на проекта за постановление. Това обстоятелство се установява и от представената по делото официална статистическа информация на Националния статистически институт, от която е видно, че за периода 1998 - 2002 г. увеличението на общия доход средно на лице в левове е в размер на 72.14%, а инфлацията е 50.8 %, т.е. реалното увеличение на доходите за периода е под 30%. Следователно, независимо от увеличението на доходите на гражданите в резултат на предприетите от правителството действия в тази насока, направеното рязко увеличение на таксите не съответства на доходите на гражданите и е в пряко противоречие с изискването на чл. 60, ал. 1 от Конституцията.
Относно твърдението за нарушение на принципа за съответствие на държавните такси с направените разходи.
При определяне размерите на таксите за съдебна защита Министерският съвет е нарушил и законоустановения принцип за съответствието им с направените разходи за осъществяването на дейността. Съгласно чл. 2 от ЗДТ държавните такси са прости и пропорционални, като простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, а пропорционалните такси върху цената на документа или услугата. Ето защо таксата, като парично задължение към държавата, дължима в лицето на компетентен държавен орган при извършването на определена дейност от страна на този орган, следва да бъде разходоориентирана и икономически обоснована. Определените с обжалваното постановление държавни такси не са обосновани нито с реалното увеличение на себестойността на предоставяните услуги, нито с реалното увеличение на доходите на гражданите.
Относно твърдението за ограничаване достъпа до съдебна защита.
Безспорен факт е, че цената на дадена услуга определя нейната достъпност. Когато едно лице, за да защити правата си по съдебен ред, следва да заплати в полза на държавата парична сума, надвишаваща значително средномесечния му доход, то това реално ще ограничи конституционно гарантираното му право по чл. 56 и 120, ал. 2 от Конституцията за достъп до правосъдие. Ограничаването на достъпа на гражданите и юридическите лица до съдебна защита фактически ограничава и контрола за законност върху актовете и действията на административните органи, който съдебната власт, съгласно чл. 120, ал. 1 от Конституцията, е длъжна да осъществява след като бъде сезирана. Основната функция на правораздаването да защити гражданите и юридическите лица при нарушаване на правата им може да бъде реализирана единствено чрез гарантиране на действителен достъп до правосъдие. Елемент от тази гаранция е и финансовата достъпност на съдебните услуги, защото заплащането на държавни такси е част от нормативно установения ред за упражняване на правото на съдебна защита. Следователно съдебните такси не следва да са пречка за реализиране на конституционното право на съдебна защита поради липса на финансови възможности. Освен с посочените конституционни разпоредби правото на достъп до съд е гарантирано и с чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр.80 от 02.10.1992 г. в сила за България от 07.09.1992 г. Съдържанието на това право многократно е тълкувано от Европейския съд за правата на човека, който приема, че то следва да може да бъде упражнено без съответната държава да поставя каквито и да било правни и практически пречки, освен ако е налице законна цел за това. Не може да се приеме като законна цел икономически необоснованото съображение за увеличение на стандарта на живот и доходите на населението. Необосновано високите и несъобразени с доходите на населението държавни такси, определени с § 1 на ПМС № 154 от 2003 г. са практическа пречка за упражняване на правото на достъп до съд на значителна част от гражданите и юридическите лица.
По изложените съображения се налага изводът, че постановлението в обжалваната част е издадено в нарушение на посочените материалноправни разпоредби и целта на закона. Това налага отмяната на § 1 на ПМС № 154 от 2003 г. на основание чл. 12, т. 4 и 5 ЗВАС като незаконосъобразен.
На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като искането е направено след обявяване на делото за решаване.
Водим от горното и на основание чл. 27, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - петчленен състав,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ като незаконосъобразни разпоредбите на § 1 на ПМС № 154 от 15 юли 2003 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.), с който се правят изменения и допълнения в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, одобрена с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.).
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светла Петкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Цветанка Табанджова
/п/ Светлана Йонкова
/п/ Милка Панчева
/п/ Здравка Шуменска

[gega]

Отново жените да проявят смелост! Какви са последиците ли - чл. 55 (1), предл. 3 ЗЗД - държавата, в лицето на ВСС, се е обогатила неоснователно с паричките на хорицата! Неуоснователно обогатяване при отпаднало правно основание!!!
Достойно решение на достойни хора!!!!!!

[Mb}|{bT]

Колкото и да ми е противно отмененото постановление на МС, трябва да кажа на Гега, че неоснователно обогатяване няма. Нормативните админстративни актове са в сила за периода: три дни след обнародването им, освен ако не е постановено друго до отмяната им (която ще настъпи с обнародването на решението на ВАС). Отменителните решения на ВАС нямат обратна сила по отношение на този вид административни актове и следователно всички събрани от съдилищата за въпросния период са напълно законосъобразни и обосновани. Т.е. отмяната на §1 от ПМС № 154 не означава отпадане на правното основание на което са събрани таксите. Неприятно но факт...

[gega]

Предполагах, че ще има такъв отговор - и точно такава е практиката в момента, но тя няма нормативна опора! За сравнение
ЗВАС - „ Чл. 27. (1) Когато съдът отмени нормативен акт, той не се прилага.
(2) Възникналите правни последици от отменения нормативен акт се уреждат от органа, който го е издал.”
„Чл. 31. Диспозитивът на решението на Върховния административен съд, с който се отменя нормативен акт, или определението, с което се спира неговото действие, се обнародват в официалния раздел на "Държавен вестник" и влизат в сила от деня на обнародването им.”
КРП - чл. 151 (2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.”
Като отчетем, че има разлика между обявяване на противоконституционност на дадена законова норма от КС и отмяната на подзаконов нормативен акт като противозаконен само чисто формално юридически, ясно изпъква разликата - конституционният законодател ИЗРИЧНО е регламентирал действието на решението ex nunc, за решенията на ВАС, с които се отменят подзаконови праввни норми изричена норма в този смисъл няма. Чл. 31 ЗВАС единствено опредяля момента на влизане в сила на отменителното решение, но не и неговото действие!А ясно е, че всеки акт, който е бил отменен, се счита, че не е проявил своята юридическа сила, а следователно - в конкретния случай имаме неоснователно обогатяване вследствие отпадналото с обратна сила правно основание. В този смисъл би трябвало да се тълкува правната норма, регламентирана в чл. 27 (2) ЗВАС „Възникналите правни последици от отменения нормативен акт се уреждат от органа, който го е издал.” Така МИСЛЯ аз, ако някой ме опровергае - ще се съглася!

[Mb}|{bT]

Ами хайде и аз да цитирам чл. 27, ЗВАС:
Чл. 27. (1) Когато съдът отмени нормативен акт, той не се прилага.
2) Възникналите правни последици от отменения нормативен акт се уреждат от органа, който го е издал.”


1. Законодателят е използвал думата "отмени", а не прогласи за нищожен. Отменят се унищожаемите административни актове, които пък пораждат правно действие от деня на влизането им в сила, до деня на отмяната им. Това е основната разлика между нищожността и унищожаемостта в административното право. Може да се направи и аналогия с унищожаемостта и нищожността в облигационното право, но според мен не е много удачна.
2. Използван е изразът "не се прилага", което означава нищо по-различно от "не се прилага занапред"
3. Самият факт, че органът издал отменения акт трябва да уреди ВЪЗНИКНАЛИТЕ ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ, които са възникнали именно през време на действието му, също означава, че става въпрос за унищожаемост, защото ако тук се касаеше за нищожност, въобще нямаше да говорим за правни последици, защото както е известно, нищожният акт НЕ поражда такива и "все едно никога не е бил издаван", т.е. не може и да породи правни последици
4. Ти сам правиш аналогия с отмяната от КС на противоконституционни текстове от закон - тук положението е същото, защото въпреки и отменен текстът, отношенията възникнали и развили се през периода преди да бъде отменен се уреждат именно от него и след отмяната, т.е. ако сега КС отмени ЗНасл, всички наследили при неговото действие ще запазят статута си. И това си има име, между другото - нарича се "правна сигурност" или "правна стабилност"
5. ex nunc означава "за напред", да речем, че тук пък се касае за твоя правописна грешка. Не се заяждам. :)))

[gega]

Благодаря ти, че не се заяждаш, защото ако не се бе извинил предварително, то щеше да изглежда твърде дребнаво! Но явно не си вникнал добре в написаното от мен - „Конституционният законодател ИЗРИЧНО е регламентирал действието на решението ex nunc.”, т. е. когато ОБЯВИ за противоконституционен, а НЕ отмени (има някаква несъществена разлика, нали), тази норма с ранг на закон не се прилага ЗАНАПРЕД, екс нунк, докато в ЗВАС не е уредено ИЗРИЧНО действието на отмяната екс нунк, ЗАНАПРЕД, поради което твърдя, че при съпоставка на конституционния текст с този по ЗВАС се ОТКРОЯВАТ различия, отлики, които НЕ са без значение! Поради което според мен, ако законодателят искаше да придаде действие EX NUNC на отменителното решение на на ВАС, разглеждащ спор за законността на подзаконови нормативни актове, смятам, би ИЗРИЧНО я предвидил, както е постъпил конституционният законодател! Но това е въпрос на тълкуване, а то може да бъде само едно и единствено - ПРАВИЛНОТО. Още веднъж подчертавам, че ми е известна практиката и тя не е в подкрепа на моето съждение и тълкуване на закона, но това не означава, че не би трябвало да се извършва ДОКТРИНЕРСКО:)))))))))))))) тълкуване на нормите! Не зная дали би се съгласил с мен. А относно това кой акт е унищожаем и нищожен този въпрос е неотносим в настоящия спор:)))))))))))) Но и твоите разсъждения само доказват правилността на моята теза, че възникналите правни последици от УНИЩОЖАЕМИЯ акт се УНИЩОЖАВАТ с ОБРАТНА СИЛА, ЕКС ТУНК!!!!:)))))))))))))

[hristo_panev]

Според мен си напълно прав, че става въпрос за тълкуване на закона. Но колкото и да не ни харесва една практика (на мен също не ми харесва), според мен не може да се отрече, че тази практика е следствие от правилно тълкуване на закона.
Не зная защо с лека ръка пренебрегваш и обявяваш за неотносим въпроса за унищожаемостта и нищожножността. Според мен това е в основата на въпроса и съответно и на отговора.
Ако ставаше въпрос за унищожаване на вече възникналите правни последици с обратна сила, само на основание влязлото в сила СР, с което се отменя АА,(за което между другото говори ЗЗД при унищожаемите сделки), въобще нямаше да се говори за уреждане на възникналите правни последици от органа, издал отменения акт, защото към този момент те въобще не биха съществували. В ЗВАС по-скоро става въпрос за евентуална проява на добра воля на органа издал акта, който на това законово основание ( чл. 27, ал. 2 ЗВАС) би могъл примерно да върне парите на хората. Но ти и сам се сещаш, че това естествено няма да се случи:)

[hristo_panev]

А, пропуснах факта, че съм се логнал в системата :)
Mb}|{bT

[Тета]

Решението на петчленния състав влиза в сила от деня на публикуването му в Държавен вестник и има действие само за бъщеще време, т.е. досега събираните съдебни такси са законни. Освен това не е налице неосвонателно обогатяване на държавата, няко преди мене е обяснил защо.

[Иван]

Сърбят ме пръстите да се намеся!
Двете ви становища са безпорно интересни и добре аргументирани. Гега, ти както съм ти писал и друг път, не се притесняваш да излагаш становища, често изглеждащи дори еретично. ЕВАЛА!
Чл.11 от ЗВАС-По въпросите, които не са уредени в този закон, се прилага ЗАП и ГПК.
Дали въпроса все пак не е уреден в ЗВАС? Какво иска да каже законът с това, че възникналите правни последици се уреждат от органа, който е издал отмененият нормативен акт? Ако се приеме становището на Христо Панев, тази норма ще трябва да я игнорираме. Породените от отменения акт правни последици си остават такива, каквито са. Но ЗВАС изрично се произнася в друга насока, а именно-за ревизия на тези правни последици. Т.е въпреки че се отменя нормативен акт, принципът за правна стабилност дава път и предимство на принципът за законност. Безспорно е правилна логиката на г-н Х.Панев. Но все пак когато се обявява противоконституционност на закон, това е нормативен акт от по-висока степен и съответно по-голямо значение от гл.т на прилагането му и въздействието му върху обществените отношения. Тук наистина правната стабилност е по-важна пред правните законност и равенство на гражданите пред закона.
Ето защо ще трябва при тълкуването на чл.27 ал.2 ЗВАС да имаме предвид и чл.51 ЗАП. Ако ЗВАС не казва достатъчно ясно в чл.27 как адм.орган-автор на отменения акт да уреди правните му последици , то въз основа на чл.11 от ЗВАС ще трябва да приемем действието на чл.51 ЗАП.

[gega]

ОК, и в крайна сметка какво мислиш ти?

[Иван]

Мисля че е ясно какво мисля. Ако приемем действието на чл.51 ЗАП, парите на хората ще трябва да бъдат върнати до размера на таксата, дължима по силата на тарифата преди изменението й.
Тук ме мъчи друг въпрос. Аз подадох искова молба на другия ден след влизането в сила на новите такси, като бях платил такса няколко дни преди влизането в сила. Съдът ми отказа образуване на дело с основание че трябва да доплатя такса. Клиента се отказа, тъй като от 30 лв трябваше да плати 100, а съвсем не беше сигурно дали ще може да си вземе парите/тъй като не се знае дали имуществото на предприятието длъжник ще стигне за нашето вземане/.
Въпроса е: сега ще трябва ли съда да образува дело и да отмени постановлението си за прекратяване на делото поради отстраняване на нередовност с основание отмяна с обратна сила основанието на нередовността? Да, ако приемем, че решението на ВАС има обратно действие, както смяташ ти, както смятам и аз.
Не знам защо все пак въпроса с правните последици на решението на ВАС по чл.27 ал.2 ЗВАС е формулиран така отворено, неясно, с възможности за противоречиви тълкувания. Това е изключително важен въпрос. Смисъла на целия закон е да се осигури съдебен контрол най-вече върху нормативните административни актове. Е добре, след като такъв е осъществен, какво се случва? Случва се чл.27 ал.2 ЗВАС, който не е ясен! Българска работа!
Но хайде стига толкова, че сядам да чета за конкурса за нотариуси.

[LG]

струва ми се, че действието на отменителното решение е само за напред. решението за отмяна на нормативен акт не може да постигне нишо друго, освен прилагане за напред на отменителния диспозитив, при това считано от датата на обнародването в ДВ. Парадокса тук е, че дори при постановено отменително решение, ползващо се със стабилитет, от датата на постановяването му до датата на публикуването му, то не поражда правните си последици - не отменя порочния акт. Ето защо самото решение не постига нищо друго от действие за напред.
Самият ВАС, в решение № 9668/02 по адм.д. № 2949/02 казва, "... че основанието за отмяна на незаконосъобразната разпоредба от подзаконовия нормативен акт е било налице още при приемането на акта. И затова, изразеното в чл. 27, ал. 2 от ЗВАС: "Възникналите правни последици от отменения нормативен акт, се уреждат от органа, който го е издал.", означава и има предвид породеното, развило се и приключилото по време на действието на незаконосъобразния акт (незаконосъобразна разпоредба от акт) правоотношение, респективно настъпилите правни последици от него..."

следователно ВАС застъпва тезата, че решението действа за напред, а последиците от започнали, развили се или приключили правоотношения, се уреждат от органа, постановил акта - следователно последици могат и въобще да не се уредят, ако органът бездейства... все едно няма последици... извинявам се за многословието:)

[Яз]

Казвате, че ако законодателят искаше, щеше изрично да даде на отмяната действие само занапред, както е направил с отмяната на законови норми от КС.
Добре, а не е ли това пропуск, не може ли чл. 151 от Конст. да се приложи по аналогия? Какъв пропуск, ще кажете, в ЗВАС изрично си пише там някакви неясни работи за последиците от отменените норм. актове, занимал се е значи с тези последици законодателят, не е да е пропуснал. Така е, но все пак и закънът, и норм. АА са нормативни актове, и двата са отменени поради противоречие с по-горен норм. акт - няма причина да не важи едно и също правило за отмяната и на двата, щом няма ясно уредени различни правила.
А ВАС как мотивира становището си за действие занапред? Нямам време да се ровя, а сигурно някой знае.

[Иван]

Колеги, току що четох и други решения на ВАС относно действието на решението по чл.27 ал.1. Съдът е категоричен, че то има действие за в бъдеще, като се основава на чл.27ал.1 и на чл.31 ЗВАС.
Големият въпрос който стои, е : Защо ще трябва правните последици от отменения нормативен акт да се уреждат от органа, автор на акта? ЗАЩО?
Отговора според мен е лесен, но той влиза в противоречие с посочената по-горе съдебна практика. Правопорядъка е система от правни норми. Тази система не може и не трябва да търпи противоречие вътре в себе си и тя съдържа механизми за преодоляване на незаконосъобразността. Когато подзаконов нормативен акт бъде отменен поради противоречие със закон, за времето, в което този акт е бил в сила, се оказва, че е породил правоотношения, които са в противоречие със закона. Ето защо правните последици от /във/ тези правоотношения трябва да бъдат уредени така, че да се постигне законосъобразност. Това е задължение за органа-автор на отменения акт. Какво обаче трябва да направи този орган? Ако смисъла на чл.27 ал.2 ЗВАС е преодоляване на незаконосъобразността, органа ще трябва да преуреди отношенията така, че нарушеното право да бъда възстановено, а ако това не е възможно-да удовлетвори засегнатото лице по друг начин/чл.51 ДАП/. Защото ако държавата в лицето на органа-автор на незаконосъобразен административен акт не спазва закона, тогава съществуването на правото се обезсмисля. Ето защо не съм съгласен със съдебната практика, която прилага принципа: "/извинете за вулгарносттта ми/ Битият бит, е--ният е--н." Не може да се приеме, че правоотношенията, възникнали по време на действието на незаконосъобразния и отменен по-късно АА да бъдат обявени за законни! НЕ може! НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН! Нарушава се най-основният от всички основни правни принципи-принципът за законността.
Може да се разсъждава и в другата посока-че "преураждането на правните последици по чл.27 ал.2 е нужно, именно защото те са законно възникнали. Това потвърждава действието на отмяната за в бъдеще." Но според мен не е издържано. Нужно е, защото тези правоотношения са факт от обективната и правната действителност, и трябва да бъде преодоляна тяхната незаконосъобразност. Аз искрено съжалявам, че това е съдебната практика, повлияна най-вероятно от правната уредба в КРБ относно решенията на КС.

[gega]

Успех, приятелю! Но ти не си за нотариус! Твърде си умен, за да се „забиеш” в дребнава материя! Очаквам повече от теб! Защо не се пробващ за магистрат!?

[gega]

Тук потвърждаваш моите думи, че си твърде умен, за да ставаш нотариус! Виждаш ли, схвана моята основна теза, лайтмотива на моите разсъждения, дето се вика:)))))))))))))))) Видя ли, че принципът на законността понякога се противопоставя на принципа на сигурността в правните отношения! А в Българистан това е правило, само че в полза на принципа на целесъобразността, правилността, понякога наричана от псевдо юристи правна сигурност! Добър си Иване!