Прословут "професор" и прословута "формула" по НП - Общ.ч.

[antoniyak]

Здравейте, скъпи колеги!
Студентка съм в 3-ти курс на спец. ,,Право".
Този семестър изучавахме или уж изучавахме - Наказателно право/обща част/. Наистина сложна материя, мислех, че по-сложно за разбиране от Гражданското право /обща част/ няма да има в тези 5 години, но явно съм се заблудила . Въпреки това е интересно, но трябва задължително някой да ти го обяснява, защото само с четене на учебник нищо не се разбира особено. Та започвам с това, че уж "Да ни го обяснява - трябваше професора, на който му е възложена задачата да ни чете лекциите по НП - обща част, а догодина за жалост и по особена част. Та цял семестър същият професор /няма да споменавам името му, нито университета, най-вероятно някои от вас ще се досетят/ си взе само 3 пъти лекция. От 75 часа лекции в семестъра, той само 3 от тях взе. 3 пъти по 5 часа, това значи, общо - 15 часа от 75! Пращахме му мейли аз и други колеги с въпроси по материала, но не благоволи да отговори. Асистентите го защитаваха като казваха, че бил адвокат и имал много дела, които са се дублирали с часовете му в университета. Луда работа. По думите на колеги от по-горните курсове и бивши студенти - въпросният професор, нямал доцентура, а взел професура директно от позицията на главен асистент, и редовно не си взимал часовете. Демек е нарушил закона. Нищо чудно за нашия университет! Няма и нито една публикация, поне аз нищо не намерих в интернет. Какъв адвокат е не знам! Та за изпита ни препоръча да четем от учебника на проф. Александър Стойнов. Бил най-добрият по неговите думи. Цял семестър го четохме - скучен, сух и безинтересен. Твърде много подробна и излишна информация. Е, мога да кажа, че го научих доста добре, съчетано с четене на НК и поглеждах също съдебна практика. Изпитът беше устен, въпреки че имаше заповед да не се провеждат устни, а писмени изпити, заради КОВИД-пандемията. За професора явно това не важеше. 200 човека се бутахме пред кабинета му. Пускаше по четирима. Успяхме да влезем - аз и още трима колеги около 16:30.ч.
За първи път го видях на живо. Мъж на средна възраст. Говореше изключително тъпо, селски диалект и поведение в буквалния смисъл. Не теглехме въпроси, а каза че ще ни пита нещо и да приключваме по-бързо, че бързал. На мен ми зададе въпроса: ,,Формула на Франк за определяне на умисъла. Определение и извеждане.". Колеги, в онзи момент се шашнах, бях се замислила малко и си казвам - но това никъде не го срещнах в учебника на проф. Стойнов! Тази формула за първи път я чувам. Притесних и не знаех какво да правя! Нямахме право да си разписваме въпроса,а директно трябваше да говорим. Първият колега трябваше да говори за "Годен и негоден опит". Неговият въпрос го знаех отлично. Скъса го. Скара му се и направо си го изгони. Още повече се притесних, но събрах смелост и казах на професора, че този въпрос никъде не го срещнах в учебника на проф. Стойнов, и че дори за подобна формула не съм чувала. Ако беше благоволил да си вземе лекциите, щеше да чуем, сигурно! Той се намръщи и ми каза следното /цитирам/:
-Ми аз как я знам, бе колежке! Хайде,чантичката, химикалчето, телефончето, учебничето и дома! Научете я и пак на поправката ще се питаме!
Ядосах се и на излизане праснах вратата!
Прибрах се и целия учебник на проф. Стойнов изрових, но не я намерих! В интернет също рових, нищо не открих! Стигнат до тук - може ли някой, който е по-запознат да ми я разясни тази прословута формула, заради която ми замина цялата тригодишна прецизност на изпити! Ужас! Ужасно ме е яд, че ме скъсаха! На цялата сесия, само по НП - обща част! Не е честно, колеги! Направо нямам думи! По НП в нашия университет, в нашия факултет - ПЪЛНА ПАРОДИЯ!

[ivan_lawyer]

Мога ли да се изкажа.

Първо - в момента ви ври и кипи - на всяка цена трябва да вземете дипломата, това е житейски съвет, Стойнев почина горкият, опитваха се да ни учат, кой както може - както и да е - аз съм 1994 година випуск, сега - определете си какво ще практикувате, също е интересно - при Наказателното право е формула до формула, каква е тази Франк, тежичко е като изпит, но.

Но.

Но.

Първо - намерете Иван - забравих леле, оглупях, той е професор - Иван Ненов, сетих се, Иван Ненов има Обща част и я изкълвете, имате време, храна и време за сън. Наизуст. Той е дефакто съставил Наказателният кодекс и 1968 година - колкото и да е това-онова - тогава е бил награден текстът на Наказателният кодекс, на една Римска конференция, значи е било умно направено, дрънти-прънти, но е така, аз не виждам молекула пролука на логиката.

Ако намразите Накателното право заради един изпит е глупаво, аз съм имал и Църковно право, пък си обичам материята.

Какво - нищо, аз мисля че има умишлен тормоз, да Ви накарат да мислите повече.

[lawchoice]

Извинявайте, ама на мен не ми стана ясно каква целите с горното многословие?
Струва ми се, че много неща не са ви ясни. Най-малкото не осъзнавате разликата между целта на средното и висшето образование. Да очаквате подобно съдействие от учител /който да ви смиля и да ви налее наготово информацията в главите/, наместо академичната насоченост на общуването в университета /целяща равнопоставени отношения и непрестанен интерес от придобиване на нови знания/ означава, че или мама, или тати са ви накарали да следвате "Право". Да следваш чужди амбиции винаги влече пагубен резултат...

[roshen]

Вероятно става въпрос за Райнхард Франк. Тъй като отношението на дееца към престъпния резултат е ключово за определянето на вида умисъл, Франк предложил следната “формула”: ако обвиняемият е допускал резултата, то следва да се постави въпросът - би ли действал по същия начин при наличие на знание за всички елементи от фактическия състав - ако отговорът е “да”, то налице е умисъл (Vorsatz); ако отговорът е “не”(обвиняемият би се въздържал от действие), то и умисълът отпада. Не знам кой Ви води курса, но може би е добре да се запознаете с конспекта и с лекции от горни курсове. Може пък да си има и други такива любими въпроси
Успех!

[ivan_lawyer]

Това е по Ленин, съжалявам, че се намесвам като политически - Ленин прави теория на "пеперуденото крило" взаиомо-причината и цялостната връзка на всички явления в природата и изобщо, като следва да се изолират до конкретните деяния, Франк не ми е известен, явно е някаква подмяна на термини.

Все ми е тая.

[kalahan2008]

Не съм специалист по Наказателно право, но със сигурност не съм изучавал тази формула на Франк в университета. Допускам също така, че малцина от практикуващите НП я знаят като roshen. Но не е в това въпросът. Въпросът е дали незнанието на тази формула е повод за оценка 2. Според мен-не.
Нормално е питащата да е афектирана и това обяснява създаването на темата. Ако бях на мястото на студентката, и аз щях да бъда афектиран. Както и всеки друг нормален човек. Назидателният тон в случая според мен е неуместен. Както професорът има неограничена власт да пише, каквато си иска оценка, така и студентът има право да изрязява свободно своето мнение, още повече че не споменава изрично името на преподавателя и по никакъв начин не уронва престижа му.
Отдавна не живеем в тоталитарно общество и поне на теория всеки има право да изразява свободно мнението си, стига да не уврежда другите по този начин. Следва да се отбележи, че това е основно конституционно право и същото не следва да се тълкува стеснително. Българското висше образование в това отношение изостава от западното, където обратната връзка на студентите към преподавателите има значение.

[ivan_lawyer]

Аз не съм за тоталитарно общество, но извинете - да си юрист и да не си взел изпита си по Наказателно право е все едно - да караш автомобил с недостатъчно умения.


Не казвам всеки да е състезател по рали-спорт, което ми е чуждо донякъде, да е супер автомобилист, което също е глупашко - имам колеги, които половината ден прекарват в автомобили, което ги прави неконкурентно-способни и това сме го говорили не е един път, адвокат с автомобил е равно на глупак със самоделно самолетче - така или иначе не летиш, особено в София, само си представяш, че си по-бърз.

Но все пак базови умения да управляваш кола е хубаво да имаш, а Наказателното право в изкуството на адвокатлъка е важно, за да предпазиш хората от излишни драми.

Знам какво е и мнението на студентите за Стойнев, който почина, конкретно този преподавател в момента не го знам - но го адмирирам, подкрепям, защото Стойнев ме възпита много - много означава - много.

Само един пример - ако си ЧСИ (те са органи по изземване на имущества), като имаш длъжник - как ще разрешиш случай, когато ти укрият автомобил, не само това - но го продадат, а ако е назначен пазач самият длъжник.

Пламен Панайотов дава един вариант, Румен Ненков, друг, но това не е борба на бръмбари рогачи, тук може да пострада и невинен човек. Ето пример за приложението на Наказателното право в областта на Изпълнителното производство, а това е важно, както и да е.

[roshen]

Само да уточня, че за първи път чух името от колегата и просто ми стана интересно, а и исках да помогна. Може да не боравя с правилните източници, но не ми беше особено лесно да намеря тази информация. Също личните ми разбирания са, че знанието кои чуждестранни юристи/школи са повлияли на развитието на нашето право е полезно, но е нещо, с което се надгражда, а не основа за оценяване. На мястото на колегата също щях да смятам, че да се изисква от мен да знам нещо в 3. курс, което не е в конспекта, лекциите или посочената литература, е несправедливо. Малко смешно е един професор да сравнява знанията си със студент. Но понеже отдавна не съм 3. курс, мога само да успокоя колегата, че подобни случки са част от студентския живот и че колкото и да е ядосана сега, след време ще се забавлява с тях. Доколкото си спомням на един приятел книжката му летя през цялата аудитория с 2-ка на държавен, защото заяви точно на Стойнев, че ИД на кражбата е отнемане и че никой не е по-голям от Закона На мен ми се наложи да сменя университет и специалност след разногласия с един преподавател дали за да си взема изпита, трябва да пия кафе с него и неспазен ангажимент от страна на Ректора да ми назначи изпитна комисия. Мисълта ми е, c’est la vie. Ако се търси реално академично общуване и взаимно уважение, мястото не е държавен университет, макар че и там има отделни личности, които са на необходимата висота.

[kalahan2008]

Аз не съм за тоталитарно общество, но извинете - да си юрист и да не си взел изпита си по Наказателно право е все едно - да караш автомобил с недостатъчно умения.

Ами Вие не знаете за формулата на Франк, както стана ясно вече, значи съгласно критериите на неизвестния професор сте за двойка, а съгласно собствените си критерии нямате достатъчно умения за юрист, щом сте скъсан по НП.

Само един пример - ако си ЧСИ (те са органи по изземване на имущества), като имаш длъжник - как ще разрешиш случай, когато ти укрият автомобил, не само това - но го продадат, а ако е назначен пазач самият длъжник.

И какво общо има този пример с НП-обща част? Има 2 варианта-или ЧСИ подава сигнал в прокуратурата, или взискателят. Който подаде сигнала, него ще го викат на разпит като свидетел и евентуално после ще го търсят за набедяване. Но всичко това е предмет на НПК, а не НК. ЧСИ нищо не може да направи от фактическа гл.точка. Много неудачен пример.

[berto]

Колежке, кажете кой е тоя професор, вероятно е от провинцията, защото в София не се преподават такива неща. Това е тежка теория, която само някой луд може да преподава. Колегата ivan_lawyer правилно Ви е насочил към Ненов. Учебникът на Стойнов наистина е добър, най-съвременният е, но теоретични школи по наказателно право не се учат. Погледнете конспекта за всеки случай и поразпитайте горните курсове да Ви услужат с лекции. Също така не пренебрегвайте асистентите, питайте и тях. В наказателното право - обща част най-важно е учението за престъплението. А иначе отговорът на въпроса, без да знам кой е въпросният Франк, би трябвало да е, че има два ВИДА умисъл и две ФОРМИ на вината. Умисълът е пряк (деецът ИСКА настъпването на общественоопасните последици) и косвен (деецът ДОПУСКА настъпването на общественоопасните последици), а ФОРМИТЕ на вината са умисъл и непредпазливост. Зарежете тия глупости с имената и школите и не си го слагайте. Това никой няма да Ви го търси в практиката. Просто си вземете изпита и приключете, а иначе знайте, че професори, които не идват на лекции има и в София, само че за разлика от провинцията явно в София имат благоволението да пращат асистенти да четат лекциите.

[portokal]

Не знам дали някой е по-голям от закона, не знам и дали ще се изложа с този въпрос, ама защо изпълнителното деяние на кражбата да не е отнемане? Ако е станало ясно, де.

-----
Това с лекциите не е редно, но, честно казано, не виждам какво можете да направите.
И Франк не го знам, нито формулата му - и аз щях да мигам умно при такъв въпрос. Съчувствие, ако така се е развил изпитът, не е честно, но се случва.
Ако е някаква утеха - на всеки му се случва подобно нещо по време на следването му, предполагам, средно някъде по един път и половина за целия период. Е, може да не е с нещо, дето хич не го е чувал, но с някой неясен за него въпрос.

На мен са ми задавали въпрос, който не разбирам, дори по време на конкурс за младши съдии. И то, ако не бъркам, точно на този, след който ме "взеха", а не на предходните, на които се провалях с трясък и даже тук във форума някакъв участник тогава (от тези, дето обичат да прилагат подобни методи за самоутвърждаване) ме беше нарекъл заради оценката ми на единия конкурс "тъпо парче". Та изпитват ме по "наказателния" въпрос един професор и една съдийка ("една съдия" ми звучи безумно) от ВКС, и двамата известни, ама айде и аз да не пляскам нявсякъде имена. Аз наказателното право не е като да го знам чудесно, но чела съм, все пак. Професорът ме пита нещо, дори не помня какво, нещо по видовете документни престъпления. Сигурно така, както се е изразил, ми е прозвучало наполовина като "формула на Франк", защото с известно недоумение взех, че попитах: "еди-какво си ли имате предвид?" - пак не помня какво точно. И тук съдийката се намеси: "Напълно ясно е какво има предвид!". С удивителна, усещаща се дори на слух. Едва не си глътнах граматиката. Добре, че ми е прозвучало като "формула на Франк" само наполовина, тоест улучила съм правилно какво вероятно има предвид, щото иначе не ми се мисли.

[ivan_lawyer]

Ми ето - едно по едно става ясно, първо - науката не може да има два варианта, Айнщайн не е допускал такава възможност, поне не в този вариант, който ние мислим - две врати - два изхода, не е така. Най-вероятно става въпрос за заяждане на професор или доцент, мен Велчев, който гастролира като ГлавПрокурор ме е изпитвал, няма нужда понякога от свръх-знания, плюс това - е се забравят, браздите в мозъка се заличават и няма универсален гений.

Ако има една теория - тя е верната, ако има две - чакаме коя ще победи.

Кошмарите с Наказателното право не ми се припомнят, аз затова се приютих на свежо, богато, красиво и приятно място като ливадата на Гражданският процес и там си практикувам.

[lawchoice]

Безспорно е, че българското висше образование изостава от "западното" и има да наваксва по повод отношенията студент - преподавател. Никой от коментиралите обаче не е отбелязъл, че висшето образование няма задължителен характер. Да, безспорно е, че всеки е имал проблеми или ако щеш дори се е сблъсквал с неразибране от преподаватели по време на следването му. Констатациите за недостатъци на висшето образование и подкрепата на разбиранията на автора на темата /и то без становище на отстрещната страна/ е несериозно да бъдат коментирани в правен форум, като този. Въпреки това, никой никого не кара на сила да учи право. Успешното завършване на академичното образование по специалността не е краят, а началото на обучението по право. Тия, които безогледно защитават/поощряват нежеланието да се полагат усилия и така подпомагат формирането на навика да се получава наготово крайния резултат, в крайна сметка забиват пирони в ковчега и на собствената си практика...

[roshen]

Идея нямам какво различно от “отнемане” е искал да чуе Стойнов, по-скоро просто си е бил решил да скъса въпросния приятел по друга неизвестна на мен причина и събитията са ескалирали. (ако някой има обосновано предположение и аз бих се радвала да науча).
Lawchoice, въпреки че към колегата бе изразено разбиране и подкрепа, аз не виждам в постовете поощряване на неполагане на усилия. Напротив колегата получи съвет да се запознае с още един учебник, с лекционния курс, с конспекта, да се обърне към асистентите.

[lawchoice]

...Lawchoice, въпреки че към колегата бе изразено разбиране и подкрепа, аз не виждам в постовете поощряване на неполагане на усилия. Напротив колегата получи съвет да се запознае с още един учебник, с лекционния курс, с конспекта, да се обърне към асистентите.

Не е ясно доколко авторът на темата е възприел дадените съвети, понеже не е писал след първоначалният му коментар. Колкото до наличието на асистенти, към които да се обърне, авторът на темата не отрича наличието им, но сочи че не е могъл да получи помощ от титуляра на учебната дисциплина. Не бива да приемате упреците ми към дадено поведение, като насочени персонално срещу вас. Те са изблик на емоции, вследствие на чувство на безсилие, породено от моментите, когато видиш, че данните в папката не отговарят на това, което те зове сърцето, защото страната е допуснала пропуски по време на воденето на процеса...

Приятна събота и неделя!

[tomov2]

Понеже стана интересно-може ли да дадете пример с едно съдебно решение, все едно на кой съд , в което се споменава в мотивите на присъдата за формула на Франк като обосновка за присъдата? Или дори за съдебно решение, в което само да се споменава въпросната формула(която предполагам,че се изучава в западните юридически факултети). Разсъждава си съдията в мотивите-и обосновава умисъла ,като се позовава изрично на тази формула-може ли и един пример от съдебната практика на български съд?
Това не може да е въпрос за студент по право-в България, защото не е писано за тази формула в учебниците по наказателно право, които един студент се очаква да прочете от достъпните му автори , писали учебници за студенти по българско наказателно право. Не откривам и съдебна практика да се споменава за формула на франк. За формула на Франк действително се говори в трудове на западни автори-например в този труд(ако иде реч за същата формула) https://www.jstor.org/stable/3600521 . Също и тук(ако изобщо става дума за същия Франк, и същата формула) https://www.semanticscholar.org/paper/F ... a3376a061a "This article explains that Frank's (first) formula - whereby a person would act even if he/she were sure that he/she would cause an unwanted event - is the only possible definition of this psychological state. Consequently, Frank's formula is not an assessment criterion, although ltalian Justices consider it as the main indicator, among many, of oblique intention."


Накратко-това не е редно да е въпрос за студент в български университет(освен, ако не му е преподавано на лекция, или не е в задължителните за студент учебници, които трябва да е
чел-може ли да посочите учебника на български език, в който се обяснява на студент за Франк и неговата формула?)-защото не се изучава в България, дори и за кандидатдокторантски изпит не е редно да е тема, според мен. Това е въпрос за научни форуми, от познаващите западната доктрина, или за лица защитаващи голям докторат. Все пак-след тази теМа вече се въведе в българския правен мир тази формула, и като нищо да стане и официален въпрос в конспекта? Със сигурност, ако досега някой беше питан -дори на адвокатския изпит за тази формула 99 процента няма да го знаят, е вече явно това ще се промени . Студент по право вече, след тази тема може да смае преподавателя, ако посочи правилно тази формула, и западните автори, разсъждавали по нея.

[roshen]

На немски има малко повече достъпна информация. Оставам с впечатлението, че вижданията на този човек за разграничение между умисъл и небрежност, самоволен отказ и извинителна грешка напълно съвпадат с тези в нашето съвременно наказателно право. Може би това е искал да чуе преподавателят - стандартните обяснения за умисъл с допълнението, че са повлияни от възгледите на този човек. Ако някой е с добър юридически немски и му се занимава, може да сподели дали вижда разлики.

[kalahan2008]

Тия, които безогледно защитават/поощряват нежеланието да се полагат усилия и така подпомагат формирането на навика да се получава наготово крайния резултат, в крайна сметка забиват пирони в ковчега и на собствената си практика...

Не съм привърженик на крайностите. Да си прекалено суров с другите е също толкова вредно, колкото да си прекалено либерален. Не знаеш дали студентката не е положила максимални усилия и въпреки това е скъсана, тъй като й е зададен въпрос, чийто отговор не би могла да знае. Разбира се, възможна е и обратната хипотеза-не е скъсана само заради този въпрос /за формулата на Франк/, не се знае дали все пак тази формула не е обсъждана на лекциите и т.н. Но на базата на изнесената /макар и едностранчиво/ информация не може да се обоснове друг извод, освен че двойката е несправедлива.
Колкото до това, което се съдържа в папките на делото...нека да не отваряме пак темата за касационното обжалване и доколко обективна е суровата присъда на ВКС към адвокатурата, изразена статистически в 12 % допуснати до касация жалби. Властта носи и отговорност - не само към страните по делото, но и към обществото. Усещането за несправедливост /у страните и обществото като цяло/, колкото и да е субективно, се базира все пак и на обективни факти, а не само на субективни възприятия. Дори животните имат чувство за несправедливост, което значи, че то най-вероятно е вродено. Говоря по принцип, не конкретно за някого.
Към авторката на темата - свиквайте с несправедливостите в работата като юрист. Тази работа ежедневно ще Ви носи чувство на неудовлетвореност, фрустрация е несправедливост. Днес източник е професорът, утре ще е шефът, администрацията, съдиите, клиентите и т.н. Няма угодия. Важното е вътрешно да запазите чувството за цялост и че сте положила максимално усилия. Но и няма смисъл да влагате прекалено много енергия в работата- в противен случай животът ще отмине, борейки се за чужди каузи, опитвайки се да угодите на чужди хора, които пет пари не дават за Вас.

[ivan_lawyer]

А, авторката отдавна е забравила и за нас и за темата, аз навремето псувах открито Петканов - той беше професор по Право, защо да говоря в минало време - той е и сега (тракиец съм по убеждения и за мен няма смърт), на практика сме на еднакъв физичен ръст, можех да си позволя да го ругая, какво леке бях Университета, ма не ме е срам, това - Стойнев ме гонеше с пръст от аулата (зала за лекции), той е малко тоталитарен, искаше смъртното наказание да остане, помните ли му фразата, вместо да даваме пари за храна - дай два лева на полиция и го пушни да се убие. Да, не - аз не знам, всеки ден такава агресия има у хората, но големите присъди не създават нищо.

Искам нов тип хора - което Гунди, футболистът създаваше човека - нека потвърди и вдовицата му, извежда отбора на тренировки, момчетата загряват и се изморяват, провеждат пълноценна тренировка, мач, следва съблекалня, какво след това.

Какво - Гунди - онова момче от снимките, всички го помним, завежда отбора - който иска, де, къде.

На Опера, не че нещо, но на Опера, е така - тичат и стават сле това слушатели на изкуство.

[lawchoice]

Не съм привърженик на крайностите. Да си прекалено суров с другите е също толкова вредно, колкото да си прекалено либерален. Не знаеш дали студентката не е положила максимални усилия и въпреки това е скъсана, тъй като й е зададен въпрос, чийто отговор не би могла да знае. Разбира се, възможна е и обратната хипотеза-не е скъсана само заради този въпрос /за формулата на Франк/, не се знае дали все пак тази формула не е обсъждана на лекциите и т.н. Но на базата на изнесената /макар и едностранчиво/ информация не може да се обоснове друг извод, освен че двойката е несправедлива...

Според мен изнесената информация не дава основание за категоричен извод, че авторката е била изненадана от въпроса, респ., че поставената й оценка е несправедлива. Поради начинът, по който са формулирани цитираните от авторката въпроси /изтеглени на изпита/ е твърде вероятно те да са част от конспект по дисцилината. А обстоятеството, че тя е била подготвена по изтегленият от нейн колега въпрос сочи на това, че тя е била предварително запозната с темите за изпита. При това положение, логичното за мен поведение на заинтересован студент е да потърси материали по въпросите от конспекта преди провеждане на изпита, съответно ако не намери такива /вкл. и когато те касаят теми, които не са обсъждани на лекции/, да се консултира с преподавателя. Авторката сочи, че титулярът на дисциплината не е водил редовно лекции, но не отрича, че е бил заместван от асистенти, т.е. лекции са били провеждани. Оттук за мен възниква следния въпроси: Ако авторката е била заинтересована за обучението си студентка, какво и е попречило да се подготви за въпросния изпит?

Краен съм, защото не мога да приема подобно поведение. Тук отново се търси вината у другите, без да се съобрази собственото ни поведение. Оказването на подкрепа /съчувснвие/ към подобно поведение за мен е неприемливо. Оке повече, че се касае за доброволно обучение, което нерядко се заплаща с едни от най-сладките години в живота. Загова инициативата следва да е у студентите и те следва да търсят контакта с преподавателя, а не да се надяват, че ще минат между капките, когато даден въпрос не им се падне на изпита. А какво се случва с такива студенти, след като "изкласят" и завършат успешно? Там е връзката, която засегна със сърцето /която засегнах по-горе/ - когато видиш оклепаното дело, което не бива да променяш, точно поради отговорността към обществото...