Здравейте,
След една година работа, разбрах от прекия ми ръководител, че италианският ми работодател вчера е изявил желание да прекратим трудови взаимоотношение. Като причина той изтъква, че не можем да се сработим или поне очакванията му за това как точно трябва да работим се разминават. Да се чете, човекът не ме харесва по очевидно субективни причини.
Бях поканен да напусна по взаимно съгласие, като този начин щял да бъде най-"безболезнен", явно особено за фирмата. Не вярвам, че има основание за дисциплинарно уволнение, затова и първият ми въпрос е по какъв критерии такъв вид уволнение е защитимо, от страна на работодателя. Искам да отбележа, че нямам отправени нито устни, нито писмени забележки за работата си през тази година, било то за закъснения за работа или за качеството й.
Предложих вариант да ме съкратят, така че да имам повече време, за да имам малко повече време за вземането на правилен следващ ход, след двата ми месеца предизвестие, като работодателят пое ангажимент да погледне и такава опция, но стига да подпишем допълнително споразумение към съкратителното, че не ми дължат полагащите се в случая една или две (не съм сигурен) заплати.
Промяна - работодателят е открил закон, с който не съкращава позиция, а само служител, като от мен се иска да подпиша ордер, че съм получил една заплата обезщетение без реално да съм получил такава
Интересува ме, при тези обстоятелства кой е най-"изгодният" начин за споразумение и каква сума бих получавал от държавата, докато съм безработен, при осем-годишен стаж и внасяне на максимални осигурителни вноски в последните 13 месеца, като нетната ми заплата е била 2100 лева.
Ако мога да допълня с нещо картината, бих се радвал.
Благодаря много за времето и отделеното внимание.
Успешна седмица,
Габриел
- Дата и час: 01 Дек 2024, 01:56 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Поканиха ме да напусна, със съвършено субективни доводи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
9 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Поканиха ме да напусна, със съвършено субективни доводи
Здравей,
По твоя казус мнението ми е следното:
В Кодекса на труда не съществува основание за прекратяване на трудов договор - "не можем да се сработим или поне очакванията му за това как точно трябва да работим се разминават". Поради това ако си изпълняваш съвестно задълженията, справяш се с работата и нямаш някакви нарушения, не виждам правно основание, по силата на което да ти прекрати законосъобразно трудовия договор. Тук отварям една скоба - предполагам, че ти е изтекъл изпитателния срок, ако такъв е бил уговорен, защото ако не е - нищо не може да те спаси....
Освен това никой не може да те накара да подписваш молби по взаимно съгласие или някакви документи, че уж си взела някакви пари. Ако го направиш обаче - отговорността си е твоя, а средствата ти на защита се ограничават до минимум.
Не знам какво да те посъветвам за "най-изгоден начин начин за споразумение", но ако не искаш да напускаш, да прекратявате по взаимно съгласие е със сигурност най-неизгодния...
По отношение на обезщетението, ето ти малко информация:
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Последните 15 месеца по смисъла на чл. 54а, ал. 1 КСО обхващат 15 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е прекратено правоотношението.
Периодите за изплащане на обезщетението в месеци са определени в чл. 54в, ал. 1 КСО - в твоя случай, ако имаш 8 г. осигурителен стаж, би следвало да ти се плаща за 8 месеца.
Относно размера - дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица /7.20 лв. на ден/. Среднодневният осигурителен доход за 24-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът от доходите се раздели на броя на работните дни по календар за същия период (чл. 9, ал. 4 НОИПОБ). Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като изчисленият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася (чл. 54б, ал. 5 КСО).
И накрая, но най-важно - ако трудовият ти договор се прекрати по твое желание или с твое съгласие, ако вече си получавала такова обезщетение и не са минали повече от 3 години от тогава или ако трудовият договор е прекратен по твоя вина - имаш право само на минималния размер на обезщетението - за период от само 4 месеца.
По твоя казус мнението ми е следното:
В Кодекса на труда не съществува основание за прекратяване на трудов договор - "не можем да се сработим или поне очакванията му за това как точно трябва да работим се разминават". Поради това ако си изпълняваш съвестно задълженията, справяш се с работата и нямаш някакви нарушения, не виждам правно основание, по силата на което да ти прекрати законосъобразно трудовия договор. Тук отварям една скоба - предполагам, че ти е изтекъл изпитателния срок, ако такъв е бил уговорен, защото ако не е - нищо не може да те спаси....
Освен това никой не може да те накара да подписваш молби по взаимно съгласие или някакви документи, че уж си взела някакви пари. Ако го направиш обаче - отговорността си е твоя, а средствата ти на защита се ограничават до минимум.
Не знам какво да те посъветвам за "най-изгоден начин начин за споразумение", но ако не искаш да напускаш, да прекратявате по взаимно съгласие е със сигурност най-неизгодния...
По отношение на обезщетението, ето ти малко информация:
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Последните 15 месеца по смисъла на чл. 54а, ал. 1 КСО обхващат 15 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е прекратено правоотношението.
Периодите за изплащане на обезщетението в месеци са определени в чл. 54в, ал. 1 КСО - в твоя случай, ако имаш 8 г. осигурителен стаж, би следвало да ти се плаща за 8 месеца.
Относно размера - дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица /7.20 лв. на ден/. Среднодневният осигурителен доход за 24-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът от доходите се раздели на броя на работните дни по календар за същия период (чл. 9, ал. 4 НОИПОБ). Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като изчисленият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася (чл. 54б, ал. 5 КСО).
И накрая, но най-важно - ако трудовият ти договор се прекрати по твое желание или с твое съгласие, ако вече си получавала такова обезщетение и не са минали повече от 3 години от тогава или ако трудовият договор е прекратен по твоя вина - имаш право само на минималния размер на обезщетението - за период от само 4 месеца.
- burgas_ssg
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 26 Май 2016, 09:55
Re: Поканиха ме да напусна, със съвършено субективни доводи
wobblz написа:Промяна - работодателят е открил закон, с който не съкращава позиция, а само служител, като от мен се иска да подпиша ордер, че съм получил една заплата обезщетение без реално да съм получил такава
Това е много интересно - нека въпросния (работодател) да каже точно го е открил - за да може да се впише във Великите Географски Открития.
Закона е един, казва се Кодекс на труда и се открива много лесно.
За обезщетението от работодателя и дали ще са 1,2 или повече заплати ... Това зависи:
първо - от начина на прекратяване на договора. Ако е по взаимно съгласие - не се дължи предизвестие - Чл. 325, ал.1, т.1;
второ - от записания в самия договор срок на предизвестие. Може да е 1 месец, а може и повече.
Обезщетенията принципно са два вида - за неспазено предизвестие (ако иска да напуснете веднага) и обезщетение за оставани без работа. Изплаща се, ако 1 месец след прекратяване на работата не сте започнали нова.
burgas_ssg написа:В Кодекса на труда не съществува основание за прекратяване на трудов договор - "не можем да се сработим или поне очакванията му за това как точно трябва да работим се разминават". Поради това ако си изпълняваш съвестно задълженията, справяш се с работата и нямаш някакви нарушения, не виждам правно основание, по силата на което да ти прекрати законосъобразно трудовия договор. Тук отварям една скоба - предполагам, че ти е изтекъл изпитателния срок, ако такъв е бил уговорен, защото ако не е - нищо не може да те спаси....
Освен това никой не може да те накара да подписваш молби по взаимно съгласие или някакви документи, че уж си взела някакви пари. Ако го направиш обаче - отговорността си е твоя, а средствата ти на защита се ограничават до минимум.
Не знам какво да те посъветвам за "най-изгоден начин начин за споразумение", но ако не искаш да напускаш, да прекратявате по взаимно съгласие е със сигурност най-неизгодния...
Казваш - няма такова основание, ама има. Е, формулировката не е точно тази, а
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;
11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;
което се доказва, при нужда.
За изпитателен срок (доколкото се разбира от обясненията на питащия) не може да се говори. Минала е една година и нищо не се споменава за преназначаване, промяна на договор и прочие. Максималния срок за изпитване е 6 месеца.
- jhoro
- Активен потребител
- Мнения: 2230
- Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58
Re: Поканиха ме да напусна, със съвършено субективни доводи
Да не подписва нищо, дори има филми по въпроса, тези работодателите съвсем са се разпасали - работодателите да си уволняват жените и децата. Не съм имал точно такава ситуация - но ако подпише - изгаря - трябва по-добре да го уволнят един вид. Доброволното напускане не дава право на обезщетение.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5364
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Поканиха ме да напусна, със съвършено субективни доводи
ivan_lawyer написа:Да не подписва нищо ...
...
Доброволното напускане не дава право на обезщетение.
Е не точно да не подписва - по скоро да не се съгласява. Нали ако му връчат "предизвестие" и/или "заповед за прекратяване на трудов договор" - трябва да подпише, че ги е получил ? Да гледа основанието - по кой член и алинея е прекратяването.
Има и опция за обжалване.
При доброволното напускане (както каза burgas_ssg ...
burgas_ssg написа:... имаш право само на минималния размер на обезщетението - за период от само 4 месеца.
- jhoro
- Активен потребител
- Мнения: 2230
- Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58
Re: Поканиха ме да напусна, със съвършено субективни доводи
Здравейте,
Много благодаря за всички отговори, особено предвид че казусът е доста належащ, един вид ми се дава зор да се случват нещата по-бързо, защото прекия ми ръководител излиза отпуска, пък италианския шеф щял да очаква да напусна все пак точно два месеца след като е казал да напусна. Естествено не възнамерявам да подписвам абсолютно нищо с щик в ребрата, както съветвате и вие.
Ще разкажа малко по-надълго, защото честно казано съм втрещен от развитието на обстоятелствата, тъй като наистина не съм и подозирал, че въпросния италианец е по някакъв начин недоволен от мен, именно обратното. Трябва да се отбележи очевидното, че човекът е с много "специален" нрав и е съвършено непредсказуем.
Когато говорихме с К., прекият ми ръководител, за желанието на шефа да ме уволни, съкращението беше отметнато като несъстоятелен вариант, тъй като и без това на позицията ми се търсеха хора, колежка напусна преди два месеца, а друга си подаде заявлението в същия ден, т.е. ще търсят няколко човека на същата позиция, поне трима. След като поставих въпроса така че желая да бъда съкратен и няма да се съглася да напусна по взаимно съгласие, К. обеща да проучи въпроса дали има начин как да ме съкратят и след известни консултации с някакъв адвокат се появи въпросния "закон вратичка, в който не се съкращава позиция, а човек", което на мен ми се стори странно, но резултатът ми прозвуча задоволителен - в крайна сметка как те ще оправят документацията мен ме вълнува само дотолкова-доколкото не бих желал да ме подведат с члена за съкращението по някакъв начин.
Оттам дойде и въпросната уговорка, че не било "честно" в този случай работодателят да ми заплати дължимото при съкращение обезщетение от една или две заплати, не съм се интересувал, затова бях подканен да приема това съкращение като услуга с уговорката, че при тези условия трябва да подпиша ордер, с който един вид се отказвам да търся от тях заплатите обезщетения. Или един вид да се подпиша под документ, в който съм взел едни пари, които всъщност не съм. Тази заплата явно фирмата ще си я пише разходи и пей сърце, излиза че им правя услуга, един вид.
Въпросът тук е дали да им играя по свирката и да клекна с това безумно подписване на ордер, в което се отказвам от допълнителните обезщетения, които работодателят ми дължи при напускане и какъв е шансът ако откажа да тръгнат с рогата напред и да се опитат да ме уволнят дисциплинарно, предвид че доброволно няма да напусна. Естествено бих ги съдил при такива обстоятелства, но не ми се ще много да си разваляме отношенията дотолкова и ме притеснява факта, че са доста по-добре подготвени за подобни ситуации от мен и може в крайна сметка да няма как да ги парирам, въпреки че съм в правото си.
Извинявам се за дългото четиво и благодаря за отговорите и времето ви отново.
Всякакви стратегии за действие, как вие бихте постъпили в подобна ситуация, са добре дошли.
Габриел
Много благодаря за всички отговори, особено предвид че казусът е доста належащ, един вид ми се дава зор да се случват нещата по-бързо, защото прекия ми ръководител излиза отпуска, пък италианския шеф щял да очаква да напусна все пак точно два месеца след като е казал да напусна. Естествено не възнамерявам да подписвам абсолютно нищо с щик в ребрата, както съветвате и вие.
Ще разкажа малко по-надълго, защото честно казано съм втрещен от развитието на обстоятелствата, тъй като наистина не съм и подозирал, че въпросния италианец е по някакъв начин недоволен от мен, именно обратното. Трябва да се отбележи очевидното, че човекът е с много "специален" нрав и е съвършено непредсказуем.
Когато говорихме с К., прекият ми ръководител, за желанието на шефа да ме уволни, съкращението беше отметнато като несъстоятелен вариант, тъй като и без това на позицията ми се търсеха хора, колежка напусна преди два месеца, а друга си подаде заявлението в същия ден, т.е. ще търсят няколко човека на същата позиция, поне трима. След като поставих въпроса така че желая да бъда съкратен и няма да се съглася да напусна по взаимно съгласие, К. обеща да проучи въпроса дали има начин как да ме съкратят и след известни консултации с някакъв адвокат се появи въпросния "закон вратичка, в който не се съкращава позиция, а човек", което на мен ми се стори странно, но резултатът ми прозвуча задоволителен - в крайна сметка как те ще оправят документацията мен ме вълнува само дотолкова-доколкото не бих желал да ме подведат с члена за съкращението по някакъв начин.
Оттам дойде и въпросната уговорка, че не било "честно" в този случай работодателят да ми заплати дължимото при съкращение обезщетение от една или две заплати, не съм се интересувал, затова бях подканен да приема това съкращение като услуга с уговорката, че при тези условия трябва да подпиша ордер, с който един вид се отказвам да търся от тях заплатите обезщетения. Или един вид да се подпиша под документ, в който съм взел едни пари, които всъщност не съм. Тази заплата явно фирмата ще си я пише разходи и пей сърце, излиза че им правя услуга, един вид.
Въпросът тук е дали да им играя по свирката и да клекна с това безумно подписване на ордер, в което се отказвам от допълнителните обезщетения, които работодателят ми дължи при напускане и какъв е шансът ако откажа да тръгнат с рогата напред и да се опитат да ме уволнят дисциплинарно, предвид че доброволно няма да напусна. Естествено бих ги съдил при такива обстоятелства, но не ми се ще много да си разваляме отношенията дотолкова и ме притеснява факта, че са доста по-добре подготвени за подобни ситуации от мен и може в крайна сметка да няма как да ги парирам, въпреки че съм в правото си.
Извинявам се за дългото четиво и благодаря за отговорите и времето ви отново.
Всякакви стратегии за действие, как вие бихте постъпили в подобна ситуация, са добре дошли.
Габриел
- wobblz
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 01 Юни 2016, 13:34
Re: Поканиха ме да напусна, със съвършено субективни доводи
Почнете да си търсите работа, освен ако не мислите, че нямате шанс. През това време си седете на работното място - няма как да докажат неизпълнение.
Не подписвайте - едвам оправих такъв случай, касаеше една жена от БДЖ, дето почиства спалните вагони и слага чаршафите там. Тя се подписа, че излиза от БДЖ и се оказа много трудно да докажем, че е под натиск.
Освен това - винаги подписвайте подобен род документи - като такива заявления, разни актове със забележка. Просто пишете, със забележка: "под натиск". Един път една съдия-изпълнителка ужасно се издразни на такава забележка. Ма вика - какъв натиск - ми викам - такъв натиск. Но това са бутафории.
Но когато сте под натиск -пишете - под натиск под подписа си. Не винаги - ако ви платят добре - няма нужда.
Не подписвайте - едвам оправих такъв случай, касаеше една жена от БДЖ, дето почиства спалните вагони и слага чаршафите там. Тя се подписа, че излиза от БДЖ и се оказа много трудно да докажем, че е под натиск.
Освен това - винаги подписвайте подобен род документи - като такива заявления, разни актове със забележка. Просто пишете, със забележка: "под натиск". Един път една съдия-изпълнителка ужасно се издразни на такава забележка. Ма вика - какъв натиск - ми викам - такъв натиск. Но това са бутафории.
Но когато сте под натиск -пишете - под натиск под подписа си. Не винаги - ако ви платят добре - няма нужда.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5364
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Поканиха ме да напусна, със съвършено субективни доводи
Работа мога да си намеря и утре, на 26 съм, така че това не е проблем, въпросът е че ми е нужно малко повече време, за да направя полезен ход в подобна ситуация. За подписа, не ме натискат, просто трябва да изговорим взаимно изгоден път за това да прекратим взаимоотношенията си, не такъв който им изнася само на тях.
Благодаря за коментарите.
Благодаря за коментарите.
- wobblz
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 01 Юни 2016, 13:34
Re: Поканиха ме да напусна, със съвършено субективни доводи
Е, в такъв случай няма драма. Успех - просто не се давайте лесно. От опитни търговски служители знам, че италианците са мошеници в сделките, просто са калпави. Дори, като работодатели са калпави. Верно - правят "Ферари", ама са си калцоне. Офф, търсете си германска фирма или дори да е румънска, пак е в пъти по-добре. После самият шеф е шафрантия някаква - някаква Водолей, Риба или нещо такова гнусно. Те такива стават началници. И са отчаяни женкари. Висок италианец - да сте виждали. Ми в мнозинството са едни комплексирани същества, бе имам и лични наблюдения. Изобщо с нищожества е трудно да седиш дори в метро.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5364
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
9 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 28 госта