Арбитражите-употреба или злоупотреба

[teogeo]

Статия за арбитражите, в която са описани и част от проблемите при сегашната правна уредба
http://milovanov.bg/article-26.html

Недотам коректна статия. Цитирам: "Предмет на арбитражно производство не могат да бъдат вещни, семейни и трудови правоотношения.".

Неправилно. Предмет на арбитражно производство могат да бъдат вещни правоотношения с изключения на тези, чийто обект са недвижимите имоти. Един ревандикационен иск за трактор, комбайн, цистерна е напълно годни да бъдат предмет на арбитражен спор.

[111888]

Манолова заподозря СГС, че издава изпълнителни листове по съмнителни арбитражни решения
http://legalworld.bg/50664.manolova-zap ... eniia.html

" Омбудсманът Мая Манолова заподозря Софийския градски съд (СГС) в издаване на изпълнителни листове по съмнителни арбитражни решения. Пред БНТ Манолова заяви, че проучва събирачите на дългове и монополните дружества.

"В момента проучвам дейността на събирачите на дългове, на колекторите, на техните връзки с ръководствата на монополните дружества, на работата на създадените от тях арбитражни съдилища, на начина, по който се снабдяват с изпълнителни листове и притесняват длъжници за малки задължения, които отдавна са погасени по давност.

Установявам, че в схемата е включен и Софийски градски съд, където масово се издават изпълнителни листове на база съмнителни, според мен, арбитражни решения. Така че в момента правя проучване на тази схема, благодарение, на която съществуват една голяма част от колекторските фирми и арбитражните съдилища, също за сметка на българските граждани", заяви Манолова.

Тя се зарече да предложи и законодателни промени, след като експерти от институцията направят пълна проверка на работата на арбитражните съдилища и на дейността на колекторските фирми - как събират дълговете, как се снабдяват с арбитражни решения и с изпълнителни листове. Според Манолова генералното решение на подобни проблеми е премахване на възможността монополните дружества да ползват колекторски фирми за събиране на задълженията си.

Омбудсманът каза още, че ще организира на 18 февруари и приемна за граждани, които имат проблеми със столичната "Топлофикация".

"Безспорно, това, че при задължения на клиенти, по-ниски от 300 лева, юридическите разноски, за които "Топлофикация – София" ще претендира, няма да надвишават размера на просрочената сума, каквато бе практиката досега, е една малка стъпка в правилната посока. Особено като се има предвид, че буквално до преди дни ръководството на "Топлофикация" не даваше дума да се издума за пипане на юрисконсултските възнаграждения, които събират", обясни Манолова, но добави, че възможността на фирмите, представлявани от юрисконсулт пред съда, да се присъжда адвокатско възнаграждение трябва да отпадне напълно. И напомни, че е е сезирала Конституционния съд по въпроса. "

[ivanov_p]

Най-големи поразии правят лаици с добри намерения и хал-хабер от състоянието на системата.
СГС няма как да е виновен, че има приети необмислени закони, нито носи отговорност за дописването на законите от ВКС. Законодателят трябва да се произнесе ясно и обяви нищожност на всяко решение, което е извън компетенцията на арбитража и без арбитражната клауза изрично да е приета с волеизявление на ответната страна.
Разноските на топлото се вдигат не от ю.к., а от експертизите, между 840 и 900 лв. на дело, а отпадането на възнагражденията на ю.к. по 78 не е нейно предложение, а на адвокатското лоби, просто й го пробутаха на нея. Поредната чрезвичайна глупост, която ще дозакопае системата, по простата причина, че сега монополистите ще заработят като банките, на процент с няколко големи адвокатски кантори. Така хем парите не влизат в дружествата, а в джобовете на ръководителите им, хем определени кантори ще дръпнат рязко пред останалите такива, а за адвокати самодейци или такива работещи с по още 1-2 колеги просто няма да има място.

[petttto]

Правилно предполагаш. Няма промяна в "Общи условия. Поне в тези, публикувани на сайта им.

Точно

[todorst]

Моля, дайте конкретно КАК да си направим, регистрираме такъв АРБИТРАЖЕН съд? Може ли като 5-6 граждани. Или пък трябва да е към юрид.лице с нестопанска цел. И после вземане решение - ответник Топлофикация .Иск поне за 300 хил.лв. Покана и т.н. Съдия изпълнител-запор. Ха ,ха. Възражението пред ВКС не спира изпълнението ! Ха, ха! Никъде не пише,че на заседанието се води протокол. Обсъдихме и решихме-дължи 300 хил.лв. . Къде си иванов -р ? не те лови долната черта? И ти питаш, но ти отговарят , за първия декрет на Ленин и т.н. Абе ,кажете как да го направим и ползваме, пък когато го забранят, тарикатите ще измислат други способи!

[ivan_lawyer]

Има предложение на отдел на Световната Банка да се забранят тук, в БГ, тези арбитражи.

[todorst]

Моля, дайте конкретно- вече имам съгласие на 7 души да направим арбитражен съд. Всички имаме проблеми с Топлото, М.тел и т.н. Дайте стъпка по стъпка : Учредителен акт, внасяне за регистрация ако е необходимо и къде. и по нататък е ясно заседание, писмено решение и т.н.
А че, Световната и Горубленската банка ще забранят- забрави. Имаме си НАЦИОНАЛНИ приоритети и законодателство. Ако Световната банка можеше да забранява, ще и преставим списък за забрани!

[ivanov_p]

Не може да осъдите сериозна фирма, защото тя си е на адреса и ще възрази. Арбитражи се правят за да се съдят граждани, които получават съобщения, не обръщат внимание и гърмят.
Въпросът е изцяло законодателен.

[111888]

http://legalworld.bg/51442.manolova-da- ... orove.html
"Манолова: Да се забрани арбитражът за потребителски спорове"

[ivanov_p]

Преди малко пиех кафе и една женица взе да мънка нещо по телефона, обаждали й се колектори. Взех телефона, задължението е на Виваком, колектор МГ Груп. Щели да я дават на арбитраж. Аз я инструктирах да следи пощата и да докладва, но мисълта ми е:
Завеждане на дело в арбитраж, без арбитражна клауза (такава и не може да има с цесионер), обуславя ли правен интерес от ОУИ относно дължимостта на вземането пред съда? Не, според мен, но може и да греша?

[alexandar25]

Според мен, ако имаш Р, влязало в сила по ОУИ със същият предмет и страни, постановено преди влизане в сила на Арбитражното Р, то последното ще бъде отменено.

[ivanov_p]

Въпросът е в допустимостта на ОУИ. Напр. цесионера пуска заявление за издаване на ЗИ, ти възразяваш по заявлението и може да чакаш иск по 415, може и да заведеш ОУИ, но това става в съда, а не в арбитража. Иначе няма как да искаш да се установява, че не дължиш.

[111888]

http://news.bnt.bg/bg/a/683599-reporterski-pogled
(вж и видеото на репортажа в линка)

"Репортерски поглед: Да те осъдят, защото си се отказал да продаваш жилището си
Жена е осъдена да плати 4000 лева от частен арбитраж заради развален договор с брокерска компания за недвижими имоти.
Причината - арбитражна клауза, за която жената не била предупредена.


Юристи сигнализират за зачестили злоупотреби именно с подобни клаузи. Колекторски фирми дори създават собствени арбитражни съдилища, за да уреждат по-лесно споровете си с длъжници.

Омбудсманът Мая Манолова нарече арбитражите -"новите бухалки, с които се тероризират българските граждани".

Как се злоупотребява с една добра международна практика на алтернативно правосъдие и ккави законови пропуски трябва да бъдат запълнени- Репортески поглед на Тихомир Игнатов.

Всичко започва с един подпис.

Не бях подготвена и непрочетох нито една клауза. Осъзнавам грешката си, но тъй като и преди съм работила с брокери - продаване и купуване, но не съм имала такъв случай.
Миналато лято тази жена решава да продаде своя наследствен апартамент. Подписва документ, че е съгласна да работи с брокерска къща, която да продаде жилището й. Ден след като поставя подписа си, решава да се откаже.

Решихме да не продаваме апартамента и да го оставим на наследниците.

БНТ: Не е имало намерен купувач. Не сте били на финалната права?

Не, това беше на другата сутрин в девет часа. Подписах на празен лист с моите имена, че се отказвам от покупко-продажбата да работя с тях. Стиснахме си ръцете. Казаха дотук. Няма да има проблеми.

Жената обаче се оказва въвлечена в истински кошмар. Месец по-късно тя получила призовка да се яви пред арбитражен съд във Варна. Осъждат я да плати на брокерската къща 5% от пазарната стойност на апартамента плюс разходите по делото - общо 4 000 лв. Първоначалният договор оказва се съдържал и клауза, с дребни букви, че при отказ от продажба има санкции, а спорът се дава на арбитражен съд.

Нямам възможност да я платя. Това е непосилна сума за моето семейство. Не съм се провинила, не съм направила кражба или нещо страшно, за което да бъда съдена по този нечовешки начин.
В момента у нас са заведени хиляди подобни дела пред непрекъснато роящите се частни арбитражни съдилища. Възползващи се от законодателни пропуски, работещи без регламент и без изисквания към лицата, които съдят в тях.

Всъщност арбитражът е добра световна практика, която пести време и пари.

Огнян Герджиков, професор по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски": Арбитражното производство е много по-бързо. По-евтино е. Особено за големите суми. Държавната такса в един държавен съд е 4%, а при арбитража цената стига до 1%. Обикновено за месец или най-много година се снабдявате с едно решение, което има същата тежест като на държавен съд.
Първият арбитражен съд у нас е създаден през 1988 г. при Българската търговско - промишлена палата. До 1993 г. това е единственият арбитраж у нас, където се разглеждат търговски спорове. После това изискване отпада. Оказва се, че у нас вече всеки може да създаде арбитражен съд.

Мая Манолова, омбудсман: Абсолютно възможно е ние с вас да си създадем арбитражен съд, да го кръстим, да му ситуираме деловодство в една стая, да си назначим близки и познати за арбитри без значение с какво образование са и да започнем да съдим граждани.
Според омбудсмана се появяват все повече съмнителни арбитражи, които действат по-скоро в услуга на кредиторите. От началото на година са постъпили над 100 жалби.

Мая Манолова, омбудсман: Арбитражните съдилища са новите бухалки, с които се тероризират българските граждани. Всъщност те са в симбиоза с монополни дружества, с фирми за бързи кредити и с други силни икономически субекти, които малтретират гражданите.
Според юристи промените в закона са крайно наложителни.

Огнян Герджиков, професор по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски": Пълна свобода има за образуване на арбитражни съдилища. Млади хора с почти никакъв юридически стаж се поставят в услуга на определени хора и с много голяма скорост съумяват да издават съдебни решения в услуга най-вече на колекторски фирми.
За регламент и ясни правила настояват и кантори с добра практика. В една такава има 14 регистрирани арбитри, които са юристи. В този съд делата могат да се гледат от един или трима арбитри. Всеки арбитражен съд обаче сам решава какъв да бъде правилникът, по който раздава правосъдие.

Йордан Костов, адвокат и арбитър в арбитражен съд: Няма изискване дори арбитърът да е юрист. Може да е всеки.

БНТ: А на базата на какво взема своето решение?

Йордан Костов, адвокат и арбитър в арбитражен съд: На базата на своята преценка и на това, че страните са го избрали за арбитър.

Най-често арбитражът решава граждански и търговски имуществени спорове. По закон задължителните изисквания са и двете страни да са съгласни, както и да има арбитражна клауза. Юристи признават, че има десетки заведени дела от колекторски фирми без подобна клауза, а известията рядко стигат до длъжника. Някои арбитражи дори разчитали на собствени куриерски фирми.

Йордан Костов, адвокат и арбитър в арбитражен съд: Много често ответникът не ги получава, но на основания правилника на арбитражния съд, както и на основание на Закона за международния търговски арбитраж се приема, че те са уведомени независимо дали са получили тези съобщения, ако пощенски служител ги е потърсил и не ги е намерил.
На основание на текст от Закона за международния търговски арбитраж, някои арбитражни съдилища имат порочната практика да смятат, че след като не са открили длъжника и той не се яви на първо заседание, е налице споразумение.

Така в повечето случаи човек разбира, че е осъден без дори да е присъствал на делото. Според омбудсмана Мая Манолова в много от случаите има съмнения дали изобщо съществува задължение.

Мая Манолова, омбудсман: В самото арбитражно дело доказателства за съществуването на дълга няма. Всички документи, които се представят пред арбитъра изхождат от едната страна тази, която си е създала съда и си е назначила арбитрите.
Въз основа на арбитражните решения кредиторите могат да се снабдят с изпълнителен лист и да образуват изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител. Изпълнителният лист се издава само от Софийския градски съд.

Справка от съда показва, че миналата година са постъпили 5 700 арбитражни решения - от тях изцяло уважените искове са 4 800, а отхвърлените - 618.

Заради многобройните жалби и случаи на злоупотреби омбудсманът Мая Манолова ще инициира законодателни промени, с които потребителските спорове да се изключат от обхвата на арбитража.

Мая Манолова, омбудсман: Към днешна дата няма никакво изискване за регистрация на арбитражните съдилища. Няма изискване кой може да създаде арбитражен съд. Нито на какви условия да отговарят арбитрите, нито пък да се пази архив.
Юристите съветват при получено съобщение, независимо дали то е от граждански или арбитражен съд, да не го хвърляте в коша. Всяко едно възражение подадено в срок пресича възможностите за злоупотреби.

Арбитражните решения са окончателни и подлежат на обжалване само пред Върховния касацинен съд. Срокът за това обаче е кратък - 3 месеца от получаване на решението. Семейството, за което ви разказахме в началото, се надява все пак на истинско правосъдие.

Притеснявам се. Нещата са петдесет на петдесет. Имам вяра на Върховния съд.
Междувременно лихвите върху сумата, която трябва да платят, само защото са отказали да продадат апартамента си, се трупат с всеки изминал ден."

[111888]

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5379110
"Омбудсманът Мая Манолова отиде в Бобов дол, за да чуе измамени, които получили призовки от арбритражен съд по образувани срещу тях дела за неплатени сметки към мобилен оператор от 2006 г., съобщи тя в Кюстендил, където гостува на тържествата "Кюстендилска пролет".

Става въпрос за суми от около 300 лева средно, а абонат от миньорския град показал и "честитка" за над 1000 лева. Това е схемата, която Манолова изследва вече месеци - продажба на дългове от дружество монополист, в случая мобилен оператор, на колекторски фирми за принудително събиране. Напълно измислени плащания, каза Манолова. Това е масова практика, от селата в Кюстендилско и сигнализирали за въведената от монополиста оператор практика. Само от Мало село, Бобовдолско, и сигнализирали около 15 измамени. Те се кълнят, че не дължат никакви суми на оператора и че нямат сключен договор с него.

Манолова посъветва потърпевшите да получат призовките и да спазват процедурите по изясняването на истинската ситуация с извадените измислени плащания. Иначе става по-лошо. "Притеснителното е, че хората реагират първосигнално, те не желаят да получат съобщението, което развързва ръцете на арбитражния съд и улеснява и ускорява съставянето на изпълнителен лист, каза след срещите си в Бобов дол Манолова."

[ivanov_p]

Все общи приказки! На мене един арбитраж ми стана черен и съм решил да се разправя и с арбитража и с организаторите. Ето какво пише в "Устава" на нещото:

Чл. 2.
(1) Арбитражен съд София разрешава граждански и търговски имуществени спорове, както и спорове за попълване празнини в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства между страни, физически или юридически лица, както с местожителство и седалище в Република България, така и в чужбина.

И в Закона за международния търговски арбитраж:

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г.) Този закон се прилага за международния търговски арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е на територията на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г.) Международният търговски арбитраж разрешава граждански имуществени спорове, възникнали от външнотърговски отношения, както и спорове за попълване празноти в договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ако местожителството или седалището на поне една от страните не е в Република България.

Та мисълта ми е дали съм заинтересован в казуса:

3. С решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, по иск на всеки заинтересуван или прокурора, като прекратяването се вписва служебно и съдът назначава ликвидатор, в следните хипотези:

а) ако не е учредено по законния ред;

б) ако извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави;

[111888]

Искам да ви обърна внимание на този текст от ЗЗП, неясно защо малко познат, и рядко потребителите се позовават на него:


Чл. 143. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:

16. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;




Текстът да се чете във връзка с чл 146 :

Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
(2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.
(4) Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
(5) Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

[ivan_lawyer]

Сега в момента смазвам БТК и СГ Груп (начело с Виолета) - правиха ми се и те на арбитражни клаузи.
Ако бяха видяли или разузнали за какъв човек става въпрос - да бяха мислили. Сега ги осъдих вече - в районен съд, няма шанс да се измъкнат. Арбитраж.
Като ти заведа делото преди ти да си образувал арбитража, за какво става въпрос. Частен случай един вид, но раздразненото ми поведение се дължи именно на такива дразнители.

Ще ги преследвам до миша дупка. Искам регламентация на арбитражните съдилища. Тя до една степен е ясна, но трябва и регулаторен орган. Не може Виолетка да ми се курдиса начело на арбитражния съд, да почнат обаждания и да ме тормозят.

Сега ги смазвам като направо ти казвам като пюре. Нема БТК, нема СГ груп, нема Виолета, нема цесия. Раздразнят ли ме ставам постепенно от Наполеон, през Александър Македонски, през Кайзер Франц Йозеф Първи, минавам леко през разни други величия и така.

Арбитражите са хубави, ако са почтени. Ако ще си правим номера - изваждам абордажната кука и започвам да се чеша с нея, за да измисля решение. Утре ще ме изцакат и с нещо друго. Ужас.

Трябва да умрем ли, пу-пу, за да сме прегледни за науката.

Арбитражната клауза наистина трябва да се съобрази със ЗЗП.
Много е разводнен обаче текста, много. Липсва категоричност. Аз ако съм съдия - няма да пресъдя такова нещо, в полза на потребителя. Много е мъгляво.

[teogeo]

Мисля, че това вече беше дъвкано в темата. mi_lena го обясни. Няма как да се препише нормативната уредба
за арбитражите, тъй като ЗМТА е писан по Нюйоркската конвенция. Ама то нашите чапкъни от парламента действат със замах, току-виж и на нея й намерили цаката.

[sapient]

Здравейте,

Не успях да изчета всичко, но гледам, че колегата Иван е открил топлата вода
Тъй като имам казус с Виваком, отдавна обмислям да им заведа превантивен иск в граждански съд. Мисля те са единствените от мобилните оператори, които използват тази схема - с "частно-корпоративен" арбитражен съд. В ОУ като алтернативност са дадени и арбитражен и държавен съд, за решаване на спорове именно с тази цел. Така че, арбитражна клауза си имат. Поради тази причина, най-ефективното лекарство е превантивно да им се заведе иск в граждански съд, който да предотврати възможността да си "организират" арбитражното производство. Разбира се, ако те са достатъчно недобросъвестни (в което аз не се съмнявам), не пречи въпреки всичко да си извадят апокрифно арбитражно съдебно решение и с помощта на също така недобросъвестен ЧСИ и ИЛ, независимо от висящността на спора пред съд. Тогава ще се вкараме в едни процедури ...

Разбира се, всичко зависи до голяма степен и от предмета на спора. Лично аз клоня към установителен иск, като сериозно обмислям и да пробвам съда да се произнесе за нищожност по някои от клаузите в ОУ - ей така, само да ги психирам

[ivanov_p]

Нюйоркската конвенция очевидно не е знаела какво е в Балканския стан, наречен България. Скоро Апелативния съд на Холандия отхвърли решението на Арбитражния в Хага между Юкос и Русия, с мотиви, които никога няма да минат във ВКС и то като извън обхвата на контрол. Та нерде свят, нерде България.

Между другото, щом имат арбитражна клауза, аз имам един арбитраж в Бургас, на наше момче, където могат да се водят тези превантивни дела. Аз ще се запиша за арбитър, дето се вика: право ще седим, криво ще съдим, защото винаги третият арбитър ще решава, а той не се подкупва с малко пари.