neutralen написа::D Решението на Адм.съд е правилно и обосновано. Въпреки това е допусната съществена грешка що се отнася до извода, че давността е "прекъсната" с образуването на изпълнителното дело.
Видно е от цитираните текстове по ДПК(отм) и ДОПК относно правните основания за спиране и прекъсване на давността, никъде не е предвидено "образуването на изп.дело", "поканите за доброволно изнърнение" и разните "съобщения от органите на НАП до длъжника" да са посочени като основания за "спиране" или "прекъсване" на давността.
ИЗВОДЪТ Е че единствено налагането на ОБЕЗПЕЧИТЕЛВИ МЕРКИ или предприемането на ДЕЙСТВИЯ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ са основания за "спиране" или "прекъсване" на давността.
Както Обезпечителните мерки, така и Действията по принудителното изпълнение СА ИЗЧЕРПАТЕЛНО ИЗБРОЕНИ и в двата цитирани закона .
ДЕЙСТВИЯ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ това са : Запор, Възбрана, Опис, Публична продан.
Така че "образуването на изп.дело" нищо не значи и не прекъсва давността.
Да, благодаря че ми отвори очите за тази страна на въпроса. И аз в жалбата си съм го посочил като основание. Всъщност посочих всичко възможно, за което се сетих. В писменото становище посочих : Сам Законодателят в чл. 184 ал. 2 от ДПК (отм.) и чл. 221 ал. 2 от ДОПК казва, че „Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.“ Т.е. Законодателят смята, че към момента такова действие не е предприето и тепърва ще бъде предприето, ако длъжникът не се отзове на поканата за доброволно изпълнение.
Но това не ми пречи да съм доволен от решението
Освен това, т.к не разполагам с време прегледах съвсем ограничено малко дела от подобен характер, но не видях някъде позоваване или решение въз основа основанието на което е постановено настоящото решение. Честно казано доста се колебах дали да го посочвам и сутринта преди самото дело го включих в писменото становище
ПП
Пар. 5, ал. 3 имам пред вид