Р Е Ш Е Н И Е № 11
гр.Бяла,25.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Беленският районен съд , II-ри гр.състав в публично съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ивелина Бонева
при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията гр.дело номер 979 по описа за 2010 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Община Две могили, област Русе, представлявана от кмета Д.Д.Д. срещу Т.Г.Х., с която моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да прогласи недействителността на направения отказ от наследство на ответницата, като наследник на Й.И.Х.. Излага твърдения, че на 24.08.2010г. кмета на общината е издал акт за установяване на публично вземане по декларация №158/24.08.2010г. до наследниците на Й.И.Х.. Същия бил връчен с обратна разписка и получен от майката на починалото лице и ответница по настоящото дело - Т.Х., не е бил обжалван в предвидения в АПК срок и като влязъл в сила акт е изпратен на ЧСИ за събиране на вземането. Поддържа, че на 03.11.2010г. в Общината е получено писмо от ЧСИ, ведно с молба от ответницата и съдебно удостоверение от РС-Бяла, видно от които Т.Х. е направила отказ от наследството на сина си Й.И.Х.. Предвид изложеното, счита ,че направения отказ е симулативен, тъй като ответницата е подала данъчна декларация по чл.14, чл.27 и &2 от ПЗР на ЗМДТ на 15.04.2005г., в която било декларирано придобиването на недвижим имот по наследство от сина си Й.Х.. В този смисъл счита, че приемането на наследството е несъмнено, съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2 от ЗН. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа иска изцяло.
Ответницата, в законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който излага становище за допустимост на предявения иск, а по същество за неговата неоснователност. Посочва, че процесният имот, деклариран като придобит по наследство от сина й, е придобит в режим на СИО с бившия й съпруг И.Й.Х., като след смъртта на последния през 2002г., притежаваната от същия ½ ид.ч. от жилището е наследена поравно между неговите наследници – преживелата съпруга, респективно ответницата по делото и трите й деца. Твърди, че през 2000г. съпругът й направил саморъчно завещание, с което й било завещано цялото му движимо и недвижимо имущество. За това разпореждане знаели и децата й, като не се противопоставили на последната воля на своя баща. След смъртта на съпруга си ответницата търсила завещанието, за да може на негова основа да декларира своята част от имота по силата на завещанието, но не успяла да го открие, за това и не подала декларация по реда на чл.14, чл.27 и &2 от ПЗР на ЗМДТ за този имот след смъртта на съпруга си. След смъртта на сина й през 2004г., с цел избягване на адм.наказателна санкция от страна на община Две могили, ответницата подала декларация за процесния имот на 15.04.2005г. Твърди, че през 2007г. открила оставеното от съпруга й завещание при нотариус, което на 12.12.2007г. било обявено, за което се съставил протокол. На 21.02.2008г. ответницата подала в Община Две могили данъчна декларация, към която приложила копие от НА на името на съпруга й, копие от саморъчно завещание и протокол за обявяването му, в следствие на което партидата за имота била променена на нейно име. Ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищеца е издал акт за установяване на публично вземане по декларация №158/24.08.2010г. до наследниците на Й.И.Х., починал на 28.06.2004г, връчен с обратна разписка и получен от ответницата на 26.08.2010г. Акта не е обжалван и с възлагателно писмо от 04.10.2010г. на основание чл.2, ал.2 от ЗЧСИ, като влязъл в сила е изпратен на ЧСИ И.Х. и образувано ИД №20108320401507/2010г.по описа на ЧСИ.
Съгласно удостоверение изх.№ 822/2010г. на БРС, с определение по ч.гр.д.№ 822/2010г. на БРС в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал.1 от ЗН, под № 10 от 15.10.2010г. е вписан отказът на ответницата от наследството на сина й Й.И.Х., починал на 28.06.2004г., като ответницата е поискала от ЧСИ да прекрати всякакви изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, поради извършен отказ от наследството на покойния й син.
Не е спорно и обстоятелството, че десет месеца след смъртта на сина си ответницата, на 15.04.2005г. е подала данъчна декларация по чл.14, чл.27 и &2 от ПЗР на ЗМДТ, в която е посочила, че е придобила от сина си по наследство недвижим имот, подробно описа в НА №139/17.06.1975г. По делото не се спори и, че с цитираната по-горе декларация ответницата не е декларирала никакво друго имущество, като придобито по наследство от починалия й син.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №000255 от 28.12.2010г., И.Й.Х. - съпруг на ответницата е починал на 11.07.2002г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници ответницата - съпруга и три деца. Към момента на откриване на наследството на наследодателя И.Х. е възникнала съсобственост върху процесното жилище между неговите наследници при права 5/8 ид.ч. за преживялата съпруга и по 1/8 ид.ч. за низходящите.
През 2000г. съпругът на ответницата е завещал в нейна полза цялото си движимо и недвижимо имущество, обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание на 21.12.2007г. В последствие от събраните по делото писмени доказателства - л.48 от делото се установява, че с Декларация чл.14, чл.27 и &2 от ПЗР на ЗМДТ от 21.01.2008г. ответницата е предекларирала процесния имот, като придобит по завещание от И.Й.Х., починал на 11.07.2002г. Към декларацията е приложено копие от саморъчно завещание и протокол за обявяване на същото от 21.12.2007г.
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Предявеният иск е за установяване недействителност на отказ от наследство, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
При данни, че ищеца е кредитор на починало лице, чийто наследник по закон –чл.6 от ЗН е ответницата и срещу имущество на които по смисъла на чл.429, ал.2 от ГПК изпълнителния лист може да бъде изпълняван, освен в хипотезата на отказ, иска е допустим.
Разгледан по същество, същия се явява неоснователен.
С оглед разпоредбите на чл.48 ЗН, наследниците придобиват наследството на своя наследодател не автоматически с откриването на наследството, а с приемането му. Приемането, съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН, става с изрично изявена воля за приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството, и така направеното приемане се впише в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично волята си за приемане на наследството по този ред. Той може да го приеме мълчаливо. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме наследството. Наследникът може и да не приеме наследството на своя наследодател нито изрично, нито мълчаливо. Той може изрично да се откаже да приеме това наследство, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия, както е сторил в настоящия случай ответницата. Но за да бъде действителен този отказ, необходимо е наследникът да не е приел наследството. Ако се предхожда от действия по приемане на наследството, отказът е недействителен и не може да породи предвиденото в чл.53 ЗН правно действие. Съгласно чл.49, ал.2 ЗН, приемане на наследство има във всички случаи, в които призованият да наследи е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице. Съгласно Постановление № 4/1964 г. на Пленума на ВС, т.14 мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Касае се за действия, които не могат да се приемат за временно управление на чуждо имущество с охранителна цел или влизащи в кръга на обикновеното управление на наследствените имоти или целящи запазването им, както и представляващи извършване на чужда работа без пълномощие.
По делото липсват доказателства за извършени от ответницата фактически действия, презумиращи нейното несъмнено намерение за приемане на наследството на сина си Й.И.Х.. Действително, между откриване на наследството на 28.06.3004г. до извършване на отказа от наследство пред 2010г. е изминал значителен период от време, през който период действително ответницата е декларирала процесния имот, като придобит по наследство от покойния й син, но това действие изолирано и само по себе си, без наличието на други извършени фактически или правни действия от наследника, не сочи безусловно на намерението му да приеме наследството на своя наследодател.
В този смисъл е и Решение № 54/1961г. по гр.д.№ 36/61г.на ОСГК, в което е посочено, че лицето, което има право да наследява, като подава декларация за облагане с данък върху наследството, обжалва постановлението на данъчните органи, с което е определен данъкът и заплати последния, не извършва действия, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството, ако от други негови действия или волеизявления във връзка с първите, конкретно преценени за всеки отделен случай, не се установява противното.
Не се събраха по делото доказателства, че наследодателят на ответницата е притежавал някакво друго имущество, което последната да е приела или да е извършила с него действия, които да предполагат мълчаливо приемане на неговото наследство. За да се счете, че има мълчаливо приемане на наследството, съгласно чл.49, ал.2 ЗН, са необходими такива действия на лицата, които имат право да наследяват, чрез които несъмнено се изразява намерението им да приемат наследството. Това са различни действия, като: извършване актове на разпореждане, продажба, дарение, отстъпване на наследствени права и пр. А данни и доказателства за извършени такива от страна на ответницата няма.
Действия, от които могат да се направят и други изводи, не сочат приемане на наследството. А в процесният случай това е така: декларирането на имота по реда на ЗМДТ с цел избягване на предвидената санкция, и то при квоти, несъответстващи на действителното разпределение на собствеността, наличието на завещателно разпореждане, неговото обявяване, използването на завещанието, последващото снабдяване с документ за собственост от страна на ответницата за целия имот, придобит от прекратяване на СИО и по наследство от съпруга, водят до извода, че не е налице мълчаливо приемане на наследството на Й.И.Х. от Т.Г.Х., поради което извършеният от последната по ч.гр.д № 822 по описа на БРС за 2010г. отказ от наследство е действителен.
Предвид изхода от спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски, съгласно приложения списък в размер на 300.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Община Две могили, област Русе, представлявана от Д.Д.Д. против Т.Г.Х., ЕГН ********** *** иск по чл.124 ГПК, за прогласяване недействителността на направения отказ на Т.Г.Х. от наследството на Й.И.Х., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Две могили, област Русе, представлявана от Д.Д.Д. да заплати на Т.Г.Х., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300.00 лв. /Триста лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
от kirile » 25 Авг 2011, 14:42 