Разпореждане с непарична вноска в АД

[sunrise]

Зададох ти въпрос, ако имаш конкретен отговор, сподели, няма нужда да ми казваш с какво съм наясно и с какво не съм. Най-малкото ако бях наясно, нямаше да задавам подобни въпроси. Пак ще те попитам, какво се случва със записаните срещу правото на вземане /апорт/ акции и вписаният капитал на дружеството?

Добре ще се опитам да ти го обясна , макар че много по-добре ще го разбереш ако прочетеш.
Капитала(в тесен юридически смисъл за капиталово ТД) е цифрово изразена величина , образувана от вноските на съдружниците и акционерите , която при ктд трябва да отговаря на определена стойност и да е вписана в ТР.Капиталът е относително константна величина , променя се само при определени предпоставки и ред посочен в ТЗ.Капиталът образува първоначалното имущество на ТД.Капиталът се вписва в пасива на счетоводните книги и дружеството трябва да има активи равани на пасива +капитала иначе неплатежоспособност.
Имуществото от своя страна е динамична величина и постоянно променяща се. Зависи от икономическата дейност на ТД.(предполагам си наясно какво е имущество).
Сега капитала се набира от парични вноски.След като се направят тези вноски стават собственост на дружеството , а ако не са платени ТД придобива вземания срещу акционерите и съдружниците.Съответно последните срещу това получават дялове , акции.След като станат част от дружественото имущество , дружеството може свободно да се разпорежда с тях , без да вписва каквото и да е в ТР.
Непаричната вноска не е нищо по различно.За да не се надценява от акционерите/съдружниците обаче има императивен ред , по който трябва да се оцени(тоест образно да се приравни на пари) и с тази оценка съдружника/акционера участва в капитала.След апорта , имущественото право се влива в имуществото на ТД и последното може по целесъобразност да се разпорежда с нея.Никакво отбелязване в ТР , никакво намаление на капитала и т.н. не следва от това.Капитала ако е нужно да се намалява , става по реда на ТЗ , а не след като се продава правото предмет на апорта , да се намалява само дела/акциите на съдружника апортирал правото.Незнам дали ти стана ясно , но по по-лесен начин незнам как да го обясня.
Това че апортната вноска е вписана в ТР , не значи че всяко разпореждане с нея води до промяна на обстоятелства изразяващи се във вписване на намаляване на капитала и т.н.Разпореждането с апортната вноска е все едно , ТД да се разпореди с парите набрани от вноските на съдружниците/акционерите в капитала.Никава разлика.

Понеже ми зададоха подобен въпрос и се замислих.
Намерих решение в противоположен смисъл.
Р Е Ш Е Н И Е



Гр. Русе, 27 май 2010г.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Русенският окръжен съд търговско отделение в закритото заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година в състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

като разгледа частно търговско дело № 61 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXI - "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 25 от Закона за търговския регистър.

Образувано е по жалба, рег. № 20100209114151 от Д.А.Д. управител на "Зелени имоти" ЕООД ЕИК ***** срещу отказ № 20100127155932/29.01.2010г. на Длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията В жалбата се посочва, че отказът да се впише едновременно намаляване на капитала с 243440 лв. непарична вноска и увеличаване на капитала с 5000 лв. парична вноска е незаконосъобразен. С влязло в сила решение на Русенски окръжен съд № 1013/21.12.2009г. е прието, че предходен отказ е законосъобразен поради липса на писмена декларация по чл. 151, ал.2 от ТЗ. Жалбоподателят представил ново заявление за вписване на същите промени и приложил декларацията. Жалбоподателят моли съда да отмени отмени отказа.

Длъжностното лице по регистрацията е изложило следните мотиви за повторния отказ: Едноличният собственик е взел решение за едновременно увеличаване и намаляване на капитала съгласно чл. 149, във вр. чл. 203 ТЗ, като в резултат на това изменение капиталът ще е на стойност 5 000 лв., внесени чрез парична вноска и разпределени в 500 дяла от по 10 лв. След извършената проверка на основание чл. 21 от Закона за търговския регистър и чл. 91 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър се установява следното: Не е налице правно основание за вписване на поисканото заличаване на описаната непарична вноска в поле 33. - "Непарична вноска" на Търговския регистър. В Търговския закон са предвидени процедури по увеличаване и намаляване, както и едновременно увеличаване и намаляване на капитала, но няма предвидена процедура по заличаване, съответно промяна на апортна вноска от капитала и съответно заличаването й от Търговския регистър. Това обстоятелство не подлежи на вписване в търговския регистър. Наличието на вписан апорт по партидата на дружеството удостоверява, че към определен момент капиталът е формиран от непарична вноска. Обстоятелствата, свързани с последващи промени на апортираните недвижими имоти, в това число и извършени разпоредителни сделки, не водят до изменение, съответно до заличаването на вписаната непарична вноска в капитала или на част от нея. Следва да се отбележи, че доколкото описанието на апортната вноска не може да бъде заличено от Търговския регистър, в представения по реда на чл. 119, ал. 4 ТЗ учредителен акт следва да бъде отбелязано, че преди изменението на капитала съгласно представеното решение капиталът се е формирал от непарична вноска, съставена от имоти със съответните описание и оценка. Видно от данните по партидата на търговеца към определен момент капитала е набран със съответната описана в поле 33 "непарична вноска", което води до това, че същата следва да се съдържа и в учредителния акт / дружествения договор на дружеството - чл. 72, вр. с чл.115 от ТЗ. Капиталът на търговските дружества като цифрово изразена величина в лева се образува от парични и непарични вноски, като за непаричните вноски се прилага чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. В случаите на непарична вноска вписването на търговското дружество при учредяването му, респективно на последващото увеличение на капитала му, има транслативен ефект, като дружеството става собственик на непаричната вноска, вписана по партидата му и описана съгласно чл. 72 от ТЗ в неговия учредителен акт. В случая от партидата е видно, че в капитала са апортирани 6 бр. поземлени имоти, формиращи капитала на дружеството преди намалението му. Последваща промяна в размера на капитала, включително при неговото намаление, не е основание и не води до промяна в начина, по който той е формиран, за да е налице основание за промяна на съответните разпоредби от учредителния акт. Точно обратното, задължителен елемент от учредителния акт/дружествения договор на търговеца е пълното описание на непаричната вноска съгласно чл. 72, ал. 1 от ТЗ, даваща информация и установяваща начина, по който той е формиран, предвид и последващото му намаление. С оглед горното, на основание чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 21, т. 2 и 5 от ЗТР, следва да бъде отказано вписването по заявление с рег.№ 20100127155932 от 27.01.2010 г.

Русенският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбоподателят е легитимиран и има интерес от обжалването.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е допустима, разгледана по същество, се явява основателна.

Агенция по вписванията е постановила предходен отказ № 20091124141832/26.11.2009 по заявление за вписване на същите обстоятелства. В мотивите е прието, че съгласно чл. 151 вр. чл. 150, ал. 2 ТЗ, предпоставка за вписване на намаляването на капитала е изтичане на 3-месечен срок от обявяването на решението за това по реда на чл. 150, ал. 1 ТЗ. Това условие е изпълнено - решението за намаляване на капитала е обявено в Търговския регистър на 18.08.2009 г. с вписване № 20090818144112. Не е изпълнено обаче изискването на чл. 151, ал. 2 ТЗ за представяне на декларация от управителя, относно това, че на несъгласните с намаляването на капитала кредитори е дадено обезпечение или им е изплатен дългът. Също така, няма правно основание за вписване на поисканото заличаване на описаната непарична вноска в поле 33. - "Непарична вноска" на Търговския регистър.

Този предходен отказ е потвърден с решение № 1013 от 21.12.2009г. на Русенския окръжен съд по ч.т.д. № 309 по описа за 2009г. с главен мотив, че няма доказателства за това, че в тримесечния срок не са постъпили несъгласия с намаляването от заинтересовани кредитори.

Новото заявление е съпроводено от декларация по чл. 151, ал.2 ТЗ с дата 26.01.2010г. от управителя Д.А.Д., в която се заявява, че няма постъпили писмени несъгласия от кредитори относно оповестеното намаление на капитала и че дружеството няма задължения към кредитори.

Окръжният съд не вижда правни пречки новото заявление да бъде уважено. Едновременното намаляване и увеличаване на капитала е допустимо по изричната разпоредба на чл. 149, ал.1 ТЗ, изречение второ. Редът за това е посочен в чл. 203 от ТЗ. В случая предпоставките на чл. 203 от ТЗ са налице.

В решение на Д.А.Д. в качеството на едноличен собственик на капитала на "Зелени имоти" ЕООД с дата 24.11.2009г. е посочена правилната поредност на действията (за разлика от предходното решение на общо събрание от 17.08.2009г.). Първо се намалява капитала от 243440 лв., представляващ стойността на непарична вноска, до 0, а след това и едновременно се увеличава капитала от 0 на 5000 лв. чрез парична вноска, за която е представено писмено доказателство. Намаляването на капитала има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала - изискване на чл. 203, ал.1 ТЗ. Новият размер на капитала е по-нисък от заварения - изискване на чл. 203, ал.3 ТЗ. Целта на едноличния собственик е да се освободи от непаричната вноска и да я замени с парична вноска в по-нисък размер. Причината за това, заявена от Д.Д., е продажба на земеделските имоти, внесени като парична вноска. Желателно е Д. да представи доказателства за разпореждането с имотите или да посочи данни, чрез които да се направи справка в Агенция по вписванията. Съдът презюмира добросъвестност на управителя и верността на това обстоятелства. Ако земеделските имоти наистина са продадени, те повече не са част от имуществото на търговското дружество, още по-малко могат да бъдат част от капитала му. Заявлението за заличаване на стойността на непаричната вноска е израз на добросъвестно поведение на търговеца да извести кредиторите си, че структурата на капитала му е променена. Основното предназначение на регистрацията на капитал е заделяне на имущество, което ще служи за обезпечение на кредиторите на търговеца. Когато вещите, предмет на непарична вноска, се продадат, това обстоятелство следва да се заличи, а капиталът да се намали. Законът не забранява разпореждане с вещи, предмет на апортни вноски, както и не забранява обратното изтегляне на паричните вноски след регистрацията на капиталово дружество, което е всеобща практика. Важното в случая е интересите на кредиторите да бъдат защитени, а това е направено с обявяването на решението за намаляване на капитала и предоставената възможност за изразяване на несъгласие.

Жалбата е основателна, а отказът на Агенция по вписванията следва да бъде отменен.

По изложените съображения, Русенският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба рег. № 20100209114151 от Д.А.Д. управител на "Зелени имоти" ЕООД ЕИК *****ОТКАЗ № 20100127155932/29.01.2010г. на Длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията

УКАЗВА на Агенция по вписванията - Търговски регистър по повод на Заявление, рег. № 20100127155932 от Д.А.Д. управител на "Зелени имоти" ЕООД ЕИК ***** да впише исканите промени във вписаните обстоятелства: намаляване на капитала от размер 243440лв. до 0 и заличаване на вписаните непарични вноски и едновременно увеличаване на капитала до 5000 лв. чрез парична вноска, както и обявяване на нов актуален дружествен договор.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенцията по вписванията, Търговски регистър.





Окръжен съдия:

[nannyogg]

Новият размер на капитала е по-нисък от заварения - изискване на чл. 203, ал.3 ТЗ. Целта на едноличния собственик е да се освободи от непаричната вноска и да я замени с парична вноска в по-нисък размер. Причината за това, заявена от Д.Д., е продажба на земеделските имоти, внесени като парична вноска. Желателно е Д. да представи доказателства за разпореждането с имотите или да посочи данни, чрез които да се направи справка в Агенция по вписванията. Съдът презюмира добросъвестност на управителя и верността на това обстоятелства. Ако земеделските имоти наистина са продадени, те повече не са част от имуществото на търговското дружество, още по-малко могат да бъдат част от капитала му. Заявлението за заличаване на стойността на непаричната вноска е израз на добросъвестно поведение на търговеца да извести кредиторите си, че структурата на капитала му е променена. Основното предназначение на регистрацията на капитал е заделяне на имущество, което ще служи за обезпечение на кредиторите на търговеца. Когато вещите, предмет на непарична вноска, се продадат, това обстоятелство следва да се заличи, а капиталът да се намали. Законът не забранява разпореждане с вещи, предмет на апортни вноски, както и не забранява обратното изтегляне на паричните вноски след регистрацията на капиталово дружество, което е всеобща практика. Важното в случая е интересите на кредиторите да бъдат защитени, а това е направено с обявяването на решението за намаляване на капитала и предоставената възможност за изразяване на несъгласие.
...

Туше по отношение на потъмненото, особено на това Ако земеделските имоти наистина са продадени, те повече не са част от имуществото на търговското дружество, още по-малко могат да бъдат част от капитала му. - да оставим настрана, че те /имотите/ никога не са били част от капитала - стойността им към някакъв момент /на оценяването им/ - да!, но особено ме обърква факта, че за продажбата на зем. земи дружеството е получило сума /или друго, не става ясно каква е насрещната престация/, но при всички случаи цена, стойност, която обаче някак убягва в тези мотиви, по неразбираеми за мен причини. Т.е. по логиката тук, даже дружеството да е получило за тези имоти сума, която в пъти да надхвърля оценката на вноската, отразена като стойност на капитала, след като имотите ги няма - край, капиталът го намаляваме
Според моето разбиране това решение е абсурдно, обосновано по този начин - друго би било, ако се коментираше съотношението имущество - капитал, след продажбата, но не ...

[REVOLUTION]

Tова СР в частта , която коментира апорта е абсурдно.

Основното предназначение на регистрацията на капитал е заделяне на имущество, което ще служи за обезпечение на кредиторите на търговеца

Това изречение ясно показва едно сериозно объркване на съдията.Като че ли смята,че капитала е някакъв своебразен залог , заделено имущество , което не може да се пипа , стои си в сметката или в имуществото и се "замразява".
Това е абсолютно погрешно.Изолирано решение , за съжаление много често все такива ми попадат бисерни из различни сфери на правото.
Когато вещите, предмет на непарична вноска, се продадат, това обстоятелство следва да се заличи, а капиталът да се намали. Законът не забранява разпореждане с вещи, предмет на апортни вноски, както и не забранява обратното изтегляне на паричните вноски след регистрацията на капиталово дружество, което е всеобща практика.
Тоест по логиката на съдията-щом продадем апорта-намаляваме капитала-заличаваме апорта , тогава като изтеглим сумата от набирателната сметка за капитал-трябва да се намали капитала и това обстоятелство да се заличи.

Абе изобщо пак някои се е опитвал да дописва закона , защото така му се е сторило справедливо.

[ykovachev]

Ами защото явно не се разбира, че смисълът да вкараш едно имущество като капитал на дружество е да изкараш някакви пари обратно въз основа на придобитите срещу вноските дялове/акции (не коментирам тарикатските схеми и прехвърлянията на дялове/акции, щото и те не могат да бъдат основа за такваз весела съдебна практика). Тоест рискуваш никога нищо да не видиш обратно от това, което си дал. Нъл това е смисълът на прословутата "ограничена отговорност", а не да създадеш музей на капитала на дружеството с табелки: това е сметката за паричните вноски, много е хубава и банката е готина; това е апортът на Пешо, чудесна гаранция за кредиторите И т.н.

[sunrise]

Ще се опитам да поясня притесненията си и да ги вържем със счетоводната отчетност, защото в моя случай оттам тръгнаха нещата. Лицето Х апортира недвижим имот по надлежния ред 2007 г. Има тогава оценка 100 000 лв. В баланса съответно в пасива му тази дума е посочена за капитал. Но балансът има и актив, където имотът е зачислен като ДМА. както знаем има криза и имотът губи част от стойността си и съответно е продаден на по-ниска стойност/засега само предварителен договор/. В сметката на фирмата ще постъпи сумата например 85000 лв. Не следва ли в този случай да се намали капитала?

[ykovachev]

Не мисля, че от едното нещо пряко следва другото. Капиталът е база за развитието на дейността, а дейността може да върви добре или пък не. Като не върви добре, се трупа някаква загуба, но не всяка загуба изисква намаляването на капитала.
Ако се включат финансовите специалисти, сигурно ще го обяснят смислено, аз не мога да го систематизирам добре. Но все пак, има приходи, разходи, наличности, задължения, вземания и т.н. И поради това не всяка сделка на загуба води автоматично до някакво изискване за намаляване на капитала, защото може да се компенсира от активи някакви.
Пример: вижте колко публични дружества обявяват в последните години загуби по отчетите си - колко от тия дружества си намалиха регистрирания капитал вследствие на това? Соча такъв пример, защото данните за тези дружества лесно се намират и без ровене в ТР.
Или както наниог написа: "съотношението имущество - капитал" ни е важно.

[sunrise]

Не мисля, че от едното нещо пряко следва другото. Капиталът е база за развитието на дейността, а дейността може да върви добре или пък не. Като не върви добре, се трупа някаква загуба, но не всяка загуба изисква намаляването на капитала. Затова обикновено тези загуби се покриват от резервния фонд,а ако няма такъв се намалява капитала, според повечето устави.
Ако се включат финансовите специалисти, сигурно ще го обяснят смислено, аз не мога да го систематизирам добре. Но все пак, има приходи, разходи, наличности, задължения, вземания и т.н. И поради това не всяка сделка на загуба води автоматично до някакво изискване за намаляване на капитала, защото може да се компенсира от активи някакви.
Пример: вижте колко публични дружества обявяват в последните години загуби по отчетите си - колко от тия дружества си намалиха регистрирания капитал вследствие на това? Соча такъв пример, защото данните за тези дружества лесно се намират и без ровене в ТР.
Или както наниог написа: "съотношението имущество - капитал" ни е важно.

В случая фирмата само тази сделка има. да не говорим,че счетоводната информация трябва и да е правдива.

[borun]

Една непарична вноска в капитала на едно капиталово дружество при всички случай се явява вид актив - материален или не. Самото апортиране по своята същност се явява промяна на собствеността на този актив. Така, че когато се обсъждат различни казуси свързани с апортната вноска трябва непременно да се анализира и въпроса със собствеността. Затова когато се говори за апортиране на материален актив, трябва да сме сигурни, че имаме пълни а не ограничени права върху собствеността. В конкретност когато върху недвижим имот има тежест - ипотека, то тогава с този имот не можем да се разпореждаме без съгласието на този в чийто полза сме го ипотекирали. При конкретния случай банката в чийто полза сме ипотекирали недвижимия имот няма как да даде съгласие той да бъде ипотерикар т.е.да смени собствеността си, защото към третото лице в чийто полза е апорта няма взаимоотношения с банката. Колкото до оценката на апортната вноска от вещи лиза, обикновено те са независими оценители, които определят пазарната стойност по методология определена косвено от Закона за независимите оценители. В него е казано, че органа зарегулиране на професията независим оценител - Камарата на независимите оценители приема като задалжителни СТАНДАРТИ ЗА ОЦЕНКА. След като тези стандарти са въведени на базата на Закон и след като са задължителни за независимите оценители, те по своято същност се явяват нормативна база за оценка.

[ykovachev]

И сега какво - нещо разяснявате ли (ама на кого - приказката е от 2011 г.) или питате?

[n_ikito]

В конкретност когато върху недвижим имот има тежест - ипотека, то тогава с този имот не можем да се разпореждаме без съгласието на този в чийто полза сме го ипотекирали. При конкретния случай банката в чийто полза сме ипотекирали недвижимия имот няма как да даде съгласие той да бъде ипотерикар т.е.да смени собствеността си, защото към третото лице в чийто полза е апорта няма взаимоотношения с банката.

Това не е вярно....хич не трябва да се пита ипотекарния кредитор, да продам или не.....друг е въпроса кой ще купи......