Двойният стандарт на Пето отдeление на ВАС

[todorb2000]

И искам да информирам българските граждани, че се намират върховни административни съдии, които правораздават върху отменени подзаконови актове-Инструкция 6 по Закона за държавните такси/РЕШЕНИЕ № 2071София, 22.02.2008;ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 249,София, 09.01.2008;ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10305, София, 30.07.2010/. Нашите върховни съдии не правораздават, а раздават права, защото Инструкция 6 по Закона за държавните такси е отменена през 1980г..

http://dox.bg/files/dw?a=c64497bc16

[disident]

Тези с двойните страндарти имал ли си имена??? Питам понеже и на мен не ми се представят.

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
вх. No 1411/2011 г.
София, 28.1.2011 год. ДО
ВЛАДИМИР ЦЕНЕВ ХРИСТОВ
гр. Ловеч
Съгласно разпореждане на председателя на пето отделение на Върховния административен съд от 27.01.2011 г., Ви уведомяваме, че жалбата Ви (наименована молба), с нав вх. No1411/25.01.2011 г., е оставена без движение.
В 7 дневен срок от получаване на настоящото съобщение, следва да:
1. Уточните какво искате от съда;
2. Ако подавате касационна жалба – да посочите касационните основания, както и да внесете държавна такса IBAN BG62 BNBG 9661 3100 1780 01, BIC – BNBGBGSD, в размер на 10(десет) лева, като лично представите или пзпратите документ за това във Върховния административен съд;
3. Да представите доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ.
При неизпълнение, жалбата ще бъде върната.

[kontrol]

Така и така стигнах до темата, и искам да акцентувам на един нюанс.

Принципът в публичното право е: Разрешено е само това, което изрично е записано в закона.

Поради това публичното право се основава на принципа „разрешено е само това, което е изрично предвидено в закона”. Това означава, че публичното право трябва да очертава изчерпателно и детайлно компетенциите на всеки отделен държавен и публичен орган осъществяващ властнически правомощия.

Т.е. този "принцип на компетенциите" (фр.; на ограниченото управление - амер.) важи само за носителя на публична власт (вж.напр. Друмева, КП, 2008, още на стр. 22).

Чл. 2 ал. 1 изр. 2 ЗДТ урежда само държавни таксови марки и плащане в брой. Банкови преводи не се допускат изрично от този текст.

3. Пощенският запис не удостоверява, че съда си е получил парите. Той удостоверява, че ти си ги оставил в пощенския клон, и че лицето може да си ги получи....а това, че не е отишъл да си вземе парите, които ти си оставил, не е негов проблем, а твой, защото ти искаш услугата правосъдие и следва да платиш за нея.

Мисля,че и платежното нареждане до банката не удостоверява заверяването на сметка на получателя. Дори датата на задължаване/ внасяне невинаги е датата на заверяване. Възможно е неизпълнение - 68 ЗПУПС.

[todorb2000]

Така и така стигнах до темата, и искам да акцентувам на един нюанс.

Принципът в публичното право е: Разрешено е само това, което изрично е записано в закона.

Поради това публичното право се основава на принципа „разрешено е само това, което е изрично предвидено в закона”. Това означава, че публичното право трябва да очертава изчерпателно и детайлно компетенциите на всеки отделен държавен и публичен орган осъществяващ властнически правомощия.

Т.е. този "принцип на компетенциите" (фр.; на ограниченото управление - амер.) важи само за носителя на публична власт (вж.напр. Друмева, КП, 2008, още на стр. 22).

Чл. 2 ал. 1 изр. 2 ЗДТ урежда само държавни таксови марки и плащане в брой. Банкови преводи не се допускат изрично от този текст.

3. Пощенският запис не удостоверява, че съда си е получил парите. Той удостоверява, че ти си ги оставил в пощенския клон, и че лицето може да си ги получи....а това, че не е отишъл да си вземе парите, които ти си оставил, не е негов проблем, а твой, защото ти искаш услугата правосъдие и следва да платиш за нея.

Мисля,че и платежното нареждане до банката не удостоверява заверяването на сметка на получателя. Дори датата на задължаване/ внасяне невинаги е датата на заверяване. Възможно е неизпълнение - 68 ЗПУПС.

Привет "kontrol",
Законът казва,че към жалбата трябва да се приложи документ за платена държавна такса, което нормативно фиксирано в чл.151, т.3 от Адмнистративнопроцвсуалния кодекс/АПК/.
Защо съдът не третира еднакво като удостоверителни документи: разписката за пощенски запис и бордерото на банката, защото и двата документа показват превода на пари, и в същото време показват и за какво се дават тези пари.
Законът/чл.151, т.3 от АПК/ изисква представянето на документ, но не и да е само банков.
Аз го приемам като изнудване на съда към гражданите.

[toten14]

От изчетеното дотук в едно нещо съм сигурен- авторът на темата, за добро или за зло не е имал досега възможността да придобие някакви специални (или основни) юридически познания, като също така съм сигурен, че е наясно с това положение. При подобни обстоятелства най-удачното нещо ще бъде да не се опитвате да тълкувате нормативните актове - просто не се получава. Разбира се, това няма връзка с евентуални недостатъци в умствените ви процеси или интелеткуалното ви развитие, напротив...просто тази дейност предполага специфична подготовка..иначе петгодишният престой в юридически факултет щеше да бъде лишен от смисъл. Справедливо или не - факт.
Конкретно по първите решения, повод за тази тема....смятам, че няма смисъл от дискусии по въпроса дали пращането на пощенски запис до председателя на съда, като физическо лице, е надлежно заплащане на държавната такса.

[todorb2000]

От изчетеното дотук в едно нещо съм сигурен- авторът на темата, за добро или за зло не е имал досега възможността да придобие някакви специални (или основни) юридически познания, като също така съм сигурен, че е наясно с това положение. При подобни обстоятелства най-удачното нещо ще бъде да не се опитвате да тълкувате нормативните актове - просто не се получава. Разбира се, това няма връзка с евентуални недостатъци в умствените ви процеси или интелеткуалното ви развитие, напротив...просто тази дейност предполага специфична подготовка..иначе петгодишният престой в юридически факултет щеше да бъде лишен от смисъл. Справедливо или не - факт.
Конкретно по първите решения, повод за тази тема....смятам, че няма смисъл от дискусии по въпроса дали пращането на пощенски запис до председателя на съда, като физическо лице, е надлежно заплащане на държавната такса.

Защо мислите така,"toten14"
Ако сте юрист, и изхождате от професионалното си его, да разбирам Ви!
Но това е форум, и всички свободни граждани са свободни да се изразяват за практиката в съда. Ние издържаме съдиите с парите от данъците, които плащаме.
Аз не говоря за правна консултация, а за правна култура, докато правната подготовка е сериозно нещо, и се придобива в юридически факултет на ВУЗ.
С риск, някой да се гневи, ще поставя отново "болните" въпроси
1.Длъжно ли е държавно учреждение, каквото е съда, да приеме пощенски запис на гражданин, и да го изпълни съобразно волята на подателя, като в записа е изписано, че парите се плащат за държавна такса. Дори и да е на физическо лице-председателя на съда, защото такива бяха указанията на пощенските служби.
Доколкото съм запознат, и след като направих справка, установих че няма процедурна пречка по процесуалния закон-АПК, чл.151, т.3, да се приеме поканата за изплащане за пощенски запис, като документ за платена държавна такса. Законът е дал свобода за избора на платежен документ, като нормативно не го е обвързал по вид/банков, пощенски запис или държавни таксови марки/

2. Съобразно чл.58 и чл.117 от Конституцията, както и съобразно положената клетва, магистратът е длъжен за защити неговите интереси, продиктувано от правата, от които се е възползвал гражданина?
И защо приема само банковия документ за редовно плащане на държавни такси?
Къде е нормативното условие по закон, че банковият превод е единствено възможния начин за плащане на държавна такса?
А разходите по администриране на прихода в държавния бюджет са за сметка на държавния орган или съдебната власт предвид чл.6 и чл.9 от ЗУДБ.

"Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Органите, които администрират приходите в държавния бюджет, са Народното събрание, Висшият съдебен съвет и всички държавни органи и бюджетни организации, на които със закон или с акт на Министерския съвет е възложено събирането и отчитането на бюджетните приходи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Държавните органи, разпоредители с бюджетни кредити, се определят от Министерския съвет и са първостепенни и второстепенни.
(3) Разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен се определят от министъра на финансите, когато това произтича от закон."
"Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Приходите и разходите по бюджетите на Народното събрание, държавните органи, бюджетните организации и съдебната власт и отношенията им с централния бюджет, субсидии или вноски се определят с годишния закон за държавния бюджет."


Това е моята теза

[faradey]

Трябва да призная, че е доста уморително да се четат разсъжденията на създателя на темата. Струва ми се, че в случая е налице изкуствено възникнала и поддържана полемика. Авторът упорито отстоява виждането си за начина на плащане на държавната такса - в неговия случай с пощенски запис до административния ръководител на съда, с посочване на конкретно административно дело.
В същото време, не по-малко упорито се пропуска обстоятелството, че сумата е платена на ненадлежен получател. Не може да бъде вменено в дълг на административния ръководител да предприеме каквито и да било действия, за да постъпи сумата в сметката за държавни такси на съответния съд.

По мое мнение, създаването и поддържането на изкуствени спорове, нямащи кой знае колко съществено практическо значение, има за цел единствено увековечаване на името на един или друг "поборник за правда и за сводоба".

Участниците в дискусията са посветили немалко време и енергия на темата (които, по мое разбиране, са прекомерни) Вярвам, че вложените усилия са допринесли за професионалното обогатяване на всеки, изразил мнението си.

Пожелавам на всички успех във всяко начинание!

[todorb2000]

Трябва да призная, че е доста уморително да се четат разсъжденията на създателя на темата. Струва ми се, че в случая е налице изкуствено възникнала и поддържана полемика. Авторът упорито отстоява виждането си за начина на плащане на държавната такса - в неговия случай с пощенски запис до административния ръководител на съда, с посочване на конкретно административно дело.
В същото време, не по-малко упорито се пропуска обстоятелството, че сумата е платена на ненадлежен получател. Не може да бъде вменено в дълг на административния ръководител да предприеме каквито и да било действия, за да постъпи сумата в сметката за държавни такси на съответния съд.

По мое мнение, създаването и поддържането на изкуствени спорове, нямащи кой знае колко съществено практическо значение, има за цел единствено увековечаване на името на един или друг "поборник за правда и за сводоба".

Участниците в дискусията са посветили немалко време и енергия на темата (които, по мое разбиране, са прекомерни) Вярвам, че вложените усилия са допринесли за професионалното обогатяване на всеки, изразил мнението си.

Пожелавам на всички успех във всяко начинание!

А защо да не може, да бъде вменено задължение на административния ръководител да се разпореди за изпълнение на записа. А как тогава се предприемат разпоредби и задължения по банковата сметка на съда. Сама по себе си банката не е длъжна, да известява съда за прихода от плащането на държавната такса. Защо по чл.7 от Закона за държавните такси адмнистративния ръководотел предприема служебни действия, а не може това да стори про представянето на документ за платена такса под формата на пощенски запис.
Дайте нормативна пречка за това, и ще спра да питам за този проблем.
Не забравяйте чл.19 от Конституцията, че и в двата случая жалбоподателят е потребител т.е. има свободната воля да избира това, което е изгодно за "неговия джоб". Т.е потребителят е защитен от закона, а какво става съдиите потъпкват закона. Това е.