Оспорване на сравнителен материал по реда на чл.193 от ГПК

[atanasovv]

Казусът е следният:
Делбено производство. Представено е саморъчно завещание в полза на една от страните. Истинността на завещателното разпореждане е оспорена по реда и в срока на чл.193 от ГПК, като е открито производство в този смисъл.
На ползващия се от саморъчното завещание е указано, че тежестта за доказване автентичността е негова и същият следва да представи сравнителен материал за изготвяне на графологическа експертиза.
Ползващият се от саморъчното завещание представя за сравнителен материал частни документи.
Ответната страна оспорва истинността на представените документи със съмнение, че същите не изхождат от завещателя, като прави искане за откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване истинността на документите, представени като сравнителен материал.
Съдът постановява определение, с което оставя без уважение молбата на ответната страна за откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване истинността на документите, представени като сравнителен материал.
Мотивите на съда за постановяване на определението са, че представените документи като сравнителен материал нямат характера на релевантни за спора писмени доказателства и в ГПК не съществува изискване за откриване на отделно производство по оспорване истинността на документите, представени като сравнителен материал.
Считате ли, че това определение е неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила?

[ivan_lawyer]

Това определение е процесуално - тоест - не по хода на делото. подлежи на санкция пред въззивната инстанция.

Жетоните в казиното не се раздават за необмислени и прибързани действия.

Имате въззивна инстанция - можете да разиграете карата на неоснователното определение, като част от постановеното решение и така.

Ако не бях нещастно влюбен, щях да Ви помогна. Ръцете не ме слушат, вече.-

[Гост.]

"Когато сърцето е препълнено има нужда от думи"- нещо такова наблюдавам последните 48 часа, но е хубаво ( наричам ги щастливо чалнати ).

Какъв е проблемът с този сравнителен материал?
Образци на подпис могат да се вземат от толкова места. А и съм убедена, че състава, ако ли не страната, е допълнил експертизата в тази и част.

представените документи като сравнителен материал нямат характера на релевантни за спора писмени доказателства и в ГПК не съществува изискване за откриване на отделно производство по оспорване истинността на документите, представени като сравнителен материал.

Съвсем правилно, според мен.

...макар и противоположно на становището на Ванко.

[atanasovv]

poli_g, проблемът е, че липсва съотносим по време сравнителен материал и са представени частни документи, отдалечени във времето до повече от шестдесет години, което според мен е недопустимо, но и отказът за откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК е лишаване на страната от обезпеченото от текста на чл.193, ал.1 от ГПК право на защита .
Акцентът е най-вече върху законовата възможност страната да направи това оспорване.

[Гост.]

Пуснете темата в раздел за юристи- там ще ви посоча СР ( според мен състава ви е направил реверанс, след като няма друг обвързващ съда материал от същото време ви е ясно какво следва да предприемете според зависи заключението ).

[atanasovv]

Благодаря poli_g,, намерих актуална практика на ВКС чрез която се отговаря на
един съществен процесуалноправен въпрос относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и по-специално дали пред въззивния съд страните могат да искат назначаване на нова експертиза тогава, когато сравнителният материал е съществувал при изготвяне на предходната експертиза.
Съгласно тази практика за въззивния съд съществува забрана да се допуска нова експертиза, тъй като сравнителният материал е съществувал към момента на разглеждане на първоинстанционното производство и при грижливо упражняване на процесуалните права , е било възможно да се представи друг сравнителен материал.
Дори се потвърждава, че първоинстанционният съд не е имал задължение да разпореди изготвяне на допълнително или повторно заключение съгласно чл. 201 ГПК, тъй като заключението е било пълно и ясно, с оглед предоставения сравнителен материал. Съдът не е могъл да знае на кое друго място може да се намери сравнителен материал написан с почерка на завещателя, за да възложи на вещото лице допълнителна задача.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
гр. София, 27.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1297 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 178 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 2655/08 г. Районен съд гр. П. е отхвърлил иска на С. Д. С. срещу А. А. Г. за собственост на ¾ ид. ч. от апартамент придобит въз основа на завещание от Й. И. Г.
С решение № 900 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 897/09 г. Окръжен съд гр. П. е потвърдил първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от жалба от С. С.
Ответникът по касация А. Г. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С определение № 1368 от 17.12.2009 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че съществен процесуалноправен въпрос е дали въззивният съд може да откаже събиране на нови доказателства които са съществували, но не са били известни на страната в производството пред районния съд, с оглед разпоредбата на чл. 266 ал. 2 и на чл. 267 ал. 2 ГПК.
По формулирания въпрос настоящият състав приема следното:
Чл. 266 ГПК въвежда забрана за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство. Страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. До приключване на съдебното дирене те могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят нови доказателства само ако не са знаели за тях до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор. Страните могат да твърдят и нововъзникнали след подаването на жалбата обстоятелства, съответно след изтичане на срока за отговора, които са от значение за делото и да посочат и представят доказателства за тях. Във въззивното производство страните могат да искат и събиране на доказателствата които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения. За да се допусне събиране на ново доказателство обаче, страната трябва да обоснове невъзможността си да узнае, посочи и представи доказателствата до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор. Нормата на чл. 267 ал. 2 ГПК не цели да се преодолее забраната на чл. 266 ГПК. С тази разпоредба законодателят дава възможност на съда да изслуша отново свидетели и вещи лица. Въпросът обаче е предоставен на преценката на съда и тя не подлежи на инстанционен контрол. Съдът сам решава дали му е необходимо да добие лични впечатления от разпита на свидетелите и обясненията на вещите лица.
По основателността на касационната жалба:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че със саморъчното завещание от 26.12.2006 г. Йордана Г. завещала на касатора своята идеална част от процесния апартамент. Според съда, завещанието с което ищецът обосновава правото си на собственост върху ¾ ид. ч. от процесния апартамент е нищожно на основание чл. 25 ал. 1 ЗН. С графологична експертиза било установено, че подписът на завещателката е положен от нея, но не било доказано че текстът е изцяло ръкописно написан от нея.
В жалбата касаторът твърди, че въззивният съд допуснал процесуално нарушение, тъй като отказал да допусне исканата допълнителна графологична експертиза.
Установено е по делото, че с договор от 20.09.1998 г. процесният апартамент бил придобит от Й. и Е. Г. при равни квоти на съсобственост. Елена починала на 06.08.2005 г. и оставила за наследници сестра Й брат Г, които придобили по ¼ ид. ч. от имота, или към момента на смъртта си Й. Г. е била собственик на ¾ ид. ч. Със саморъчното завещание от 26.12.2006 г., обявено на 05.02.2007 г., тя завещала на касатора своята идеална част. Йордана Г. починала на 02.01.2007 г. и оставила за наследник брат си Г. С нот. акт № 4 от 16.01.2007 г. Георги Г. дарил имота на сина си И. Г. С нот. акт № 88 от 05.03.2008 г. Иван Г. продал имота на ответницата А.
И. молба е постъпила в съда на 11.06.2008 г., затова искът е разгледан по реда на ГПК обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
На обжалване пред ВКС подлежат само въззивните решения. С оглед на поставения въпрос обаче, следва да се проследят и процесуалните действия на първоинстанционния съд, за да се прецени дали въззивният съд е процедирал законосъобразно, съобразно разпоредбите на глава двадесета от ГПК.
В писмения си отговор по чл. 131 ГПК ответницата е взела отношение по представените доказателства, като е оспорила представеното с исковата молба саморъчно завещание на основание чл. 42 б. „б” ЗН вр. с чл. 25 ал. 1 ЗН - наличие на две дати в началото и края на завещанието, както и че то не е написано и подписано от завещателката. Ищецът е заявил че ще се ползува от завещанието и е поискал назначаване на графологична експертиза. Посочил е къде вещото лице да намери сравнителен материал за да изследва почерка и подписа на завещателката - в Д. „С” и в „П”. В съдебно заседание на 27.01.2009 г. съдът е приел графологичната експертиза. Според вещото лице подписът на завещанието е на Й. Г. , но текстът на завещанието не е написан от лицето изпълнило ръкописния текст в посочения му сравнителен материал - предложението за пенсиониране и молба до „П”. Сравнителен материал написан с почерка на завещателката в Д. „С” гр. А. не бил открит. Касаторът не се е възползувал от правомощията си по чл. 200 ал. 3 ГПК и не е оспорил заключението докато трае изслушването, за да може съдът да назначи друго или повече вещи лица. Съдът не е имал задължение да разпореди изготвяне на допълнително или повторно заключение съгласно чл. 201 ГПК, тъй като заключението е било пълно и ясно, с оглед предоставения от касатора сравнителен материал. Съдът не е могъл да знае на кое друго място може да се намери сравнителен материал написан с почерка на завещателката, за да възложи на вещото лице допълнителна задача.
Ищецът е подал касационна жалба срещу въззивното решение. С допълнителна молба той е поискал от въззивния съд да назначи допълнителна експертиза, като е посочил на кои места вещото лице може да намери сравнителен материал - в МВР, където завещателката е подавала молби за документи за самоличност, както и в местоработата и. Законосъобразно съдът е отказал да допусне исканата нова експертиза като се е позовал на чл. 266 ал. 1 ГПК. За въззивният съд съществува забрана да се допусне нова експертиза, тъй като сравнителният материал е съществувал към момента на разглеждане на първоинстанционното производство и при грижливо упражняване на процесуалните права от страна на касатора, той е могъл да посочи местата на които вещото лице да намери друг сравнителен материал. Освен това, касаторът не е обосновал и доказал причини, поради които не е могъл да посочи къде вещото лице да намери допълнителния сравнителен материал. Искането за назначаване на допълнителна експертиза по чл. 267 ал. 2 ГПК също е отказано законосъобразно. Както беше посочено и в отговора на съществения въпрос, текстът се прилага тогава, когато с цел непосредствено възприятие съдът преповтаря действията на първоинстанционния съд и изслушва отново свидетели и вещи лица. Цитираният текст не отменя забраната на чл. 266 ГПК, тъй като с него не се събират нови доказателства, а се доуточняват вече събраните. В случая съдът е счел, че не следва да изслушва отново вещото лице, с което не е допуснал нарушение на процесуалните правила.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, касаторът дължи заплащане на 900 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 900 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 897/09 г. на Окръжен съд гр. П..