делба и вписване на искова молба

[pitasht]

имам указания от районен съдия да впиша искова молба по дело за делба.
Случва ми се за пръв път а съм водил доста дела.
Чудя се дали да я впиша и да си спестя излишни нерви или просто да изчакам да видя как ще ми прекратят делото и на какво основание.
ако някой знае ще съм доволен да ми изясни защо трябва да се вписват Им по дела за делби?

[n_ikito]

чл.114 ЗС "в" ..... вписват се исковите молби, по които решението би подлежало на вписване......

[pitasht]

остава въпросът защо досега по нито една делба не ми се е случвало сигурно другите съдии четат други закони?

и не вписват искоми молби!

открих защо:
РЕШЕНИЕ № 1945 ОТ 14.08.1965 Г. ПО ГР. Д. № 1234/65 Г. НА I Г. О.





ИСКОВИТЕ МОЛБИ ЗА ДЕЛБА НА СЪНАСЛЕДСТВЕН ИЛИ СЪСОБСТВЕН ИМОТ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ВПИСВАНЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 114, Б. „В" ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 112, Б. „З" ЗС.
мерси за мнението добре че не се доверявам на първото мнение.

[atanasovv]

Исковите молби, с които се иска делба на недвижими имоти подлежат на вписване, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 114 б. ''в'' и чл. 112 б. ''з'' и б. ''а'' от Закона за собствеността. Предвид редакцията им след влизане в сила на ЗИДЗС /ДВ бр. 34/2000 год/, следва, че същите установяват правилото, че на вписване подлежат и исковите молби с които се предявяват конститутивни искове, касаещи недвижим имот, решението по които би могло да внесе промяна във вещноправният статут на имота, каквито са исковете за делба.
С постановяване на определение № 524 от 19.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1714/2008 г., І-во г. о. на ВКС на РБ, е налице нова константна съдебна практика, с която съдилищата следва да се съобразяват, а именно, че исковите молби за делба на недвижими имоти, подлежат на вписване съгласно разпоредбите на чл. 114, б. "в" и чл. 112, б. "з" и б. "а" ЗС (ДВ, бр. 34/2000 г.).
На подлежащите на вписване искови молби по чл. 114 от ЗС не се дава ход на делото, докато не бъдат вписани.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 169 ОТ 13.04.2009 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 36/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Стойчо Пейчев
Снежанка Николова
Изслуша докладваното от председателя (съдията) Стойчо Пейчев ч. пр. гражданско дело № 36/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 280, ал. 1 и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. К, пълномощник на С. А. В. от гр. П., срещу определение № 434 от 22.12.2008 г. по в. ч. гр. дело № 826/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, първи състав, с което е оставено в сила определението от 02.10.2008 г. на съдия по вписванията при Пернишкия районен съд, с което е отказано вписването на искова молба за делба на земеделски земи. Поддържа се, че исковите молби за делба подлежат на вписване на основание чл. 114, б. "в" във връзка с чл. 112, б. "з" от Закона за собствеността, тъй като чл. 76 ЗН, чл. 33 ЗС и чл. 121 ГПК (отм.) не осигуряват ефикасна защита на правата на сънаследниците в случай, че при висящ процес за делба, без да е вписана исковата молба, сънаследник извърши разпореждане със сънаследствения имот. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд се сочи противоречива практика на съдилищата по въпроса: подлежат ли на вписване исковите молби за делба на съсобствени недвижими имоти с позоваване на разпореждания на Софийския районен съд за вписване на искови молби за делба с вх. № 2* от 06.10.2004 г. и 2252 от 01.02.2002 г. с копия от вписаните в С. по вписванията при същия съд искови молби.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима, тъй като е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, а именно: подлежат ли на вписване исковите молби за делба на съсобствени недвижими имоти?
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Определението на окръжния съд и потвърденото с него определение на съдията по вписванията са постановени в нарушение на чл. 114, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 112, б. "з" във връзка с б. "а" от Закона за собствеността и чл. 11, б. "в" във връзка с чл. 4, б. "з" във връзка с б. "а" от П. за вписванията.
По силата на допълнението на Закона за собствеността /Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 01.01.2001 г./ разпоредбата на чл. 112 ЗС придоби нова редакция, като в б. "а" беше предвидено вписване и на всички актове, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. В същия смисъл беше допълнен и чл. 4, б. "а" от П. за вписванията /ДВ, бр. 5 от 16.01.2001 г., също в сила от 01.01.2001 г./. На това основание и с оглед разпоредбата на чл. 112, б. "з" ЗС, следва да се приеме, че на вписване подлежат и съдебните решения по исковете за собственост, тъй като с тях със сила на пресъдено нещо се признава или отрича съществуването на това вещно право и в този смисъл заместват актовете по чл. 112, б. "а" ЗС. В същото време, доколкото съгласно чл. 11, б. "в" във връзка с чл. 4, б. "з" и "а" ПВ на вписване подлежат исковите молби за постановяване на решения, заместващи актовете, с които се признават вещни права върху недвижими имоти, на вписване следва да подлежат и исковите молби за собственост.
Влязлото в сила решение, с което се допуска съдебна делба, макар и да подготвя следващата нейна фаза /по извършване на делбата/, не е междинен, несамостоятелен акт, а изпълнява самостоятелна правозащитна функция, състояща се в силата на пресъдено нещо, с което установява правото на делба. Силата на пресъдено нещо на решението, допускащо съдебна делба, придава на производството, завършено с него, самостоятелен характер и подчертава двуфазния характер на съдебната делба. Ако делбеното производство бъде прекратено във втората фаза, поради оттегляне на иска или невъзобновяване, когато е било спряно по взаимно съгласие, производството за допускане на делбата, заедно със завършващото го решение запазват своята сила и не могат да бъдат обезсилени. Те не могат да бъдат обезсилени и въз основа на съдебна спогодба, сключена във втората фаза на делбата. Съгласно т. 9 от П. № 2 от 29.09.1977 г. по гр. дело № 1/1977 г. на Пленума на Върховния съд, ако с решение за допускане на делбата се признава наличие на съсобственост между страните, без диспозитивът да съдържа установителна част в този смисъл, а преди влизане или след влизане на такова решение в сила бъде постановено друго, също влязло в сила решение между същите страни, с което само един от съделителите е признат за изключителен собственик на допуснатата до делба вещ, между двете влезли в сила решения съществува противоречие, което е основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Безспорно е, че в делбеното производство не се осъществява само потестативното право на един съсобственик за ликвидиране на съсобствеността, но преди всичко се установява наличието на съсобственост. С решението за допускане на делбата се установява принадлежността на правото на собственост върху определен обект, както и обема на притежаваните от страните права в общността, т.е. с това решение се признават вещни права, както е при решенията по петиторните искове за защита на собствеността или на други вещни права. Ето защо, допълненията на чл. 112, б. "а" ЗС /Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г./ и на чл. 4, б. "а" ПВ /ДВ, бр. 5 от 16.01.2001 г./, които влязоха в сила на 01.01.2001 г., обхващат не само исковите молби за собственост и други вещни права върху недвижими имоти, но и исковите молби за делба на недвижими имоти.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е възприел застъпеното в определението от 02.10.2008 г. разбиране, че делбата няма прехвърлителен ефект, а конститутивното й действие се изразява в ликвидирането на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост. Според становище в доктрината, съществува фикция, според която с акта при делбата съсобствеността се обявява за несъществуваща и че всеки съделител още от самото начало е бил личен собственик на това, което му е отредено с договора за делба или с разделителния протокол. С т. 8, б. "б" от П. № 7 от 28.11.1973 г. по гр. дело № 6/1973 г. на Пленума на Върховния съд, обаче се прие, че относно вещите, предмет на делбата, самата спогодба /а това се отнася и за договора за доброволна делба и за разделителния протокол/ има вещно прехвърлително действие, нещо което е очевидно когато се предвижда парично уравнение или единствената вещ се предоставя на един съделител, който изплаща в пари цялата идеална част на другите съделители. В тези случаи, както и при разделителния протокол по чл. 347 и чл. 352 ГПК, при решението по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК и при разпределението по реда на чл. 353 ГПК, актовете, с които се извършва делбата представляват сделки за прехвърляне на вещни права.

В обобщение, спецификата на двуфазното исково производство за съдебна делба и законодателната промяна на чл. 112, б. "а" ЗС и чл. 4, б. "а" ПВ, в сила от 01.01.2001 г. съставляват основание за да се приеме, че исковите молби за делба на съсобствени недвижими имоти подлежат на вписване.

Определението на съдията по вписванията съдържа и констатация, че на депозираната за вписване искова молба няма обозначение на входящ регистрационен номер и дата на завеждане в районния съд, по които окръжният съд не е взел отношение, а и не би могло да се приеме, че неспазването на това изискване /при условие, че е предвидено от ПВ/ води директно до отказ да се извърши вписването.
В заключение, обжалваното определение и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени и делото се върне на съдията по вписванията, за вписване на исковата молба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 434 от 22.12.2008 г. по в. ч. гр. дело № 826/2008 г. на Пернишкия окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 02.10.2008 г. на съдията по вписванията при Пернишкия районен съд, с което е отказано вписване на искова молба за делба на недвижим имот, подадена от адв. К, като пълномощник на С. А. В. от гр. П.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Пернишкия районен съд за вписване на исковата молба.

[n_ikito]

остава въпросът защо досега по нито една делба не ми се е случвало сигурно другите съдии четат други закони?

и не вписват искоми молби!

открих защо:
РЕШЕНИЕ № 1945 ОТ 14.08.1965 Г. ПО ГР. Д. № 1234/65 Г. НА I Г. О.





ИСКОВИТЕ МОЛБИ ЗА ДЕЛБА НА СЪНАСЛЕДСТВЕН ИЛИ СЪСОБСТВЕН ИМОТ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ВПИСВАНЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 114, Б. „В" ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 112, Б. „З" ЗС.
мерси за мнението добре че не се доверявам на първото мнение.

Изборът си е изцяло твой..... ама решения от преди 45г. .....
можеш и тук да хвърлиш един поглед....... http://inscribe.free.bg

[atanasovv]

Наистина до постановяването на определение № 524 от 19.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1714/2008 г., І-во г. о. на ВКС на РБ, практиката на Върховния съд от 60-те години на миналия век беше константна - че тези искови молби не подлежат на вписване.
С постановяване на цитираното по-горе определение на ВКС на РБ, е налице нова константна съдебна практика, с която съдилищата следва да се съобразяват, а именно, че исковите молби за делба на недвижими имоти, подлежат на вписване съгласно разпоредбите на чл. 114, б. "в" и чл. 112, б. "з" и б. "а" ЗС (ДВ, бр. 34/2000 г.).

OПРЕДЕЛЕНИЕ № 524 ОТ 19.11.2008 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1714/2008 Г., І Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Галина Михайлова
Ваня Атанасова
Изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч. гр. д. № 1714/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. Г. срещу определение № 74 от 02.04.2008 г. по ч. гр. д. № 69/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 28.01.2008 г. по гр. д. № 781/2007 г. по описа на Силистренския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Поддържа се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Към частната жалба е приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 276 ГПК ответниците по частната жалба Е. Т. И., К. Т. Д., К. Д. Д., Р. Д. Д., М. Г. Д., Г. П. П., Й. Г. С. и Т. Г. П. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице имащо право на жалба и съответства на изискванията на чл. 260 – чл. 263, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ надлежното упражняване правото на иск - подлежат ли на вписване искови молби за делба на недвижим имот и приложима ли е за тези искови молби разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗС, съобразно която на подлежащите на вписване искови молби не се дава ход до вписването им. Произнасянето по този въпрос би имало значение за точното прилагане на закона - чл. 114 ЗС и чл. 11 ПВ, тъй като цитираните разпоредби съдържат обобщаващи формулировки и не посочват правната квалификация на всички искове, подлежащи на вписване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Силистренския окръжен съд е оставил в сила определение от 28.01.2008 г. по гр. д. № 781/2007 г. по описа на Силистренския районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 100, ал. 3 ГПК (отм.), поради неизпълнение в срок на указанията, дадени с разпореждане от 11.01.2008 г., за вписване на исковата молба за делба на недвижими имоти. В мотивите към определението окръжният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. чл. 114 и чл. 112 ЗС /ДВ, бр. 34/2000 г./, на вписване подлежат всички искови молби, с които се предявяват искове за собственост, както и исковете за делба на недвижими имоти.
Този извод на въззивния съд е правилен, съобразен с разпоредбите на чл. чл. 114, б. "в" и чл. 112, б. "з" и б. "а" ЗС. Предвид редакцията им след влизане в сила на ЗИДЗС /ДВ, бр. 34/2000 г./, следва да се приеме, че същите установяват правилото, че на вписване подлежат както исковите молби, с които се предявяват установителни или осъдителни искове за собственост /искове с правни основания чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), решенията по които биха разрешили със сила на пресъдено нещо спор, относно принадлежността на правото на собственост, така и исковите молби, с които се предявяват конститутивни искове, касаещи недвижим имот, решението по които би могло да внесе промяна във вещноправния статут на имота, каквито са исковете за делба по чл. 34 ЗС, респ. чл. 69 ЗН, искът по чл. 33, ал. 2 ЗС. На подлежащите на вписване по чл. 114 ЗС искови молби не се дава ход, докато не бъдат вписани. В този смисъл, указанията за вписване на исковата молба, дадени в разпореждането по чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.), са законосъобразни и неизпълнението им има за последица приложението на чл. 100, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.).
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 74 от 02.04.2008 г. по ч. гр. д. № 69/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

[pitasht]

Благодаря на далите мнение. Вписах ИМ, какво да се прави.
Аз продължавам да смятам, че старото решение на ВКс е по-мъдро от новото и имам аргументи но за това друг път.

[tod]

Нищо мъдро няма в това да не се вписва исковата молба по иск за делба, където решението може да внесе значителна промяна в правото на собственост върху имота и неговите титуляри.
За щастие вписването на исковите молби и за делба, и по чл.108 ЗС, е вече задължителна съдебна практика и при неизпълнение на указания на съда за това иск.молба следва да се върне:

Тълкувателно решение
№ 3/2009 г.
гр.София, 19 юли 2010 год.

1. Изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 б.”в” във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС , не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК/ чл. 98 ГПК-отм./ , а разпоредбата на чл. 128 ГПК/ чл. 99 ГПК-отм./, не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея.

2. Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително- защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт , с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо.

3. При действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7 ал.1 ГПК , неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т.ч. и за съдебна делба , е основание за нейното връщане на основание чл. 129 ал.3 ГПК .

Ето какво е казано и в мотивите: "По силата на допълнението към ЗС / ДВ. бр. 34/ 25. 04. 2000 година, в сила от 1.01.2001 година /, в който смисъл е и изменението на чл. 4 б.”а” от Правилник за вписванията / ПВп /, с новата редакция на чл.112 б.”а”ЗС законодателят приема, че се вписват „ всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права ”. Функционалното тълкуване на нормата във вр. с разпоредбите на чл. 112 б.”з” ЗС във вр. с чл.114 ал.1 б.”в” ЗС налага извод , че за исковите молби , с които се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено вещно право – чл. 124 ал.1 ГПК , чл. 108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани".
След като се вписва исковата молба по чл.108 ЗС, с решението по която също може да се признава право на собственост, няма логика да не се вписва исковата молба за делба, след като решението в І фаза се ползва със СПН относно правото на собственост на съделителите.

[pitasht]

благодаря на всички отговорили ми. Вписах я какво да правя но мисля че старото становище на ВКС е по-правно издържано, имам и доводи но друг път.

[palimsest]

Тълкувателно решение
№ 3/2009 г.
гр.София, 19 юли 2010 год.

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 29 април 2010 г. и на 28 юни 2010 г. в състав :





ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на
Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ





ПРЕДСЕДАТЕЛИ на

ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ТАНЯ МИТОВА

ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ПЛАМЕН СТОЕВ



ЧЛЕНОВЕ:

1. КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
23. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

2. ЖАНИН СИЛДАРЕВА


24. ЛИДИЯ РИКЕВСКА

3. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА


25. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

4. ЕЛСА ТАШЕВА


26. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

5. НАДЕЖДА ЗЕКОВА


27. МАРИО ПЪРВАНОВ

6. НАДЯ ЗЯПКОВА
28. ЕМИЛ ТОМОВ

7. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
29. АЛБЕНА БОНЕВА

8. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
30. СВЕТЛА ДИМИТРОВА

9. СТОИЛ СОТИРОВ
31. БОНКА ДЕЧЕВА

10. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
32. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА


33. ЖИВА ДЕКОВА

12. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ


34. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

13. АНИ САРАЛИЕВА


35. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

14. СВЕТЛА ЦАЧЕВА


36. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

15. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ


37. ВАСИЛКА ИЛИЕВА

16. ЛЮБКА БОГДАНОВА


38. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

17. ВЕСКА РАЙЧЕВА


39. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

18. КОСТАДИНКА АРСОВА


40. ОЛГА КЕРЕЛСКА

19. ЗЛАТКА РУСЕВА


41. ЗОЯ АТАНАСОВА

20. ДИЯНА ЦЕНЕВА


42. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

21. БОЙКА ТАШЕВА


43. ВЕСЕЛКА МАРЕВА

22. МАРИЯ ИВАНОВА
44. БОРИС ИЛИЕВ



при участието на секретаря Райна Томбушева

постави на разглеждане тълкувателно дело № 3 по описа за 2009 г.

на ОСГК, докладвано от съдията ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

Председателят на Върховният касационен съд с Разпореждане от 22.10.2009 година е постановил Общото събрание на Гражданската колегия да приеме тълкувателно решение по следния спорен въпрос: „Съставлява ли вписването на исковата молба , съобразно разпоредбата на чл. 114 ал.1 ЗС изискване за редовността й, неизпълнението на което обуславя приложението на чл. 129 ал.3 ГПК/ чл. 100 ал.2 ГПК-отм./, предвид Определение Nо 482 от 18. 08.2009 година , постановено по ч. гр. д. Nо 322/2009 година, състав на ВКС-IV отд., с което е спряно производството по посоченото частно гражданско дело след констатацията за противоречиво разрешаване от състави на ВКС на посочения процесуално правения въпрос.

Общото събрание на гражданската колегия , като съобрази тези становища, както и че с влизане в сила на ГПК , приет с ДВ. бр.59/2007 година , проверката на редовността на исковата молба /чл. 129 ГПК / и проверката редовността за допустимостта на предявения иск /чл. 130 ГПК/, са уредени като едни от най-съществените процесуални действия на съда и се явяват израз на дефинирания с чл. 7 ал.1 ГПК принцип на служебното начало, изискващ от съда не само извършване на необходимите процесуални действия по движение на делото и приключването му с валиден и законосъобразен съдебен акт, но и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, тълкувани в контекста на чл. 114 ал.2 ЗС, съобрази следното :

Тезата на съдилищата , че изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 ал.1 б.”в” ЗС във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС , не е изискване за съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК / чл. 98 ГПК –отм./, а разпоредбата на чл. 128 ГПК /чл.99 ГПК-отм./ , не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр, е правилна.

Разбирането на съдилищата , че неизпълнението на указанията на съда за вписване на исковата молба има за последица приложението на чл.100 ал.2 ГПК / отм./, като приложим процесуален закон към момента на постановяването им, а при действащия ГПК – на чл. 129 ал.3 ГПК, се базира на обстоятелствата, че изискването на законодателя за вписване на исковите молби по чл. 114 ЗС , макар и да не е еднозначно на основание за редовност на същата по см. на чл. 127 ГПК /чл. 98 ГПК –отм./, е изискване за всички искови молби по чл.114 ал.1 б.”в” ЗС .Това изискване е уредено от императивна правна норма и съставлява , според чл. 114 ал.2 ЗС , процесуално правило по законосъобразното движение на делото. Регламентираното процесуално задължение „ да не се дава ход на исковата молба” до нейното вписване, за разлика от изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127 ГПК / чл. 98 ГПК-отм. /, въпреки че няма отношение към съдържанието на подлежащия на вписване акт, има значение за оповестяването на процеса и противопоставимостта на спорното материално право спрямо трети лица , поради което Общото събрание на гражданската колегия на ВКС намира, че това становище следва да бъде възприето като правилно.

По силата на допълнението към ЗС / ДВ. бр. 34/ 25. 04. 2000 година, в сила от 1.01.2001 година /, в който смисъл е и изменението на чл. 4 б.”а” от Правилник за вписванията / ПВп /, с новата редакция на чл.112 б.”а”ЗС законодателят приема, че се вписват „ всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права ”. Функционалното тълкуване на нормата във вр. с разпоредбите на чл. 112 б.”з” ЗС във вр. с чл.114 ал.1 б.”в” ЗС налага извод , че за исковите молби , с които се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено вещно право – чл. 124 ал.1 ГПК , чл. 108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани.

Съгласно чл. 1 на ПВп , вписването е юридически акт с гражданско-правно действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт , визиран с разпоредбата на чл. 112 ЗС , и защита на преобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право.

Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната –ищец срещу всички права, придобити от трети лица , след вписването. Като правно действие вписването е без отношение към съдържанието на гражданско-правния спор и без да може да въздейства на спора така , като обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба. Невписването на искова молба не се отразява на спорния предмет, защото – по арг. от чл. 115 ал.4 ЗС , влезлите в сила решения по тези дела, също подлежат на вписване , а дори и невписани , тези решения обвързват страните със силата на пресъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва след вписването.

Съгласно разпоредбата на чл. 129 ал.2 във вр . ал.1 ГПК съдът приема за редовна онази искова молба , която отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 ГПК и чл. 128 ГПК- а именно да е написана на български език, с точно посочване на съда, до който е адресирана , имената на страните с необходимите индивидуализиращи белези на физическите и юридически лица , цена на иска при защита на имуществените оценяеми права, изложение на онези обстоятелства, на които страната ищец основава иска си и очертава предмета на спорното право, коректно формулиране на искането и подпис на лицето, подало исковата молба, както и да са налице необходимите приложения- -пълномощно, когато исковата молба се подава от пълномощник, документ за внесена държавна такса по сметка на съда и разноски , когато такива се дължат за събиране на доказателства и преписи с приложения за всички ответници.

Съгласно чл. 129 ал.3 ГПК неизпълнението указанията на съда за отстраняване на констатиран недостатък на исковата молба или по приложенията към нея , води до връщането й на ищеца.

Общото събрание на гражданската колегия на ВКС приема , че от гл.т. на процесуални последици , неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС / в т.ч. и за съдебна делба /, следва да се приравни с тези по неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатиран порок/ недостатък/ на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК, т.е. да се приеме , че при неизпълнение е приложима разпоредбата на чл. 129 ал.3 ГПК.

Изискването за вписване по чл. 114 ал.1 б.”в” ЗС във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС и чл. 114 ал.2 ЗС макар и имащо за цел оповестително- защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица –приобретатели на спорното вещно право , от гл.т. на обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот , като защитим по-висш интерес, задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебно в рамките на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл. 130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл. 114 ЗС / в т.ч. и по искове за съдебна делба /.Уредено от специалния закон, като предпоставка за надлежното движение на производството, изискването за вписване обуславя приложението на чл. 129 ал. 3 ГПК в рамките на едно разширително тълкуване и прилагане на санкционните последици на закона , след като съдът изрично е указал на страната задължението й да извърши съответното правно действие- вписване на исковата молба , и е налице неизпълнение на това указание на съда.

Императивно формулираната процесуално правна норма на чл. 127 ал.1 ГПК , респ. чл. 128 ГПК , не може да се тълкува в по-широк смисъл от този, вложен от законодателя. Но установените от законодателя последици, а именно тези на чл. 129 ал.3 ГПК , свързани с процесуалното поведение на страната ищец в разрез с указанията на съда , могат да се приложат и по отношение неизпълнението на изискването за вписване на определената от законодателя категория искови молби.

Неизпълнението от страна на ищеца по делото на допълнителните изисквания при предприетата от него искова съдебна защита на определен вид субективни права, установени от материалния закон, който ги урежда , следва да се приравни по последици с неизпълнението на изискванията за редовност на исковата молба, макар и това изискване да няма правната характеристика на реквизит на редовната искова молба.

По този начин се постигна и една по-висша цел на гражданския процес: яснота за заявените в съдилищата искови молби, подлежащи на вписване и по-голяма стабилност на решенията по тези дела, , с оглед защитата и на обществения интерес при засиления граждански оборот на сделките с вещните права.

По изложените съображения , Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И :

1. Изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 б.”в” във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС , не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК/ чл. 98 ГПК-отм./ , а разпоредбата на чл. 128 ГПК/ чл. 99 ГПК-отм./, не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея.

2. Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително- защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт , с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо.

3. При действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7 ал.1 ГПК , неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т.ч. и за съдебна делба , е основание за нейното връщане на основание чл. 129 ал.3 ГПК .



ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на
Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ





ПРЕДСЕДАТЕЛИ на

ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ТАНЯ МИТОВА

ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ПЛАМЕН СТОЕВ



ЧЛЕНОВЕ:

1. КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
23. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

2. ЖАНИН СИЛДАРЕВА


24. ЛИДИЯ РИКЕВСКА

3. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА


25. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

4. ЕЛСА ТАШЕВА


26. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

5. НАДЕЖДА ЗЕКОВА


27. МАРИО ПЪРВАНОВ

6. НАДЯ ЗЯПКОВА
28. ЕМИЛ ТОМОВ

7. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
29. АЛБЕНА БОНЕВА

8. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
30. СВЕТЛА ДИМИТРОВА

9. СТОИЛ СОТИРОВ
31. БОНКА ДЕЧЕВА

10. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
32. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА


33. ЖИВА ДЕКОВА

12. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ


34. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

13. АНИ САРАЛИЕВА


35. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

14. СВЕТЛА ЦАЧЕВА


36. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

15. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ


37. ВАСИЛКА ИЛИЕВА

16. ЛЮБКА БОГДАНОВА


38. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

17. ВЕСКА РАЙЧЕВА


39. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

18. КОСТАДИНКА АРСОВА


40. ОЛГА КЕРЕЛСКА

19. ЗЛАТКА РУСЕВА


41. ЗОЯ АТАНАСОВА

20. ДИЯНА ЦЕНЕВА


42. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

21. БОЙКА ТАШЕВА


43. ВЕСЕЛКА МАРЕВА

22. МАРИЯ ИВАНОВА
44. БОРИС ИЛИЕВ





Особено мнение по т. 3 от Тълкувателно решение по т.д. № 3/2009 г.

В т. 3 на решението се приема, че при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, неизпълнението на указанията на съда за вписване на исковата молба по чл. 114 ЗС, в т.ч. и за съдебна делба е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК. Това становище се основава на разбирането, че императивно формулираната процесуално правна норма на чл. 127, ал.1 ГПК, респ. чл. 128 ГПК, не може да се тълкува в по-широк смисъл от вложения от законодателя, но установените от законодателя последици по чл. 129, ал.3 ГПК могат да се приложат и по отношение неизпълнението на изискванията за вписване на определена категория искови молби. Приема се, че при действието на правилата за проверка на исковата молба по чл. 127 ГПК и на установеният принцип на служебното начало с чл. 7, ал.1 ГПК, изискващ от съда да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия, неизпълнението на изричните указания на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗД е основание за връщането и.

Това становище те може да бъде споделено, тъй като правилата по чл. 127 ГПК не съдържат разлика с правилата за проверка на исковата молба по чл. 98 ГПК отм. Както по отменените, така и по действащите процесуални правила, съдът следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните. Новия Граждански процесуален кодекс не съдържа изменения на уредбата, касаеща задължението на съда да следи служебно за условията, от които зависят съществуването и надлежното упражнение на правото на иск, поради което чл. 7, ал.1 ГПК не може да обоснове направеното на тази основа разграничение в т.1 и т.3 от тълкувателното решение.

Вписването на исковата молба не е изискване за нейната редовност, поради което невписването и не може да обоснове отказ от правосъдие. Когато правото на иск не съществува или е упражнено ненадлежно въпреки указанията на съда, исковата подлежи на връщане. Невписвписването на исковата молба обаче не е процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. С оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановено решение се отбелязва към нея – чл. 115, ал.1 ЗС, а когато исковата молба не е била вписана, постановено решение се вписва – 115, ал. 5 ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл. 115, ал.2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието си. Възможна е и хипотеза на влязъл в сила отказ за вписване на исковата молба от съдията по вписванията, който отказ не може да бъде основание да бъде отказано и правосъдие по делото.

От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила – чл. 115, ал. 5 ЗС. Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана.



СВЕТЛА ЦАЧЕВА

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

БОЙКА ТАШЕВА

СТОИЛ СОТИРОВ

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

КОСТАДИНКА АРСОВА

[pitasht]

чух че това било начин да съберат пари, не знам но звучи логично.

[Гост.]

Ако след всичко постнато вие застъпвате твърдо становището, което сте изложил в последният си пост... жалко.
ДТ е последното, което се цели. Ако ли изобщо е цел!