КАЗУС АДВОКАТИ 13.06.2010

[slovenka]

Само ще Ви подскажа , че Иван е съизвършител, а не помагач. Казусът е елементарен.

[niamame]

Не е трудно. Тримата са съучастници -предварителен сговор за извършване на взломна кражба по чл.195 ал.1т.3 и т.4 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 от НК.Ролята на всеки един от съучастниците ще се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието,кой колко е допринесъл за настъпване на вредния резултат. За двамата които са върнали вещите ще се приложи смекчена наказателна отговорност,ако са ги върнали до първото съдебно заседание.Състава е привилегирован и се връзва с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 и т.5 вр.чл.194 ал.1 от НК-играе роля само при определяне на наказанието.От тази възможност не може да се ползва Стоянов. Предмета на престъплението възлиза на обща стойност сумите от двете гривни и картината.Това е в най-общи линии според мен

[shakina_]

По гражданския казус
Изглежда само аз съм писала,че сделката е търговска по чл.286,ал.3 ТЗ.

[sarbijanac]

Какво ще кажете за мнението ми, че искът е недопустим, защото могат да предявят осъдителен ?

Много е спорно,и практика противоречива в изобилие.

[kolev_nikolay]

Колеги, мисля че малко грешите,колежката която е писала че сделката е търговска е права,защото въз основа на чл. 1 , ал. 2 от Търговсия закон независимо какви сделки извършва заложната къща, щом пише "по занятие" тя е търговец, а щом едната страна е търговец, значи и сделката е търговска. Позававам се и на чл. 286, ал.3 . А това означава и че е действителна,а не е нищожна.А това променя и собственика. Мисля че такъв ще е последната жена която го е купила. Друг е въпроса че Румен има право на искове.А относно предварителния договор, той не е добросъвестно правно основание, следователно давността е 10 г.

[slovenka]

Точно там е уловката! В условието на казуса пише, че заложната къща извършва по занятие -заем срещу залог на движими вещи т.е. няма право да извършва такива срещу залог недвижими имоти. Друг е въпроса, че към настоящия момент има Наредба в тази насока.

[kmonev]

за мен сделката:

1. не е търговска - поради факта че заложната къщо по занятие върши друга търговска дейност, а не отпускане на кредити срещу залог имоти. самият факт че е едната страна е търговец не е достатъчен да квилифицира сделката като търговска

2. е нищожна - поради уговорката за обратно изкупуване

поздравления на създателите на казуса, интересен и практически насочен е.

[valiakuneva]

Първо искам да кажа, че казусите не са много точно преразказани. Аз така съм ги решила:
За гражданския
1. Не са придобили собствеността, защото не са го владели на правно основание годно да ги направи собственици. Предварителният договор е само едно обещание за сключване на окончателен и им дава други права. За тях важи общата 10 годишна давност.
2. /въпросът беше сделката търговска ли е и договора за прехвърляне на собствеността нищожен ли е – т.е. 2 въпроса/ смятам, че сделката е търговска, а договора нищожен. Действителната воля на страните е заем, също така липсва съгласие, купувача не желае да купува, продавача да продава.
ТЗ - Чл. 286. (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
(2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
(3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
ЗЗД - 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.
ЗЗД - 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
3. Според мен докато не се обяви нищожността на поредицата от договори, единствения който може да упражнява правата на собственик е последния – за . Но ако се разсъждава, че нищожните договори не пораждат права – собственик е Румен.
4. Мисля, че е допустим, тъй като те са наследници, а това дали е основателен е друг въпрос и не е поставен в случая.
5. Не е правилно, пропуснали са срока / с отговора на исковата молба/

ГПК Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
6. Павилно е. За да встъпи трябва да предяви ИСК против двете страни. Той е предявил искове към всяка поотделно и то с различни основания /108 няма място тук/
ГПК 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.

За наказателния:
1. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 5, вр. 194, ал. 1, вр. 20 ал. 1 – за двамата и ….вр. 20 ал. 3 и 4 за другия
НК Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп., бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
..3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;
4. ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;
5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;….

2. 5200 за двамата и 3000 за другия
3.
4. тук съм писала 197 т.4 /ще се възползват от привилегирования състав/ но мисля, че правилното е смекчаващо вината обстоятелство защото не са върнали или заместели картината
НК Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:
….4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2 - 6 - лишаване от свобода до осем години;

[kolev_nikolay]

по Гражданскоправния казус: както писах по-горе сделката е търговска и договора не е нищожен, защото продажбата с уговорка за изкупуване е действителна сделка по Търговския закон.Прочетете малко търговско право.

[valiakuneva]

колега, ако говориш за Чл. 333 от ТЗ там се урежда ПРОДАЖБА с уговорка за изкупуване. В случая продажба имаме ли?

[didi197475]

И аз съм отговорила в общи линии като колежката valiakuneva и за гражданския и за наказателния казус. Освен това написах на въпроса, какво е значението на това, че са мислели , че картината е струвала 17 000 лева, че е от значение относно това, че са имали умисъл за извършване на кражба в големи размери по чл. 195, ал. 2 НК - тъй като надвишава 70 пъти минималната работна заплата. А на въпроса дали защитата е задължителна за другите двама ако Румен има защитник, написах, че ще бъде задължителна ако интересите им са противоречиви по чл. 94 ал. 1 т. 5 НПК.

[lorenzo]

НАРЕДБА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЗАЛОЖНИТЕ КЪЩИ
В сила от 27.02.2009 г.
Обн. ДВ. бр.16 от 27 Февруари 2009г.

Чл. 3. (1) Заложната къща е лице, което по занятие предоставя парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи.
(2) Заложната къща не може да извършва по занятие други търговски сделки, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността й.
(3) Заложната къща не може да предоставя парични заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот и ограничени вещни права, да придобива собственост или право на ползване върху недвижими имоти срещу предоставянето на паричен заем, както и да сключва договори за продажба с уговорка за обратно изкупуване.
(4) Заложната къща не може да приема в залог движими вещи - паметници на културата от национално и световно значение, оръжие и боеприпаси.
(5) Във фирмата на лицето, което по занятие предоставя парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, се включва означението "заложна къща".

[nescafe]

Някой може ли да си спомни и нещо от теста?

[martinelli]

Здравейте всички,
досега само чета мненията във форума, без да изразявам отношение, защото наистина не мога да кажа кое е вярното. Относно гражданския казус и аз написах, че сделката е търговска и напълно действителна, тъй като чл. 286 ал. 3 от ТЗ въвежда една презумпция относно сделките извършени от търговец. Да обаче lorenzo с извлечението от Наредбата, което публикува меко казано ме върна в първ клас, защото наистина при подобен нормативен акт всеки би замълчал.... Така направих и аз, докато не се загледах във влизането в сила на тази Наредба - сила от 27.02.2009 г., а доколкото си спомням нашата сделка се сключва през 2008 г., т.е. преди влизането на въпросната наредба.


Какво ще кажете по този въпрос.

Благодаря предварително на всички и особено на lorenzo, защото затвъри убеждението ми, че на този изпит трябва да ходиш с един камион нормативни актове, включително всякакви наредби за заложни къщи, change бюра, аптеки и т.н.

[Гост.]

На 18.04.2007 сключили договор за пок.-прод., в който била вписана уговорката ,че ако до 1г.Симеонов върне парите заложната къща ще му прехвърли собствеността,ако не се освобождава от това задължение.

Собственост и право, бр. 2/2002 г., стр. 46
чл. 152,

чл. 209 ЗЗД

Продажба с уговорка за обратно изкупуване а продадената вещ е недействителна.
------------------------

По делото е установено, че с нот. акт № 91/2.07.1998 г., т. ХХХII, нот. д. № 7969/98 г. синът на ищца С. Г. в качеството на негов пълномощник и действащ от името и за сметка на своя баща ведно с майка си М. К. В. продават собствения си апартамент на ответника по иска Г. Т. А. - касатор в настоящето производство. На същата дата между последния и С. Г. е подписан договор за заем, по силата на който Г. получава вписаната в договора сума. Съгласно т. 4 от договора за заем заемодателят обезпечава предоставения от него заем на заемополучателя С. Г. с апартамента - предмет на договора за продажба на същия този апартамент, обективиран в нот. акт № 91/2.07.1998 г., т. ХХХII, нот. д. № 7969/98 г. Според т. 5 от този договор заемодателят-касатор в настоящото производство се задължава при погасяване на целия заем да прехвърли апартамента обратно на заемополучателя. Независимо че последният е сключил заем, без да е бил упълномощен за това от ищците, то съчетаното тълкуване на двата договора при условията на чл. 20 ЗЗД - този за заем и продажбения договор, обективиран в нот. акт № 91/2.07.1998 г., т. ХХХII, нот. д. № 7969/98 г. налага извода, че:


- двата договора са верижни и са функционално обусловени;


- в договора за заем - т. 4 изрично е посочен способът на уговореното обезпечение, а именно посредством прехвърляне на процесния апартамент - собственост на ищците. Нещо повече - в т. 5 от договора за заем е предвидено обратно връщане на така прехвърления апартамент, при условие че предоставеният заем е изплатен изцяло на заемодателя.


Обезпечителните клаузи, съдържащи се в т. 4 и 5 от договора за заем, са недействителни съгласно чл. 152 ЗЗД. Вместо уговаряне на предвидените в закона лични или реални обезпечения на заема, страните по този договор са уговорили в противоречие със закона (чл. 152 ЗЗД) кредиторът по договора да стане отнапред собственик на вещта, служеща за обезпечение - още преди започване на изпълнението на договора за заем. Именно поради това продажбата на процесния апартамент, обективирано в нот. акт № 91/2.07.1998 г., т. ХХХII, нот. д. № 7969/98 г. е нищожна, тъй като е сключено противоречие на закона - чл. 209 ЗЗД . По правило, при продажбата с уговорка за изкупуване винаги е налице едно друго правоотношение - най-често договор за заем (кредит), което тази продажба обезпечава. В този смисъл продажбената сделка прикрива обезпечението по договора за заем (кредит) - обстоятелство, поради което "екс леге" законът обявява такава продажба с уговорка за изкупуване за недействителна - ар. от чл. 209 ЗЗД.


В конкретния случай е налице хипотезата на продажба с право на изкупуване, тъй като с нея се заобикаля забраната, установена в повелителната разпоредба на чл. 152 ЗЗД. Тази забрана обявява за недействително съглашението, с което кредиторът тава собственик на заложената вещ, ако заемът не бъде върнат от длъжника. Всъщност всяко съглашение, с което се цели удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидените в закона, е недействително. Тъкмо такова съглашение представлява продажбата на процесния апартамент. Тя е направена под условие, че ако заемът не бъде върнат от заемополучателят, то апартаментът на ищците ще стане собственост на заемодателя. Това, че условието е обективирано не в нот. акт. № 91 от 2.07.1998 г., т. ХХХII, нот. д. № 7969/98 г., а в договора за заем, не санира продажбената сделка, която следва да се приеме за нищожна поради противоречие със закона - арг. от чл. 26, ал. 1 ЗЗД , във връзка с чл. 152 и 209 ЗЗД.

Решение № 902 от 16.11.2006 г. на ВКС по т. д. № 450/2006 г., ТК
За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения установителен иск по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 152 ЗЗД, въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел, че договорът за продажба на процесния недвижим имот - мелница в землището на гр. Л, прикрива съглашение по чл. 152 ЗЗД. С него заемодателят - ответникът М. П., и длъжникът - ищец, уговарят предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Чрез него, вместо кредиторът да обезпечи вземането си чрез в наложена ипотека и при евентуално неизпълнение да се удовлетвори по реда на принудителното изпълнение върху недвижимия имот, той получава директно имота. Направен е извод за дадено съгласие на длъжника при получаването на сумата - 2.07.2002 г., когато е постигнато противоправно съгласие и сумата е дадена при тези условия, независимо от оформянето на нотариален акт на 4.07.2002 г., поради което е счетено, че продажбата цели заобикаляне на закона, тъй като фактически се цели обезпечаване на кредита, а не прехвърляне собствеността върху имота.

№ 109

В ИМЕТО НА НАРОДА



гр.София, .02.2010г.



СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГК, 1 състав

в открито заседание на 04.02.2010г.

в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЬОНА ЗАПРЯНОВА

ВАНЯ АТАНАСОВА



с участието на секретаря М.Ценкова

като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 1198/2009г.

за да се произнесе, взе предвид следното:



Производството е по реда на чл. 218з във вр. чл.218ж и чл.196 сл.ГПК-отм. във вр. с пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК, образувано по въззивна жалба на ищците Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу решението от 10.05.2004г. по гр.д.№ 883/2002 на СГС.

С решение № 190/15.05.2009г. по гр.д.№ 354/2008г., ВКС, І ГО е отменил въззивното решение на САС, постановено по въззивната жалба срещу решението по гр.д.№ 883/2002г. на СГС, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС, като са дадени задължителни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба по втория обективно съединен иск-за прогласяване нищожността на договора, сключен между двамата ответници, предмет на нот.акт № 33/02.08.2001г., тъй като ищците не са посочили фактите, от които извеждат твърденията си за нищожност и не са обосновали правния си иснетерс от прогласяването нищожността на договора, по който не са страна.

При настоящото разглеждане на спора, в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение, исковата молба по втория обективно съединен иск е оставена без движение и са дадени указания на ищците за остраняване на нередовностите й, като е допуснато уточнение на исковата молба в тази част, съгласно посочените от ищците в молбата им от 15.06.2009г., твърдения.

При настоящото разглеждане на спора са събрани нови доказателства, посочени от ищците.

Ищците са предявили два обективно съединени иска: първият срещу ответника С. Д.- за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен под формата на нот.акт № 135/12.12.2000г., с който ищците са продали на Д. собствения си имот-двуетажна жилищна сграда в кв.Г., ул.”П.”№ *, заедно с дворното място с площ 752 кв.м., основан на твърдението, че поради финансови затруднения били принудени да поискат кредит от заложна къща”О.” срещу ипотека на имота си. Вместо учредяването на договорна ипотека за обезпечаване на кредита, те били заблудени и подписали процесния договор, който е недействителен на основание чл.152 ЗЗД, като същевременно подписали и предварителен договор, който представлявал уговорка за обратно изкупуване на имота от прехвърлителите, също забранена от закона- чл.209 ЗЗД. Искат обявяването на този договор за нищожен като сключен в противоречие със закона-чл.152 и чл.209 ЗЗД.

Вторият обективно съединен иск е за прогласяване нищожността на договора, предмет на нот.акт № 33/02.08.2001г., с който първият ответник Д. продал същия имот на втория ответник Г. Б.. Твърди се, съобразно уточненията по молбата им от 15.06.2009г., че този договор е нищожен, тъй като липсва предмет- прехвърлителят Д. не е собственик на имота, и договорът е нищожен, тъй като е сключен, с цел да увреди ищците, и те да не могат да получат обратно собствеността върху имота си.

Ответникът /въззиваем/ Б. оспорва исковете, а ответникът /въззиваем/ Д. не е взел становище.

По иска за прогласяване нищожността на договора, предмет на нот.акт № 135/12.12.2000г., предявен срещу С. В. Д..

Правното основание на иска е чл.26,ал.1, предл.първо ЗЗД във вр. с чл.152 и чл.209 ЗЗД.

Безспорно е по делото, че с договорът, обективиран в посочения нотариален акт, ищците са продали на ответника Д. собствения си имот- двуетажна жилищна сграда в кв.Г., ул.”П.”№ *, заедно с дворното място с площ 752 кв.м.,за сумата 25 000лв., която сума продавачите са заявили, че са получили от купувача. В договора е посочено, че върху имота има учредена договорна ипотека в полза на ДСК, като от дълга е платена сумата 15 000лв. Предаването на владението става в петмесечен срок от сключването на договора.

Безспорно е по делото, че на същата дата, едновременно със подписването на нотариалния акт за продажбата на имота на ответника, същите страни са сключили предварителен договор, по силата на който продавачът Д. продава на ищците същия имот за сумата 45 800 лв., която сума ще бъде заплатена до 12.05.2001г., като е безспорно, че този срок е удължен по силата на споразумение от 11.07.2001г., до 18.07.2001г., на която дата е следвало да бъде изповядана сделката по нотариален ред и да бъде заплатена уговорената в предварителния договор продажна цена. Съгласно предварителния договор /чл.2/, продавачът е поел задължението до деня, уговорен за нотариалното изповядване на сделката, да заличи за своя сметка ипотеката, учредена в полза на Б „ДСК”.

Няма спор, че окончателен договор под формата на нот.акт не е бил сключен на уговорената дата, че ищците не са се явили, не са заплатили покупната цена, и че към 18.07.2001г. / и след тази дата/, Д. не е изпълнил задължението си да заличи ипотеката.

Спорен по делото е въпросът, дали сключването на договора, предмет на нотариалния акт от 12.12.2000г. и на предварителния договор от същата дата, са свързани с получаването на кредит от ищците от заложна къща „О.”, като няма спор, че Д. е служител на тази къща. Съставът на САС приема, че писмен договор за кредит не е представен от ищците, тъй като договорът от 09.01.2001г., освен че следва по време договорите от 12.12.2000г., е за много по-малка сума от твърдяната от самите ищци- в него е посочена сумата 2 500 ДМ.

Съставът на САС приема за установено от фактическа страна, въз основа на показанията на всички ангажирани от ищците свидетели, че сумата 25 000лв., получена от ищците от продажбата на имота им е представлявала отпуснат кредит на Г. Б., обезпечен с прехвърлянето на имота на Д.. Свидетелката П., която е работила заедно с Б. в кооперация „З. з.” като счетоводител, установява, че през 2000г. бил откраднат дървен материал на кооперацията непосредстветно преди износа му. Бил теглен акредитив, който следвало да бъде възстановен, дължала се и неустойка за неосъществения износ. Б. спешно се нуждаел от пари, поради което искал да изтегли кредит като ипотекира имота си. Свидетелката придружила ищците при изповядването на сделката на 12.12.2000г., Б. получил парите и отишъл в заложната къща да получи договора за заем, но му било отговорено, че такъв договор няма, защото имотът е продаден, а не ипотекиран.

Обстоятелството, че прехвърлянето на имота с нот.акт 135/2000г. обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя, освен от свидетелските показания, се установява и чрез тълкуването на предварителния договор, с който преобретателят на имота по нот.акт */2000г. се съгласява да продаде обратно имота на ищците, но на много по-висока цена, платима в петмесечен срок, удължен по-късно на седеммесечен.

Макар двата договора от 12.12.200г. да са материализирани в различни писмени документа, очевидна е връзката помежду им, която установява уговорка за обратно изкупуване. Независимо от обстоятелството, че уговорката за обратно изкупуване не е включена в клаузите на нотариалния акт, оформящ покупко-продажбата, и независимо от факта , че предварителният договор не съдържа декларации за връзката му с нотариалната продажба, тълкуването на волята на страните и останалите доказателства, дават основание да се приеме, че постигнатата договореност в предварителния договор за продажба на имота на цена почти двукратно надвишаваща тази по нотариалния акт, платима в петмесечен срок, сключването на двата договора на една и съща дата, установяват свързаността на двата договора, както помежду им, така връзката им със съществуващо заемно правоотношение между двете страни, което договора под формата на нотариален акт обезпечава, като е предвидена и възможност имотът да се върне обратно у първоначалните собственици.

С Решение № 832/26.10.2009г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 3790/2008г., касационният съд, при допуснато касационо обжалване, се е произнесъл по съществения материално правен въпрос- идентичен на спорния по това дело- действителен ли е договорът за покупко-продажба на имот, ако същият ден страните по него са сключили предварителен договор, с който купувачите продават отново имота на продавача, или се касае за взаимно свързани два договора, нарушаващи забраната за обратно изкупуване по чл.209 ЗЗД. ВКС е приел, че се касае за продажба, оформена в нот.акт, но с уговорка за обратно изкупуване, обективирана в предварителния договор, целящи да прикрият обезпечаване на парично вземане, и така уговореният друг начин на уреждане на правоотношенията по повод обезпечаване на дълг- чрез прехвърляне право на собственост и клауза за обратно изкупуване, е забранен с нормата на чл.152 ЗЗД, а двата договора, с които това е постигнато, представляват уговорка за обратно изкупуване-недействителна, съгласно разпоредбата на чл.209 ЗЗД.

Следователно, предявеният иск за нищожност на договора, предмет на нот.акт 135/12.12.2000г. е основателен, тъй като разпоредбата на чл.209 ЗЗД регламентира, че продажбата-целият договор с уговорка за обратно изкупуване, е недействителен, тъй като се явява недопустимо средство за изкупуване, в повечето случаи на нищожна цена, на предмета на договора и води до заобикаляне на изричната забрана на чл.152 ЗЗД, тъй като продажбата обезпечава друго правоотношение по недопустим от закона начин.

По иска за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба, предмет на нот.акт № 33/02.08.2001г., сключен между ответниците Д. и Б..

Съставът на САС приема, че ищците имат правен интерес от предявяването на установителен иск за нищожност на договор, по който те не са страна, тъй като, ако бъде установена тези нищожност, поради установената нищожност на договора от 12.12.2000 по нот.акт №135, ищците биха се легитимирали като собственици на имота-налице е пряк и непосредствен интерес от установяването на нищожността на договора, по който те не са страна.

Съставът на САС приема, че договорът от 02.08.2001г. не е нищожен на заявените основания:

Не е нищожен договорът, с който се прехвърлят права, които прехвълителят не притежава. Прехвърлянето на права, които продавачът не е придобил не е липса на предмет, невъзможност на предмета на договора, както твърдят ищците. Ищците смесват нищожността на договора с невъзможността той да прояви своето вещно-правно действие и с невъзможността да бъде противопоставен на действителния собственик, но те не са предявили установителен иск за собственост, респ. ревандикационен иск /ако не владеят имота/.

Посоченото в молбата-уточнение на иска от 15.06.2009г. основание-сключването на този договор с цел да бъде увредени ищците да загубят правото си върху имота, не може да бъде квалифицирано като иск по чл.135 ЗЗД, защото ищците се позовават на абсолютна нищожност на сделката, а не твърдят нейната относителна недействителност за тях като кредитори; при иск по чл.135 ЗЗД действителността се запазва спрямо лицето, с което длъжникът е договарял. С предявения иск ищците целят не имота да се върне в патримониума на Д., за да могат да упражнят правата си по предварителния договор, а искат да установят, че Б. никога не е придобивал право на собственост върху него.

Не са основания за нищожност на този договор посочените в цитираната молба други фактически твърдения- измама на ищците, тъй като те не са страна по този договор, продажбата на имота на Б. при висящо производство за въвод на ищците в имота.

Поради изложеното, атакуваното решение за отхвърлянето на този иск следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото, включително и за тези, направени пред ВКС, не се присъждат, с оглед изхода на спора по двата обективно съединени иска, и САС:



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО от 10.05.2004г. по гр.д.№ 883/2002г. на СГС, ГК, І-3 състав, В ЧАСТТА за отхвърлянето на иска, предявен от Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу С. В. Д. за прогласяване нищожността на договор, предмет на нотариален акт № 135/12.12.2000г. на основание чл.26,ал.1, предл.първо във вр. с чл.152 и чл.209 ЗЗД, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПО ИСКА предявен от Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу С. В. Д., ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26,ал.1, предл първо ЗЗД във вр. с чл.152 и чл.209 ЗЗД договора, оформен с нотариален акт № *, том ІV от 12.12.2000г. на нотариус М.К., с който Г. С. Б. и Л. А. Б. продават на С. В. Д. придобития по време на брака им, представляващ семейна имуществена общност, имот- двуетажна жилищна сграда, находяща се в град С., кв.”Г.”, ул.”П.”№ *, застроена на 113.55 кв.м. и тераси от 39.14 кв.м., заедно с дворното място, в което е построена сградата, цялото сплощ 725 кв.м., съставляващо парцел ХІХ-129от кв.92 по плана на С., кв.Г., при съседи по скица: тупик, улица, парцел ХVІІІ-128, парцел V-125 и парцел ХХІV-122.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта за отхвърлянето на иска, предявен от Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу С. В. Д. и Г. Д. Б. за прогласяване нищожността на договора, оформен с нотариален акт № *, том І от 02.08.2001г. на нотариус К. К., с който С. В. Д. продава на Г. Д. Б. същия имот.

Решението подлежи на касационно обжалване в 30 дневен срок от връчването му на странвите, при условията на чл.280 сл.ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Спорен ден и по-малко жарко слънце.

[didi197475]

Колеги направи ли ви впечатление как ни вардиха по време на казусите, като че се явяваме на конкурс не за адвокати а не знам за какви длъжности? Винаги ли е така. Аз се явявам за първи път, но не очаквах такова обикаляне, разреждане, преместване на хора, ровене из законите местене на багажи, абе въобще голям контрол.Заплахи за анулиране на работи и т.н. Чух че на съдийския било различно. Много странно ми се вижда на нашия изпит такъв контрол.Защо така?

[martinelli]

Така е didi, тази година нещо се бяха надъхали... Може да са им обещали бонус, че като гледам какви ни пазеха - надали имат много работа като адвокати.....

[martinelli]

Никой ли няма да изкаже мнение за тази наредба.... аз днес доста се рових ва апис и да ви кажа не открих пред 2009 г. да е имало подобен нормативен акт, който да урежда дейността на заложните къщи.... Все още ми се иска да сме прави тези, които сме писали че сделката е търговска.... Прекалено подсказващо щеше да е, ако тези от ВАС дават решението във условието на въпроса?1 Вече незнам какво да мисля

[magi_jeleva]

Как така ровене в закона??? Моля пояснете, аз обичам и си отбелязвам в законите някои неща/например: съкратено пр. ум., което значи пряк умисъл и др. такива/. Ще има ли проблем?

[martinelli]

Няма проблем, че си отбелязваш някои неща... Те проверяват дали случайно между законите не си си пъхнал някой книжка с решени казуси.... Това е.