Казус "младши съдии"

[portokal]

Не е по 217 според мен. 217 ще е за действия, довели до такова намаляване, разпиляване и т.н., които не са присвояване. Иначе всяко обсебване или присвояване ще има и признаците на 217.

[mishi_83]

Не е по 217 според мен. 217 ще е за действия, довели до такова намаляване, разпиляване и т.н., които не са присвояване. Иначе всяко обсебване или присвояване ще има и признаците на 217.

И според мен - разликата се състои в това какво му е позволено на дееца в самото правно основание.

Примерно :пълномощно за действия на управление относно движима вещ. Ако деецът се разпореди с нея в свой или чужд интерес (хипотетично), напуска рамките на правното основание и извършва обсебване.

Ако пълномощното е за действия на разпореждане и деецът продаде вещта на прекалено ниска цена, той не извършва действия извън позволените му от правното основание (в случая пълномощното), но за сметка на това ощетява чуждото имущество - чл. 217 от НК.

[velikova_]

А какво ще кажете за престъпление по чл.206, ал.4?

[georgiev_sfbg]

Решение № 27 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 647/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева
чл. 206, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК





--------------------------------------------------------------------------------


Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване производството по НОХ дело № 102/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на постановената по делото въззивна присъда № 20 от 2.02.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 227/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.

В искането се твърди, че влязлата в сила присъда е постановена при особено съществени нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимата и до неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието, с отказа да бъде приложен института на условното осъждане. По същество се иска производството да бъде възобновено в частта, касаеща начина на изтърпяване на наложеното наказание и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.

В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.

Чрез защитника си осъдената изразява становище, че искането е процесуално допустимо, защото в частта за наказанието присъдата не е проверявана по касационен ред и по същество е основателно.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането съобрази следното:

С присъда № 92 от 2.07.2008 г. постановена по НОХ дело № 102/2008 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимата К. Г. А. за невинна в това за времето 1.01. - 30.09.2006 г. в гр. Р. противозаконно да е присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 308 240.83 лв., собственост на "Е" АДСИЦ София, които владеела и пазела, като обсебването да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което на основание чл. 304 НПК я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 206, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК

Съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от "Е" АДСИЦ София против подсъдимата граждански иск за заплащане сумата 340 994.98 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди.

С присъда № 20 от 2.02.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 227/2008 г. Великотърновският апелативен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата за виновна в това, че за времето 1.01 - 30.09.2006 г. в гр. Р. съзнателно е ощетила чуждо имущество, поверено й да го управлява и от деянието са последвали значителни щети в размер на 305 002.25 лв., собственост на "Е" АДСИЦ София, поради което и на основание чл. 217, ал. 1 пр. 1 във вр. с ал. 1 изр. 1 пр. 1 и чл. 54 НК я е осъдил на две години и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и глоба в полза на държавата в размер на 150 лв., а я е оправдал по обвинението по чл. 206, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК, както и за разликата до 308 240.83 лв.

Съдът е осъдил подсъдимата да заплати на "Е" АДС ИЦ сумата 305 002.25 лв., ведно със законната лихва, считано от 7.05.2008 г., като е отхвърлил иска за разликата по предявения му размер.

С решение № 197 от 7.05.2009 г. постановено по НД № 177/2009 г. Върховният касационен съд на Република България е оставил в сила въззивната присъда.

При тези данни следва да се приеме, че искането е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане поради следните съображения:

За да не бъде засегнат стабилитета на един влязъл в сила съдебен акт, законодателят в глава тридесет и трета НПК предвижда възможността да бъде отменен и производството по делото възобновено ако са налице предпоставките за това. Само по този начин може да бъде гарантирана правната сигурност. В закона изчерпателно са посочени съдебните актове, които подлежат на проверка по този ред, лицата, които могат да направят искането, сроковете и основанията за възобновяване. Липсата на някоя от тях прави искането процесуално недопустимо и има за последица оставянето му без разглеждане.

На Главният прокурор на Република България е предоставено правомощие да прави искане за проверка на посочените в чл. 419 НПК съдебни актове във всички случаи когато са налице основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 4-6 НПК и то както в полза на обвинението, така и в полза на осъдения. За него обаче също важи изискването, залегнало в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, съдебният акт да не е проверяван по жалба или протест на страната, в чийто интерес се иска отмяната. В тази връзка следва да се посочи, че не са загубили своя смисъл и указанията дадени в т. р. № 1/2003 г. на ОСНК. В него е прието, че всички съдебни актове посочени в чл. 359 НПК, освен проверените по касационен ред, подлежат на възобновяване по предложение на Главния прокурор. Независимо, че е постановено при действието на НПК в сила преди 29.04.2006 г. то не е загубило своето значение, защото законодателят с последното изменение на процесуалния закон не урежда по различен начин правомощията на прокурора да поиска в производство по възобновяване проверка на влязлия в сила съдебен акт. В момента действащата нормативна уредба е създадена с оглед охраната на интересите на лицата, които по някаква причина не са осъществили правото си на касационна проверка на съдебния акт. В този смисъл е посоченото допълнително изискване за допустимост на искането в чл. 422, ал. 1т. 5 НПК съдебният акт да не е проверяван по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Волята на законодателя залегнала в правната норма е съдебният акт да не е проверяван по жалба на страната, в чийто интерес се иска отмяната, а не само по конкретно посочените от нея доводи. Обратното би означавало във всички случаи, когато страната не е посочила пред касационната инстанция всичките данни, които подкрепят претендираните пороци на съдебния акт да може повторно да поиска неговата проверка по реда на възобновяването.

В конкретния случай подсъдимата е упражнила правото си да обжалва по касационен ред постановената от въззивната инстанция нова присъда. В жалбата и в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, е поддържала касационни основания по чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 НПК, като е изложила конкретни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните й права и неправилно приложение на материалния закон. В своя съдебен акт касационният състав е взел предвид доводите на страните, данните по приложеното дело и е проверил правилността на обжалваната присъда в пределите по чл. 347 НПК, като не е констатирал да са допуснати, както нарушенията релевирани от страните, така и други нарушения, за които следи служебно. В рамките на инстанционната проверка е приел, че въззивният състав е проявил професионализъм при осъществяване на правомощията си и при интерпретацията на материално-правната уредба и липсват основания за отмяна или изменение на проверявания въззивен съдебен акт.

Разбирането залегнало в искането на Главния прокурор, че извън обхвата на касационната проверка са останали допуснати от възивната инстанция други процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени по реда на възобновяването на наказателното дело противоречи на същността на института за проверка по реда на възобновяването на влязли в сила съдебни актове. Да се приеме повторна проверка на вече проверявания по касационен ред съдебен акт означава да се приеме наличието на възможност касационната инстанция да отменя собствените си съдебни актове. Това би довело до накърняване правната сигурност и стабилитета на влязлия съдебен акт, постановен от Върховния касационен съд, който осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от съдилищата.

По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело № 102/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на постановената по делото въззивна присъда № 20 от 2.02.2009 г. по ВНОХ дело № 227/2008 г. на Великотърновския апелативен съд е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него касационно производство да бъде прекратено, поради което и в същия смисъл

РЕШИ:

Оставя без разглеждане искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване НОХ дело № 102/2008 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на постановената по делото въззивна присъда № 20 от 2.02.2009 г. по ВНОХ дело № 227/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.

Прекратява производството по НД № 647/2009 г. по описа на Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

[georgiev_sfbg]

Решение № 302 от 15.07.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 276/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова
чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 НК

чл. 354, ал. 3, т. т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК вр.

чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК





--------------------------------------------------------------------------------


Касационното производство е образувано по протеста на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против присъда № 21/16.03.2009 г. по въззивно нохд № 970/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав. Поддържа се, че с оправдаването на подсъдимия М. К. Х. е допуснато нарушение на закона като последица от съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения, а подсъдимият осъден по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4 вр.ал. 1 НК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста за неправилна оценка на доказателствата по изложените в него съображения за неверни правни изводи, довели до неоснователното оправдаване на подсъдимия. Обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане и осъждане на подсъдимия.

Подсъдимият Х. защитника, оспорва основателността на протеста и прави искане да бъде оставена в сила новата въззивна присъда.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира:

Врачанският окръжен съд с присъда № 741/21.05.2008 г. по нохд № 222/2004 г. признал подсъдимия Х за виновен в това, че за времето от 30.10.2001 г. до 19.12.2001 г. в гр. О., противозаконно присвоил чужда движима вещ - 9 778 тона хлебна пшеница на обща стойност 2 114 208 лева, собственост на Териториална дирекция "Държавен резерв", гр. В., която владеел и пазел по силата на сключен договор като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. На основание чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 8 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Лишил го от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК - за срок по 10 години да заема държавна или обществена длъжност и да извършва търговска дейност. Постановил конфискация на недвижими имоти, конкретно описани и в съответните им размери.

Приложил чл. 68, ал. 1 НК за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 102/2000 г. на Белослатинския районен съд.

Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски.

Софийският апелативен със протестираната присъда по въззивно нохд № 970/2008 г. отменил изцяло присъдата на първоинстанционния съд, признал подсъдимия Х за невиновен и го оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 4 вр.ал. 1 НК.

Въззивният съд изложил подробно възприетата от него фактическа обстановка като заявил, че я приема за безспорно установена въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, както и тези на разпитания във въззивното съдебно следствие св. Хр. П., на заключенията на вещите лица, на писмените доказателствени средства, съдържащи факти за обстоятелства, относими към предмета на доказване. Изложил и свои съображения за отказа си да кредитира обясненията на подсъдимия и на свидетелите Л, показанията на свидетелите Я във връзка с твърдяно като оневиняващо подсъдимия обстоятелство - заболяване на пшеницата, както и агротехническата експертиза, за която е обосновал причината да не бъде възприето заключението й по отговорите, съдържащи правни оценки и становище по доказателствата поради липса на компетентност.

Обосновавайки верността на фактическите изводи, които е направил първоинстанционният съд, обаче, въззивният съд е направил различни правни изводи, като се е мотивирал защо не споделя решението, че деянието е доказано от обективна и субективна с., поради което подсъдимият неправилно е осъден по предявеното му обвинение. Изложил е съображения, но те са основани на едностранна и непълна оценка на писмените доказателствени средства - приемателни актове, договор от 19.02.2001 г., нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки и споразумения - в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, с които е обосновал решението си за липса на умисъл у подсъдимия да извърши престъплението, за което е бил привлечен да отговаря и е бил внесен обвинителния акт. Наред с това, макар и да е заявил в мотивите си, че възприема изцяло установената от първоинстанионния съд фактическа обстановка като се е позовал на приетите доказателства, които са послужили като основание за верността на фактическите констатации, решавайки да упражни правомощията си и да постанови нова присъда, е пренебрегнал действителния смисъл на част от тези доказателства, включително и на обясненията на подсъдимия, и е дал погрешна интерпретация на посочените писмени доказателствени средства. Подсъдимият като собственик на ЕТ "С.-М. К." в гр. О. е притежавал зърнобаза, което е основанието за вземане на решението от 12.07.2000 г. от Министерския съвет-Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" да я определят за съхранение на зърнени храни, в които ще става издължаването на производители, ползвали кредитните линии на фонд "Земеделие". Това е и основанието подсъдимият да приеме предоставеното му с 29 приемателни актове съответното количество зърно, подписани лично от него и други компетентни лица, за разпределянето му в определени само за това зърно четири помещения и за получаване на съответно възнаграждение за осъществяване на дейността по съхранение на тази конкретна стока. Неверни са изводите, че сключеният в по-късен момент договор между подсъдимия и ТД"Държавен резерв", гр. В. се отнася за някакви други суровини и стоки или че произтичащите от този договор задължения за съхранение на полученото зърно със съответното предназначение и невъзможност за разпореждане без съгласие на дирекцията от с. на подсъдимия са му били неизвестни. Ако съдът беше обсъдил съобразно изискванията на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК всички доказателства, включително обясненията на подсъдимия, можеше да стигне до друг извод, че направения от първоинстанционния съд е верен, т.е. че договорът не се отнася за други суровини и материали и че за полученото по съответния установен ред и начин зърно подсъдимият е сключил договора през м.февруари 2001 г., че е възприел правилно правата и задълженията си, произтичащи от този договор, което е демонстрирал, вкл. с факта на получаване съответните договорени суми. Нарушил го е като се е разпоредил с инкриминираното имущество без необходимото съгласие, констатация за което е направена при извършените проверки, с последващо съставяне на актове и с неизпълнение указанията да възстанови липсващото количество, с което своеволно се е разпоредил.

Не е вярна и интерпретацията на действията по сключване на споразумението и допълнителното от м.декември 2001 г., по силата на които подсъдимият е поел задължение за изпълнение на вземането с договорни ипотеки, което не е направил и през следващата - 2002 г. Кредитирането на подсъдимия е едно последващо действие от с. на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", след неправомерното разпореждане с поверената стока и с друга цел - оказване на помощ за възстановяване. Макар да е във връзка с нарушаването на договора за съхранение, то е извън предмета на обвинението и не може да бъде възприето, както е решил въззивния съд, като обстоятелство, което го оневинява.

Неправилната и непълна оценка на доказателствения материал е основанието съдът да направи различни правни изводи, обосновавайки липсата на признаците на престъплението по чл. 206 НК, поради което е оправдал подсъдимия. Формирайки по този начин вътрешното си убеждение чрез оценка само на част от събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал очевидно не е могъл и да изпълни процесуалното си задължение като съпостави, анализира-поотделно и в съвкупност, да се мотивира съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, каквото е изричното изискване на чл. 339, ал. 3 НПК за случаите, когато се постановява нова присъда и по този начин да направи оценка с оглед действителния смисъл не на част, а на целия доказателствен материал. Допуснатото съществено нарушение е довело и до неправилно приложение на закона, поради което новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да вземе предвид всички доказателства и доводи на страните, за да бъдат решени правилно въпросите по чл. 301 НПК.

Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 3, т.т. 2 и 3 вр.ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 21/16.03.2009 г. по въззивно нохд № 970/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

[georgiev_sfbg]

Решение № 318 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5734/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова
чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 НК

чл. 52 ЗЗД

чл. 2, т. 2, предл. първо ЗОДОВ





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура гр. С., срещу въззивно решение № 210 от 18.07.2007 г. по гр.д. № 1225/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението от 27.04.2006 г. по гр.д. № 1474/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до размер на сумата от 3000 лв. и вместо него в тази част е постановено ново, с което е уважен предявеният от М. В. Г. от гр. С. срещу Прокуратура на Р България иск с правно основание чл. 2, т. 2, предл. първо ЗОДОВ за сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и е необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което се намали размера на дължимото обезщетение.

Ответникът по касационната жалба М. В. Г. и третото лице помагач - О. с. служба гр. К. не са изразили становище.

Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, т. 2, предл. първо ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратура на Р България. На 4.04.2001 г.срещу ищецът М. В. Г. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 НК - затова, че през периода 23.08.2000 г. до 14.11.2000 г.в с. К., К. обл. противозаконно е присвоил чужди движими вещи /иглолистни и букови трупи/, собственост на "Струма - Лес" ЕАД, клон Коняво. С постановление от 25.09.2001 г. по преписка вх. № 893/2001 г. на Районна прокуратура гр. К. е прекратено наказателното производство водено срещу М. В. Г. за престъпление по чл. 206, ал. 4 вр.ал. 1 НК, поради липса на престъпление. Въззивният съд е приел, че от свидетелските показания, представените медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено наличието на вреди, изразяващи се в отрицателни преживявания на ищеца и влошаване на здравословното му състояние, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото от представителя на ответника обвинение. За репариране на претърпяните неимуществени вреди е определил обезщетение в размер на 3 000 лв.

Съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявеният от М. В. Г. срещу Прокуратура на Р България иск за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е доказан по своето основание, което не се оспорва от касатора.

Определеният от въззивния съд размер на присъденото обезщетение за претърпяните вреди -3 000 лв., предмет на касационната жалба не е завишен. Въззивният съд е присъдил посочената сума, съобразявайки всички обстоятелства по делото имащи значение за определяне на справедливо обезщетение. Несъмнено ищецът е претърпял неимуществени вреди с оглед повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, доказани от свидетелските показания и приетата съдебно-медицинска експертиза. Накърнено е било човешкото му достойнство и обществената му репутация. Ищецът изпаднал в невротично разстройство с тревожно депресивни изживявания, за което му били предписани медикаменти, които продължавал да взема и към момента на изготвяне на медицинската експертиза- м.VI.2007 г. Наказателното преследване станало достояние на обществеността в гр. К. При тези данни настоящият състав намира, че Г. е претърпял страдание, тревога и безпокойство, от това, че не е могъл да води пълноценен всекидневен живот поради повдигнатото обвинение и определяйки обезщетението по справедливост, съдът законосъобразно е присъдил сумата 3 000 лв. При определяне на размера, въззивният съд е съобразил общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, преценен с оглед конкретните данни по делото- продължителността на наказателното производство - шест месеца, обстоятелството, че е било злепоставено доброто му име и влошеното му здравословно състояние. Касационният съд споделя становището на решаващия съд, че претърпяните от Г. неимуществени вреди справедливо ще се обезщетят със сумата от 3 000 лв., както и изводът, че обезщетение в посочения размер отговаря на законовия критерий за справедливост.

По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано, поради което ще следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III г.о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 210 от 18.07.2007 г. по гр.д. № 1225/2006 г. на Софийски апелативен съд.

[georgiev_sfbg]

Решение № 197 от 7.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 177/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова
чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 НК

чл. 217, ал. 4 НК

чл. 304 НК

чл. 246 НПК





--------------------------------------------------------------------------------


Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата К. Г. А. срещу присъда № 20/2.02.2009 г. на Великотърновски апелативен съд, постановена по внохд № 227/2008 г., с която е отменен съдебния акт на Окръжен съд-Русе от 2.07.2008 г. и ангажирана нейната наказателна и гражданска отговорност за престъпление по чл. 217, ал. 4, пр.1, вр. ал. 1, пр. 1 НК.

В касационната жалба се визират допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се в дерогиране императивните предписания на чл. 246 и чл. 287 НПК, обосновали неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 217 НК и санкциониране на подсъдимото лице за престъпно деяние, за което не е повдигнато обвинение от прокурора.

Релевират се оплаквания и за несъблюдаване на материалния закон, мотивирани със съображения за некомпетентна интерпретация на обективната и субективна съставомерност на инкриминираното посегателство, и несъответност на очертаните признаци в чл. 217 НК на установената по делото фактология. Аргументира се позиция, че доказаните договорни отношения между " за з. земя" АДСИЦ и К. А., в обсега на които подсъдимата получавала определен финансов ресурс, за да го "харчи" в интерес на възложителя за закупуване на недвижими имоти, поемайки задължението да се отчита за своята дейност не сочат на изискуемото се от наказателния кодекс (чл. 217 НК) "умишлено ощетяване на поверено за управление и пазене чуждо имущество". Излагат се и възражения за неправилно формирани щети през инкриминирания период от време (1.01.2006 г.-30.09.2006 г.), поради липса на данъчно-ревизионен акт и непредставяне от пострадалото юридическо лице на направените от К. А. и одобрени от фонда заявки за закупуване на земя, въз основа на които са превеждани суми по сметка № 1077306021 в "Булбанк" - Русе.

Предлага се касационният съд да упражни регламентираните в чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК правомощия, като отмени атакуваната въззивна присъда и оправдае подсъдимата К. А. за извършено престъпление по чл. 217 НК, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни последици.

В съдебно заседание на 16.04.2009 г. упълномощените защитници на К. А. поддържат визираните в жалбата касационни основания и подкрепящите ги доводи, допълнително развити в представено писмено становище Последното обективира и констатации за съществуващо противоречие между приетите от въззивната инстанция фактически положения за парични трансфери от лична сметка на подсъдимата към тази на "Е. за з. земя" под № 1077306021 и за преведени суми от инкриминираната сметка към Компания "Земя", и събраните доказателствени материали (обясненията на К. А., заключението на вещото лице Р. Б. пред ОС-Русе и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, допусната от АС-Велико Търново), индициращи на необоснованост на съдебния акт, за която касационната инстанция не дължи произнасяне.

Подсъдимата А. се явява лично пред ВКС и в предоставената й последна дума заявява, че е невинна и моли да бъде оправдана.

Гражданският ищец "Е. за з. земя" АДСИЦ участвува в настоящото производство чрез п., който охранявайки процесуалните му права и законни интереси, пледира за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваният съдебен акт на въззивната инстанция, следва да бъде оставен в сила, като правилен, законосъобразен и справедлив.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 92/2.07.2008 г., по НОХД № 102/2008 г., Русенски окръжен съд е признал подсъдимата К. Г. А. за невиновна в това за периода 1.01.2006 г.-30.09.2006 г., в гр. Р. да е присвоила чужди движими вещи- парична сума в размер на 308 240,83 лева, собственост на "Е. за з. земя" АДСИЦ-София, които владеела и пазела, като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, и на основание чл. 304 от процесуалния закон я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 НК, поради несъставомерност.

С атакувания въззивен съдебен акт от 2.02.2009 г., Великотърновският апелативен съд в производство, инициирано по протест на представителя на обвинителната власт и жалба на конституирания граждански ищец "Е. за з. земя" АДСИЦ, гр. С., е отменил изцяло първоинстанционната присъда по НОХД № 102/2008 г. и вместо нея постановил нова, с която ангажирал наказателната и гражданска отговорност на К. А. за съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено й да го управлява, с последвали от деянието значители щети в размер на 305 002,25 лева - престъпление по чл. 217, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, оправдавайки я изцяло по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 НК, както и за разликата в стойността на причинените щети от 305 002,25 лева до 308 240,83 лева. С визираната присъда на подсъдимата са наложени наказания - две години и два месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 150 лева, като същата е осъдена да заплати сумата от 305 002,25 лева, представляваща имуществена обезвреда, ведно с държавна такса съобразно уважените гражданскоправни претенции, и разноски в полза на държавата и гражданския ищец, индивидуализирани по размер.

При осъществения инстанционен контрол ВКС не установи несъобразяване с нормите на чл. 246 и чл. 287 НПК, предпоставило отговорността на К. А. за злоупотреба с доверие при липса на фактическо и юридическо обвинение по чл. 217 НК, и довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата.

С обвинителния акт на Окръжна прокуратура-Русе се претендира извършено от К. А. престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 НК (обсебване), при описана конкретика от факти, сочещи на възникнали между публично дружество със специална инвестиционна цел "Е. за з. земя" и фирма "Елит ДМ" ЕООД, гр. Р., представлявана от К. А. търговски отношения, по силата на сключени през 2005 и 2006 г., договори за посредничество. Последните възлагали на подсъдимата проучване на пазара на територията на Русенска, Плевенска и Ловешка области; намиране на з. земи за продажба; водене на преговори и след одобрение от Фонда последващото им закупуване, срещу изплащане на съответни възнаграждения. В изпълнение на уговорените клаузи и в съответствие на регламентиращите правата и задълженията на съконтрахентите Вътрешни правила на "Е. за з. земя", директорът на юридическото лице с нотариално заверено пълномощно с рег. № 22567/19.12.2005 г. упълномощил подсъдимата А. да извършва всички правни и фактически действия от името и за сметка на дружеството, включително да се разпорежда с откритата лично от нея в клон на "Булбанк" АД-Русе сметка № 1077306021, в която авансово от Фонда били превеждани парични средства от друга собствена сметка при "Булбанк" АД, под № 1077074353.

В пределите на реализираната от К. А. дейност по предоставения й мандат е визирано неправомерното поведение на подсъдимата, изразяващо се в теглене на суми от посочената сметка № 1077306021 и задържане на пари в размер на 308 240,83 лева, разходването на които не е отчетено с надлежна документация.

При постановяване на въззивната присъда Великотърновски АС, съблюдавайки изложените от прокурора фактически положения, и базирайки се на безспорно установените и доказателствено обезпечени от допуснатите съдебно-счетоводни експертизи данни, дал различна правна оценка на очертаната фактология и ангажирал наказателната отговорност на К. А. за по-леко наказуемо престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като приел недоказаност за разликата в инкриминираната парична сума от 305 002,25 лева до 308 240,83 лева, за която подсъдимата е оправдана. Упражнените правомощия не обосновават изменение на обвинението и не аргументират пороци в работата на въззивния съд. Изменение на обвинението по смисъла на чл. 287 НПК е налице, когато на обвиняемия, респективно подсъдимия, не са били предявени по изискуемия се процесуален ред всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинителната теза и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване или изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита. Този институт е приложим при събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния съд доказателства, предпоставящи съществена промяна във фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се защитавал, или в случаите на правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, при кумулативна неизвестност на правнозначимите факти за органите на досъдебното производство, каквито хипотези не се констатират в конкретния казус.

Въззивната инстанция се е съобразила с обективираната в обвинителния акт, воля на прокурора, поради което и реализираната компетентност по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, чрез преквалификация на инкриминираното деяние и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не следва да бъде коментирана в аспекта на релевираните в касационната жалба"допуснати съществени нарушения на процесуалните правила", мотивирали накърнени права на подсъдимата в наказателния процес.

В рамките на инстанционната проверка ВКС формира позиция за проявен професионализъм от въззивния състав и при интерпретация на материалноправната уредба. Правилно АС - Велико Търново е лимитирал престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, словно материализирайки съображения за съзнателни поведенчески прояви К. А., субсумиращи се от наказателната норма на чл. 217, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК.

Престъплението-злоупотреба с доверие се характеризира с особености на субекта и изпълнителното деяние, разграничаващи го от останалите посегателства. Те сочат на действия на упълномощено пред външния свят лице, изразяващи се в умишлено ощетяване на поверено за пазене и управление чуждо имущество, на каквито обстоятелства индицира конкретиката по настоящото дело. (Р1/27.01.2005 г. на КС по к. д. № 8/2004 г., Р 91/17.02.2009 г. по н. д. № 37/2009 г. на 3-то н. о. на ВКС).

В качеството си на пълномощник на "Е. за з. земя", подсъдимата А. не е изпълнила произтичащите от договора за поръчка задължения - да използува превежданите по сметка № 1077306021 в "Булбанк" парични средства в интерес на дружеството и по предназначение (за закупуване на з. земя). Същата е злоупотребила с гласуваното й доверие, като изтеглила и задържала през инкриминирания период сумата от 305 002,25 лева, собственост на Фонда (неотчетена до днес), увреждайки принадлежащото към патримониума на пострадалото ЮЛ имущество и причинявайки му значителни щети.

В контекста на изложеното неоснователни са възраженията за обективна престъпна несъставомерност, аргументирана с това че получаваният от "Е. за з. земя" финансов ресурс е предоставян за "харчене", а не за управление. Безспорно е, че възложените на А. от името и за сметка на дружеството фактически и правни действия относно покупката на з. земя, отдаването под аренда или наем на закупената земя и замяна на з. земя по чл. 36 от ЗСПЗЗ (контакти с физически лица, продаващи и наемащи з. земя от региона; представителна власт пред нотариуси, държавни и общински органи във връзка с изготвяне на документи, необходими за сключване на договори и оформянето им с нотариални актове; получаване на плащания; откриване, закриване на сметки и опериране със средствата по банковите сметки на Фонда при "Булбанк" АД, клон Русе), обективират управление на имуществени права. В техния обсег неминуемо се включва и разпоредителната дейност с предоставените парични средства от "Е. за з. земя", форма на която е разходването на преведените по сметка № 1077306021 суми, за сделки с недвижими имоти.

В коментираната насока некоректни са доводите за доказателствена необезпеченост на приетите фактически положения досежно стойностните параметри на дължимото от К. А. и размера на настъпилите щети за пострадалото дружество, поради липса на изготвен данъчно-ревизионен акт и предвид неприлагането на направените от подсъдимата и одобрени от съконтрахента по договора за посредничество, заявки за закупуване на земя. Приобщената доказателствена съвкупност и назначените в хода на досъдебното и съдебно производство счетоводни експертизи категорично установяват постъпили парични суми на стойност 4 988 648 лева за периода от 4.05.2005 г. до 30.09.2006 г. по сметка № 1077306021, с получател К. А., като въз основа на компетентните мнения на вещите лица и след приспадане на отчетените и удостоверени с изискуемите се писмени документи парични средства, преведени за покупката на недвижими имоти и по сключените договори за наем и аренда на з. земя, съответно за реализираните във връзка с това разходи по подготовката, изготвянето на проекти за нотариални актове и изповядването на сделките, са определени причинените на дружеството имуществени щети.

Лансираната от защитата на подсъдимата А. теза за изискуемост на данъчно-ревизионен акт като абсолютна предпоставка за фиксиране на финансови задължения и за ангажиране на наказателна отговорност противоречи на буквата и духа на процесуалния закон, допускащ установяване на основния факт, включен в предмета на доказване (извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него), чрез всички доказателствени средства и способи, предвидени в НПК. Необходимо е да се акцентира и на констатираната несъстоятелност на твърденията в касационната жалба и допълнението към същата, за безусловна необходимост от представяне на изпратените по електронната поща заявки. Същите, оценени в контекста на доказаните авансови преводи на парични средства от сметка № 1077074353 на Фонда към сметка № 1077306021, с която се разпореждала подсъдимата А., включващи освен цената при сделки за покупка на земя; рентни и наемни плащания по сключените договори за аренда и наем на з. те земи; суми за нотариални и държавни такси, за местни данъци, за адвокатски възнаграждения и за комисиони, дължими във връзка с извършената дейност по проучването на пазара, воденето на преговори и осъществените сделки, индицират на правна ирелевантност.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че в пределите на своята компетентност и предвид предоставените й процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимото лице, следва да остави в сила атакувания въззивен акт на Апелативен съд- Велико Търново, постановен по внохд № 227/2008 г., с който е отменена оправдателна присъда на Окръжен съд-Русе от 2.07.2008 г., по НОХД № 102/2008 г. и ангажирана наказателната и гражданска отговорност на К. А. за престъпление по чл. 217, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК.

Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

Оставя в сила въззивна присъда № 20 от 2.02.2009 г., по ВНОХД № 227/2008 г., по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

[georgiev_sfbg]

Решение № 354 от 12.ХII.1995 г. по н. д. № 82/92 г., I н. о., докладчик съдията Никола Филчев
Относно условията, при чието наличие престъплението следва да се квалифицира като "особено тежък случай".

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 2/1996 г., стр. 2

чл. 93, т. 8 ,

чл. 206, ал. 4 НК

"Особено тежкият случай" на престъплението се определя от два фактора: обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца.

------------------------

Възраждането на подсъдимия А., че съдът неправилно е квалифицирал извършеното от него обсебване като "особено тежък случай" по чл. 206, ал. 4 НК , е основателно. За да се осъществи квалифицираният състав на обсебване по чл. 206, ал. 4 НК е необходимо да са налице две кумулативни изисквания: обсебването да е в "особено големи размери" и то да представлява "особено тежък случай". Особената тежест на случая се обуславя на свой ред от два фактора: обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца. Решаващият фактор, който определя изключително високата степен на обществена опасност на имуществените престъпления е "особено големият размер" на причинената вреда. Не всяко посегателство в "особено големи размери" обаче съставлява и "особено тежък случай". При преценяване на въпроса дали случаят е "особено тежък" законът (чл. 93, т. 8 НК) изисква да се вземат предвид и онези обстоятелства, които обуславят обществената опасност на личността на престъпника. Степента на обществена опасност на дееца е самостоятелен фактор, който трябва да се отчете при квалифициране на случая като "особено тежък". Вярно е, че опасността на дееца се проявява в обществената опасност на извършеното от него деяние. Но когато законодателят е поставил изискването да се съобрази отделно и обществената опасност на дееца, той е имал предвид онези обстоятелства, които стоят извън обществената опасност на деянието и се отнасят само до личността на дееца.

[georgiev_sfbg]

...и не на последно място:
НПК - Чл. 35. (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 95 - 110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, чл. 131, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 142, чл. 149, ал. 5, чл. 152, ал. 4, чл. 196а, 199, 203, чл. 206, ал. 4, чл. 212, ал. 5, чл. 213а, ал. 3 и 4, чл. 214, ал. 2, чл. 219, 224, 225б, 225в, 242, 243 - 246, 248 - 250, 252 - 260, 277а - 278в, 282 - 283б, 287а, 301 - 307а, 319а - 319е, 321, 321а, чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333, 334, 340 - 342, чл. 343, ал. 1, буква "в", ал. 3, буква "б" и ал. 4, чл. 349, ал. 2 и 3, чл. 350, ал. 2, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, чл. 354в, ал. 2 - 4, чл. 356е - 356и, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс.

[kokonikolov]

аз писах престъпление по чл.132, ал.1, т.2 във вр. с чл.129 от НК. Какво мислите

[vaniaoz]

Здравейте колеги,
ето как ,аз днес реших казуса ще се радвам, ако някой реши да коментира.
1. Димитров - чл.206 ,ал.3,пр.1 във вр с ал .1 от НК
чл.129, ал.2 във вр с ал.1
По отношение на него са налице множество престъпления и при определяне на наказания ще трябва да се приложи чл.23, ал.1 от НК / което всъщност е отговора ми по втория въпрос/
Иванов- чл.129, ал.2 във вр.с ал.1
2.Вече отговорих
3.Множество нарушения
-прокурора не може да извърши сам , всички действия по разследването / колегите , с които коментирах после не са на мойто мнение/.Той може да извършва лично действия свързани с разследването, но не и самото разследване изцяло.
-първоинстанционният съд ,е допуснал грешка връщайки делото ,за отстраняване на пороците от разследването- трябвало е да даде ход на делото, като не приеме протоколите от претърсването и изземването като доказателствени средства.
-не са налице основания ,за спиране на производството от първоинстанционния съд, по -скоро при отстраними процесуални нарушения ще се прекрати делото.
-при повторното разглеждане на делото е допуснато нарушение-разгледано е от едноличен състав, а е трябвало да бъде разгледано от 1 съдия и 2-ма съдебни заседатели- нищожно съдебно решение,което е основание възивния съд да го върне за ново разглеждане.
-двамата обвиняеми ,не могат ,да се защитават от общ защитник- противоречие в интересите.
-не е нарушение ,че едва във възивна инстанция им е назначен защитник.
-възивния съд е допуснал нарушение ,като е отежнил положението на обвиняемите.
Моля , да си изкажете мнението!
Прокурора може ли да извърши всички действия по разследването сам?

[portokal]

Прокурорът може, да.

За двамата обвиняеми - получих мнение от съдия с опит, според който можело в едно производство, доколкото никой не е поискал да предяви права на пострадал. Нямах възможност да разпитвам как, аджеба, да ги предяви, и какво тогава - в момента, в който поиска, производството се разделя, или как.

Иначе аз бих казала като Рим Тим Тим, след като видях цитирания текст.
Не се сещам дали съм чувала или виждала реални производства с двама "взаимно увредили се".

[contralegem]

По 217 НПК прокурорът може да обедини дела с връзка помежду им в едно производство. Ако прокурорът е внесъл един ОА, съдът няма как да раздели делата според мен, а пък колко ОА ще състави ш ще внесе си е работа на прокурора...шлш нещо бъркам?

[shakina_]

аз писах престъпление по чл.132, ал.1, т.2 във вр. с чл.129 от НК. Какво мислите

съгласна,с доуточнение 129,ал.2,вр,ал.1

[portokal]

И за двамата ли? Имам предвид, отказът да му върне парите дали е противозаконно действие с възможни тежки послецици? Бях написала, че не е, ама... 70 хиляди лева са това.

[shakina_]

Мисля,че отказа да върне парите остава за гражданския съд

[nuni_ganeva]

намирам, че деянието е по чл. 206, ал.4 НК. Докато гражд. договори се сключват за да породят права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при конкретни случай деецът не е имал намерение да изпълни задължението си - да върне парите при поискване, тъй като след като са били негово владение, фактически се е разпоредил с тях. Пряк умисъл - деецът е взел решение да се разпореди с парите като със свои извън знанието и съгласието на собственика на вещта и е съзнавал, че не може да ги върне.

[devilchos]

намирам, че деянието е по чл. 206, ал.4 НК. Докато гражд. договори се сключват за да породят права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при конкретни случай деецът не е имал намерение да изпълни задължението си - да върне парите при поискване, тъй като след като са били негово владение, фактически се е разпоредил с тях. Пряк умисъл - деецът е взел решение да се разпореди с парите като със свои извън знанието и съгласието на собственика на вещта и е съзнавал, че не може да ги върне.

Е да, но към момента на сключване на договора деецът е имал намерение да си изпълни задължението и да върне парите! Играта на покер е последващ факт

[batko]

аз писах престъпление по чл.132, ал.1, т.2 във вр. с чл.129 от НК. Какво мислите

Че е 132, 132 е, и май тук е капана в казуса.
За кого е 132 само за Илиев, само за Димов или е и за двамата?
При деяние по чл. 132 се прилага 161 НК и тогава вече е интересно за допуснатите нарушения какви са.
Не ви ли прани впечатление,че в казуса не се казва по кой текст е внесен ОА?
За мен деянията са по чл. 206 ал. 3 и по чл. 132 за единия и по чл. 132 за другия.
Ако акта е внесен за деяния по чл. 132 НК става весело за бройката нарушения.

[niamame]

Казуса е много ама много подводен. Трябва много да се мисли и съобразява по него.Така както е написан,надявам се нещо да не е пропуснато или изменено,нещата са сложни ,те май и за това въпросите са само три. Моето скромно мнение е ,че Димов този счетоводителя е извършил престъпление по чл. 206 ал.3 пр.1 вр. чл. 206 ал.1 от НК. Защо само големи размери,ами защото макар и инкриминираната сума да е в особено голям размер по смисъла на закона ,особено големия размер трябва да е осъществен кумулативно с " особено тежък случай" ,като по данните нямаме такова нещо. Особено тежкия случай говори степента на оо на дееца и на деянието и за престъпния резултат. В случая Димов е неосъждан- никаква степен на ОО на дееца, извършеното деяние не е тежко по смисъла на закона -предвиденото наказание е от 1до 6г. Паричната сума сама по себе си е особено голям размер,но предвид как е придобита, от нейната загуба кой знае какви вреди за потърпевшия не са настъпили.Чисто 206 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Димов е извършил и чисто престъпление против здравето и то по-специално чл.129 ал.1пр.3 алт.1 от НК.
Двете престъпления са извършени в реална съвкупност и трябва да се приложат разпоредбите на чл. 23 ал.1 от НК.Това е и отговора на втория въпрос.
По отношение на Илиев- осъществил е престъпление по чл. 132 ал.1 от НК. При тези престъпления водещ момент е психичното състояние на дееца в което той извършва престъплението,което психично състояние трябва да е предизвикано от противозаконни действия,без значение кога са извършени,стига да не са в непосредстево извършване и стига да са такива ,че да предизвикат афект в потърпевшия. В случая имаме противозакони действия-извършено престъпление с потърпевш Илиев.От това противозаконно действие са настъпили значителни вреди за Илиев -загуба на голяма сума пари като тук вече размера на загубеното е съществено и отговаря на тежки последици. Какъв характер е телесната повреда играе роля само при определяне на наказанието,защото тя в случая може да е средна, но средната тел. повреда може да прерасне в тежка и дееца ще отговаря за нея,за това преди да се характеризира тел. повреда не може да се направи връзка с престъпленията по чл. 128 или 129 от НК.
Правната квалификация на Илиев е само п-ние по чл. 132 от НК.
При него няма множество престъпления.
Това е по материалната част.