Нов конкурс за младши магистрати !!!

[royalty]

По казуса на rem 94: Мисля, че не е налице пряка причинна връзка, каквато изисква чл.82 ЗЗД: настъпването на вредите не са пряка и непосредствна последица, защото факта на неизпълнението не е обуславящ факт, водещ до закономерния резултат-вредата. Тя в случая е резултат на метереологичните условия(които наистина могат да се предвидят), но не са закономерен резултат-не настъпват под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки, а под влиянието на външни връзки, кръстосващи се необходимото.Не всеки път когато закъснееш за среща те заварва след това лошо време.Тук решаващо е случайността,т.е. няма пряка причинна връзка.

[velikova_]

Аз се замислих за нещо наглед просто, ама мен си ме затруднява.В случая не е ли налице отговорност по чл.45 ЗЗД, защото може и да бъркам , ама няма сключен договор.Ако има какъв вид е той- да се срещнем еди колко си часа за да изкачим планината???!!!Ако приемем ,че има тогава може да се търси отговорност на базата на чл. 82 ЗЗД, но в случая аз приемам ,че няма затова и приех положението,че отговорността е на базата на чл.45 ЗЗД, където се изиска да има вина - в случая няма.Следователно и отговорност не може да се търси.

[rem_94]

...Не всеки път когато закъснееш за среща те заварва след това лошо време.Тук решаващо е случайността,т.е. няма пряка причинна връзка.

Това,че са заварени от бурята е пряко следствие от закъснението(ако не бяха закъснели нямаше да ги завари бурята),т.е. не бурята е следствие на закъснението,а това,че са били застигнати от бурята.При определянето дали две събития са в причинна връзка няма значение дали второто събитие,което се явява следствие на първото(причината)е могло да бъде предвидено или не(в случая закъснението е първото събитие,което е причина за това двамата да бъдат застигнати от бурята,което се явява следствието).Това е въпрос на границата на отговорността във връзка с формата на вината.Както и да е ...просто гледна точка.Докзателствената тежест за причинната връзка е за ищеца.
Що се отнася до въпроса дали това е договор-мисля,че да.Договор с предмет организиране и провеждане на мероприятие.Разбира се ,че не е задължително условие договорът да има за обект материални блага.Като отбелязах,чл.9 ЗЗД установява свободата на договаряне,така че може да се договаря всичко,стига да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

[velikova_]

Да, всъщност като се замисля съгласна съм, че има договор.Абе тоя чл.9 ЗЗД съвсем го бях игнорирала

[beata]

Струва ми се, че въпросът касае по-скоро извъндоговорната отговорност по чл.45 и сл. ЗЗД. Няма причинна връзка между закъснението и възникналата буря. Закъснението не е в състояние адекватно и нормално да породи неблагоприятна промяна на метереологичните условия-напълно съм съгласна с написаното от колегата royalty.Още повече, лицето не е действало виновно-опитал се е да се свърже със своя познат. Макар да е могъл да предвиди, че поради нередовния транспорт, ще закъснее, закъснението не е в причинна връзка с бурята, защото само по себе си не може да я предизвика. Няма данни да е сключен ненаименуван договор с описания в казуса предмет, нито намерение на страните да сключат такъв. Например, с "А" сме приятели и се уговаряме да пием кафе, само че поради непредвидени служебни задачи ми се налага да закъснея, обаждам се да предупредя за закъснението си, но докато "А" чака на уговореното място, преминаващ автомобил излиза извън пътното платно, блъска го и той получава травма. Очевидно е, че злополуката не е в причинна връзка с моето поведение, което нe е виновно.

[rem_94]

казус по гражданскоправни науки


Стоян Кушев и Петър Петров сключили писмен договор за покупко-продажба на дворно място в село Крушево за цена от 5000 лв. Владението на мястото било предадено от продавача Петров на Кушев при подписване на договора. Година след сключването му Петров починал. Скоро след това съпругата и синът на Петров поискали от Крушев да им предаде владението на имота, тъй като сключеният договор за продажба според тях бил нищожен. Кушев потърсил съвет от адвокат. Последният му казал, че сключеният договор има сила на предварителен и го посъветвал да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен.
Кушев послушал съвета на адвоката и го упълномощил да предяви иск срещу съпругата и сина на починалия Петров. От своя страна те предявили срещу Кушев иск по чл. 108 от ЗС.
Преди подаване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен се установило, че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка. Затова Кушев в исковата си молба искал съда да обяви договора за окончателен по отношение на една втора идеална част от имота. Ответниците по това дело направили възражение, че дори съглашението между техния наследодател и Кушев да е предварителен договор, той се е прекратил със смъртта на Петров. Освен това, тъй като Иван, братът на Петров, желаел да купи техните идеални части, а не били изпълнени условията на ЗС при продажба на дял от съсобствен недвижим имот /чл. 33, ал. 1/, искът на Кушев следвало да се отхвърли. На трето място, ответниците възразявали, че т. нар. предварителен договор се отнасял за собствеността та целия имот и не можел да се обяви за окончателен само по отношение на идеалните части.
В делото по чл. 108 ЗС Кушев поискал отхвърляне на иска, тъй като ищците не били единствени собственици и поради това не можело да водят самостоятелен иск за собственост. Ако все пак съдът сметнел, че искът им е основателен, Кушев искал да му се признае право да задържи имота до заплащане на подобренията, които бил направил, тъй като е добросъвестен владелец.
Междувременно съпругата и синът на Петров решили да продадат на Иван Петров наследения дял от собствеността върху дворното място. Между тях обаче възникнал спор за размера на участието им в собствеността. Според вдовицата на Петров, частта от имота придобита от съпруга й била СИО. Поради това нейният дял в съсобствения имот бил по-голям от този на сина й. Синът на Петров оспорвал този извод.

1. Квалифицирайте съглашението между Кушев и Петров. Анализирайте становището на адвоката, че то има действие на предварителен договор.
2. Характеризирайте исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Каква е родовата и местната подсъдност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? А на иска по чл. 108 ЗС? Могат ли двата иска да бъдат съединени за общо разглеждане?
3. Какво следва да е решението в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Анализирайте възраженията на ответниците.
4. Какво следва да е решението по делото по чл. 108 ЗС. Анализирайте възраженията на ответника. Основателно ли е възражението за право на задържане? Какъв е характерът на това възражение?
5. Вписват ли се исковите молби и съдебните решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС? Ако да – какво е действието на вписването.
6. Идеалната част от имота, придобита от Петър Петров по силата на договор за гледане и издръжка, била ли е СИО? Аргументирайте отговора си. Разрешете спора между сина и съпругата на Петров.

1.Договорът за покупко-продажба на недвижим имот има за предмет прехвърлянето на вещното право на собственост и следва да бъде сключен под формата на нотариален акт,съгласно изричното изискване на чл.18 ЗЗД.В противен случай такъв договор е нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД-липса на предписаната форма.На основание чл.26,ал.4 ЗЗД може да се приеме,че такъв договор представлява предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19,ал.1 ЗЗД.
2.Искът по чл.19,ал.3 ЗЗД е иск за сключване на окончателен договор.Правото да се иска от съда да обяви окончателния договор за сключен е потестативно,което се упражнява по съдебен ред.Искът е конститутивен-петитумът съдържа искането съда да обяви окончателният договор за сключен.Решението на съда замества окончтелния договор.Искът може да се предяви от всяка една от страните по предварителния договор срещу другата страна,която не предприема необходимите действия по сключването на окончателния договор,след като задължението за сключване на окончателен договор е станало изискуемо.За предявяване на иска по чл.19,ал.3 се прилага общият давностен срок по чл.110 ЗЗД(въпреки,че това право по своята същност не е притезателно).
Искът по 108 ЗС е т.нар. ревандикационен иск.Чрез този иска всеки собственик може да защити своето право на собственост,което като вещно право има абсолютен характер-може да се защитава от всяко лице,което не се въздържа от действия,с които пречи на собственикът да упражнява своите правомощия,произтичащи от правото на собственост.Предпоставките на този иск са:
-право на собственост върху определена движима или недвижима вещ
-владението върху вещта да се намира у лице,различно от собственика
-това лице да владее вещта без основание
Искът е осъдителен-петитумът съдържа искане да се осъди ответника лице да върне владението върху вещта на собственика.Упражняването му не е обвързано със срок.
Двата иска са подсъдни на районния съд като първа инстанция-чл.103 ГПК.Могат да бъдат съединени за общо разглеждане на основание чл.213 ГПК
3.Възражението на ответниците срещу иска почл.19,ал.3 ЗЗД,че предварителният договор е прекратен поради смъртта на една от страните е неоснователно-този договор не е сключен с оглед на личността и изпълнението му може да се иска от налседниците на всяка една от страните.Възражението на ответниците,че може да се иска сключването на окончателния договор само по отношение на целия имот също е неоснователно-задължението за прехвърляне на собственост върху недвижим имот не е неделимо,може да се иска прехвърляне на идеални части от недвижима вещ.Основателно е възражението,че 1/2 идеална част от имота не може да бъде прехвърлена,поради желанието и готовността на другия съсобственик да изкупи дела - по този начин не могат да бъдат изпълнение изискванията на чл.33 ЗС за прехвърляне на част от съсобствен имот на трето лице.
4.Възражението на ответника срещу иска по чл.108 ЗС за липса на активна процесуална легитимация не е основателно.Предявяването на такъв иск представлява действие по управление на собствеността,каквито действия всеки съсобственик може сам да извършва(аргумент от чл.32 ЗС).Възражението за право на задържане до заплащане на подобренията, които е направил е основателно.Това негово право му дава чл.72 ЗС.Тази разпоредба се отнася за добросъвестния ваделец,какъвто ответникът Кушев не е по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС,но има правата по чл.72 ЗС,тъй като е придобил владението въз основа на предварителен договор-чл.70,ал.3 ЗС.Той има право на задържане докато не му бъдат заплатени разноските за направените от него подобрения и необходимите разноски.Искът по чл.108 следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
5.Съгласно чл.114,ал.1,б."а" исковата молба за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот подлежи на вписване.Вписването има оповестително действие.Не могат да се противопоставят на ищеца придобитите права и наложените възбрани след вписването.
Съгласно чл.112,б."з" решението по иск по чл.19,ал3 ЗЗД,което решение замества окончателния договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот подлежи на вписване.Вписването има оповестително действие.До вписването му това решение не може да се противопостави на трети лица,които са придобили и вписали вещни права върху въпросния недвижим имот-чл.113 ЗС.
6.Идеалната 1/2 част от имота,собственост на Петров е придобита по време на брака(няма противно твърдение,което да се изведе от данните от представената фактическа обстановка).Поради липса на данни приемам,че имуществените отношения на съпрузите са били под режим на общност по смисъла на действащия СК.Съгласно правилото на чл.21 СК този имот е под режим на СИО.Съвместният принос се предполага.Така 2/4 от имота е собственост на съпругата на Петров(съгласно чл.28 СК дяловете на съпрузите са равни),останалите 2/4 се наследяват поравно от нея и синът им-чл.9,ал.1 ЗН.Общо съпругата получава 3/4,а синът-1/4 идеална част от имота.Синът е активно легитимиран в качеството си на наследник да предяви установителен иск по чл.21,ал.4,т.2 СК.

[rem_94]

Струва ми се, че въпросът касае по-скоро извъндоговорната отговорност по чл.45 и сл. ЗЗД. Няма причинна връзка между закъснението и възникналата буря. Закъснението не е в състояние адекватно и нормално да породи неблагоприятна промяна на метереологичните условия-напълно съм съгласна с написаното от колегата royalty.Още повече, лицето не е действало виновно-опитал се е да се свърже със своя познат. Макар да е могъл да предвиди, че поради нередовния транспорт, ще закъснее, закъснението не е в причинна връзка с бурята, защото само по себе си не може да я предизвика. Няма данни да е сключен ненаименуван договор с описания в казуса предмет, нито намерение на страните да сключат такъв. Например, с "А" сме приятели и се уговаряме да пием кафе, само че поради непредвидени служебни задачи ми се налага да закъснея, обаждам се да предупредя за закъснението си, но докато "А" чака на уговореното място, преминаващ автомобил излиза извън пътното платно, блъска го и той получава травма. Очевидно е, че злополуката не е в причинна връзка с моето поведение, което нe е виновно.

Наистина въпросът за причинната връзка в този казус е спорен.Моето становище е,че такава има.Отново наблягам на това,че има причинна връзка между закъснението и ЗАСТИГАНЕТО от бурята,а не между закъснението и РАЗРАЗЯВАНЕТО на бурята.
Струва ми се ,че не правите достатъчно ясна разлика между значението на вина ,причинна връзка и предвидимост на вредите за отговорността на длъжника.Две събития могат да бъдат в отношение причина-резултат,без значение дали резултатът е бил предвидим или предизвикан виновно.
Относно наличието на договор-замислете се върху смисъла на думата "уговорка",която вие употребявате в примера с вашия приятел "А".

[royalty]

Струва ми се, че въпросът касае по-скоро извъндоговорната отговорност по чл.45 и сл. ЗЗД. Няма причинна връзка между закъснението и възникналата буря. Закъснението не е в състояние адекватно и нормално да породи неблагоприятна промяна на метереологичните условия-напълно съм съгласна с написаното от колегата royalty.Още повече, лицето не е действало виновно-опитал се е да се свърже със своя познат. Макар да е могъл да предвиди, че поради нередовния транспорт, ще закъснее, закъснението не е в причинна връзка с бурята, защото само по себе си не може да я предизвика. Няма данни да е сключен ненаименуван договор с описания в казуса предмет, нито намерение на страните да сключат такъв. Например, с "А" сме приятели и се уговаряме да пием кафе, само че поради непредвидени служебни задачи ми се налага да закъснея, обаждам се да предупредя за закъснението си, но докато "А" чака на уговореното място, преминаващ автомобил излиза извън пътното платно, блъска го и той получава травма. Очевидно е, че злополуката не е в причинна връзка с моето поведение, което нe е виновно.

Наистина въпросът за причинната връзка в този казус е спорен.Моето становище е,че такава има.Отново наблягам на това,че има причинна връзка между закъснението и ЗАСТИГАНЕТО от бурята,а не между закъснението и РАЗРАЗЯВАНЕТО на бурята.
Струва ми се ,че не правите достатъчно ясна разлика между значението на вина ,причинна връзка и предвидимост на вредите за отговорността на длъжника.Две събития могат да бъдат в отношение причина-резултат,без значение дали резултатът е бил предвидим или предизвикан виновно.
Относно наличието на договор-замислете се върху смисъла на думата "уговорка",която вие употребявате в примера с вашия приятел "А".

Няма причинна връзка , защото както казва текстът на чл.82 ЗЗД-обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредтсвена последица...Тук думите "пряка и непосредствена" имат значение като граница на отговорността за едно човешко деяние(действие или бездействие), дори да е умишлено.За да решим в казуса дали има такава връзка следва да отговорим на следнте въпроси: Дали неизпълнението на задължението да се срещнат в уговорения час , може да предизвика като закономерен резултат настъпването на посочените и настъпили вреди?Дали тези вреди се намират в безусловна и конкретно необходима връзка на генетична и временна последователност с неизпълнението по д-ра?
Ако деянието е вътрешно, решаващо и съществено свързано с резултата(вредата), тогава можем да кажем , че това за закономерни, необходими негови последици, и обратно - когато резултатът е случаен, когато настъпва не под влиянието на посочените връзки, а на външни, кръстосващи се с необходимото, тогава се казва че е той е случайно следтстие на човешко поведение.ЗА него не можем да държим отговорер извършителят на деянието.
В случая неизпълнението по д-ра не може да се приеме като обуславящ факт, водещ до закономерен резултат-вредата, дори и със застигането от бурята...

[beata]

Нямах предвид "уговорката" като част от същественото или несъщественото съдържание на договора, употребих думата в буквалния й смисъл. Просто мисля, че невинаги когато две насрещни волеизявление се покриват е налице договор и целта е да се учреди,измени или прекрати една правна връзка.

[velikova_]

Застигането на бурята е резултат, който не се дължи изключително на неправомерното поведение на закъснелия,не са закономерно следствие на това поведение.Всичко това просто оказва влияние на крайния резултат.Т.е. това не е т.нар. пряка вреда.Причинна връзка има между закъснеието и застигането на бурята, но по скоро въпроса е докъде би се разпростряла отговорността на закъснелия след като чл. 82 ЗЗД ясно казва, че обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението.Вече установихме,че застигането на бурята е последица от закъснението, но същото то не е ПРЯКА И НЕПОСРЕДСТВЕНА последица, а стои във връзка с крайния резултат.Едва ли бурята може да се категоризира като предвидимо събитие,т.е. отново не е изпълняват изискванията на чл.82 ЗЗД."Но ако длъжникът е бил недобросъвестен той отговаря за всички преки и непосредствени вреди" - при положение,че няма вина за закъснението на градския транспорт, не виждам и възможност да бъде недобросъвествен , т.е. не се дължи никакво обезщетение, дори да приемем ,че е налице сключен договор с предмет организиране и провеждане на мероприятие.

[portokal]

Отворих темата и ми стана интересно за каква буря говорите. Чак ми се приходи на планина.
Моето мнение е, че искът на Петев е неоснователен. Пряката причина за замръкването в планината и измръзването е собственото му поведение. Той не е бил принуден да тръгне при закъснението (или да стига непременно до крайната точка), нито пък може да се смята, че е бил подведен от Джиджов. Бурята, ако е била предвидима - прогнозите за времето са широко достъпни все пак и ходещите на планина би следвало да ги следят, - е била еднакво предвидима и за двамата. С две думи, Петев сам си е виновен.

[portokal]

Да, всъщност като се замисля съгласна съм, че има договор.Абе тоя чл.9 ЗЗД съвсем го бях игнорирала

Е, какви задължения ще е породил този договор? Задължение на Джиджов да доведе Давидов? Каква е отговорността на Джиджов към Петев за неизпълнението на обещанието да дойде навреме и да доведе Давидов? Ми просто Петев има право да откаже мероприятието и Джиджов няма основание да му се сърди. Вреди някакви да претърпи Петев от неходенето на планина - не се очаква. А и да претърпи, те ще са от неходене, не от ходене и буря.
Задължил ли се е Петев към Джиджов да отиде на планина? След като П. е видял, че Дж. идва със закъснение и сам, но е решил да тръгне (един вид постигнали са нова уговорка - да тръгнат при тези условия), кое задължава Джиджов да осигури "безаварийното" връщане на Петев - той нито му го е обещавал, та да носи отговорност за неизпълнение на някакъв договор, нито се е правил на по-опитен, нито нищо. Кой го е бил по главата Петев да ходи до върха при липса на по-опитен човек и очаквана буря, за неизпълнение на договор ли щеше да отговаря, ако не беше отишъл? Същото важи и за Джиджов, разбера се, но в случая не той е пострадалият.

[rem_94]

Да, всъщност като се замисля съгласна съм, че има договор.Абе тоя чл.9 ЗЗД съвсем го бях игнорирала

Е, какви задължения ще е породил този договор? Задължение на Джиджов да доведе Давидов? Каква е отговорността на Джиджов към Петев за неизпълнението на обещанието да дойде навреме и да доведе Давидов? Ми просто Петев има право да откаже мероприятието и Джиджов няма основание да му се сърди.
Задължил ли се е Петев към Джиджов да отиде на планина? След като П. е видял, че Дж. идва със закъснение и сам, но е решил да тръгне, кое задължава Джиджов да осигури "безаварийното" връщане на Петев - той нито му го е обещавал (та да носи отговорност за неизпълнение на някакъв договор), нито се е правил на по-опитен, нито нищо. Кой го е бил по главата Петев да ходи до върха при липса на по-опитен човек и очаквана буря, за неизпълнение на договор ли щеше да отговаря, ако не беше отишъл? Същото важи и за Джиджов, разбера се, но в случая не той е пострадалият.

Ще породи отговорност закъснението(ако е виновно),разбира се-ако Дж. е изхарчил 500 лв за екипировка .Така ако счете,че закъснението прави осъществяване на мероприятието невъзможно може да развали договора и да иска обезщетение за претърпяната загуба(500 лв).
А за това,че няма причинна връзка между вредите от бурята и закъснението-успя да ме убедиш.Никой не го е задължавал да тръгне,след като е станало късно.Петев е приел закъснялото изпълнение като "точно" по своя воля.

[portokal]

Да, аз междувременно редактирах по-горе. Ако Петев вземе разумното при новите условия решение да не ходи до върха, той вреди от това неотиване може и да претърпи, примерно щото се е оръсил за екипировка или щото няма да си поеме дозата удоволствие, но това не са вредите от измръзването.
Аз съм от тези, които смятат, че причинна връзка има (всяко нещо, което не би се случило без друго нещо, е в някаква причинна връзка с другото нещо ). По-скоро няма вина на Джиджев за измръзването.

[royalty]

Да, аз междувременно редактирах по-горе. Ако Петев вземе разумното при новите условия решение да не ходи до върха, той вреди от това неотиване може и да претърпи, примерно щото се е оръсил за екипировка или щото няма да си поеме дозата удоволствие, но това не са вредите от измръзването.
Аз съм от тези, които смятат, че причинна връзка има (всяко нещо, което не би се случило без друго нещо, е в някаква причинна връзка с другото нещо ). По-скоро няма вина на Джиджев за измръзването.

Причинна връзка неминуемо има, но тя не е пряка, а за пряката причинна връзка виж по-горе какво съм писал.В случая няма пряка причинна връзка, което прави излишно изследваснето на вината като елемента на фактическия състав на чл.82 ЗЗд.

[rem_94]

Да, аз междувременно редактирах по-горе. Ако Петев вземе разумното при новите условия решение да не ходи до върха, той вреди от това неотиване може и да претърпи, примерно щото се е оръсил за екипировка или щото няма да си поеме дозата удоволствие, но това не са вредите от измръзването.
Аз съм от тези, които смятат, че причинна връзка има (всяко нещо, което не би се случило без друго нещо, е в някаква причинна връзка с другото нещо ). По-скоро няма вина на Джиджев за измръзването.

Причинна връзка неминуемо има, но тя не е пряка, а за пряката причинна връзка виж по-горе какво съм писал.В случая няма пряка причинна връзка, което прави излишно изследваснето на вината като елемента на фактическия състав на чл.82 ЗЗд.

В крайна сметка-така е.Убедих се,че няма пряка причинна връзка,каквато изисква чл.82 ЗЗД.Такава щеше да има ако въпросният Петев нямаше друг избор,освен да тръгне на похода,въпреки неизпълнението.Тогава попадането му в бурята и измръзвнето щеше да е в пряка връзка със закъснението на Дж.Петев обаче тръгва доброволно.Причинна връзка има,но не е пряка.

[velikova_]

За да се определи дали една вреда е пряка последица трябва първо да се разгледа дали е закономерен резултат от поведението на длъжника и може ли без неговото поведение да се случи.В случая бурята не е закономерна последица, независимо дали Джиждов е закъснял или не.Пряка връзка ще е налице, ако например отидат на въпросния поход и Джиджев е забравил закупената екипировка вследстие на което измръзнат, без да има буря.Бурята допринася за настъпването на резултата, но в никакъв случай не е закономерно следствие на никакво човешко поведение.Това е моето мнение.

[velikova_]

И на пръв поглед прост казус, а така започна да обърква....

[chelebieva_jura]

Стоян Кушев и Петър Петров сключили писмен договор за покупко-продажба на дворно място в село Крушево за цена от 5000 лв. Владението на мястото било предадено от продавача Петров на Кушев при подписване на договора. Година след сключването му Петров починал. Скоро след това съпругата и синът на Петров поискали от Крушев да им предаде владението на имота, тъй като сключеният договор за продажба според тях бил нищожен. Кушев потърсил съвет от адвокат. Последният му казал, че сключеният договор има сила на предварителен и го посъветвал да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен.
Кушев послушал съвета на адвоката и го упълномощил да предяви иск срещу съпругата и сина на починалия Петров. От своя страна те предявили срещу Кушев иск по чл. 108 от ЗС.
Преди подаване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен се установило, че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка. Затова Кушев в исковата си молба искал съда да обяви договора за окончателен по отношение на една втора идеална част от имота. Ответниците по това дело направили възражение, че дори съглашението между техния наследодател и Кушев да е предварителен договор, той се е прекратил със смъртта на Петров. Освен това, тъй като Иван, братът на Петров, желаел да купи техните идеални части, а не били изпълнени условията на ЗС при продажба на дял от съсобствен недвижим имот /чл. 33, ал. 1/, искът на Кушев следвало да се отхвърли. На трето място, ответниците възразявали, че т. нар. предварителен договор се отнасял за собствеността та целия имот и не можел да се обяви за окончателен само по отношение на идеалните части.
В делото по чл. 108 ЗС Кушев поискал отхвърляне на иска, тъй като ищците не били единствени собственици и поради това не можело да водят самостоятелен иск за собственост. Ако все пак съдът сметнел, че искът им е основателен, Кушев искал да му се признае право да задържи имота до заплащане на подобренията, които бил направил, тъй като е добросъвестен владелец.
Междувременно съпругата и синът на Петров решили да продадат на Иван Петров наследения дял от собствеността върху дворното място. Между тях обаче възникнал спор за размера на участието им в собствеността. Според вдовицата на Петров, частта от имота придобита от съпруга й била СИО. Поради това нейният дял в съсобствения имот бил по-голям от този на сина й. Синът на Петров оспорвал този извод.

1. Квалифицирайте съглашението между Кушев и Петров. Анализирайте становището на адвоката, че то има действие на предварителен договор.
2. Характеризирайте исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Каква е родовата и местната подсъдност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? А на иска по чл. 108 ЗС? Могат ли двата иска да бъдат съединени за общо разглеждане?
3. Какво следва да е решението в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Анализирайте възраженията на ответниците.
4. Какво следва да е решението по делото по чл. 108 ЗС. Анализирайте възраженията на ответника. Основателно ли е възражението за право на задържане? Какъв е характерът на това възражение?
5. Вписват ли се исковите молби и съдебните решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС? Ако да – какво е действието на вписването.
6. Идеалната част от имота, придобита от Петър Петров по силата на договор за гледане и издръжка, била ли е СИО? Аргументирайте отговора си. Разрешете спора между сина и съпругата на Петров.


Мисля, че е нещо такова......
1.Чл. 18/ЗЗД Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.В случая тази разпоредба не е спазена, от където следва, че съглашението между Кушев и Петров е нищожно по смисъла на чл.26/ал.2/ЗЗД Нищожни са договорите, които предписана от закона форма.По смисъла на чл.19/ал.1/ЗЗД Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, от където следва , че ставището на адвоката е правилно.......
2.Иска по чл19/ал.3/ЗЗД е конститувен, с него се иска сключването на окончателен договор т.е преминаването на предварителният в окончателен.
Иска по чл.108/ЗС е ревандикационен, иска се връщане на отнето владение върху веща, както е и осъдителен - лицето,което владее имота се осъжда да го върне.
Двата иска са подсъсни на районен съд ,по местонахождение на имота.
По смисъла на чл.213/ГПК може исковете да се съединят за общо реазглеждане.
3.Иска по чл.19/ал.3/ЗЗД
Първото възражение, че предварителният договор се прекратява със смърта на Петров е неоснователно,защото предварителният договор не се сключва с оглед на личността и всеки от наследниците на починалия може да изпъни задълженията по договора.Второто възражение е основателно-нарушена е разпоредбата на чл.33/ал.1/ЗС.По третото възражение - дворното място,е делим имот и може да се вземе предвид само 1/2 и.ч. на Петров, затова възрабюжението е неоснователно.
4.Иск по чл.108/ЗС
По първото възражение на Кушев, според закона всеки от собствениците има право да предяви такъв иск, достатъчно е да има право на собственост, веща/имота да е във чуждо владение или владелецът я държи без основание.т.е възражението е неоснователно.Второто възражение е основателно,защото по силата на чл.70/ал.3 /ЗС Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.
5.подлежат на вписване и двата иска чл.19/ал.3/ЗЗД - чл 114/б/ЗС
Иска по чл.108/ЗС -чл.112/а/ЗС
Вписването има оповестително действие.....
6.Никъде не се посочва , че имота е придобит преди брака, от където следва,че дворното място е СИО и съпругата на Петров притежава половината от 1/2 и.ч. на мястото.След смърта на П.Петров делът му се рапределя по равно между вдовицата му и синът му ,т.е Петрова взимайки 1/4 от дела на съпруга си става с 3/4 , а синът е с 1/4.

[chelebieva_jura]

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот sleepy_devil на 25 Май 2010, 17:38
Гражданскоправен казус:

Съпрузите Стефан и Мария закупили апартамент през 1999г. в гр. Пловдив. По-късно им възстановили собствеността и върху земеделски земи. Стефан има син от предходен брак - Иван, а Мария -само сестра Дарина.
Мария прави саморъчно завещание в полза на съпруга си Стефан за нейната част от апартамента и движимостите в него.
След смъртта на Мария, Стефан по съответния официален ред прави отказ от наследство.
Три години след това и Стефан умира.
Неговият син Иван завежда отрицателен установителен иск срещу Дарина, тъй като възниква спор между тях върху собствеността на апартамента и движимостите в него. По делото със свидетелски показания било установено, че всъщност Стефан е направил отказ от наследство по завещание, но не и отказ от наследство по закон.

Въпроси:

1. Възможно ли е да се направи завещателно разпореждане в полза на съпруг?
2. Ако нямаше завещание, кой щеше да наследи апартамента и движимостите в него и при какви квоти?
3. Отказът от наследство обхваща ли и наследството по закон?
4.Ако нямаше отказ от наследство, какво е действието на завещанието?
5. Възможен ли е отрицателният установителен иск, заведен от Иван? Има ли друг начин за защита на неговите права, с който да се постигне същия резултат?



1.Няма пречки да се направи завещателно разпореждане в полза на съпруга Стефан, по смисъла на чл 16/ал.2/ЗН - той е заветник.
2.Ако нямаше завещание наследници на Мария са съпругът и Стефан и сестра и Дарина.Квотите зависят от продължителността на брака чл.9/ал.2/ЗН.
Изчислено с сключените квоти на СИО ако нямат 10г.брак при откриването на наследството, съпруга има 3/4, а сестрата 1/4.Ако има 10 и повече години брак 5/6 за Стефан и 1/6 за Дарина.
3.Отказът от наследство е за цялото, не за част от него.Отказът е направен по надлежният ред чл.51/ЗН Свидетеските показания не са достатъчни,пък и в нашият случай биха били допустими ако са изрично съгласнио и двете страни.Така,че нямат доказателствена сила.
4.Ако няма отказ от наследство, съпругът е единствен собственик на апартамента и вещите в него.
5.Да - делба на наследство,