- Дата и час: 24 Ное 2024, 21:55 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Помощ
|
|
6 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Помощ
Момичето се предполага, че е студентка по специалност, свързана с Право.
Вероятно имат колоквиум (изпит), на който трябва да предадат съдебно решение за Бригадната имуществена отговорност. Това е любимата тема на проф. Петканов - късал ме е на този изпит, точно на 08.01.
Любовта ни е взаимна и до днес - " За какво изобщо се явявате, колега?".
Вероятно имат колоквиум (изпит), на който трябва да предадат съдебно решение за Бригадната имуществена отговорност. Това е любимата тема на проф. Петканов - късал ме е на този изпит, точно на 08.01.
Любовта ни е взаимна и до днес - " За какво изобщо се явявате, колега?".
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5362
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Помощ
Може би е това:
РЕШЕНИЕ № 93 ПО ГР. Д. № 2753/2001 Г., III Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 2 от 2003 г.
ПРИ ИЗВЪРШЕНИ ФИНАНСОВИ НАРУШЕНИЯ, СЪСТАВЛЯВАЩИ И НАРУШЕНИЯ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА, НАРУШЕНИЯТА СЕ СЧИТАТ ЗА ОТКРИТИ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 194, АЛ. 1 КТ НА ДАТАТА НА ПОЛУЧАВАНЕ В ДРУЖЕСТВОТО МОТИВИРАНОТО ПИСМЕНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА КОНТРОЛНИЯ ФИНАНСОВ ОРГАН ПО ПОСТЪПИЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ СРЕЩУ КОНСТАТАЦИИТЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ, ПОСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 20, АЛ. 4 ЗДФК (ОТМ.) КОЕТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ СЪСТАВЛЯВА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ СЪГЛАСНО ЧЛ. 23, АЛ. 4 ППЗДФК И СЛАГА КРАЙ НА РЕВИЗИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Чл. 194, ал. 1 КТ
Чл. 20. ал. 4 ЗДФК (отм.)
Чл. 23, ал. 4 ППЗДФК
Докладчик съдия Надя Зяпкова
Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Образувано е по касационна жалба от "Агрополихим" АД, гр. Д., представлявано от изпълнителния директор В. И, А. срещу въззивното решение на В. окръжен съд от 20.07.2001 г., постановено по гр. д. № 598/2001 г., с което е оставено в сила решението на. Д. районен съд от 28.10.1999 г. по гр. д. № 378/1998 г. с което са уважени обективно съединените искове на С. П. П. от гр. В. срещу "Агрополихим" АД, гр. Д. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Основното оплакване е относно извода на въззивния съд, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание са изтекли сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Изложени са съображения и по съществото на спора.
Ответникът по касация С. П. П. оспорва жалбата. В писмено възражение моли съда да остави в сила решението на въззивната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е изпълнил изискванията на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК и се е съобразил с указанията на Върховния касационен съд, III г. о. в отменителното му решение № 464 от 11.04.2001 г. по гр. д. № 1482/2000 г. относно тълкуването и прилагането в конкретния случай разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон, като е приел, че нарушенията, извършени от С. П. П. в рамките на трудовите му задължения са довършени през първото полугодие на 1996 г. и м. февруари 1997 г., а не по-късно, когато в резултат на неполагането на достатъчно грижи по ръководенето и управлението на възложената на С. П. П. работа са последвали вреди за работодателя. Позовава се на заповед № 348/13.10.1998 г., видно от която за извършени от ответника по касация нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 9 и т. 10 КТ и причинени за дружеството вреди от 993 810 695 неденоминирани лева "Агрополихим" АД, гр. Д. е било длъжно след влизане в сила на ревизионния акт да внесе допълнително в държавния бюджет 243 001 548 неденоминирани лева.
Оплакването изразява неправилно разбиране правната същност и практическото приложение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ установява по императивен начин два срока за налагане на дисциплинарните наказания с пропускането на които се погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършено нарушение. Тези срокове се различават по начален момент и по продължителност. Краткият двумесечен срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а едногодишният - от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е изтекъл. Под "откриване на нарушението" следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т. е. когато е установен субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение.
В конкретния случай е безспорно установено, че при извършена финансова ревизия на "Агрополихим" АД, гр. Д. са установени нарушения на финансовата дисциплина и вреди за дружеството и от ТУ "ДФК" - гр. В. към МФ е съставен ревизионен акт № Р-1027/27.05.1998 г. Възражения по констатациите в ревизионния акт са направили представляващия дружеството, главния счетоводител С. П. П. и бившия изпълнителен директор. Съгласно чл. 20, ал. 4 ЗДФК (обн., ДВ, бр.12 от 9.09.1996 г., отм. ДВ, бр. 92 от 2000 г.) по постъпилите възражения от ревизиращия контролен финансов орган е изготвено мотивирано писмено заключение, което на основание чл. 23, ал. 4 ППЗДФК (обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.1997 г.) съставлява неразделна част от ревизионния акт. Мотивираното писмено заключение на ТУ "ДФК" - гр. В. към МФ е получено в дружеството на 25.06.1998 г. На същата дата в дружеството е получена и заповед № 1027 от 23.06.1998 г. на началника на ТУ "ДФК" - гр. В. към МФ, с която съгласно чл. 35, ал. 1 ЗДФК (отм.) на ръководителя на дружеството са дадени задължителни писмени указания, включително и предложение за установените финансови нарушения по пунктове 3, 12 и 13 на ревизионния акт да бъде наказан дисциплинарно главния счетоводител С. П. П. Изпълнителният директор на "Агрополихим" АД, гр. Д. отново е възразил срещу констатации от ревизионния акт до висшестоящия контролен финансов орган - МФ - ГУ "ДФК" - С., но с писмо от 1.10.1998 г. на началника на управлението до "Агрополихим" АД, гр. Д., възраженията са изцяло отхвърлени. Едва тогава субектът на дисциплинарна власт е предприел процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като на 13.10.1998 г. е поискал и получил от С. П. П. писмени обяснения за извършените нарушения, а със заповед № 348 от същата дата го е уволнил дисциплинарно на основание чл. 190, т. 6 вр. чл. 187, т. 9 и т. 10 КТ за: "открити и установени допуснати нарушения на финансовата дисциплина, довели до материални вреди на дружеството в размер на 243 001 549 неденом. лв. от: неначислен и невнесен данък за нарастване на средствата за работна заплата към 30.06.1996 г. и лихвите по него, с което е причинена вреда на дружеството в размер на 208 984 036 неденом. лв.; неспазване принципа за действителност на финансовите резултати и неоснователно завишаване на разходите на дружеството за м. юни 1996 г., с което е нанесена вреда на дружеството от начислени лихви в размер на 1 213 604 неденом. лв. и неоснователно начислени лихви по договор с МДК - П. за закупуване на техническа сярна киселина през м. февруари и м. март 1997 г., с което е причинена вреда на дружеството в размер на 32 803 908 неденом. лв.".
При тези безспорно установени данни моментът на откриването на извършените от ответника по касация нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ е 25.06.1998 г. - датата на получаване в дружеството мотивираното писмено заключение по ревизионния акт на контролния финансов орган, изготвено на основание чл. 20, ал. 4 ЗДФК (отм.). С това заключение на контролния финансов орган финансовата ревизия на търговското дружество се счита окончателно приключила. Към датата на получаване на заключението на контролния финансов орган субектът на дисциплинарна власт е разполагал с всички данни за извършените от С. П. П. финансови нарушения, вкл. и с размера на причинените на дружеството материални вреди, както и с времето на извършване на нарушенията. Затова от този момент е започнал да тече двумесечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, с изтичането на който (на 25.08.1998 г.) правото да се наложи на С. П. П, дисциплинарно наказание е било погасено. Извършената от висшестоящия финансов контролен орган - ГУ "ДФК" при МФ - гр. С. проверка по повод възраженията на изпълнителния директор на дружеството е в рамките на предвидените в чл. 10, т. 1 ЗДФК (отм.) функции на висшестоящия финансов контролен орган по ръководството и контрола на цялостната дейност на държавния финансов контрол. Тази проверка не съставлява част от ревизионното производство, приключило на 25.06.1998 г., поради което е ирелевантна за началото на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Към 13.10.1998 г. - датата на постановяване на заповедта за дисциплинарно уволнение е бил изтекъл не само двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушенията, но и едногодишния срок от извършването им.
По изложените съображения въззивното решение се остави в сила и в този смисъл ВКС, състав на III г. о. постанови решението си.
или това...
РЕШЕНИЕ № 776 ОТ 31.05.2004 Г. ПО ГР. Д. № 92/2003 Г., ІV Г. О. НА ВКС
Докладчик: съдията Елеонора Чаначева
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК, образувано по касационна жалба на Г. А. Т. от гр. Сливен и касационна жалба на П. Р. Б. от гр. С. против решение от 16.05.2002 г. по гр. дело № 83/2001 г. на Бургаски апелативен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалваното решение.
Ответниците по касалия не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените оплаквания намира следното:
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Бургаски апелативен съд, е отменил частично постановеното от първостепенния - Сливенски окръжен съд решение, с което в Производство по финансов начет са били осъдени солидарно Г. Т., П. Б., М. М. и Е. С. да заплатят па Национален център за ученически отдих и туризъм - гр. Сливен сумата 7176 лева и по същество е отхвърлил претенцията по отношение на М. М. и Е. С., като е намалил дължимата сума от Б. и Т. на 6600 лева, а в останалата част е отхвърлил иска.
Касационните жалби обуславят висящност на производството само в уважителната част на решението, с която Т. и Б. са били осъдени солидарно да заплатят на НЦУОТ - гр. Сливен сумата 6600 лева. За да постанови обжалвания резултат съставът на въззивния съд е приел, че Г. Т. като заемал длъжността "домакин" и материално отговорно лице е задължен със стойността на липсващите врати и прозорци и неговата отговорност, е ангажирана съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от т. 1 от ЗДФК (отм.), а П. Б. като директор на РЦУОТ през ревизионния период не е упражнявал задължителен текущ контрол и следва да отговаря по чл. 24, т. 2 и 3 от ЗДФК (отм.). Прието е че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 от ЗДФК (отм.) и отговорността им е солидарна.
По касационната жалба на Г. А. Т.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално, допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Като обновен касационен довод, касаторът е развил оплакване за неправилност на постановения съдебен акт, свързано с приетото от съда за невалидност на направените през 1997 и 1998 г. инвентаризации. Сочи се, са налице доказателства изведени от противоречието между акта за начет, показанията на свидетелката П. и изслушаните експертизи, оборват направените констатации за установени липси. Доводите са и неподкрепени от събрания доказателствен материал. Установено е, че с акт за финансов начет от 17.05.2000 г., внесен от ТУ "Държавен и финансов контрол" - гр. Сливен са били установени липси на стойност 11 361 лева, като е ангажирана солидарната отговорност на П. Б., Г. Т., М. М. и Е. С. Констатирано е, а е и изведено от изслушаната експертиза, че липсите произтичат от неналичието на определения брой врати и прозорци, с които е била задължена сметката на материално отговорното лице - Г. Т. на 31.12.1988 г. По отношение на спорните инвентаризации е изслушана отделна експертиза дала категорично заключение, че същите са проведени в нарушение на изискванията на чл. 36 от Закона за счетоводството, тъй като не са подписани от материално отговорното лице. При тези фактически данни правилно е приетото от състава на въззивния съд за невалидност на проведените инвентаризации. Ревизионният акт има пълна доказателствена сила относно деянието на ответника, причинната връзка между него и настъпилата щета и размерът на щетата до тяхното оборване в съдебното производство при доказателствената тежест за това на оспорващия, която следва да обори констатациите в акта за начет - арг. чл. 301 от ГПК. В случая ответника Т. се позовава (вкл. и в касационната си жалба) на противоречие между събраните доказателства, да посочи в какво се състои то и без да ангажира доказателства водещи до категоричния извод за неправилност на констатациите по акта за начет. Доводите свързани с това, че той не следва да носи отговорност, тъй като не е бил сигнализиран от никого за липси са правно несъстоятелни.
Задължението му да носи отговорност за поверените му стоково-материали ценности е част от трудовата му функция на домакин на регионалния център. Изпълнението й, произтичащо от валидното му трудово правоотношение предполага именно отговорност при констатирана липса съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗДФК (отм.).
Не са допуснати сочените нарушения на закона, поради което решението следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. По жалбата на П. Р. Б.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
И по тази жалба следва да се има предвид изложеното вече в решение.
Като основен касационен довод е направено оплакване относно неправилен извод на съда за ангажиране отговорността на директора на предприятието (изпълнявал тази длъжност през ревизионния период) поради това, че е било налице упражняване на контрол от негова страна в обичайните рамки и тъй като никой не го е уведомил за липсите, то не са били предприети и други мерки. Поддържано е, че тъй като касаторът към - момента на съдебното производство не е заемал длъжност в регионалния център, то той не можел и с оглед липсата на достъп до документацията да установи твърденията си. Доводите са неоснователни. За доказване на стриктното изпълнение на вменената от закона функция на ръководителя да упражнява контрол върху дейността на всички звена в предприятието страната е разполагала с всички процесуални възможности установени от ГПК, които тя не е използувала. Липсата на процесуална активност на носещия доказателствената тежест, не е основание за касиране на решението. Извън това по делото са събрани достатъчно доказателства относно липсата на упражнен задължителен предварителен и текущ контрол върху материално отговорните лица. Обратно доказване в тази връзка не било осъществено от касатора, поради което правилно съобразно разпоредбата на чл. 24, т. 2 и 3 от ЗДФК (отм.) е била ангажирана и неговата отговорност.
Не с допуснати сочените нарушения на закона, поради което решението с едва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.05.2002 г. по гр. дело № 83/2001 г. на Бургаски апелативен съд в обжалваната част.
РЕШЕНИЕ № 93 ПО ГР. Д. № 2753/2001 Г., III Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 2 от 2003 г.
ПРИ ИЗВЪРШЕНИ ФИНАНСОВИ НАРУШЕНИЯ, СЪСТАВЛЯВАЩИ И НАРУШЕНИЯ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА, НАРУШЕНИЯТА СЕ СЧИТАТ ЗА ОТКРИТИ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 194, АЛ. 1 КТ НА ДАТАТА НА ПОЛУЧАВАНЕ В ДРУЖЕСТВОТО МОТИВИРАНОТО ПИСМЕНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА КОНТРОЛНИЯ ФИНАНСОВ ОРГАН ПО ПОСТЪПИЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ СРЕЩУ КОНСТАТАЦИИТЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ, ПОСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 20, АЛ. 4 ЗДФК (ОТМ.) КОЕТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ СЪСТАВЛЯВА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ СЪГЛАСНО ЧЛ. 23, АЛ. 4 ППЗДФК И СЛАГА КРАЙ НА РЕВИЗИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Чл. 194, ал. 1 КТ
Чл. 20. ал. 4 ЗДФК (отм.)
Чл. 23, ал. 4 ППЗДФК
Докладчик съдия Надя Зяпкова
Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Образувано е по касационна жалба от "Агрополихим" АД, гр. Д., представлявано от изпълнителния директор В. И, А. срещу въззивното решение на В. окръжен съд от 20.07.2001 г., постановено по гр. д. № 598/2001 г., с което е оставено в сила решението на. Д. районен съд от 28.10.1999 г. по гр. д. № 378/1998 г. с което са уважени обективно съединените искове на С. П. П. от гр. В. срещу "Агрополихим" АД, гр. Д. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Основното оплакване е относно извода на въззивния съд, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание са изтекли сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Изложени са съображения и по съществото на спора.
Ответникът по касация С. П. П. оспорва жалбата. В писмено възражение моли съда да остави в сила решението на въззивната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е изпълнил изискванията на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК и се е съобразил с указанията на Върховния касационен съд, III г. о. в отменителното му решение № 464 от 11.04.2001 г. по гр. д. № 1482/2000 г. относно тълкуването и прилагането в конкретния случай разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон, като е приел, че нарушенията, извършени от С. П. П. в рамките на трудовите му задължения са довършени през първото полугодие на 1996 г. и м. февруари 1997 г., а не по-късно, когато в резултат на неполагането на достатъчно грижи по ръководенето и управлението на възложената на С. П. П. работа са последвали вреди за работодателя. Позовава се на заповед № 348/13.10.1998 г., видно от която за извършени от ответника по касация нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 9 и т. 10 КТ и причинени за дружеството вреди от 993 810 695 неденоминирани лева "Агрополихим" АД, гр. Д. е било длъжно след влизане в сила на ревизионния акт да внесе допълнително в държавния бюджет 243 001 548 неденоминирани лева.
Оплакването изразява неправилно разбиране правната същност и практическото приложение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ установява по императивен начин два срока за налагане на дисциплинарните наказания с пропускането на които се погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършено нарушение. Тези срокове се различават по начален момент и по продължителност. Краткият двумесечен срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а едногодишният - от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е изтекъл. Под "откриване на нарушението" следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т. е. когато е установен субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение.
В конкретния случай е безспорно установено, че при извършена финансова ревизия на "Агрополихим" АД, гр. Д. са установени нарушения на финансовата дисциплина и вреди за дружеството и от ТУ "ДФК" - гр. В. към МФ е съставен ревизионен акт № Р-1027/27.05.1998 г. Възражения по констатациите в ревизионния акт са направили представляващия дружеството, главния счетоводител С. П. П. и бившия изпълнителен директор. Съгласно чл. 20, ал. 4 ЗДФК (обн., ДВ, бр.12 от 9.09.1996 г., отм. ДВ, бр. 92 от 2000 г.) по постъпилите възражения от ревизиращия контролен финансов орган е изготвено мотивирано писмено заключение, което на основание чл. 23, ал. 4 ППЗДФК (обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.1997 г.) съставлява неразделна част от ревизионния акт. Мотивираното писмено заключение на ТУ "ДФК" - гр. В. към МФ е получено в дружеството на 25.06.1998 г. На същата дата в дружеството е получена и заповед № 1027 от 23.06.1998 г. на началника на ТУ "ДФК" - гр. В. към МФ, с която съгласно чл. 35, ал. 1 ЗДФК (отм.) на ръководителя на дружеството са дадени задължителни писмени указания, включително и предложение за установените финансови нарушения по пунктове 3, 12 и 13 на ревизионния акт да бъде наказан дисциплинарно главния счетоводител С. П. П. Изпълнителният директор на "Агрополихим" АД, гр. Д. отново е възразил срещу констатации от ревизионния акт до висшестоящия контролен финансов орган - МФ - ГУ "ДФК" - С., но с писмо от 1.10.1998 г. на началника на управлението до "Агрополихим" АД, гр. Д., възраженията са изцяло отхвърлени. Едва тогава субектът на дисциплинарна власт е предприел процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като на 13.10.1998 г. е поискал и получил от С. П. П. писмени обяснения за извършените нарушения, а със заповед № 348 от същата дата го е уволнил дисциплинарно на основание чл. 190, т. 6 вр. чл. 187, т. 9 и т. 10 КТ за: "открити и установени допуснати нарушения на финансовата дисциплина, довели до материални вреди на дружеството в размер на 243 001 549 неденом. лв. от: неначислен и невнесен данък за нарастване на средствата за работна заплата към 30.06.1996 г. и лихвите по него, с което е причинена вреда на дружеството в размер на 208 984 036 неденом. лв.; неспазване принципа за действителност на финансовите резултати и неоснователно завишаване на разходите на дружеството за м. юни 1996 г., с което е нанесена вреда на дружеството от начислени лихви в размер на 1 213 604 неденом. лв. и неоснователно начислени лихви по договор с МДК - П. за закупуване на техническа сярна киселина през м. февруари и м. март 1997 г., с което е причинена вреда на дружеството в размер на 32 803 908 неденом. лв.".
При тези безспорно установени данни моментът на откриването на извършените от ответника по касация нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ е 25.06.1998 г. - датата на получаване в дружеството мотивираното писмено заключение по ревизионния акт на контролния финансов орган, изготвено на основание чл. 20, ал. 4 ЗДФК (отм.). С това заключение на контролния финансов орган финансовата ревизия на търговското дружество се счита окончателно приключила. Към датата на получаване на заключението на контролния финансов орган субектът на дисциплинарна власт е разполагал с всички данни за извършените от С. П. П. финансови нарушения, вкл. и с размера на причинените на дружеството материални вреди, както и с времето на извършване на нарушенията. Затова от този момент е започнал да тече двумесечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, с изтичането на който (на 25.08.1998 г.) правото да се наложи на С. П. П, дисциплинарно наказание е било погасено. Извършената от висшестоящия финансов контролен орган - ГУ "ДФК" при МФ - гр. С. проверка по повод възраженията на изпълнителния директор на дружеството е в рамките на предвидените в чл. 10, т. 1 ЗДФК (отм.) функции на висшестоящия финансов контролен орган по ръководството и контрола на цялостната дейност на държавния финансов контрол. Тази проверка не съставлява част от ревизионното производство, приключило на 25.06.1998 г., поради което е ирелевантна за началото на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Към 13.10.1998 г. - датата на постановяване на заповедта за дисциплинарно уволнение е бил изтекъл не само двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушенията, но и едногодишния срок от извършването им.
По изложените съображения въззивното решение се остави в сила и в този смисъл ВКС, състав на III г. о. постанови решението си.
или това...
РЕШЕНИЕ № 776 ОТ 31.05.2004 Г. ПО ГР. Д. № 92/2003 Г., ІV Г. О. НА ВКС
Докладчик: съдията Елеонора Чаначева
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК, образувано по касационна жалба на Г. А. Т. от гр. Сливен и касационна жалба на П. Р. Б. от гр. С. против решение от 16.05.2002 г. по гр. дело № 83/2001 г. на Бургаски апелативен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалваното решение.
Ответниците по касалия не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените оплаквания намира следното:
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Бургаски апелативен съд, е отменил частично постановеното от първостепенния - Сливенски окръжен съд решение, с което в Производство по финансов начет са били осъдени солидарно Г. Т., П. Б., М. М. и Е. С. да заплатят па Национален център за ученически отдих и туризъм - гр. Сливен сумата 7176 лева и по същество е отхвърлил претенцията по отношение на М. М. и Е. С., като е намалил дължимата сума от Б. и Т. на 6600 лева, а в останалата част е отхвърлил иска.
Касационните жалби обуславят висящност на производството само в уважителната част на решението, с която Т. и Б. са били осъдени солидарно да заплатят на НЦУОТ - гр. Сливен сумата 6600 лева. За да постанови обжалвания резултат съставът на въззивния съд е приел, че Г. Т. като заемал длъжността "домакин" и материално отговорно лице е задължен със стойността на липсващите врати и прозорци и неговата отговорност, е ангажирана съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от т. 1 от ЗДФК (отм.), а П. Б. като директор на РЦУОТ през ревизионния период не е упражнявал задължителен текущ контрол и следва да отговаря по чл. 24, т. 2 и 3 от ЗДФК (отм.). Прието е че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 от ЗДФК (отм.) и отговорността им е солидарна.
По касационната жалба на Г. А. Т.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално, допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Като обновен касационен довод, касаторът е развил оплакване за неправилност на постановения съдебен акт, свързано с приетото от съда за невалидност на направените през 1997 и 1998 г. инвентаризации. Сочи се, са налице доказателства изведени от противоречието между акта за начет, показанията на свидетелката П. и изслушаните експертизи, оборват направените констатации за установени липси. Доводите са и неподкрепени от събрания доказателствен материал. Установено е, че с акт за финансов начет от 17.05.2000 г., внесен от ТУ "Държавен и финансов контрол" - гр. Сливен са били установени липси на стойност 11 361 лева, като е ангажирана солидарната отговорност на П. Б., Г. Т., М. М. и Е. С. Констатирано е, а е и изведено от изслушаната експертиза, че липсите произтичат от неналичието на определения брой врати и прозорци, с които е била задължена сметката на материално отговорното лице - Г. Т. на 31.12.1988 г. По отношение на спорните инвентаризации е изслушана отделна експертиза дала категорично заключение, че същите са проведени в нарушение на изискванията на чл. 36 от Закона за счетоводството, тъй като не са подписани от материално отговорното лице. При тези фактически данни правилно е приетото от състава на въззивния съд за невалидност на проведените инвентаризации. Ревизионният акт има пълна доказателствена сила относно деянието на ответника, причинната връзка между него и настъпилата щета и размерът на щетата до тяхното оборване в съдебното производство при доказателствената тежест за това на оспорващия, която следва да обори констатациите в акта за начет - арг. чл. 301 от ГПК. В случая ответника Т. се позовава (вкл. и в касационната си жалба) на противоречие между събраните доказателства, да посочи в какво се състои то и без да ангажира доказателства водещи до категоричния извод за неправилност на констатациите по акта за начет. Доводите свързани с това, че той не следва да носи отговорност, тъй като не е бил сигнализиран от никого за липси са правно несъстоятелни.
Задължението му да носи отговорност за поверените му стоково-материали ценности е част от трудовата му функция на домакин на регионалния център. Изпълнението й, произтичащо от валидното му трудово правоотношение предполага именно отговорност при констатирана липса съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗДФК (отм.).
Не са допуснати сочените нарушения на закона, поради което решението следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. По жалбата на П. Р. Б.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
И по тази жалба следва да се има предвид изложеното вече в решение.
Като основен касационен довод е направено оплакване относно неправилен извод на съда за ангажиране отговорността на директора на предприятието (изпълнявал тази длъжност през ревизионния период) поради това, че е било налице упражняване на контрол от негова страна в обичайните рамки и тъй като никой не го е уведомил за липсите, то не са били предприети и други мерки. Поддържано е, че тъй като касаторът към - момента на съдебното производство не е заемал длъжност в регионалния център, то той не можел и с оглед липсата на достъп до документацията да установи твърденията си. Доводите са неоснователни. За доказване на стриктното изпълнение на вменената от закона функция на ръководителя да упражнява контрол върху дейността на всички звена в предприятието страната е разполагала с всички процесуални възможности установени от ГПК, които тя не е използувала. Липсата на процесуална активност на носещия доказателствената тежест, не е основание за касиране на решението. Извън това по делото са събрани достатъчно доказателства относно липсата на упражнен задължителен предварителен и текущ контрол върху материално отговорните лица. Обратно доказване в тази връзка не било осъществено от касатора, поради което правилно съобразно разпоредбата на чл. 24, т. 2 и 3 от ЗДФК (отм.) е била ангажирана и неговата отговорност.
Не с допуснати сочените нарушения на закона, поради което решението с едва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.05.2002 г. по гр. дело № 83/2001 г. на Бургаски апелативен съд в обжалваната част.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
6 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 8 госта