Фактическата обстановка е следната през 2002г е издаден ИЛ на базата на ЗЗ срещу длъжник и срещу поръчител по ЗЗ , поръчител е била бившата съпруга ,подадена е жалба е и окръжния съд с определение е обезсилил ИЛ срещу жената.
През 2007г е образувано изпълнително дело , възбранен е имот само 1/2 от гараж преустроен в магазин за дълга на мъжа .
Въпросния гараж е тип "Терзийски " движима вещ ,продава се като съоръжение и се поставя където речеш ,примерно в двора с уговорката ,че ако искаш може винаги да го дигнеш.За гаража има фактура и квитанция ,както и за услугаат вдигане с кран и поставяне на съответното място.
Гаража е закупен от съпругата преди брака видно от фактурата , по време на брака е устроен като магазин със съответното разрешенително от общината /това с цел да функционира като търговски обект/.
Съпругата обжалва действията на СИ тъй като не е страна по ИД /ИЛ е обессилен срещу нея с влязло в сила определение / , както и с мотива ,че имота е нейна индивидуална собственост. Окръжния съд с решение по 332-335 ГПК /отм/, не зная по какви причини ,може би не е видял определението за обезсилване се произнася ,че страни по ИД са бившите съпрузи ?!/ужас и чудо / и че въпросния гараж е станал недвижима вещ и предвид на това ,че е преустроен в магазин по време на брака е СИО/самото разрешение на общината да се устрои от гараж в магазин въпросното съоръжение си е административен акт /. На базата на това решение по което ОС е последна инстанция и то е окончателно СИ продава 1/2 ид. част от имота .
Колеги дайте идея може ли да се направи нещо да върнем на жената 1/2 продаден гараж
![Crying or Very sad :cry:](./images/smilies/icon_cry.gif)
Казвам това с уговорка ,че това ми се яви по друго дело и аз направо съм в потрес ,клиентката си каза ,че се е хванала за главата и накрая продаде и др.1/2 от гаража ,както и идеалната си част от имота в който бе поставен тоя гараж ,както и другите сградите построени там , имота е в центъра на града ,апетитен беше и заради него и се стовариха куп неприятности .