forum.lex.bg

В гражданско дело, ако се докажа че ответник лъжесвидетелства по редица точки относно фактите и обстоятелствата, самото лъжесвидетелстване каква сила на доказателство има към вината на ответника ?

Принципно - ответника няма как да (лъже)свидетелства, защото той е страна, а не свидетел!

Значи какво, няма термин когато ответникът казва лъжи ?

Човече повдигаш темата за трети път. Каза ти се неколко пъти кратко точно и ясно-ответника не е свидетел-той не носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, разбира се че може да говори неистини /лъжи/. Лъжесвидетелстване има само за свидетел-и то ако е предупреден за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване.

Мисля, че бяхте отворили друга тема, в която изчерпателно и подробно беше обяснено, че както адвокатите, така и страните, били те ответници или ищци, могат да лъжат, без никакви последици. В тамошната тема аз се спрях на някои положения, в които "лъжесвидетелстването" може да бъде в тяхна вреда и това е само в хипотезата на чл. 176 ГПК, когато е било поискано от ответника да се яви и да даде обяснения. Тогава, ако съдът счете, че ответникът не казва истината, може да приеме за доказани във вреда обстоятелствата, по които е бил призован да даде обяснения. Друго, ако смятате, че ответникът умишлено лъже с цел да припише на другиго престъпление, като знае, че е невинен, то същият осъществява състава на престъплението набедяване по чл. 286 от НК. Извинявам се, че си позволявам да навлизам в най-различни хипотези, но въпросът Ви е общ.

bvoykov написа:Мисля, че бяхте отворили друга тема, в която изчерпателно и подробно беше обяснено, че както адвокатите, така и страните, били те ответници или ищци, могат да лъжат, без никакви последици. В тамошната тема аз се спрях на някои положения, в които "лъжесвидетелстването" може да бъде в тяхна вреда и това е само в хипотезата на чл. 176 ГПК, когато е било поискано от ответника да се яви и да даде обяснения. Тогава, ако съдът счете, че ответникът не казва истината, може да приеме за доказани във вреда обстоятелствата, по които е бил призован да даде обяснения. Друго, ако смятате, че ответникът умишлено лъже с цел да припише на другиго престъпление, като знае, че е невинен, то същият осъществява състава на престъплението набедяване по чл. 286 от НК. Извинявам се, че си позволявам да навлизам в най-различни хипотези, но въпросът Ви е общ.

Според мене и дума не може да става за набедяване по чл. 286 НК-понеже гражданския съд /според мене/ не е надлежен орган на властта пред който някой може да се набеди някои в престъпление. Но дори и да се приеме че сте прав, в случая става въпрос за нещо различно от това което чета просто човека /ищеца/ не е доволен от процесуалните действия и пледоария на ответника. Много хора имат погрешната представа че страните по делата-какъвто е и ответника трябва да казват истината-все едно са свидетели. Хората /неюристите/ немогат да разберат че страните в процеса /какъвто е и ответника/ не са задължени да казват истината-те не са свидетели.

ibgdimitrov написа:Човече повдигаш темата за трети път. Каза ти се неколко пъти кратко точно и ясно-ответника не е свидетел-той не носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, разбира се че може да говори неистини /лъжи/. Лъжесвидетелстване има само за свидетел-и то ако е предупреден за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване.

Надявам се че имаш предивид че ответникът може да лъже и неможе да бъде наказан че лъжесвидетелства, НО ако делото покаже че той действително лъже, то доказания факт че лъже може да се използва за доказателство на вината на ответникът по основното обвинение ?

Малко е шокиращо за гражданин да прочете че ответник може да лъже, но вие адвокатите разбирате от как стоят нещата в България. Жалко че адвокатството се третира като бизнес в България, а не като морално дело, но пък ако беше морално дело сигурно нямаше да е България .

bvoykov написа: В тамошната тема аз се спрях на някои положения, в които "лъжесвидетелстването" може да бъде в тяхна вреда и това е само в хипотезата на чл. 176 ГПК, когато е било поискано от ответника да се яви и да даде обяснения. Тогава, ако съдът счете, че ответникът не казва истината, може да приеме за доказани във вреда обстоятелствата, по които е бил призован да даде обяснения..

Съгласен съм с това и благодаря за информацията. В моя случай заблудата от ответникът е направена в писмен вид, чрез неговите адвокати, преди насрочване на делото. Доколкото разбирам е ОК ответникът да лъже писмено, но ако бъде привикан, тогава не. Тоест моята стъпка е да обвиня в заблуда и да поискам от съдът да привика ответникът.

Ответника може да лъже както и когато си иска-той не е свидетел и няма лъжесвидетелстване-нали все пак трябва да се защитава /вкл. и да лъже/. Колегата ти е цитирал чл. 176 ГПК-но това е обяснение на страна- но трябва доказателствено искане затова и не е в писмен вид-както си писал ти.

simeon222 ще се опитам да обясня просто, макар и не напълно професионално. Основните принципи в съдебното производство (граждански дела):
1. Има спор и се налага съдебна намеса;
2. По спора има поне две страни - ищец и ответник;
3. Двамата застъпват противоположни становища по конкретния казус;
4. Поради факта, че истината е само една - значи единия лъже. Или не казва истината.

Накрая на делото, съда излиза със решение - единия е прав, а другия - не.
Това означава ли, че загубилия е лъгал???

Сещам се конкретен случай. Съдебен спор между фирма и бивш служител. Едно от нещата е неизплатени заплати.
Фирмата - „Ние преведохме едни пари...“
Служителя - „Да, но - аз им бях дал заем и с този превод ми ги върнаха.“

ibgdimitrov написа:Ответника може да лъже както и когато си иска-той не е свидетел и няма лъжесвидетелстване-нали все пак трябва да се защитава /вкл. и да лъже/. Колегата ти е цитирал чл. 176 ГПК-но това е обяснение на страна- но трябва доказателствено искане затова и не е в писмен вид-както си писал ти.

Говорите наизуст. Прочетете чл. 3 от ГПК.

Чл. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

"Говорите наизуст. Прочетете чл. 3 от ГПК.
Чл. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината."

Уважавам мнението ти-но тука става въпрос /такова е питането/ за лъжесвидетелстване-а такова може да има само от страна на свидетел и то предупреден за нак. отговорност по чл.290 НК. Така че няма как да има /няма такъв случай/ лъжесвидетелстване от ответник.