договор в полза на трето лице което е непълнолетно
Публикувано на: 29 Ное 2012, 15:18
Сключен е договор срещу гледане и издръжка между баба и дядо и внук, като до навършване на пълнолетие на внука майката и бащата поемат задължение да се грижат за бабата и дядото. След този момент детето ще се грижи за баба си и дядо си.
По данни на бабата и дядото грижи никакви не са реализирани и те искат да развалят доовора.
На мен ми стана чудно кой ще ми е ответник като се опитах да внеса яснота с това тълкувателно решение
30 от 17.06.1981 на ОСГК и съвсем се обърках. Засега мисля ответик да са родителите/ детето все още не е пълнолетно/ но не съм сигурна:
т.1. Законът допуска сключването на договор, от който ползата ще е за трето лице - чл. 22 ЗЗД. Такава възможност е приложима при алеаторните договори с начало прехвърляне на вещно право, а и на право на собственост срещу задължения на приобретателя(ите) да предоставя издръжка и грижи. Този договор не е кодифициран от действащото право. Но на практика като ненаименуван облигационен договор с вещноправно действие намира широко приложение при разнообразни субективни участия, разновидности на естеството и обема на престациите и правата на страните.
По отношение на този вид договори важат поначало общите разпоредби на закона относно сключването, формата, съдържанието, действието, изпълнението, разпоредбите за действителността и недействителността, както и определените последици при тяхното неизпълнение, включително и основанията за развалянето поради неизпълнение. Намират обаче приложение и разпоредбите на някои особени закони. В случаите, когато съдоговорителите не са съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри или съсобственици, сключването на този вид алеаторни договори според чл. 21 ЗСГ*(1) трябва да е съпроводено от административен акт - "разрешение" на председателя на общинския (районния) народен съвет. Относно имотите, които са обект на съпружеска имуществена общност, важат разпоредбите на чл. 13 СК*(2).
При договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя - длъжника на престацията, според смисъла на чл. 22 ЗЗД. Но третото лице има тези качества по волята на договарящите. То не е страна по договора, макар той да е сключен в негова полза. С оглед на това положение третото лице няма и права да въздейства върху договора. Съгласно чл. 22 ЗЗД третото лице може да заяви, че иска или отказва да се ползва от уговорката в негова полза. При положение, че е възприел да се ползва от договора, неговите права имат за адресант обещателя (длъжника), а съдържанието им се свежда до дължимата от последния престация. Конститутивните права, включително и възможността за развалянето на договора поради неизпълнение, принадлежат на прехвърлителя на вещните права или правото на собственост. Активно легитимиран кредитор по смисъла на чл. 87 ЗЗД за това право е той, а не третото лице, в чиято полза е сключен договорът.
С оглед на изложеното на първото питане в предложението следва да се отговори, че третото ползващо се от договора лице може само да изисква реалното му и/или трансформираното му изпълнение. Може също така да изисква отговорност за дължимото обезщетение поради вредите, които е понесло вследствие виновното неизпълнение от страна на длъжника-обещател.
В практиката обаче се срещат случаи, в които настъпва сливане на качествата "трето ползващо се от договора лице" и "кредитор", т.е. на страна, която може да въздейства прекратително на договора или да иска развалянето му по съдебен ред, когато това може да стане само по този ред. Обикновено това са случаите на правоприемство на уговарящия от третото лице, в чиято полза е бил сключен договорът поради наследяване. В качеството му на наследник третото лице придобива актива на наследството. В него се включват всички имуществени права. Правото да се иска и постигне конститутивно въздействие над сключените договори от наследодателя поради виновно неизпълнение от съответния длъжник е имуществено право. Към актива на наследството се отнася и правото на иск за съдебно разваляне на договора, когато наследникът - трето лице, в чиято полза е бил сключен договорът, има интерес от развалянето. В случаите на такова сливане на качеството "кредитор" и принадлежащите му права по чл. 87 ЗЗД с притежаваното отпреди наследяваното качество на "трето ползващо се от договора лице", то - третото ползващо се лице, при проявено неизпълнение от длъжника по отношение на него ще е активно легитимирано да иска развалянето на договора.
а и не открих друга подобна тема тук .....
По данни на бабата и дядото грижи никакви не са реализирани и те искат да развалят доовора.
На мен ми стана чудно кой ще ми е ответник като се опитах да внеса яснота с това тълкувателно решение
30 от 17.06.1981 на ОСГК и съвсем се обърках. Засега мисля ответик да са родителите/ детето все още не е пълнолетно/ но не съм сигурна:
т.1. Законът допуска сключването на договор, от който ползата ще е за трето лице - чл. 22 ЗЗД. Такава възможност е приложима при алеаторните договори с начало прехвърляне на вещно право, а и на право на собственост срещу задължения на приобретателя(ите) да предоставя издръжка и грижи. Този договор не е кодифициран от действащото право. Но на практика като ненаименуван облигационен договор с вещноправно действие намира широко приложение при разнообразни субективни участия, разновидности на естеството и обема на престациите и правата на страните.
По отношение на този вид договори важат поначало общите разпоредби на закона относно сключването, формата, съдържанието, действието, изпълнението, разпоредбите за действителността и недействителността, както и определените последици при тяхното неизпълнение, включително и основанията за развалянето поради неизпълнение. Намират обаче приложение и разпоредбите на някои особени закони. В случаите, когато съдоговорителите не са съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри или съсобственици, сключването на този вид алеаторни договори според чл. 21 ЗСГ*(1) трябва да е съпроводено от административен акт - "разрешение" на председателя на общинския (районния) народен съвет. Относно имотите, които са обект на съпружеска имуществена общност, важат разпоредбите на чл. 13 СК*(2).
При договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя - длъжника на престацията, според смисъла на чл. 22 ЗЗД. Но третото лице има тези качества по волята на договарящите. То не е страна по договора, макар той да е сключен в негова полза. С оглед на това положение третото лице няма и права да въздейства върху договора. Съгласно чл. 22 ЗЗД третото лице може да заяви, че иска или отказва да се ползва от уговорката в негова полза. При положение, че е възприел да се ползва от договора, неговите права имат за адресант обещателя (длъжника), а съдържанието им се свежда до дължимата от последния престация. Конститутивните права, включително и възможността за развалянето на договора поради неизпълнение, принадлежат на прехвърлителя на вещните права или правото на собственост. Активно легитимиран кредитор по смисъла на чл. 87 ЗЗД за това право е той, а не третото лице, в чиято полза е сключен договорът.
С оглед на изложеното на първото питане в предложението следва да се отговори, че третото ползващо се от договора лице може само да изисква реалното му и/или трансформираното му изпълнение. Може също така да изисква отговорност за дължимото обезщетение поради вредите, които е понесло вследствие виновното неизпълнение от страна на длъжника-обещател.
В практиката обаче се срещат случаи, в които настъпва сливане на качествата "трето ползващо се от договора лице" и "кредитор", т.е. на страна, която може да въздейства прекратително на договора или да иска развалянето му по съдебен ред, когато това може да стане само по този ред. Обикновено това са случаите на правоприемство на уговарящия от третото лице, в чиято полза е бил сключен договорът поради наследяване. В качеството му на наследник третото лице придобива актива на наследството. В него се включват всички имуществени права. Правото да се иска и постигне конститутивно въздействие над сключените договори от наследодателя поради виновно неизпълнение от съответния длъжник е имуществено право. Към актива на наследството се отнася и правото на иск за съдебно разваляне на договора, когато наследникът - трето лице, в чиято полза е бил сключен договорът, има интерес от развалянето. В случаите на такова сливане на качеството "кредитор" и принадлежащите му права по чл. 87 ЗЗД с притежаваното отпреди наследяваното качество на "трето ползващо се от договора лице", то - третото ползващо се лице, при проявено неизпълнение от длъжника по отношение на него ще е активно легитимирано да иска развалянето на договора.
а и не открих друга подобна тема тук .....