forum.lex.bg

Здравейте имам следната ситуация
Един мой клиент е пропуснал срока си за намаляване на завещателното разпореждане в хода на делбата. сега същата е във втора фаза.
Бил е представляван от адвоката който е представлявал лицето в полза на което е завещанието.
Адвокатът е получил копие от решението и не го е уведомил, не ме питайте защо и как- не е депозирал и отговор от негово име.
Та сега се чудя дали не мога да искам възстановяване на срока за обжалване на 1 фаза- решението е от м. 02.2015 или да твърдя че срокът не е изтекъл т.к. пълномощникът не е уведомил клиента си за издадения съдебен акт?
Някакви идеи?

Неуведомяването от пълномощника няма как да го докажеш, особено ако пълномощника е имал валидно пълномощно да получава книжата по делото и за адрес е бил посочен адреса на кантората.

По-скоро помислете за някаква жалба за ненадлежно представителство + въз основа на нея да искате възстановяване на срока...

Не знам ще видим... Всъщност става въпрос за ответник - не е посочван адреса на кантората за съобщения.
да валидно е пълномощното но адвокатът дори не е звънял на човека за издаденото решение. когато човекът го е потърсил- той му е казал че делото се отлага за юни а още февруари е имало решение...
Засега пускам молба за възстановяване на срок ведно с въззивна жалба и за отмяна на влязло в сила съдебно решение - може и нищо да не излезе. Остава варианта да си търси вредите от адвоката за проиграния интерес, но човекът не иска по този начин.

А това, че неуведомяването няма как да го докажа ме подсети, че колкото човекът може да докаже че е бил уведомен толкова и адвокатът може да докаже, че го е уведомил. Никъде черно на бяло няма подпис че му е връчен препис от решението и че той е запознат с него. А и едно е да те уведомят има решение, което не се е случило друго е да ти обяснят смисъл на съдебното решение и последиците от него.

Няма как да се постигне целеният резултат..., според мен. Решението по І-ва фаза е влязло в сила и единствената възможност е извънсъдебния контрол по отмяната му. Но не виждам основание от лимитивно посочените хипотези в чл.303 ГПК за отмяната му.