forum.lex.bg

Чл.33 от Закона за собствеността е илюстрация на калпаво законотворчество. Този член в този си вид съществува може би над 50 години и явното му несъвършенство не прави впечатление на днешните законотворци.
За какво става дума? Ето текста, който води до излишни съдебни дела и разход на средства от потърпевшите:

"Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата."

Съгласно Параграф 2, заинтересования съсобственик трябва да се предяви иск в двумесечен срок от продажбата."А как да научи за продажбата, след като продавача не е спазил законовото изискване да изпрати -нотариално заверена покана на останалите съсобственици. На това отгоре нотариуса също нарушава закона като не изисква писмени доказателства, че продавача предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Съгласно чл. 33 сделката може да се изповяда САМО ако са приложени изискуемите документи.
За съжаление практиката показва, че нотариуса не носи наказателна отговорност за своето нарушение. А би трябвало. Ако той носеше наказателна отговорност за издаване на документ с невярно съдържание щяха да се спестят хиляди съдебни дела и разходи на потърпевшите.
Сега се счита, че съдебната практика използва тълкуване на ВКС че съсобственика може да предяви иск от датата на узнаването. Ако това е така, защо изрично не се запише в закона?

Питането следва да адресирате тук http://www.parliament.bg/
По въпроса защо- защото правото е изкуство на справедливостта и .....
Висшата правна мисъл е преценила, че справедливостта изисква да се даде точно това тълкуване, в противен случай съсобствениците остават незащитени. То си е и като вид санкция- тежестта да докаже, че са спазени изискванията на закона лежи върху продавача, ерго?.... всичко се плаща.

Аналогичен е случаят и с чл.31 от ЗЗД, според който сключеният договор не може да се унищожи след смъртта на лицето.

Всъщност, това според мен са лобистки членове – предназначени за ограбване на безпомощните, възрастни и болни индивиди и техните наследници от нагли, алчни и безцеремонни личности и корумпирани нотариуси.
Вероятно същото ще ви отговорят и от www.parliament.bg

За пример, наскоро по националната телевизия показаха репортаж как цигани се представят за социални работници и присвояват срещу гледане всичките 15 имота на възрастна (и вероятно болна жена). След като я ликвидират, остават само въпросите дали няма да изскочи някой наследник и кога той ще разбере за сключената сделка? Въпросът какво ще направи той обаче, очевидно е безсмислен.