forum.lex.bg

Водим спор за подялба на имущество. При първо заседание на втора фаза ищцовата страна предостави молба за споделяне на разходи по извършени подобрения. Документа е сериозен по обем и съдържа специфична терминология. Съдията потърси и моето мнение но аз заявих, че без да се запозная подробно с документа не съм в състояние да заявя позиция. Съдията настоя, че сега е момента. Аз отказах да заявя позиция по нещо което не познавам. На другият ден подадох молба с входящ номер на която заявих конкретна позиция. В молбата моля съда да запознае и ищцовата страна с предприетите действия. Моля да ме посъветвате, ако молбата не бъде удовлетворена? Как мога да защитя интересите си? Смятам, че не съм извършил нещо нередно и мога да настоявам и имам моралното право да претендирам аз някаква форма на справедливост. Ориентирайте ме къде да търся изход от създалата се ситоация. Съдът длъжен ли е да разгледа молбата ми в определен срок и да излезе със становище по въпроса?

Евентуално ако е записано в съдебния протокол. Нищо чудно да е така записано хитро-хитро, че да не може да се намери вратичка.

Морето е до колене, но най-добрите на плиткото се давят... ( или нещо такова) а адвокатите са просто излишна брънка.

А тук са всички сладководни риби.

Принципно може и без адвокат. Хайде сега да не го притесняваме човека с термини.

Бях предаден от адвокат в много важно за мен дело. Уволних го и спечелих въпреки становището му /Няма смисъл и без това ще загубим./. От тогава се представлявам лично. Парен каша духа. Дори да допусна грешка поне няма да ме е яд, че съм дал парите си на някой друг да го стори вместо мен. Благодаря ви за мненията. След като съм на страната на истината не може да няма начин да успея. Просто трябва да го открия.

По принцип съдиите се нервират (отегчават) от самостоятелните страни. Защото искат да протичат нещата накратко.

Може би за по-масовите дела трябва да има администриране на отделен съд или на отделна администрация.

Да съдиите също са хора със своя емоционалност. Това не е причина да страда съдопроизводството.

Като те отрежат два пъти и ще станеш по-учтив в зала. По принцип работя в съда и много трудно се продължава с рогата напред.

Но на гражданите им е лесно да спекулират със съда, защото не работят с едни и същи хора.

А понякога оттегчението е основателно... ( от друга страна е забавно да слушаш как магистрат опитва да "подсказва" на страна ).

Настрана шегата, сега сериозно- Ванко, защо не отговориш на човека?
Открийте 10-те разлики. Начин има, ама нещо не е така във фактологията.
Дадоха ви писмена молба, обективираща иск по 346, в първо по делото с.з. и ви задължи магистрата да вземете немедлено становище?

Дали са му право да оспори изцяло или по точки доказателствата. Може да обжалва евентуално това.

Но ако в протокола е записано - да се приеме.

Възразявам или не.Съдията искаше принципен отговор. Никой не е искал да навлизам в подробности. Не съм проявил неприлично поведение. Съдията с нищо не показа, че желанието ми да отговоря след като се запозная е нещо нередно просто настоя да кажа възразявам или не. Заявих, че немога да и дам отговор в момента и заседанието продължи с разпит на вещото лице съэсем кротко и спокойно. Делот се води по ГПК отменен.

Това е друго. Имате шанс по стария ГПК относно истината в процеса. Тя е издигната в позиция на основен принцип.

Възнамерявам в приемното време на съдията да поискам среща. За друг полезен ход не се сещам. Във вариант, че отхвърли молбата. Все пак благодаря, че ми дадохте ценна насока за поведение. Не се бях замислял до сега.

Щом смятате, че отговора е в старото ГПК. Ще го открия. Радвам се, че ме насочихте. Много ви благодаря.

Сега се сещам, че съдията каза. Отлагам делото и насрочвам следващо заседание за..............дата. Може би това е моят шанс. Сега разбирам. В желанието си да постъпя правилно съм згафил /фатално/. Мога да се сърдя единствено на себе си. Не би трябвало подобни грешки да са непоправими. Вярвам в справедливостта и съм убеден, че съдията ще откликне положително на молбата ми. Благодаря на всички които отговориха.