forum.lex.bg

Казус от една предишна тема:

УПИ с площ 720 кв.м. и лице 16.60 м. УПИ е с лице само на една улица.

Отреден за жилищно застрояване, по характер - средно, по начин – свързано.
Следователно, УПИ е в хипотезата на чл. 19 (5) ЗУТ – лицето и площта се определят със самия план.
ПЗ предвижда за УПИ нов характер и нов начин на застрояване (описаните по-горе), като поставя заварените в УПИ сгради така, че те следва да се премахнат от собствениците най-късно до завършване на евентуално разрешения в УПИ строеж.

Та, съобразно ПЗ, имотът е извън ограниченията по чл. 19 (1) ЗУТ;

Започната е процедура по чл. 201 ЗУТ. Между трима съсобственици.

Съдът е определил квоти на съсобственост и никой не ги оспорва:
за А - 4/12
за Б – 7/12
за В – 1/12

В УПИ има четири сгради – поне една от които и незаконно построена. Квотите на съсобственост за сградите са други.

Сагата е доста дълга... който иска, може да я види тук:
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=23&t=41162&st=0&sk=t&sd=a

В края на краищата съдебната делба е реализирана при следните нови УПИ:

за А - с квота 4/12 – отредено УПИ с лице 5.50 м
за Б – с квота 7/12 – отредено УПИ с лице 9.60 м
за В – с квота 1/12 – отредено УПИ с лице 1.50 м

ПР е изменен. Влязъл е и в сила.

И започват процедури по проектиране на строежи. „А” ще строи самостоятелно, „Б” - също самостоятелно ще строи. „В” – не. (То... какво ли може да построи "В"... но това е друга тема...оказва се че има и сгради, широки около метър.)

Ще проектират, ще строят...

Да, ама не!
Гл. архитект е на друго мнение: Тъй като ПЗ не е променян (в чл. 201 ЗУТ по никакъв начин не се визира ПЗ) следва, че в новите три УПИ има предвидена една сграда. Вярно – попада и в трите УПИ, но е една. Има задължителна строителна линия отпред към улицата. Има задължителна строителна линия странично на бившето УПИ. И ограничителна строителна линия отзад (към дъното на УПИ-тата).
И ЕСТЕСТВЕНО, няма задължителни ограничителни линии между новите УПИ (казано по друг начин - няма ги калканите между новите три сгради).

Гл. Архитект казва: Направете си общ проект. И стройте в каквито си искате квоти. Но не може да се строят три сгради, докато не се измени и ПЗ.

А се сещате, че „В” никога няма да се съгласи на изменение на ПЗ.

Как мислите: Има ли Главният архитект правно основание за отказ да разреши проектиране и строителство.
Как А и Б могат да се противопоставят на Гл. Архитект. Аргументи, основания...

10х!

Главният архитект е прав за едно, но греши за друго. Прав е, че докато не се измени ПЗ, не може да се строят три сгради. Не е прав обаче, че без въпросното изменение може да се строи една обща сграда в някакви квоти на съсобственост. Такава сграда би била в драстично несъответствие с императивно наложени ограничителни норми, които намирам за пределно ясни, и поради тази причина не ми се ще тук да изброявам. Такова застрояване би било възможно единствено в хипотезата на чл. 134 (6) от ЗУТ, но преценката за прилагането му е в рамките на оперативната самостоятелност и компетентност на административния орган, и би могла да бъде наложена само в хода на съдебен процес по обжалване на евентуален отказ.
Ако обърнете внимание на чл. 134 (2) от ЗУТ, където са посочени основанията за изменение на ПУП (в това число и ПЗ), ще видите, че т. 7 представлява самостоятелно правно основание, различно от това по т. 6, така че предварителното съгласие на всички собственици нито се изисква, нито е от значение. Всеки един от собствениците може да поиска изменение на ПЗ на основание чл. 135 (1). Евентуалният аргумент, че е необходимо всички лица по чл. 131 да подадат искането заедно и едновременно е несъстоятелен от гледна точка на закона именно поради факта, че преварителното съгласие не е условие за допускане на процедурата – онзи, който не е съгласен, може да възрази в хода на административното производство.

magodeoz написа: Такава сграда би била в драстично несъответствие с императивно наложени ограничителни норми, които намирам за пределно ясни, и поради тази причина не ми се ще тук да изброявам.

Бихте ли споделил кои конкретни текстове, алинеи, членове и т.н. имате предвид?

magodeoz написа: Такова застрояване би било възможно единствено в хипотезата на чл. 134 (6) от ЗУТ, ...

Не Ви разбрах...
Под "такова", имате в предвид застрояване само на един УПИ ли?

1. Почти всички норми, посочени в раздели ІІІ и ІV от глава трета на ЗУТ - наистина не ми се изброява.
2. Под "такова" застрояване имам предвид застрояване, чиито външни габарити съответстват на действащия ПЗ отпреди изменението на ПР в резултат на съдебната делба, но при което липсват застроителни линии, разположени на вътрешните граници на новообразуваните в резултат от делбата урегулирани имоти.

Да видим какво (в контекста на конкретния казус) съм разбрал:

1.Застъпвате тезата, че без изменение на ПЗ, не може да се строи (основно застрояване) в никой от трите нови УПИ; дори и на калкан.

2. Застъпвате тезата, че при действащия ПЗ, не може да се строи една (обща, при квоти на съсобственост) сграда в трите нови УПИ.

3. Вероятно, застъпвате тезата, че, при действащия ПЗ, в трите нови УПИ не може да се строи, ако няма съгласие между всичките собственици на всички УПИ. Изобщо!

Въпроси:

Относно (1.) Строителство на три самостоятелни сгради (в условията на действащия ПЗ).

Без да твърдя, че местните архитекти са прави, двамата най-реномирани от тях, при коментиране на казуса, твърдят, че няма норма в ЗУТ, забраняваща прилагането на чл. 134 (6) ЗУТ за по една самостоятелна сграда за всеки от новите УПИ. И за Гл. Архитект на Общината ще е невъзможно да изсмуче от пръстите си съдебно необорими мотиви за отказ от прилагане на чл. 134 (6) ЗУТ.
На въпроса „Защо Гл. Архитект отказва да ползва чл. 134 (6) ЗУТ?”, отговорът им бе „Няма норма, която да задължи Гл. архитект да го направи.”

Като оставим настрана въпроса „Кой архитект е реномиран и кой - не?” и „Дали изобщо някой от двамата архитекти е „на ти” с материала?”, какво бихте коментирали по тезата им, моля?

Относно (2.) Строителство на една сграда в трите УПИ (в условията на действащия ПЗ).

Изчитайки с Гл. архитект раздели ІІІ и ІV от глава трета на ЗУТ, никъде в прав текст архитектът (а и аз) не видя „императивно наложени ограничителни норми”, забраняващи строителството на една сграда в повече от един УПИ (разбира се при спазване на действащия ПЗ).
Нещо повече – главният архитект, твърдейки, че няма императивна забрана за строителството на една сграда в два и повече УПИ, също (като Вас) се насочи към чл. 134 (6) ЗУТ. И чрез нея отново защити тезата си, че в ЗУТ няма забрана за строителство на една сграда в два и повече УПИ, стига да е налично съгласието на всички собствениците на УПИ-тата.

Бихте ли споменал (поне) една алинея забраняваща строителството на една сграда в два УПИ; или поне текст/ове, от който/които косвено да се направи подобен извод?

Относно (3.) Тезата, че, при действащия ПЗ, в трите нови УПИ не може да се строи, ако няма съгласие между всичките собственици на всички УПИ.

Ако застъпвате тази теза, излиза, че съдебна делба на УПИ (в случая на конкретния казус на собствениците „А”, „Б” и „В”) е едно абсолютно безсмислено упражнение (, което е от полза само и единствено на бюджета на съдебната система и на Републиката)!?

Наистина ли няма начин да се строи индивидуално в трите нови УПИ, без да се иска съгласието на всичките собственици на УПИ-тата?

Като начало – не, не застъпвам такива тези. Това, което съм написал, накратко се свежда до следното:
1. Без изменение на ПЗ в никой от трите УПИ не може да се строи, освен в хипотезата на чл. 134 (6) от ЗУТ. Доколкото разбрах, съгласно действащия ПЗ е установено свързано застрояване, и с прилагането на горната норма няма да се промени характерът и начинът на застрояване – затова аз лично намирам това за допустимо;
2. Да, считам, че не е възможно в трите УПИ да се построи една обща сграда в каквито и да било квоти на съсобственост;
3. Не, не застъпвам такава теза. Както посочих, предварителното съгласие е ирелевантно дори и в хипотезата на предхождащо изменение на ПУП-ПЗ;
По въпросите:
1. Споделям мнението на архитектите, без значение дали са реномирани, или не – няма пречка да се приложи чл. 134 (6), но – само при условията, посочени по-горе (т. е. без да се променя характерът и начинът на застрояването – това го пише и в самата норма); И, наистина, няма норма, която да задължи главния архитект да приложи чл. 134 (6) в конкретния случай. Това също съм го написал преди;
2. Що се отнася до невъзможността да се построи една сграда в повече от един УПИ – това произтича например от изискванията по чл. 18 (1), също от чл. 21 (1) и (2), също и от чл. 25, също и от нормите по чл. 31, и не на последно място – от нормата по чл. 148 (4), заедно с дефиницията по чл. 161.
3. Никога и никъде не съм застъпвал тезата, че "в трите нови УПИ не може да се строи, ако няма съгласие между всичките собственици на всички УПИ". Намирам за процедурна грешка при извършването на съдебната делба факта, че едновременно с ИПР не е процедирано и ИПЗ, което би решило проблема, дори и с оглед на евентуалното последващо изработване и одобряване на РУП в условията на чл. 113 (2) и чл. 128 (4) от ЗУТ.
Ще се повторя, май. Оттук нататък виждам две възможности:
1. Да се приложи чл. 134 (6), ако са налице условията за това;
2. Да се поиска от който и да е от собствениците изменение на действащия ПЗ на основание чл. 134 (2), т. 7, и тъй нататък.

.
Най-първо: Изразявам искрена благодарност за коментарите по темата!!!

...
Нека отново уточним, че става дума за ‘средно’ по характер и ‘свързано’ по начин жилищно застрояване.

Ето един цитат от първия Ви по темата постинг:

Прав е (става дума за Гл. архитект), че докато не се измени ПЗ, не може да се строят три сгради.

Ето и един цитат от третия Ви по темата постинг:

Без изменение на ПЗ в никой от трите УПИ не може да се строи, освен в хипотезата на чл. 134 (6) от ЗУТ. Доколкото разбрах, съгласно действащия ПЗ е установено свързано застрояване, и с прилагането на горната норма няма да се промени характерът и начинът на застрояване – затова аз лично намирам това за допустимо;

Ами, доколкото съм Ви разбрал, изразявате две противоположни тези?!

Може ли да приемем, че тезата Ви, изписана със син текст, е по-пълната и по-вярната, що се отнася до възможностите за:
- собственикът „А” в собствения си нов УПИ да може да си построи своя собствена сграда от основното застрояване, без да иска съгласие за това от „Б” и „В”;
- собственикът „Б” в собствения си нов УПИ да може да си построи своя собствена сграда от основното застрояване, без да иска съгласие за това от „А” и „В”;
- собственикът „В” в собствения си нов УПИ да може да си построи своя собствена сграда от основното застрояване, без да иска съгласие за това от „Б” и „А”.


Ето още един цитат от третия Ви по темата постинг:

Що се отнася до невъзможността да се построи една сграда в повече от един УПИ – това произтича например от изискванията по чл. 18 (1), също от чл. 21 (1) и (2), също и от чл. 25, също и от нормите по чл. 31, и не на последно място – от нормата по чл. 148 (4), заедно с дефиницията по чл. 161.

Относно чл. 18(1): Показателите по чл. 18 (1), пренесени от действащия ПЗ върху новите три УПИ, ако са спазени за всеки нов УПИ поотделно, не са пречка да се построи (при квоти на съсобственост) една сграда в контура, определен от линиите на застрояване по действащия ПЗ. Пак казвам - ако показателите по чл. 18(1), определени за бившето УПИ, се пренесат върху всеки от новите три УПИ без да се стигне до нарушаването им във всеки от новите три УПИ - не може да се стигне до извод, че една съсобствена сграда, в контур според действащия ПЗ, е недопустима.

Относно чл. 21 (1) и (2): В конкретния случай, начинът на застрояване, определен с действащия ПЗ, се запазва ако в трите нови УПИ се построи (при квоти на съсобственост) една сграда в контура, определен от линиите на застрояване по действащия ПЗ.

Относно чл. 25: Не виждам как строителството в трите нови УПИ на една (при квоти на съсобственост) сграда в контура, определен от линиите на застрояване по действащия ПЗ, влиза в противоречие с чл. 25.

Относно чл. 31: Не виждам как строителството в трите нови УПИ на една (при квоти на съсобственост) сграда в контура, определен от линиите на застрояване по действащия ПЗ, влиза в противоречие с чл. 31. Нали не забравяме, че става дума за ‘средно’ по характер и ‘свързано’ по начин жилищно застрояване.

Относно чл. 148(4): Не виждам как строителството в трите нови УПИ на една (при квоти на съсобственост) сграда в контура, определен от линиите на застрояване по действащия ПЗ, влиза в противоречие с чл. 31. Възложител са „А”, „Б” и „В” заедно.


Относно дефиницията по чл. 161: Фактът, че в чл. 161(1) думата „имот” е употребявана само в единствено число, не може да наведе извод, че несобственик на имот не може да е съсобственик на сграда в чужд имот; защото „А”, „Б” и „В” взаимно ще са си учредили права на строеж в чужд имот.

Намирам за процедурна грешка при извършването на съдебната делба факта, че едновременно с ИПР не е процедирано и ИПЗ, ...

Не разбрах следното:
Казвате, че процедурната грешка се състои в това, че в исковата молба за съдебна делба на УПИ, ищецът не е поискал от съда да се произнесе и за ИПЗ ли? И, в следствие на което, съдът не е изпратил предложение и за ИПЗ до Общината?

Или казвате, че процедурната грешка се състои в това, че едновременно с проекта за ИПР ищцовата по делото за съдебна делба на УПИ страна не е внесла в общинската администрация и проект за ИПЗ?

А допустимо ли е едновременно с внасянето в Общината на проекта за ИПР, внасянето и на проект за ИПЗ, без съдът изрично да се е произнесъл за необходимост от ИПЗ.

А допустимо ли е едновременно с внасянето в Общината на проекта за ИПР, внасянето и на проект за ИПЗ, без (в предписанието по чл. 201, ал. 3 ЗУТ) главният архитект да е наредил и внасяне на проект за ИПЗ.

В никакъв случай тезите не са противоположни. В случая определянето на конкретното застрояване с визата по чл. 140 представлява изключение от общото правило. Такъв е и смисълът на тази норма. Очевидно, следствие от прилагането и ще бъде възможността всеки от съделителите да построи своя самостоятелна сграда в собствения си УПИ, без да иска съгласие от останалите.
Чл. 18 (1), т. 7 изисква определяне на линии на застрояване поотделно за всеки УПИ. В случай на разполагането на една сграда върху трите УПИ такива линии няма да бъдат определени, що се отнася до вътрешните им общи граници. Поради това считам, че такава съсобствена сграда би била недопустима. Също, чл. 21 (1) и (2), и чл. 31 (2) изисква сградите да се разполагат по определен начин в урегулираните имоти, като обвързва това разполагане с границите на урегулираните имоти. При наличие на една сграда в трите УПИ тези изисквания не могат да бъдат удовлетворени по очевидни причини.
Според мен – взаимното учредяване на право на строеж върху трите УПИ би било незаконосъобразно, без да се конкретизира застрояването във всеки един УПИ поотделно, което, съгласно чл. 180 става с влязъл в сила ПУП, или с виза за проектиране. Това е мое лично мнение, по което не бих желал да влизам в полемика.
В процеса на съдебна делба на УПИ по чл. 201 от ЗУТ съдът, на основание на становището на главния архитект, се произнася относно поделяемостта на имота, но не и относно възможността за застрояване на новообразуваните УПИ. Тук въпросът с решаването на проблема на давещите се е в ръцете на самите тях. Не съществува законова пречка заедно с изменението на плана за регулация да се измени и плана за застрояване, но никой няма да направи това, ако не е поискано.

Споделям напълно становищата по казуса, изразени от magodeoz. Такива проблеми възникват и ще възникват поради текста на чл. 201, ал. 3 ЗУТ, който изисква при съдебна делба да се изработи само проект за изменение на плана за регулация, но не и на плана за застрояване. Не знам на кого точно му е хрумнало да напише този текст по този начин, но той създава големи проблеми. Един УПИ се създава с цел да бъде застрояван, а не просто да има УПИ. Ако при изменението на регулацията одобряващият (или съдебен) орган не се интересува от това, може ли и как да се строи в съответния УПИ, последствията са неминуеми. Ето и във Вашия случай- едва ли на широчина от 1,50 м може да се построи средноетажна сграда. (Примери на съществуващи подобни сгради от историческите времена не могат да бъдат основание да предполагаме, че това би било възможно при съвременните изисквания към една сграда). При самото проектиране неминуемо ще се нарушат редица нормативи, което ще направи такова проектиране невъзможно. Логично би било и при процедурите по чл. 201 ЗУТ да има текст, аналогичен на този в §8, ал. 5, който поне да постави изменението на ПР в зависимост от възможността за застрояване. А в конкретния случай- независимо че имотът вече е разделен, аз не съм убеден, че е спазен текста на чл. 19, ал. 5. Вярно е, че при тази хипотеза може да не се спазват нормите по чл. 19, ал. 1, но е казано, че размера на имотите се определя със самия подробен устройствен план, което означава наличието на ПЗ, който да докаже, че във въпросният УПИ е възможно застрояване и какво точно е то. Иначе бихме могли да образуваме УПИ и с лице от 50 см.
В случая задължително трябва да се изработи изменение на ПЗ, при което ще се предвиди свързано застрояване в повече от два УПИ, което пък от своя страна ще наложи изработването и на РУП- чл. 113, ал. 2 ЗУТ. При изработването на ИПЗ ще се появят нови задължителни линии на застрояване (по имотните граници между отделните УПИ), което автоматично прави невъзможно прилагането на чл. 134, ал. 6.
Смятам също, че не е допустимо разполагане на една съсобствена сграда в три отделни УПИ, в друга тема разисквахме доста подробно аналогичен случай на разделяне на съществуваща сграда при делба на имот.
А в моята практика винаги, когато съдът и съответно главният архитект е предписал да се изработи ИПР за делба по чл. 201(3), аз правя проект за изменение на ПРЗ. Това може и да увеличава моята работа, но със сигурност решава изцяло проблемите на страните по отношение на устройствената основа.

В никакъв случай тезите не са противоположни. В случая определянето на конкретното застрояване с визата по чл. 140 представлява изключение от общото правило. Такъв е и смисълът на тази норма. Очевидно, следствие от прилагането и ще бъде възможността всеки от съделителите да построи своя самостоятелна сграда в собствения си УПИ, без да иска съгласие от останалите.

OK! Разбрахме се.

Чл. 18 (1), т. 7 изисква определяне на линии на застрояване поотделно за всеки УПИ. В случай на разполагането на една сграда върху трите УПИ такива линии няма да бъдат определени, що се отнася до вътрешните им общи граници. Поради това считам, че такава съсобствена сграда би била недопустима.

Чл. 18 има и ал. 2; т.е. т. 7 на ал. 1 не е задължителна!

Също, чл. 21 (1) и (2), и чл. 31 (2) изисква сградите да се разполагат по определен начин в урегулираните имоти, като обвързва това разполагане с границите на урегулираните имоти. При наличие на една сграда в трите УПИ тези изисквания не могат да бъдат удовлетворени по очевидни причини.

В случая, Главният архитект игнорира всякакви препратки към чл. 21(1) и (2) с тезата си, че ако сградата е една - всички изисквания на чл. 21(1) и (2) стават (в случая) безпредметни. А чл. 31(2) е ирелевантен към казуса (тъй като застрояването е ‘свързано’ по начин, а пък разстоянието към дъното на УПИ е според действащия ПЗ, и е около 10-11 м). Т.е., макар и една, сграда построена в трите УПИ не нарушава, параметрите на застрояване - нито в бившия УПИ, нито в новите УПИ.

Според мен – взаимното учредяване на право на строеж върху трите УПИ би било незаконосъобразно, без да се конкретизира застрояването във всеки един УПИ поотделно, което, съгласно чл. 180 става с влязъл в сила ПУП, или с виза за проектиране.

Прав сте и според Главния архитект. Той (ако „А”, „Б” и „В” заедно му поискат) ще се възползва от правото си по чл. 134(6). И ще издаде виза за еднасъсобствена сграда в трите УПИ, която виза ще е в пълно съответствие с действащия ПЗ.

В процеса на съдебна делба на УПИ по чл. 201 от ЗУТ съдът, на основание на становището на главния архитект, се произнася относно поделяемостта на имота, но не и относно възможността за застрояване на новообразуваните УПИ.

Да погледнем нещата от такъв ъгъл: Ищец по дело за съдебна делба на УПИ, в петитума си, поиска съдът да се произнесе (освен за ИПР) и за ИПЗ. Как мислите – съдът ще се произнесе ли, след СТЕ, по същество за ИПЗ? Или ще отхвърли иска за ИПЗ без да го разгледа по същество - като отправен към некомпетентен орган?
Ако все пак съдът се произнесе по същество, при това в полза на ИПЗ, как може да се задължи Гл. архитект в предписанието по чл. 201(3) да разпореди и внасяне на проект за ИПЗ? (Срещал ли сте съдебна практика по казуси с искане до съда за ИПЗ?)

Не съществува законова пречка заедно с изменението на плана за регулация да се измени и плана за застрояване, но никой няма да направи това, ако не е поискано.

Но никой няма да направи това, дори и да е поискано от всички собственици без един.
Още повече, че става дума за Община, чийто Главен архитект е с (меко казано) по-различно мислене; заявления за изменение на ПР и ПЗ не се приемат в деловодството на Общината, ако не са подписани от всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1. А, ако подобно заявление, неподписано от всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, се получи по пощата, то бива връщано на подателя с дебело подчертан текст за неспазено изискване на чл.134(2), т. 6, при това и с болдната думичка „съгласие”. Демек – съгласието трябва да е факт преди започване на процедурата по изменение на ПУП. (А как не са се присетили и за нотариална заверка на съгласието – незнам. ... Има време, обаче; и това ще стане.)
Между впрочем, архитектите и геодезиста в ЕСУТ не възприемат виждането на Гл. архитект, но... какво от това. В ЕСУТ не влизат проекти за изменение на ПУП, ако не са подписани от всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1. (Макар, че и да влязат и да бъдат разгледани от ЕСУТ, ЕСУТ е ... никой. Главният архитект е ОРГАНЪТ. И никой не може да го накара да подпише положително становище за изменение на ПУП, ако искането за изменение не е подписано от всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1.)

Такива проблеми възникват и ще възникват поради текста на чл. 201, ал. 3 ЗУТ, който изисква при съдебна делба да се изработи само проект за изменение на плана за регулация, но не и на плана за застрояване. Не знам на кого точно му е хрумнало да напише този текст по този начин, но той създава големи проблеми.

Аз познавам (косвено, де) пряк участник в писането на ЗУТ, но, поради някакви причини, моят познат не иска да прояви активност в изясняването на същността на чл. 201 (въпреки че често сам той се позовава на този член).

Един УПИ се създава с цел да бъде застрояван, а не просто да има УПИ.

Така е. Обаче като цяло, самият ЗУТ създава много пречки за застрояване на УПИ в условията на съсобственост. В този смисъл – не бива да хвърляме всичката вина само на чл. 201; сбъркана е философията за абсолютно и повсеместно признаване на равнопоставеността на съсобствениците: Съсобственикът с една милионна идеална част от УПИ, има същите права относно строителството в УПИ, колкото и съсобственик с 99.999% ид. части. Дори чл. 183(4) практически не успява да смекчи донякъде трагедията на съсобствениците; щото и той.... е некадърно написан.

Ако при изменението на регулацията одобряващият (или съдебен) орган не се интересува от това, може ли и как да се строи в съответния УПИ, последствията са неминуеми.

Вероятно имате в предвид лошите последствия.
Въпреки обаче евентуалните лоши последствия, тези лоши последствия са по-добри, отколкото перспективата никога да не можеш да си задоволиш елементарни жилищни нужди, дори и да си собственик на 99% ид.ч. от съсобствен УПИ; само защото друг съсобственик е решил да издевателства (макар и без умисъл) над теб.

Ето и във Вашия случай- едва ли на широчина от 1,50 м може да се построи средноетажна сграда.... При самото проектиране неминуемо ще се нарушат редица нормативи, което ще направи такова проектиране невъзможно.

Ама, моля Ви се; извинявам се, но не съм съгласен с Вас! Собствениците на двата по-големички УПИ трябва да заявят на собственика на УПИ с лице 1.50 м следните две поговорки: „Каквото повикало – това се обадило.” и „На зла круша – зъл прът.” Има и трета: „Каквото си посял – това ще жънеш.” В този смисъл – нека „злата круша” си строи жилище с размери 1.50/16 м; щом се е докарал до такава жътва – да му мисли той.

Логично би било и при процедурите по чл. 201 ЗУТ да има текст, аналогичен на този в §8, ал. 5, който поне да постави изменението на ПР в зависимост от възможността за застрояване.

Позволете ми да изразя следното несъгласие: Няма изискване в §8, ал. 5, поставящо самото изменение на ПР в каквито и да е зависимости (вкл. и в ‘строителни’ зависимости).

А в конкретния случай- независимо че имотът вече е разделен, аз не съм убеден, че е спазен текста на чл. 19, ал. 5.

Ами ако мислите, че не е спазен текста на чл. 19, ал. 5 – трябва ясно и точно да аргументирате тезата си. С членове и алинеи. И със заключения, базиращи се на желязна логика.

Вярно е, че при тази хипотеза може да не се спазват нормите по чл. 19, ал. 1, ...

Аз не бих употребил израза „...може да не се спазват нормите по чл. 19, ал. 1...”
Защото в чл. 19, ал. 5 думичката „може” не се среща.

...., но е казано, че размера на имотите се определя със самия подробен устройствен план, което означава наличието на ПЗ, който да докаже, че във въпросният УПИ е възможно застрояване и какво точно е то.

Не съм чувал досега, че с ПЗ се доказват възможности. Дори и да приема, че има строга логика в същността на това Ви твърдение, след като тя - същността, в ЗУТ, не е изрично упомената като условие за поделяемост, не следва да я вземаме предвид и при съдебната делба. Намирам, че минималните размери на УПИ за средно и високо жилищно застрояване следва да са определени в чл. 19(5); и тогава автоматично биха се включили в условията за поделяемост. За съжаление – в чл. 19(5) размери няма.

В случая задължително трябва да се изработи изменение на ПЗ, при което ще се предвиди свързано застрояване в повече от два УПИ, ....

Бихте ли споделили, моля, откъде и как достигнахте до извода за задължителност за изменение на ПЗ. Моля, правно-издържано да обосновете тезата си чрез членове и алинеи. Бих бил много благодарен!

Смятам също, че не е допустимо разполагане на една съсобствена сграда в три отделни УПИ, в друга тема разисквахме доста подробно аналогичен случай на разделяне на съществуваща сграда при делба на имот.

Моля за линк към споменатата тема.

А в моята практика винаги, когато съдът и съответно главният архитект е предписал да се изработи ИПР за делба по чл. 201(3), аз правя проект за изменение на ПРЗ.

Радвам се за Вас! Почитания!

Това може и да увеличава моята работа, но със сигурност решава изцяло проблемите на страните по отношение на устройствената основа.

За увеличената работа следва да си поискате и увеличен хонорар; заслужен ще е.
Относно сигурното и цялостно решаване на проблемите на страните по отношение на устройствената основа... моля, позволете ми да изразя известно съмнение. Не поради друго, а заради три много-много-много важни причини. Тези причини нямат нищо общо с Вас, нито с квалифицирания Ви труд. Имат общо с непълноти в ЗУТ: Бихте ли ми позволил, уважаеми bgarch, да Ви изпратя лично съобщение? Ако искате – изпратете ми Вие.

Благодаря че се включихте в темата!
Успех Ви желая!

Чл. 18 има и ал. 2; т.е. т. 7 на ал. 1 не е задължителна!

Ако прочетете внимателно въпросната алинея 2 от чл. 18, и я съпоставите с текста на чл. 110 (1), ще установите, че тази т. 7 си е съвсем задължителна за съответния вид ПУП. Ще установите също, че ПУП за ИПР във връзка със съдебната делба по чл. 201 не е отделна устройствена форма, и би следвало да се подчинява на общите изисквания, независимо от волята на участниците в съдебното производство.

В случая, Главният архитект игнорира всякакви препратки към чл. 21(1) и (2) с тезата си, че ако сградата е една - всички изисквания на чл. 21(1) и (2) стават (в случая) безпредметни.

В случая, главният Ви архитект се произнася над границите на собствената си компетентност. След като законът изисква за всеки УПИ, предназначен за застрояване, да бъдат определени линии на застрояване, съотносими към границите му – това следва да бъде направено по един или друг начин. Възможните начи за това са два – или с ИПЗ, или с виза по чл. 134 (6) от ЗУТ. Според мен (тук мненията ни с bgarch се различават) нормата е приложима, защото с възникването на новите вътрешни линии на застрояване в новообразуваните УПИ не се променят начинът и характерът на застрояването – най-вече свързаното застрояване в изходния УПИ се запазва такова и в новообразуваните. Всъщност, съществуващото известно противоречие между текстовете по чл. 114 (1) и чл. 140 (3) поставя личното ми мнение под сериозен въпрос, но не дотам, че да го приема за напълно несъстоятелно.
Това, че главният архитект на съответната община не признава други основания за изменение на ПУП, освен посоченото в чл. 134 (2), т. 6, е негово право, но, от друга страна, това негово решение подлежи на пряк съдебен контрол по реда на чл. 215 от ЗУТ.

Твърде много станаха въпросите, за да мога просто така да им отговоря. Ще се опитам на някои от тях.
Първо- отново се натъкваме на един чисто юридически подход към ЗУТ и то в случай, при който се третира една професионална материя, която, макар че се базира на правото, не може и не трябва да се отделя от общоприетите правила на архитектурата и строителството.
Проблемите при делбата не са проблеми на чл. 201 ЗУТ, а са проблеми на нашия, български Закон за собствеността (ако не бъркам в името, защото не съм юрист). Той равнопоставя онзи с 99,99% ид. част с другия, този с 0,01% ид. част. Какво по- нормално би имало от това, съсобствениците да имат възможност да свикат общо събрание, на което да може да се взема решение по отношение на разпореждането с общата вещ. И да има някакво висшегласие. Но това засега са само мечти...

нека „злата круша” си строи жилище с размери 1.50/16 м; щом се е докарал до такава жътва – да му мисли той

Може би в случая сте прав, ама "злата круша" може да не е и изнудвачът. Тогава какво ще правим? Затова има ЗУТ, който трябва да даде правилата.

Ами ако мислите, че не е спазен текста на чл. 19, ал. 5 – трябва ясно и точно да аргументирате тезата си. С членове и алинеи.

Отново ще се върна на чисто юридическия подход- търсим някъде текст, който да ни каже директно какъв точно ПУП трябва да се прави по чл. 19, ал. 5. Да, това е пропуск на законодателя. Но всеки грамотен специалист в материята (архитект или инженер) ще разбере от този текст, че в случая ТРЯБВА ДА СЕ ИЗРАБОТИ и план за застрояване, най- малкото защото на три места в тази алинея се употребява думичката "застрояване" и точно тя е определящата за размерите на имотите. Очудвам се на факта, че главният архитект в нареждането си до страните не е изискал в случая ПЗ. Това е негов пропуск, а защо не и грешка.

Не съм чувал досега, че с ПЗ се доказват възможности

Отново чистият юридически подход! Да, ПЗ доказва възможности, без това да е записано някъде. ПЗ предвижда ОГРАНИЧЕНИЯТА за застрояване в един поземлен имот, което казано по друг начин - показва възможностите, които планът ни дава да застроим въпросния имот. И ако тези ограничения са такива, че е видно, че застрояване не е възможно, то тогава не би следвало да се създаде и УПИ за застрояване с ПР. Но без да се изготви ПЗ това няма как да се разбере.
А ето линк към другата тема:
viewtopic.php?f=26&t=44780

magodeoz написа:с възникването на новите вътрешни линии на застрояване в новообразуваните УПИ не се променят начинът и характерът на застрояването – най-вече свързаното застрояване в изходния УПИ се запазва такова и в новообразуваните

Така е, но законодателят прави и допълнително подразделяна на свързаното застрояване- свързано само между два УПИ и свързано (между повече от два). Това подразделяне е предвидено в подзаконов акт- т.21.3, б. "Д" от приложение № 1 към чл. 68 на Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. На базата на това подразделяне в ПЗ тези два начина на застрояване се третират по различен начин.

Описах по-горе някои свои съмнения. Те почиват на текстове в самия закон. Поднормативните актове, дори в частично отменените си текстове и картинки, нямат императивен характер. Злият прът на злата круша и се разминава засега, май?

Ако прочетете внимателно въпросната алинея 2 от чл. 18, и я съпоставите с текста на чл. 110 (1), ще установите, че тази т. 7 си е съвсем задължителна за съответния вид ПУП.

Разбрах Ви тезата.
Достигнахме до извод, че съдебната делба на УПИ, трябва да води със себе си (или след себе си) и ИПЗ. Главният архитект също казва, че съдебното ИПР трябва да бъде последвано и от ИПЗ. (не казва съпътствано, казва последвано!! тъй като процедурата по чл. 201 е само и единствено за ИПР, не и за ИПЗ) Проблемът е, че налагащото се след съдебната делба на УПИ ИПЗ не може да стане (това е категоричното мнение на Гл. архитект) на друго основание, освен на основание чл. 134(2), т. 6. (чл. 134(2), т. 7 е друга бира според Главния; и вероятно е прав.)

Ще установите също, че ПУП за ИПР във връзка със съдебната делба по чл. 201 не е отделна устройствена форма, и би следвало да се подчинява на общите изисквания, независимо от волята на участниците в съдебното производство.

Този израз „...би следвало да се подчинява на общите изисквания, независимо от волята на участниците в съдебното производство.” трябва да се обоснове правно издържано (и да получи конкретизация чрез алинеи и членове. Не може да се казва ей така „би следвало”; следствената връзка трябва да се конкретизира - примерно: „На основание чл... , във връзка с ал..... , в съответствие с чл......”.
Ако успеете все пак да обосновете (моля Ви да го направите! моля) следствената връзка правно, трябва и правно да обосновете и това, че налагащото се ИПЗ трябва да стане въпреки волята на някой от участниците в съдебното производство.

След като законът изисква за всеки УПИ, предназначен за застрояване, да бъдат определени линии на застрояване, съотносими към границите му – това следва да бъде направено по един или друг начин. Възможните начини за това са два – или с ИПЗ, или с виза по чл. 134 (6) от ЗУТ.

Ммдаааа... Едно и също нещо казвате – Вие и Главният архитект. Главният обаче отказва да се ползва от чл. 134(6); не бил длъжен да се ползва от изключенията, давани в ЗУТ.
Главният насочва съделителите към ИПЗ; т.е. към чл. 134(2), т. 6.
Вие, вероятно ще извикате на помощ чл. 134(2), т. 7; само че нямате (факт е, нали) предложение на съда за ИПЗ. Има предложение на съда за ИПР; за ИПЗ – предложение на съда няма.

Това, че главният архитект на съответната община не признава други основания за изменение на ПУП, освен посоченото в чл. 134 (2), т. 6, е негово право, но, от друга страна, това негово решение подлежи на пряк съдебен контрол по реда на чл. 215 от ЗУТ.

Тук сте прав по принцип.
Но в рамките на конкретния казус – обжалване на отказ за издаване на виза по чл. 134(6) от ЗУТ е несериозно; най малкото, защото издаването на виза по чл. 134 (6) от ЗУТ е изключение (изключение от правилото за необходимост от ИПЗ). Главният архитект не е длъжен да разпорежда, основавайки се на изключенията. Длъжен е да се разпорежда, основавайки се на правилата.
Ако все пак се стигне до дело в Адм. съд - Гл. архитектът в своя защита стоварва пред съда следния аргумент: „Нека съделителите , при спазване на императивните разпоредби за материалния закон, внесат, в Общината, по надлежен ред проект за ИПЗ. Да се разберат как да изглежда новият ПЗ – аз съм лесен! А ако не могат да се разберат – нека се възползват от възможността, която дава чл. 134(2), т. 7. Моля, уважаемият административен съд да отложи настоящото дело до реализиране от съделителите на една от възможностите, които им дава чл. 134, ал. 2, т. 6 или т. 7 ЗУТ. Или да внесат в Общината проект за ИПЗ на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, или на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 да внесат проект за ИПЗ заедно с предложение на съда. Уверявам уважаемия административен съд, че, ако съделителите реализират една от двете възможности на чл. 134(2), т. 6 или т.7, производството по настоящото административно дело ще стане излишно; и безпредметно.”

...Като че ли не могат да се намерят действия на Главния архитект, които да се атакуват по реда на чл. 215 ЗУТ.

Моля да коментирате.

Първо- отново се натъкваме на един чисто юридически подход към ЗУТ и то в случай, при който се третира една професионална материя, която, макар че се базира на правото, не може и не трябва да се отделя от общоприетите правила на архитектурата и строителството.

OK!! Сред съставителите на ЗУТ, освен юристи, имало е и архитекти; предполагам и конструктори; предполагам и геодезисти. Що са си траяли... Що продължават да си траят, а не вземат да сложат общоприетите правила за архитектура и строителство да ги сложат. (Щото за тези общоприети правила от съдиите едва ли са чували?! И ка да съдят на тяхна основа, щом тези правила ги няма в закон?)
А не бива да обвинявате, че към ЗУТ се отнасяме с чисто юридически подход. Ако, подхождаме към ЗУТ и архитектурно, и геодезически, не бихме могли да отговорим на обвинения за дописване в ЗУТ на алинеи и членове.

Проблемите при делбата не са проблеми на чл. 201 ЗУТ, а са проблеми на нашия, български Закон за собствеността (ако не бъркам в името, защото не съм юрист).

Айде сега... Проблемите при делбата за ЗУТ са проблеми на.... географската ни дължина и географската ни ширина; Недейте така, моля Ви. Не Аспарух ни е виновен, нито Закона за собствеността. ЗУТ е калпаво написан.

Отново ще се върна на чисто юридическия подход- търсим някъде текст, който да ни каже директно какъв точно ПУП трябва да се прави по чл. 19, ал. 5. Да, това е пропуск на законодателя.

ТОЧКА! И търсим решение.

Но всеки грамотен специалист в материята (архитект или инженер) ще разбере от този текст, че в случая ТРЯБВА ДА СЕ ИЗРАБОТИ и план за застрояване, най- малкото защото на три места в тази алинея се употребява думичката "застрояване" и точно тя е определящата за размерите на имотите.

Май никой до тук не е твърдял, че нов ПЗ не трябва да се изработи. Проблемът се свежда до правната обосновка и конкретното основание за реализация на самото изменение на ПР. Трябва да се изберем основанието на изменение на ПЗ; или чл. 134, ал. 2, т. 6, или чл. 134, ал. 2, т. 7.

Очудвам се на факта, че главният архитект в нареждането си до страните не е изискал в случая ПЗ. Това е негов пропуск, а защо не и грешка.

Няма защо да се учудвате: Чл. 201(3) не дава право на Главния архитект да предписва изменение на ПЗ. А ако го направи – превишава правомощия; и подлежи на съдебен контрол, евентуално и на санкциониране.

Да, ПЗ доказва възможности, без това да е записано някъде. ПЗ предвижда ОГРАНИЧЕНИЯТА за застрояване в един поземлен имот, което казано по друг начин - показва възможностите, които планът ни дава да застроим въпросния имот.

Още миналия път Ви казах за добрата логика в тази Ви теза. Приемам я.

И ако тези ограничения са такива, че е видно, че застрояване не е възможно, то тогава не би следвало да се създаде и УПИ...

По тази Ви теза ще спорим. И не заради друго, а защото, чрез отказа за създаване на нови УПИ, се ограничава правото на ВСИЧКИ съделителите да строят. Вярно е, че, ако се образуват твърде малки УПИ, строителството на жилищни сгради става проблемно за собствениците на малките УПИ, но ... всеки има глава на раменете си; и правото да формира нови съсобствени УПИ, след като се игнорират „злите круши”. Категоричен съм в това си становище, категоричен съм, че мини УПИ-тата не трябва да са аргумент на архитектите, с който да наливат вода в мелницата на „злите круши”.

Но без да се изготви ПЗ това няма как да се разбере.

Пак Ви казвам: Не е проблемът в изработването на ПЗ, а в правното основание за разглеждане и реализиране на процедурата по изменението на ПЗ. Проблемът е, коя я правноиздържаната процедура?

А ето линк към другата тема:
viewtopic.php?f=26&t=44780

Благодаря за линка!

...ИПЗ не може да стане (това е категоричното мнение на Гл. архитект) на друго основание, освен на основание чл. 134(2), т. 6. (чл. 134(2), т. 7 е друга бира според Главния; и вероятно е прав.)

Аз също твърдя, че в сравнение с т. 6, въпросната т. 7 е "друга бира". Това обаче не означава, че не става за пиене с конкретното мезе. По-скоро въпросът е в това, че не се сервира във Вашето заведение.

Този израз „...би следвало да се подчинява на общите изисквания, независимо от волята на участниците в съдебното производство” трябва да се обоснове правно издържано...

Хайде заедно да обърнем внимание на текста на чл. 110 (1), и по-точно на т. 2 от нея:
2. план за регулация - ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); планът за регулация може да бъде план за улична регулация - ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост);
Оттук ясно се вижда, че ПР като самостоятелна устройствена форма може да се прилага само за улици, поземлени имоти за обекти на публичната собственост, и поземлени имоти без режим на застрояване. Поради това твърдя, че изменението на ПУП в случаите по чл. 201 (3) би следвало да се подчинява на общите изисквания, тоест да бъде изработен и одобрен като ИПРЗ, независимо от факта, че само в частта си, касаеща изменението на регулацията, това става със съдебна санкция. Няма да посочвам основанието, за да не се повтарям.

...Като че ли не могат да се намерят действия на Главния архитект, които да се атакуват по реда на чл. 215 ЗУТ.

Не можете да знаете, преди да опитате. Погледнете на нещата така: Е ли издаването на виза по чл. 134 (6) ИАА по смисъла на чл. 214? Е, разбира се. Защо тогава обжалването на отказа да бъде издаден такъв да е несериозно? Това, че нормата по чл. 134 (6) е изключение от общото правило, не е причина неприлагането и да не се санкционира.

Аз също твърдя, че … т. 7 е "друга бира". … По-скоро въпросът е в това, че не се сервира във Вашето заведение.

По три (дори четири) различни начина се опитах да Ви попитам, как да стигнем до прилагането на чл. 134(2), т. 7. По няколко начина ми отговорихте - с отговори... обвити в загадъчност и недостатъчна определеност. Обаче дори и на такива отговори съм благодарен! Определено!

... да обърнем внимание на текста на чл. 110 (1), и по-точно на т. 2 от нея:
2. план за регулация - ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); планът за регулация може да бъде план за улична регулация - ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост);

ОК! Обръщаме внимание. Изводите ви - приемливи; за кого ли.
За Гл. архитект, поставеният в скоби текст на чл. 110(1), т. 2, е не толкова красноречив и ясен! (Неговият аргумент: „Има толкова села - само с ПР! Дори и измененията ПР в такива селища и досега ги правим само като ИПР; не като ИПРЗ.”)
А за съдиите?

Поради това твърдя, че изменението на ПУП в случаите по чл. 201 (3) би следвало да се подчинява на общите изисквания, тоест да бъде изработен и одобрен като ИПРЗ, независимо от факта, че само в частта си, касаеща изменението на регулацията, това става със съдебна санкция.

- Ммдаа.. Поради един сравнително некатегорично изписан в скоби текст (този на част от т. 2 на чл. 110(1) ЗУТ), искате и Административния съд да достигне до извод, че техническото администриране на процедурата по чл. 201(3) трябва да завърши с изработването и одобряването ИПРЗ! И всичко това – въпреки ясният и категорично изписан текст в края на изречение първо на чл. 201(3): „...нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация.”
Просто – откъдето и да погледнем, Главният архитект е разпоредил какво да се внесе в Общината – проект за ИПР. При тази императивна разпоредба (за внасяне само на ИПР), дали няма да е наглост за съда, че искаме да обжалваме отказа на Главния архитект да разгледа, а кмета да одобри и ПЗ.
Доста смелост (и оптимизъм най-вече) се иска, за да обвиним Гл. архитект, че не си е превишил правомощията дадени му от чл. 201(3). Дори и Адм. съд ще отсече: Не следва да се иска от Главния архитект да превишава правата си по изречение първо на чл. 201(3).
Да заключим ли така: „Не може да имаме правноиздържани претенции към Гл. архитект относно действията му по проведената процедура по съдебна делба на УПИ.”?

- Продължавате да не използвате израза „предложение на съда”, срещащ се в чл. 134(2), т. 7!
За мен...как да го кажа... все още ‘тЕ такова животно нЕма’.
А как, според вас, изглежда предложението на съда, моля? И по каква процедура се стига до „предложението на съда”? Как, в смисъла на чл. 134(2), т. 7, се постига „предложение на съда”?
Ако трябва да разсъждавам... Единствено в хипотезата на чл. 201(5), определението на съда може (отчасти) да се охарактеризира като „предложение на съда”. Може би! А може би, не! Защото, все пак, същността на израза „задължителни указания за изменение на ПР по реда на ал. 3” не е равнозначна на същността на израза „предложение на съда”. Никак даже, май!

"...Като че ли не могат да се намерят действия на Главния архитект, които да се атакуват по реда на чл. 215 ЗУТ."

Погледнете на нещата така: Е ли издаването на виза по чл. 134 (6) ИАА по смисъла на чл. 214?

Да!

Защо тогава обжалването на отказа да бъде издаден такъв да е несериозно?

Несериозно е, защото ако се приложи нормата на чл. 134 (6), това би означавало, че е допустимо да се наруши чл. 110(1), т. 1. Казано по друг начин – след процедура по съдебна делба на УПИ да оставим поземлени имоти без съотносим към границите им ПЗ.

Това, че нормата по чл. 134 (6) е изключение от общото правило, не е причина неприлагането и да не се санкционира.

Нормата по чл. чл. 134 (6) дали е изключение от общото правило?!
Дали тя не е правило, прилагащо се само когато, при наличието на съотносим към границите на УПИ ПЗ, собственикът иска да строи само върху част от „петното”, определено от линиите на застрояване?

l____ написа:...Чл. 201(3) не дава право на Главния архитект да предписва изменение на ПЗ. А ако го направи – превишава правомощия; и подлежи на съдебен контрол, евентуално и на санкциониране.

Не случайно делбата се извършва от Общината по реда на ЗУТ, иначе можеше направо съдът да я извърши. Разбира се, че главният архитект прави преценка за поделяемостта на имота и въз основа на тази преценка ИМА ПРАВОТО да изиска и изменение нта ПЗ, ако счете, че това е необходимо за доказване на делимостта на имота. Пък за съда ще е необходим само ПР, това вече е друга работа.

l____ написа:...защото, чрез отказа за създаване на нови УПИ, се ограничава правото на ВСИЧКИ съделителите да строят. Вярно е, че, ако се образуват твърде малки УПИ, строителството на жилищни сгради става проблемно за собствениците на малките УПИ, но ... мини УПИ-тата не трябва да са аргумент на архитектите, с който да наливат вода в мелницата на „злите круши”.

Не се ограничава правото на съделителите да строят, ограничава се правото да се образуват отделни самостоятелни УПИ. Никой не им е отнел правото да строят в съсобственост.

bgarch написа: Разбира се, че главният архитект прави преценка за поделяемостта на имота и въз основа на тази преценка ИМА ПРАВОТО да изиска и изменение нта ПЗ,

Ами правилно сте акцентирал върху израза "ИМА ПРАВОТО". Вероятно знаете, че "имането на право" е вид потенциал. И че не е задължително потенциалът да се реализира. В случая - Главният архитект не длъжен да се ползва от правото си.
Между впрочем... Дори Гл. архитект да бе предписал и ИПЗ, коя точка от чл. 134(2) би било основанието за изменение на ПУП, според Вас; съгласие (няма го ), предложение на съда (де го )

bgarch написа: Не се ограничава правото на съделителите да строят, ограничава се правото да се образуват отделни самостоятелни УПИ. Никой не им е отнел правото да строят в съсобственост.

Искал съм да кажа, че в изходното УПИ, поради умствена несъвместимост и различен жилищен и стопански статус на съсобствениците, практически те не са успяли да реализират правото си да строят съвместо; и не са реализирали правото си да учредят 'право на строеж' в полза на съсобственика с остра жилищна нужда, съобразно квотата му на съсобственост. Искал съм да кажа, че потенциалното право да строят е съществувало, но не се е реализирало; и практически няма да се реализира в обозримо бъдеще. Искал съм да кажа, че в изходния УПИ, правото съсобствениците да строят в съсобственост, практически е било невъзможно, нереализируемо, поради глупостта на злата круша.

Друг е въпросът, че за 'глупостта' не съществува измерение; и в този смисъл - не мога да я докажа. Мога да дам примери за 'глупост', но и примерите не могат да се оценяват еднозначно; често.