Ами като е така защо в новия ГПК в Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане.
До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
В същото време в тълкувателното решение, което цитирах по-горе пише: Изменение на иска, изразяващо се в промяна размера на петитума му (увеличаване или намаляване) или вида, но не предмета на търсената защита (преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно) е
допустимо пред въззивния съд. Не се счита за увеличаване на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване - чл. 116, ал. 3 ГПК, но не е допустимо пред въззивния съд да се предяви искане за лихви и добиви предхождащи този момент.
Какво ще следвам при отговора на този въпрос новия ГПК или тълкувателното решение. В едното пише в първата инстанция, в другото пред въззивния съд.
А има и много други такива несъответствия между тълкувателно решение и кодекс.