forum.lex.bg

Случаят е такъв:
Аз имам брат. Баща ми почина 1995г. Майка ми тази година. Не сме в добри отношения с брат ми по ред причини. Не съм търсила никакво наследство през годините, защото родителите ми решиха, че понеже брат ми /беше изхвърлен от жена си/ няма жилище, ще го "преписват" ва него. Не че са ми помагали на мен, но и аз не съм искала. Майка ми е починала два дена преди да я открие брат ми.
Оказа се, че 2005г брат ми е прехвърлил целия апартамент на сина си, чрез покупко-продажба. Защо ли?
Направих справка при нотариус и се оказа, че брат ми се е сдобил с апартамента преди 1991 г, вероятно чрез дарение - така мисля и така ми бяха казали, но не съм виждала НА.
Майка ми почина грозно. И сега съм решила да търся запазена част. Но адвокат / по телефон само сме говорили/ каза, че щом е прехвърлено на сина му т.е. на племенника ми - май нищо не може да са направи.
Търся съвет и дали изобщо да се захващам да търся тази запазена част - което уж закона ми запазва.

raza68 написа:Случаят е такъв:
Аз имам брат. Баща ми почина 1995г. Майка ми тази година. .....
Направих справка при нотариус и се оказа, че брат ми се е сдобил с апартамента преди 1991 г, вероятно чрез дарение - така мисля и така ми бяха казали, но не съм виждала НА. .....
......И сега съм решила да търся запазена част. .....

Първо проверете в службата по вписванията с какъв акт е прехвърлен апартаментът на брат Ви. Едва тогава ще могат да се обсъждат възможни хипотези и дали изобщо има възможност и дали си заслужава да търсите нещо ...

благодаря, утре ще проверя

Брат ми е предобил апартамента чрез договор за издръжка и гледане през 1993г.. Възмутена съм. Почнах да пише и неправилно. Баща ми издъхна в моите ръце /1995 г/, през това време брат ми ходеше по мацки. На други ден след погребението замина на море. В следващите години - той живееше при една при приятелката си и и тормозеше детето.Приятелката му ми е разказвала. Купил две вафли и чака датето да заспи - за да ги изядат само двамата. Не знам тя дали ще ми стане сведетел - затова, че е живял при нея. Но детето, което вече е мъж - може би. Минаваше от време на време да хвърли по някое мляко на майка. Хляб не и даваше, защото правила трохи. Като я вземах при мен или съм ходила при нея - виждах синини по ръцете и. Всички съседи се оплакваха, че е плачела, а той усилвал музиката. Накрая, защото му правих забележка - каза, че само в негово присъствие мога да ходя при майка си и и взе ключа, за да не може да ми отваря, за да виждам всичко това. Майка ми ходеше - да не казвам с какво в бельото. Аз ги хвърлях и купувах нови. Къпех я. Защото той той не включваше бойлера. А как ядеше майка ми - като идваше при мен или аз като и носех. Не ми се свиди, но тайно съм плакала. Молела съм я да остане при мен, но тя стои два-три дена и тръгваше. Живеем на една улица - на 300-400 метра. Тя е знаела защо си тръгва - защото се дала имота "любимия син" да я гледала. Знаела е, че ме лишила от наследство и няма морално право да остава при мен. А аз толкова се чудех - за какво се карат. Въпреки, че брат ми е изключително агресивен, все пак му е майка. Айде, срещу външни хора. И лекарят правил аутопсия ми каза - видимо омършавяване и недостатъчно полагани грижи. Полицаите - също.
Майка ми почина - не се знае кога, според експертизата от 12-24 часа преди брат ми да обяви смъртта и. Може и да не се е пребирал вечерта. А и още по-добре - като не се е обаждала, да го притеснява. Явно се е усетил малко късно. По слепоочието и имаше кръв, полицаите откриха кръв и по спалнята. Брат ми предверително беше изхвърлил пътеките - защо ли. Измил всичко, но не и нея. На въпроса - защо майка е в кръв - се нахвърли с юмруци - за което си извадих медицинско. Било го е страх точно това - да не тръгна да му развалям договора. Може би затова и го е прехвърлил и на сина си - преди 5 години. Не знам колко това има значение.
Имотите са мръсна работа. Животът не е един имот. И майка ми изгуби живота заради сина си. Сигурно имаше още дни. Като съм ходила до майка, въпреки, че знам че е заключено - си говорехме през вратата. Тъжно.
Чакам решението на адвоката си - дали да заведем дело за разваляне на договора им - след една седмица.
Но, много искам да получа съвети и от други компетентни хора.

За ид. части на баща ви е вече късно, що се отнася до дела на майка ви- имате шанс.
Успех!

Нета ми е ужасени живота понякога също. Благодаря.

А да се откажа ли от завещанието или вече нямам право, щом е направен протокол и съм го показала на нотариуса.
Тази моя майка е знаела какво е направила и затова 2001 г. изневиделица ми го донесе завещанието.Каза да го пазя. Аз не съм го искала. То на този момент ми носи само парични загуби и търчане по институции.
Защо и след смъртта си ме поставя в такива бърканици.

poli_g написа:За ид. части на баща ви е вече късно, що се отнася до дела на майка ви- имате шанс.
Успех!

1+

Благодаря, следя отговорите и се нахъсвам да заведа дело, въпреки че имам скрупули -че договора е желание на родителите ми; че ми е брат. Знам, че имотните дела са тежки и вечни.
Толкова съм побесняла и сега се изливам във форума - но съм пуснала и граждански иск и жалба до районния инспектор, който да я предаде на прокурор. Искам наказание и възмездие. Искам да си плати за насилието върху мен и отправените заплахи. Брат ми е имал от какво да се страхува...и затова избесня така.

Очаквах някой да обясни, но едва сега влизам отново.
За да ви спестя бъдещото разочарование( за което вярвам колегата ще ви обясни на срещата) предлагам да не тръгвате с голямата кошница, защото по отношение брат ви има сливане качество кредитор и длъжник и дори да е успешно делото по чл. 87 ЗЗД, то частта ще е минимална. А вярвам и продажбата ( макар и между роднини и именно заради това) е станала на данъчна оценка.... и някак ще се видите в принуда да преценявате бързо ползата от това дело, въпреки изложеното.
..... животът е безкраен ребус.

Като че ли адвоката ми спомена нещо такова, но не ми стана много ясно.

В този род всички ли ги откриват два дни след смъртта им
viewtopic.php?f=23&t=43303