Съдебна делба на УПИ. И неразбории съдийски...
Публикувано на: 29 Мар 2010, 12:00
УПИ с площ 720 кв.м. и лице 16.60 м. УПИ е с лице само на една улица.
Отреден за жилищно застрояване, по характер - средно, по начин – свързано.
Следователно, УПИ е в хипотезата на чл. 19 (5) ЗУТ – лицето и площта се определят със самия план.
ПЗ предвижда за УПИ нов характер и нов начин на застрояване (описаните по-горе), като поставя заварените в УПИ сгради така, че те следва да се премахнат от собствениците най-късно до завършване на евентуално разрешения в УПИ строеж.
Та, съобразно ПЗ, имотът е извън ограниченията по чл. 19 (1) ЗУТ;
Започната е процедура по чл. 201 ЗУТ. Между трима съсобственици.
Всички съсобственици са призовани редовно. На делото се явяват винаги само две от страните. Третата страна си получава призовките, но не се явява никога. И никога, явно, няма да се яви. Сагата не е продължавала дълго – три години засега. Само!?
Съдът е определил квоти на съсобственост и никой не ги оспорва:
за А - 4/12
за Б – 7/12
за В – 1/12
В УПИ има четири сгради – поне една от които и незаконно построена. Квотите на съсобственост за сградите са други.
А и Б са поискали ( странно! ) вещо лице да се произнесе по въпроса за поделяемостта на УПИ.
Вещото лице /ВЛ/ се произнася: „Да!”
А и Б са поискали от ВЛ СТЕ с варианти за разделяне на УПИ.
ВЛ внася по делото СТЕ, с един единствен, като възможност за разделяне на УПИ, вариант. При това, УПИ е разделен на две части: За А едно УПИ с приблизително 386 кв.м. /при квота 240 кв.м./ и около 6 м лице и друго УПИ за Б и В (в съсобственост) приблизително 334 кв.м. /при квота 480 кв.м./ и около 10 м лице. ( На мен ми е странно защо вариантът е единствен – но... това е друга бира.) И никой не оспорва единствеността на варианта. Нито дори си задава въпроса – защо е единствен. И никой не е питал Б и В, дали искат да са съсобственици в новообразувано УПИ.
СТЕ предвижда и доплащания от А на Б и В за 146 кв.м.
Странно защо, съдията в съответствие с чл. 201(1), не е поискал становище за поделяемост от Гл. архитект на Общината.
Съдията изпраща оригинала на СТЕ, изработена от ВЛ, на Гл.архитект – за да одобри предложения вариант.
Отговорът на Гл. архитект /под формата на становище/ е кратък: „Вариантът отговаря на изискванията на чл. 19(5) от ЗУТ.” (Гл. архитект дори не връща оригинала на съда – защото съдията не си го е поискал обратно. И сега /ако това има значение за съдията/ в папката по делото я няма СТЕ. )
И завчера на поредното (може би десето) заседание по делото се случва следното:
Констатира се, че Гл. архитект не е издал предписанието по чл. 201(3).
Гл. архитект не иска да издаде предписание – без да обяснява защо не иска!
Явяващите се страни по делото, искат да внесат в Общината проект за изменение на ПР. Но... не виждат смисъл: Защото В, редовно призован, не се появява в съдебно заседание и не иска да разговаря по въпросите за делба на УПИ.
Отделно, Главният архитект категорично заявява, че няма да допусне до разглеждане в Експертен съвет искане за изменение на ПР, въпреки, че искането ще е по чл. 134, ал. 2. т. 7. Мотивът на Гл. архитект за недопускане на евентуален проект за изменение на ПР до разглеждане от Експертен съвет е, че искането няма да е „внесено от страниТЕ” – архитектът, а вероятно и не само той, тълкува чл. 201(3) строго: За Гл. архитект, следва искането за изменение на ПР, да е внесено от всички съсобственици на сегашното УПИ; Гл. архитект чете чл. 201(3) буква по буква и ... чете „... страниТЕ ...”, „... внесАТ ...”. Т.е. за Гл. архитект е недопустимо някоя стана по делото да внесе проект – един или няколко, и изисква всички страни да внесат един проект.
Ами.... това е.
Завчера в залата бяхме съдията, двама адвокати, Гл. архитект, юриста на Общината, двама съсобственици, вещото лице и, тъй като делото не се гледа при закрити врата, аз - наблюдател.
Та: Възможно ли е един от съсобствениците да ... разкаже играта на съдията?!
И всички в залата стоим... и се чудим 30 мин. Какво се чудим: Тъпеем?!
В края на краищата, единият от адвокатите поиска съдът на основание чл. 201(5) да издаде указания за изменение на ПР. Но... какво от това? Изменението на ПР отново трябва да е по реда на ал. 3. (Но за ал. 3 – според Гл. архитект и юриста му, искането за изменение на ПР трябва да е подадено от страниТЕ ! Разбирай ‘всички страни’ едновременно. И адвокатите се съгласиха с прочита на Гл. архитект. И съдията се съгласи.)
И съсобственикът с 1/12 наистина, май, разказа играта на доста народ с претенции за прависти.
Как се излиза от подобна ситуация? Нали не само с публична продан?!
Да поставя следните въпроси:
В какво сбърка съдията? В неуважението към Гл. архитект чрез неискане на становище за поделяемост? В приемането на СТЕ за поделяемост на две части, вместо на три?
В тълкуването че „...страниТЕ...” означава „всички страни”?
В какво сбъркаха адвокатите? В предоверяването на СТЕ? В непознаването на чл. 201(3) относно правомощията на Гл. архитект?
В какво сбърка ВЛ? В опита да направи нов УПИ в съсобственост, без да има съгласие за съсобственост?
В какво сбърка Гл. архитект? Сбърка в четенето на „... страниТЕ ...” и тълкуването му, че „... страниТЕ ...” означава абсолютно всички страни по делото? Или капризничи и не позволява в Експертен съвет по ТСУ да се разгледат повече от един проект? Или се инати и не приема внасяне на един проект, но неподписан от всички страни по делото?
Та.... За да се стигне до такава ситуация, логиката ми подсказва, че не един е сгрешил и не веднъж са сгрешили.
Благодаря на отзовалите се!
PS.
От гледната точка на архитектурата и като изкуство, и като функционалност, може ли да се каже, че все пак има минимални практически изисквания за лице на УПИ в хипотезата на чл. 19(5) ЗУТ? Нали не е практично да има УПИ с лице 1.30 м. Аз лично съм виждал УПИ с лице 3.18 м? Но къде, между 0.01м и 3.18 м е границата за лице на УПИ за жилищно застрояване, средно по характер и свързано по начин.
Каква юридическа стойност има подобно ‘казване’? А кой е оправомощен всъщност, ‘да казва’, колко е това минимално лице?
10х!
Отреден за жилищно застрояване, по характер - средно, по начин – свързано.
Следователно, УПИ е в хипотезата на чл. 19 (5) ЗУТ – лицето и площта се определят със самия план.
ПЗ предвижда за УПИ нов характер и нов начин на застрояване (описаните по-горе), като поставя заварените в УПИ сгради така, че те следва да се премахнат от собствениците най-късно до завършване на евентуално разрешения в УПИ строеж.
Та, съобразно ПЗ, имотът е извън ограниченията по чл. 19 (1) ЗУТ;
Започната е процедура по чл. 201 ЗУТ. Между трима съсобственици.
Всички съсобственици са призовани редовно. На делото се явяват винаги само две от страните. Третата страна си получава призовките, но не се явява никога. И никога, явно, няма да се яви. Сагата не е продължавала дълго – три години засега. Само!?
Съдът е определил квоти на съсобственост и никой не ги оспорва:
за А - 4/12
за Б – 7/12
за В – 1/12
В УПИ има четири сгради – поне една от които и незаконно построена. Квотите на съсобственост за сградите са други.
А и Б са поискали ( странно! ) вещо лице да се произнесе по въпроса за поделяемостта на УПИ.
Вещото лице /ВЛ/ се произнася: „Да!”
А и Б са поискали от ВЛ СТЕ с варианти за разделяне на УПИ.
ВЛ внася по делото СТЕ, с един единствен, като възможност за разделяне на УПИ, вариант. При това, УПИ е разделен на две части: За А едно УПИ с приблизително 386 кв.м. /при квота 240 кв.м./ и около 6 м лице и друго УПИ за Б и В (в съсобственост) приблизително 334 кв.м. /при квота 480 кв.м./ и около 10 м лице. ( На мен ми е странно защо вариантът е единствен – но... това е друга бира.) И никой не оспорва единствеността на варианта. Нито дори си задава въпроса – защо е единствен. И никой не е питал Б и В, дали искат да са съсобственици в новообразувано УПИ.
СТЕ предвижда и доплащания от А на Б и В за 146 кв.м.
Странно защо, съдията в съответствие с чл. 201(1), не е поискал становище за поделяемост от Гл. архитект на Общината.
Съдията изпраща оригинала на СТЕ, изработена от ВЛ, на Гл.архитект – за да одобри предложения вариант.
Отговорът на Гл. архитект /под формата на становище/ е кратък: „Вариантът отговаря на изискванията на чл. 19(5) от ЗУТ.” (Гл. архитект дори не връща оригинала на съда – защото съдията не си го е поискал обратно. И сега /ако това има значение за съдията/ в папката по делото я няма СТЕ. )
И завчера на поредното (може би десето) заседание по делото се случва следното:
Констатира се, че Гл. архитект не е издал предписанието по чл. 201(3).
Гл. архитект не иска да издаде предписание – без да обяснява защо не иска!
Явяващите се страни по делото, искат да внесат в Общината проект за изменение на ПР. Но... не виждат смисъл: Защото В, редовно призован, не се появява в съдебно заседание и не иска да разговаря по въпросите за делба на УПИ.
Отделно, Главният архитект категорично заявява, че няма да допусне до разглеждане в Експертен съвет искане за изменение на ПР, въпреки, че искането ще е по чл. 134, ал. 2. т. 7. Мотивът на Гл. архитект за недопускане на евентуален проект за изменение на ПР до разглеждане от Експертен съвет е, че искането няма да е „внесено от страниТЕ” – архитектът, а вероятно и не само той, тълкува чл. 201(3) строго: За Гл. архитект, следва искането за изменение на ПР, да е внесено от всички съсобственици на сегашното УПИ; Гл. архитект чете чл. 201(3) буква по буква и ... чете „... страниТЕ ...”, „... внесАТ ...”. Т.е. за Гл. архитект е недопустимо някоя стана по делото да внесе проект – един или няколко, и изисква всички страни да внесат един проект.
Ами.... това е.
Завчера в залата бяхме съдията, двама адвокати, Гл. архитект, юриста на Общината, двама съсобственици, вещото лице и, тъй като делото не се гледа при закрити врата, аз - наблюдател.
Та: Възможно ли е един от съсобствениците да ... разкаже играта на съдията?!
И всички в залата стоим... и се чудим 30 мин. Какво се чудим: Тъпеем?!
В края на краищата, единият от адвокатите поиска съдът на основание чл. 201(5) да издаде указания за изменение на ПР. Но... какво от това? Изменението на ПР отново трябва да е по реда на ал. 3. (Но за ал. 3 – според Гл. архитект и юриста му, искането за изменение на ПР трябва да е подадено от страниТЕ ! Разбирай ‘всички страни’ едновременно. И адвокатите се съгласиха с прочита на Гл. архитект. И съдията се съгласи.)
И съсобственикът с 1/12 наистина, май, разказа играта на доста народ с претенции за прависти.
Как се излиза от подобна ситуация? Нали не само с публична продан?!
Да поставя следните въпроси:
В какво сбърка съдията? В неуважението към Гл. архитект чрез неискане на становище за поделяемост? В приемането на СТЕ за поделяемост на две части, вместо на три?
В тълкуването че „...страниТЕ...” означава „всички страни”?
В какво сбъркаха адвокатите? В предоверяването на СТЕ? В непознаването на чл. 201(3) относно правомощията на Гл. архитект?
В какво сбърка ВЛ? В опита да направи нов УПИ в съсобственост, без да има съгласие за съсобственост?
В какво сбърка Гл. архитект? Сбърка в четенето на „... страниТЕ ...” и тълкуването му, че „... страниТЕ ...” означава абсолютно всички страни по делото? Или капризничи и не позволява в Експертен съвет по ТСУ да се разгледат повече от един проект? Или се инати и не приема внасяне на един проект, но неподписан от всички страни по делото?
Та.... За да се стигне до такава ситуация, логиката ми подсказва, че не един е сгрешил и не веднъж са сгрешили.
Благодаря на отзовалите се!
PS.
От гледната точка на архитектурата и като изкуство, и като функционалност, може ли да се каже, че все пак има минимални практически изисквания за лице на УПИ в хипотезата на чл. 19(5) ЗУТ? Нали не е практично да има УПИ с лице 1.30 м. Аз лично съм виждал УПИ с лице 3.18 м? Но къде, между 0.01м и 3.18 м е границата за лице на УПИ за жилищно застрояване, средно по характер и свързано по начин.
Каква юридическа стойност има подобно ‘казване’? А кой е оправомощен всъщност, ‘да казва’, колко е това минимално лице?
10х!