forum.lex.bg

Здравейте, ситуацията е следната:
Със съпруга ми се разведохме преди няколко месеца, аз съм на 54 той е на 52 години имаме две деца на 28 и 26 живеят в чужбина. Съпругът ми по време на брака придоби по наследство апартамент в центъра и къща в околностите на София (имотите на неговите родители). Доколкото видях и се ориентирах от закона за наследство, аз нямам право на дял върху тези имоти тъй като те са придобити от него по наследство, имам дял само от семейното жилище.
Разведохме се преди няколко месеца, съпругът ми си е имал любовница и сега се жени за нея, възнамерява да продаде въпросните имоти, аз явно нямам право на дял от тях, но моите деца и с тях ли ситуацията е същата все пак това са имотите на техните баба и дядо, родители на моя бивш съпруг....да не говорим, че синът ми ни пращаше големи суми пари преди развода за да ремонтираме къщата, възнамеряваше да живее в нея след като се върне (той е студент), моля Ви за компетенен отговор, явно казусът е сериозен, а за съжаление в момента нямам възможност нито аз нито моите деца да наемем адвокат за да ни консултира ! След развода нещата тръгнаха надолу за мен и моите деца, съкратиха ме от работа, а децата също изживяват много труден момент още повече, че и двамата учат....баща им в момента обаче си живее живота и доколкото разбрах от семейни приятели възнамерява да замине на екскурзия в латинска америка след продажбата на наследените от него имоти...съжалявам, че ви занимавам смоите проблеми, но явно щом стигнах да пиша тук ситуацията е фросмажорна !

За съжаление, с отговора си ще Ви огорча отново.
Докато е жив бащата, Вашите деца нямат дял от наследството, оставено от дядото и бабата - то е собственост на бившия Ви съпруг. Никой не може да го ограничи в действията по разпореждане с тези имоти. Те са негови. Съжалявам...

В годините когато бях "важен" държавен чиновник, де що отидех някъде в командировка, първата ми работа беше, со кротце и со благо да се добера до архивите на районните съдилища в страната. Безценни течения от нормативни актове действали за целия период до 09.09.1944г. отлично подвързани и запазени някой от тях с коментари на Хинов, Гендо Цукев, в благоустройствените закони на Асен Господинов, в по-ново време на Любомир Сокеров. Всичко това с чували (в буквалния смисъл на думата), след добродушното устно съгласие на Председателя на съответния районен съд или Председателя на ИК на окръжен или общински НС изнасях (по отношение техните архиви) и сега са лично мой. Последната частична "бомбардировка" извърших върху архива на районния съд в Самоков. Окончателната за свой нужди я извърши един бивш съдия от ВАС, когото открехнах за "далаверата". Тогава придобих една малка книжка около 350 страници на български "Шериатът". Коментарът не помня от кой беше.
Melly, целият този увод го правя защото разбирам, че клетата женица която поставя темата е искрена и като всяка добра майка мисли за децата си, а няма как да и се помогне. Тогава се сетих за онаследяването по шериата което съгласно законите за наследството от преди 09.091944г. за "малцинствата" е било меродавно (онаследяване по шериата, вкл. и когато една от жените престане да бъде "валиде ханъм"). За съжаление това днес не е в сила, а там има някой опции до колкото си спомням, които - могат да ползват участничката във форума, стига да е туркиня и стига да е онова време. В момента шериатът не е пред мен защото го оставих в София, а аз се изселих в провинцията.Сетих се за него и се замислих, че колкото и исляма да е ретрограден в нашите очи ,може би във връзка с полигамната си практика и произтичащите от нея прецеденти от живота, е затвърдил по-справедливо разпределение на нещата в нейния случай.