forum.lex.bg

Здравейте!
Поради противоречивите мнения, които получих, искам да поставя на Вашето внимание следния казус:

1. Саморъчно завещание от януари 1992 год. относно земеделски земи със следния текст: „...завещавам цялата селскостопанска земя ( ниви, ливади и др. ), които притежавам в деня на моята смърт...”
2. Завещанието е в полза на един от наследниците.
3. Наследодателят е починал през ноември 1995 год.
4. Наследодателят е притежавал земеделски земи в съсобственост с братятата си, внесени в ТКЗС.
5. Правото на собственост на наследниците върху земеделските земи е възстановено с решение на поземлена комисия през 1999 год.
Въпросите ми са:
1. Следва ли да се счита, че завещанието от 1992 год. няма действие относно земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено през 1999 год., защото през 1995 год., когато е открито наследството, те не са били в патримониума на наследодателя?
2. Следва ли да се счита, че завещанието би било действително за тези земеделски земи, ако те реално са възстановени приживе на завещателя или преди решението на Конституционния съд от 27.02.1996 год. по чл. 90а да е влязло в сила?
3. От значение ли е, че датата на саморъчното завещание е преди реституционния закон?
Предварително благодаря!

По скоро е някакъв учебен казус.

Разбира се, че не е учебен казус. Наистина, мненията за решаването му са доста противоречиви.
Третият въпрос е принципен, в смисъл има ли значение дали завещанието е с дата преди или след влизането в сила на ЗСПЗЗ.

Напълно ми е ясно, че окончателното решение по казуса ще бъде на съда.
Разбирам, че казусът е доста комплициран и по тази причина реших да го поставя на обсъждане във форума, защото в спора се ражда истината.

изтрито мнение

Здравейте,
мисля така:
1. завещанието е действително, имотът ще е новооткрито наследство - чл. 91а.
2. не съм сигурен какъв точно е въпроса, съжалявам
3. няма значение.

Успех

Благодаря за мненията!
Според мен, основната предпоставка за точното решаване на казуса е, изхождайки от текста на завещанието, правилно да се определи по коя алинея от чл. 16 на ЗН да се отнесе, дали по чл. 16, ал.1 ЗН или чл. 16, ал. 2. ЗН , като се има предвид, че наследодателят не е направил завещателно разпореждане, отнасящо се до цялото движимо и недвижимо имущество, а само за земеделската земя.

ivan_lawyer, с цялото си уважение към мнението, за което благодарих, не разбрах защо изчезна. По-скоро, не мога да си обясня причината?
А по отношение на моето мнение. Завещанието няма универсален характер, като законодателят казва, че завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни - щом наследодателят е имал и друго движимо и недвижимо имущество освен земеделската земя.

finnan, имах предвид, че съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗН, универсалното завещателно разпореждане, по силата на което завещателят се разпорежда посмъртно в полза на едно лице с цялото си имущество или дялова част от него е основание за универсално правоприемство, установено по силата на закона.
Докато при частното правоприемство съгласно чл.16, ал.2 ЗН, когато наследодателят завещава на своя наследник определено имущество ( в конкретния случай само земеделска земя ), въпросът ми е, дали е необходимо да се направи връзка с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗН, т.е. реално земеделските земи да са възстановени приживе на завещателя?

Аз мисля, че завещанието е недействително ,относно възстановените в99г. земи.Не е от значение кога е влязъл закона в сила.Възстановените земи се считат като новооткрито наследство

И тук, във форума две от мненията на finnan и ivan 33 си противоречат, взаимно се изключват. Аз определено споделям мнението на ivan 33 и в тази връзка смятам, че разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК относно приложното поле на касационното обжалване са много навременни.

Независимо от противоречивите мнения, които получих извън и във форума, от многобройните материали, които прочетох, се убедих, че практиката на ВКС по отношение на земеделските земи вече не е противоречива.
Една от основните цели на новия ГПК е уеднаквяване на практиката на ВКС, която да бъде задължителна за съдилищата. По отношение на земеделските земи това уеднаквяване вече е факт, което е добре за страните по делата, защото ще им спести нерви, време и средства, тъй като нееднаквото тълкуване е равно на неефективен процес. Нали все пак съдебната система е създадена за страните по делата.
Въпреки мотивите на решение № 4 от 1996 год. на Конституционния съд, които нямат задължителна сила, безспорно е, че правото на собственост върху земеделските земи е загубено и се възстановява с решенията на Общинските поземлените комисии (сега ОСЗГ ), които имат конститутивно действие по отношение на това право.
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи настъпва в патримониума на наследодателя от датата на решението на Общинската поземлена комисия ( ОСЗГ ).
И все пак, началото е ТР № 1 от 1997 год. на ОСГК, потвърдено със следващо ТР след седем години и трайно залегнали в практиката на ВКС през изминалата година от приемането на ГПК.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 1997 Г. ПО ГР. Д. № 11/1997 Г., ОСГК
ОТНОСНО ДЕЙСТВИЕТО НА РЕШЕНИЯТА НА ОБЩИНСКИТЕ ПОЗЕМЛЕНИ КОМИСИИ - КОНСТИТУТИВНИ ИЛИ ДЕКЛАРАТИВНИ СА ТЕ, РЕСПЕКТИВНО ДАЛИ СЕ ПОРАЖДАТ С ТЯХ ПРАВА ИЛИ САМО СЕ КОНСТАТИРА НАЛИЧИЕТО НА ПРАВА, ВЪЗСТАНОВЕНИ ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА

Министърът на правосъдието на основание чл. 212 от ГПК е сезирал Върховния касационен съд в Общото събрание на гражданската колегия да издаде тълкувателно решение по следните въпроси от практиката на съдилищата по прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:
1. По отношение действието на решенията на общинските поземлени комисии - конститутивни или декларативни са те, респективно дали се пораждат с тях права или само се констатира наличието на права, възстановени по силата на закона.
Общото събрание на гражданската колегия на Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи регламентира реда за възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. То обхваща земите, включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, одържавените по отменения чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите земеделски земи, неправомерно отнетите земи или земи, отстъпени безвъзмездно от гражданите на ТКЗС или на държавата по ред на 651-во разпореждане на МС от 11.10.1950 г. - чл. 10. ал. 1-4 от ЗСПЗЗ. Обект на възстановяване са и земеделските земи, безвъзмездно включени в държавния горски фонд с изключение на горите със специално предназначение и земите, одържавени на основание чл. 2 от Закона за горите и преобразувани в земеделски земи - чл. 10, ал. 5 и ал. 9 от ЗСПЗЗ. Същото се отнася и за дворните места, стопанисвани от селскостопански организации в заличени или изоставени населени места като земеделски земи, както и за земи на ТКЗС или ДЗС в строителните граници на населените места с изключение на законно застроените - чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ. На възстановяване подлежат земите, с които са оземлени граждани по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и увредените земеделски земи - чл. 10, ал. 10 и 11 от ЗСПЗЗ.
С посочените разпоредби законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. То се осъществява с решение на общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската поземлена комисия възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ комисията възстановява собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне.
Възстановяването се отнася както за кооперираните, така и за одържавените земи. След реалната им индивидуализация се възстановява собствеността на гражданите и отпадат правата на държавата върху тези земи. Конститутивният ефект на възстановяването е очевиден при земи, чиито граници са напълно изменени или заличени вследствие природни фактор и или човешки действия. Тяхното реално възстановяване се извършва с решението на поземлената комисия.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗСПЗЗ предвижда срокове на искането за възстановяване на собствеността. Заявлението до поземлената комисия може да се подаде в срок 17 месеца от влизане на закона в сила, а пропусналите този срок разполагат с възможността да предявят съдебен иск за установяване на правото им на възстановяване до 31.12.1996 г. Изтичането на посочените срокове погасява правото на заинтересуваните лица да искат от поземлената комисия издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници.
Законодателната уредба на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е различна от реституцията по Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и е съобразена с обективните последици от колективизацията на земята. С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж ,ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници- чрез възстановяване на старите граници или определяне на нови граници е план за земеразделяне

По изложените съображения и на основание чл. 212 от ГПК и чл. 86 от Закона за съдебната власт Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България
РЕШИ:
1. Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие.

Възстановяването на собствеността върху земеделските земи и включването им в патримониума на определено лице се извършва с решениe на съответния административен орган, определен в ЗСПЗЗ, а именно Поземлена комисия или Общинска служба по земеделие и гори.
Тези решения имат конститутивно действие по отношение на правото на собственост върху земеделските земи, което е било загубено при внасянето им в ТКЗС. След постановяване на тези индивидуални административни актове, имащи вещно правни последици, се възстановява правото на собственост върху земеделските земи и те вече се намират в патримониума на наследодателя.
За улеснение на интересуващите се и най-вече на питащите, позволявам си, да поместя и третата опорна точка, върху която стъпва задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана с ТР № 1 от 04.11.1998 г. относно земеделските земи.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 04.11.1998 Г. ПО ГР. Д. № 1/1998 Г., ОСГК

Председателят на Върховният касационен съд на основание чл. 86 и чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт е направил предложение до Общото събрание Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение във връзка с приложението на някои разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството - ДВ, бр. 60/24.07.1992 г. по следните въпроси:
2. Към кой момент трябва да се определи кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. а) към момента на откриване на наследството на собственика - наследодател б) към момента на възстановяване на собствеността върху имотите на собственика-наследодател в) влизането в сила на законите за възстановяване правото на собственост г) влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството/ДВ, бр. 60/1992 г./Определянето на субектите на наследяване, чиято собственост се възстановява зависи от отговора на въпросите: 1. Какво е съдържанието на понятието "новооткрито наследство" по смисъла на чл. 91а ЗН. 2. Променен ли е със ЗИДЗН /ДВ, бр. 60/1992 г./ основният принцип в наследственото право, че към момента на откриване на наследството се определя приложимият закон за всички наследствени правоотношения.
Понятието "новооткрито наследство" е употребено в чл. 91а ЗН, без да е дефинирано, но несъмнено то се отнася и до разпоредбите на чл9а и 90а ЗН, също уреждащи начина на наследяване на имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя. Чл. 1 ЗН не е променен и той посочва, че наследството се открива в момента на смъртта и в последното местожителство на умрелия. Препращането на чл. 91а ЗН към чл. 1 ЗН налага извода, че към откритото наследство се прибавят и тези имоти, защото принадлежат на наследодателя. Самото създаване на нормата на чл. 91а ЗН в частта, в която се отрича действието на отказа от наследство, извършен по време на одържавяването означава, че правото да получат имотите се признава на призованите вече към наследяване, а не на други наследници. Получава се хипотеза, при която възниква право на наследяване на имоти, които не са били в патримониума на наследодателя при откриването на наследството. Това ново положение е породило необходимостта законодателно да бъдат уредени правилата за наследяване на възстановените имоти и поради това е създадена фикцията "новооткрито наследство". С нея се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. Така например ако наследството е открито преди възстановяването, роднините по съребрена линия от шеста степен не могат да наследят имотите, защото не са били законни наследници по смисъла на тогава действуващите разпоредби на чл. 5 - 10 3Н.
Изменението на чл. 8 ЗН с приемането на новата ал. 4 /ДВ, бр. 60/1992 г./ има действие занапред и се прилага само за наследствата, открити след влизането и в сила. Изключение от това правило е чл. 9а ЗН. Само в този случай кръгът на наследниците не се определя към датата на смъртта на наследодателя, а се прилага новата разпоредба, която има обратно действие.
5. Считат ли се за новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. и земеделските земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява.
С новите чл. 9а, 90а, 91а ЗН са създадени специални правила за наследяване на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява, след като наследството е вече открито. Те представляват новооткрито наследство, защото правото на наследяване за тях се поражда в по-късен момент - този, който е посочен в съответния закон. Следователно разпоредбите имат действие както за обектите, които вече са възстановени, така и за обектите, които ще се възстановяват занапред, било защото тогава ще завърши процедурата по възстановяването им по влезлите в сила закони, било защото чрез приемане на нови закони или изменение във вече приетите, се разширява кръгът на имуществата, собствеността върху които се възстановява.
С новата разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107 от 18.11.1987 г., изм. ДВ, бр. 45 от 21.04.1998 г./ се възстановява собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., а с изменението на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/28.10.1997 г./е допуснато възстановяване на собствеността на земеделските земи, независимо от това дали са били включени в ТКЗС. И двете изменения се отнасят до призната от закона възможност да се възстанови собственост, която не е била отчуждавана по законния ред и за която не съществува юридическо основание за завземането й от държавата. А щом като собствеността се възстановява, тя следва да има еднакъв режим на наследяване с одържавените на законно основание имоти. Затова ако собственикът е починал преди възстановяването, тези движими и недвижими имущества следва да бъдат включени в масата на новооткритото наследство по чл. 91а ЗН и по отношение на тях да се приложат специалните правила за наследяване, предвидени за възстановената собственост.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Общото събрание на гражданската колегия на основание чл. 84, ал. 1 т. 2 от Закона за съдебната власт.
РЕШИ:
2. Кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН.
5. В новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а ЗН се включват и всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. и земеделските земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява с измененията на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107/1997 г., изм. бр. 45/1998 г./ и чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./.

И като съм започнал, да продължа....Обзорът на постановената задължителна за съдилищата практика на ВКС относно приложението на чл.9а, чл.90а и 91а от Закона за наследството, няма да бъде пълен без т.3 от маркираното по-горе тълкувателно решение ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, което осигурява точното прилагане на чл.90а от Закона за наследството във всички случаи, когато е налице завещание за земеделски земи, съставено след тяхното включване в ТКЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството е открито преди възстановяването на собствеността, т.е. земеделските земи не са се намирали в патримониума на наследодателя към датата на откриване на наследството.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 19.05.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1/2004 Г., ОСГК НА ВКС

Докладчик съдия Емануела Балевска
Председателят на Върховният касационен съд на основание чл. 88 и чл. 90, ал. 1 т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси на производството за съдебна делба:

3. Завещание на селскостопански имоти, извършено след тяхното включване в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху която се възстановява има ли действие за тези имоти, ако наследството на завещателя е било открито преди обявяване противоконституционността на разпоредбата на чл. 90а ЗН относно тези завещания ¬ ДВ, бр. 21/1996 г.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

3. С частните завещателни разпореждания ¬ чл. 16, ал. 2 ЗН, наследодателят се разпорежда с определено, точно индивидуализираноимущество в полза на друго лице за времето след смъртта си и му придава качеството на заветник. По силата на завета лицето ¬ бенефициер става собственик на конкретното имущество след смъртта на завещателя, тъй като заветът има пряк транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя ¬ по арг. на чл. 19, ал. 1 ЗН. След като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, то ако към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на Общинската служба по земеделие и гори (ПК), заветът е недействителен по общите правила на ЗН. Реституираните по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват новооткрито наследство според законовата дефиниция на чл. 91а ЗН и като имущество се приобщават към имуществото на наследодателя след неговата смърт. Заветникът не е наследник, а кредитор на наследството и няма качеството на правоимащо лице по см. на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. Подчинени на общия режим за действителност на завета, частните завещателни разпореждания и претендираните права на заветниците не попадат в приложното поле на чл. 90а ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗН, завещателното разпореждане, по силата на което завещателят се разпорежда посмъртно в полза на едно лице с цялото си имущество, съставлява основание за универсално правоприемство, установено по силата на закона. Т. е. от момента на откриване на наследството, лицето което е назначено (посочено) за наследник по силата на универсалното завещателно разпореждане, придобива и става титуляр на целия комплекс или идеална част от него наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя-наследодател, респ. и на задълженията му.

Разпоредбата на чл. 90а ЗН, приет с изменението на ЗН (ДВ, бр. 60/1992 г.) установява, че завещание или продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяването или включването в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти.

Законодателят придава правна релевантност на факта време на съставяне на завещанието, като се ръководи от предполагаемата липса на воля на завещателя да се разпореди безвъзмездно за след смъртта си с отнетите му имоти. Като логична последица на предполагаемата липса на воля е установено, че 1) доколкото завещанието е съставено след внасянето на земите в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и 2) при смърт на завещателя (правоимащо лице) преди тяхното възстановяване с Решение на Общинската служба по земеделие и гори (ПК) по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ, направеното завещание няма действие за имуществата, които към момента на смъртта му не му принадлежат.

Противоконституционността на чл. 90а ЗН произтича от противоречието му с чл. 17, ал. 1 от Конституцията, защитаващ правото на собственост и наследяване на гражданите на Република България. Собствениците на земеделски земи никога не са губили в цялост правото на собственост ¬ по арг. на чл. 71 ЗН (отм.). По силата на реституционния закон (ЗСПЗЗ) правото на собственост не се придобива, а се възстановява в пълноценния му вид. Противоконституционността на чл. 90а ЗН е прогласена с Решение № 4 на КС на Република България от 27.02.1996 г., обнародвано с ДВ, бр. 21 от 12.03.1996 г. и влязло в сила на 16.03.1996 г. Правните последици на прогласената противоконституционност на даден закон са уредени с разпоредбата на чл. 151, ал. 2 и 3 на Конституцията на Република България в смисъл, че противоречащата на основния закон правна норма се обезсилва. На предвиденото действие на решенията на Конституционния съд ex tunc ¬ за в бъдеще, се базира становището, че по отношение на заварените висящи спорни правоотношения за открити наследства до 16.03.1996 г. норма на чл. 90а ЗН намира приложение във всички хипотези.

В съдебната практика има и второ становище, с което се приема, че ако съденият спор за зачитане правата по завещание на земеделски земи, чиято собственост се възстановява по ЗСПЗЗ, но е съставено след одържавяването и включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, не е приключил с влязло в сила решение към датата на влизане в сила на Решение № 4/1996 на КС на Република България, разпоредбата на чл. 90а ЗН не следва да намери приложение, като се зачете действието на обявената противоконституционност на закона.

Общото събрание на ГК на ВКС счита за правилно второто становище. С влизане в сила на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 17/1991 г.) се създаде нормативната база и обективните предпоставки за възстановяване правото на собственост на земеделските имоти в самостоятелно индивидуализирани обекти. От момента на приемането на чл. 90а ЗН със ЗИДЗН (ДВ, бр. 60/1992 г.) разпоредбата е в обективно противоречие с основни принципи на Конституцията на РБ, с правото на гражданите да наследяват и притежават имота на своите праводатели. От момента на влизане в сила на решението за обезсилване на противоконституционния закон ¬ чл. 90а ЗН, той не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са заявени пред съда или ще възникнат в бъдеще. Принципът на равенство на гражданите пред закона предпоставя необходимостта от зачитане правата им по завещание, ако съдебният спор е висящ към датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд. Гражданският съд, като общ правоприлагащ орган, е задължен да съобрази решението си с правните последици на конституционното решение. Възприетото становище налага ограничаване приложното поле на обявената за противоконституционна норма на чл. 90а ЗН, в рамките на приключилите с влязло в сила решение съдебни спорове до датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд ¬ 16.03.1996 г. Съдебните решения по висящите граждански производства към и след тази дата следва да бъдат подчинени на общото правило в полза на наследяващия ¬ in favorem testamenti и обявената противо-констаитуционност на чл. 90а ЗН, като действието на универсалните (общи) завещателни разпореждания, доколкото същите са валидни и отговарят на изискванията на закона, се зачита.


По изложените съображения ОСГК на Върховния касационен съд

РЕШИ:

3. Частните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 2 ЗН) на земеделски земи, собствеността на който се възстановява по ЗСПЗЗ не се обхващат от приложното поле на чл. 90а ЗН.

Универсалните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 1 ЗН) имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е открито преди обявяване противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН (ДВ, бр. 21/1996 г.), в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН, т.е. към дата 16.03.1996 г.

Още практика по приложението на чл. 90а от ЗН, с едно много интересно и обобщаващо определение на ВКС по допускане на касационното обжалване по реда на на чл.288 от ГПК, във връзка с чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ГПК:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 227 ОТ 20.03.2009 Г. ПО ГР. Д. № 242/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
Като изслуша докладваното от съдия Т. Гроздева гр. д. № 242 по описа за 2009 г., приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. А. срещу решение от 06.10.2008 г. на Окръжен съд М., граждански състав по в. гр. д. № 201 от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 22.02.2008 г. по гр. д. № 425 от 2007 г. на Районен съд - Л. за допускане на съдебна делба на земеделски земи, бивша собственост на общия наследодател на страните А., възстановени на наследниците му с решения № 2В от 29.10.1999 г., № В от 16.07.2001 г. и № 1ВА от 19.05.2000 г. на ОСЗГ - гр. Брусарци между касатора В. Т. А., Н. Т. Н., О. Т. Н. и В. А. А. при квоти: по 1/6 ид. ч. за В. А. и Н. Н. и по 1/3 ид. ч. за О. Н. и В. А.
Касаторът В. А. твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Необосновано и в нарушение на чл. 90а от ЗН съдът не зачел направеното от общия наследодател в полза на бащата на касатора Т. А. завещание от 29.12.1939 г. Не приложил правилно разпоредбата на чл. 9а от ЗН по отношение на съделителката О не взел предвид, че съделителят В. А. А. и неговия баща А. били осиновени от други лица /съдът не открил производство по чл. 154 от ГПК (отм.) относно направените осиновявания на А. А./.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, според касатора, са във връзка с приложението на чл. 90а от ЗН по отношение на земеделските земи - предмет на делбата, с приложението на разпоредбата на чл. 9а от ЗН по отношение на съделителката О., с приложението на чл. 154 от ГПК (отм.) по повод направено от касатора оспорване на произхода на съделителя В. от общия наследодател А. К. практика на съдилищата се сочат решение № 4 от 27.02.1996 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 32 от 1995 г., решение № 7* от 05.12.2000 г. на ВАС по адм. д. № 5* от 2000 г., решение № 6* от 01.07.2003 г. по адм. д. № 1* от 2002 г., решение № 331 от 16.01.2004 г. по адм. д. № 5* от 2003 г. на ВАС и решение № 364 от 27.04.1994 г. по гр. д. № 85 от 1994 г. на ВС, Първо г. о.
Ответниците Н. Т. Н., О. Т. Н. и В. А. А. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В конкретния случай, съществените въпроси, по които се е произнесъл М. окръжен съд и които са поставени от касатора, са за приложението на чл. 90а от ЗН по отношение на земеделските земи - предмет на делбата, за приложението на разпоредбата на чл. 9а от ЗН по отношение на съделителката О. приложението на чл. 154 от ГПК (отм.) по повод направеното от касатора оспорване на наследствените права на съделителя В.
По първият от тези въпроси за приложението на чл. 90а от ЗН въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 3, според която чл. 90а от ЗН се прилага само по отношение на завещания, но не и за завети. Като е взел предвид, че по актът от 29.12.1939 г., с който общият наследодател на страните А. е завещал на сина си Т. А. П. 9 земеделски имота е завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, а не завещание и че към датата на смъртта на А. А. през 1968 г. тези земеделски земи не са били негова собственост в реални граници, тъй като са били включени в ТКЗС, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗН правилно съдът е приел, че този завет е недействителен. Поради това не го е зачел, а е допуснал делба на всички бивши земеделски имоти на общия наследодател А. между неговите наследници по закон според наследствените им права.

По въпроса за загубване правото на собственост върху земеделските земи при внасянето им в ТКЗС съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Действително, в мотивите на решение № 4 от 1996 г. на Конституционния съд е прието, че с внасяне в ТКЗС правото на собственост върху земеделски земи не се губи, но мотивите на това решение не се ползват със задължителна сила. В Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, които пък са задължителни за съдилищата, е прието обратното - че правото на собственост върху земеделски земи е било загубено и се възстановява с решенията на П. комисии /сега ОСЗГ/, които имат конститутивно действие по отношение на това право.

Посочените от касатора решения на ВАС не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като такива основания по чл. 280 от ГПК са само противоречието с практиката на ВКС и противоречиви решения на гражданските, а не на административните съдилища.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС или противоречиво решаван въпрос и по втория посочен от касатора материалноправен въпрос - за приложението на чл. 9а от ЗН. Както в представеното по делото решение № 364 от 27.04.1994 г. на ВС, така и в задължителното за съдилищата ТР № 1 от 04.11.1998 г. по гр. д. № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС е прието, че наследниците на последващ съпруг на бившия собственик, който няма деца от брака си и който е починал преди реституцията на земеделските имоти, не наследяват бившия собственик. В случая обаче съделителката О. не е наследник на последващ съпруг на бившия собственик на земеделските земи А. П. Олга Н. е наследник на дъщерята на бившия собственик на имотите А. П., починал през 1968 г. - Горана А. След смъртта на Г. А. през 1997 г. един от нейните наследници е съпругът й Т. Ж., а след смъртта на Т. Ж. през 1998 г. единствен негов наследник е неговата дъщеря О. Н. Тоест, съделителката О. черпи правата си от наследяването на баща си Т., който от своя страна е бил наследник на дъщерята на общия наследодател Г.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по въпросите за приложението на разпоредбите на чл. 9а и чл. 90а от Закона за наследството. По тези въпроси постановена задължителна за съдилищата практика на ВКС /посочените по-горе Тълкувателни решения № 1 от 04.11.1998 г. и № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС/, която осигурява точното прилагане на тези разпоредби от ЗН от всички съдилища. Поради това не се налага ново тълкуване на ВКС на тези разпоредби.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС и по третия посочен от касатора въпрос- за приложението на чл. 154 от ГПК (отм.). По делото касаторът е оспорил правото на съделителя В. да наследи общия наследодател А., поради осиновяването на В. А. и А. А. от трети лица. Същият обаче не е оспорил истинността на конкретно посочен от него документ по делото, поради което съдът не е бил длъжен да открива производство по оспорване по реда на чл. 154 от ГПК (отм.). В съответствие със задължението си по чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) съдът е разгледал възражението на касатора за липса на наследствени права на В. А. и е изложил мотиви защо приема това възражение за неоснователно /приел е, че тъй като се касае за непълно осиновяване, В. А. е запазил правото да наследи рождения си баща А., че по делото няма доказателства А. А. да е бил осиновен от трети лица/. Произнасянето на въззивния съд по тези въпроси не противоречи нито на закона /ЗЛС
и СК от 1968 г./, нито на практиката на ВКС по приложимите към осиновяванията правни норми.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.10.2008 г. на Окръжен съд - М., граждански състав по в. гр. д. № 201 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Още едно съвсем актуално решение на ВКС, свързано с темата, илюстриращо практиката на ВКС относно:
- патримониум на наследодателя и земеделски земи и гори;
- решения на Поземлена комисия ( ОСЗГ ) за възстановяваване правото на собственост и тяхното конститутивно действие;
- частно завещателно разпореждане ( завет ) по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗН относно определено имущество;
- действителност или недействителност ( нищожност ) на завета – чл.19, ал.1 от ЗН.

РЕШЕНИЕ № 378 ОТ 27.05.2009 Г. ПО ГР. Д. № 302/2008 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Жива Декова
При участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията Декова гр. дело № 302 по описа на І г. о. за 2008 г.
Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/2007 г./ във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.).
Образувано е по обща касационна жалба на М. К. Г. от с. К., общ. Сливен и Н. И. Г. от гр. С., срещу решение от 12.10.2007 г. по гр. д. № 461/2007 г. на Сливенски окръжен съд, с която след като е отменено решението от 09.05.2007 г. по гр. д. № 2732/2006 г. на Сливенски районен съд, е постановено решение по допускане на делбата.
Поддържа се от жалбоподателите, че решението е неправилно и по съображенията, изложени в жалбата се иска да бъде отменено. Претендират за разноски.
Ответниците по жалбата В. И. П. и С. И. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Производството е делбено, в първа фаза - по допускане.
С атакуваното решение въззивният съд след като е отменил решението на районния съд е постановил ново решение за допускане на делбата на земеделски земи - нива в м. "Я" от 4,187 дка, нива в м. "Н" от 4 дка, нива в м. "Ч" от 6 дка, лозе в м. "К" от 1,260 дка, в землището на с. К., община С. и гора в м. "К" от 2 дка в землището на с. С.
За да допусне делбата съдът е приел от фактическа страна, че недвижимите имоти, предмет на делбата, са възстановени въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне с решения № 372/07.09.1998 г. и № 373/07.09.1998 г. на ПК - С. на наследниците на К. М. Г., починал на 12.06.1955 г. и оставил за наследници по закон съпруга Й три деца, които са наследниците по закон и на съпругата, починала на 25.10.1976 г.; и с решение № 372/07.09.1998 г. - на наследниците на Й. Г. Иван К. М., М. К. Г. и Я. К. П. Със саморъчно завещание от 14.03.2000 г. Яна П. е завещала на В. И. П. - ищеца останалите в наследството от родителите й: нива в м. "Я" от 4,187 дка, нива в м. "Н" от 4 дка, нива в м. "Ч" от 6 дка, лозе в м. "К" от 1,260 дка, в землището на с. К., община С. и гора в м. "К" от 2 дка в землището на с. С. Я. П. е починала на 17.04.2003 г. и е оставила за законни наследници братята си И. М. и М. Г. Иван М. е починал на 13.03.2004 г. и е оставил за законни наследници синовете си Н. И. М. и С. И. М. На 29.12.2004 г. е извършена доброволна делба на земеделските земи, които са наследство на К. Г., между сънаследниците, без участието на заветника В. П.
Изводите на въззивния съд, че процесните земи са възстановени с представените решения на ПК се подкрепят от съдържанието на решенията, с изключение на един от процесните имоти: гора с площ от 2 дка в землището на с. С., който имот не фигурира в решенията на ПК по делото.
При тези фактически данни въззивният съд е приел от правна страна, че делбените имоти са наследство на К. М. Г. и на Й. И. Г. Трите им деца са наследили по 1/3 ид. част от възстановените им земи на наследниците на К. Г. /за частите им като преки наследници на К. Г. и за частта на Й. Г./ и по 1/3 ид. част от възстановените земи на тяхната майка Й, а дяловете на починалите деца на общите наследодатели се наследяват от наследниците им - по правилата на чл. 5-10 от ЗН. Приел е, че частното завещателно разпореждане е действително до размера на наследствените права на завещателката.
Решението на въззивния съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.
Правилно е прието, че саморъчното завещание, с оглед характера на разпореждането с конкретни имоти, е завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН. По силата на завета лицето бенефициер става собственик на конкретното имущество след смъртта на завещателя, тъй като заветът има пряк транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя /по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗН/. В разглеждания случай завещателката е притежавала по наследствено правоприемство 1/3 идеални части от имотите, поради което правилно е прието, че над този размер завещателното разпореждане не е произвело правно действие, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗН. Неоснователни са доводите на касатора за недействителност на завещателното разпореждане и за частта до 1/3 идеална част от имотите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Когато предмет на завета са земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, и те се възстановяват в нови реални граници, собствеността на тези земи се възстановява с решението по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, което има конститутивно действие. В разглеждания случай решенията, с които се индивидуализират земите в новите им граници, установени с влезлия в сила план за земеразделяне, са постановени преди смъртта на завещателката, от което следва, че при откриването на наследството, тя е притежавала 1/3 идеални части от земите в реални граници /съобразно наследствените си права/. За тези части от земите частното завещателно разпореждане е произвело правно действие, доколкото са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН и завета е действителен. По отношение на един от имотите, предмет на завещателното разпореждане - гора, страните не спорят възстановяването на собствеността върху гора в посоченото землище, но поради непредставянето на решението на ПК /ОСЗГ/ за възстановяване на собствеността, правните изводи на въззивния съд по доводите и възраженията на страните по действителността на завета по отношение на този имот са направени при неправилни фактически изводи /за възстановяването на собствеността върху гората с представените решения на ПК, в които този имот не фигурира/.
Неоснователни са доводите на касатора, че заветът е недействителен на основание чл. 76 от ЗН. Правилни са изложените от въззивния съд съображения, че нормата на чл. 76 от ЗН касае такива разпоредителни актове, които произвеждат действие при извършването им, приживе на лицето, което ги извършва. Заветът поражда действие едва след смъртта на завещателя. Защитната функция на чл. 76 от ЗН касае сънаследник, който не желае в делбата да участва приобретателят по разпоредителната сделка, а желае в делбата да участва прехвърлителят-сънаследник. Нормата на чл. 76 от ЗН визира условие за заличаване последиците на недействителността: "ако при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се наследник", което не би било осъществимо при завещателните разпореждания, които пораждат действие едва след смъртта на завещателя. Поради изложеното чл. 76 от ЗН не намира приложение за завещателните разпореждания.
По настоящия спор доводите на ответниците, сега касатори, са били, че в завещанието не са точно индивидуализирани част от земеделските земи, с които Я. П. се е разпоредила в полза на ищеца, а именно: нива в м. "Н" с площ от 4 дка /която в решението на ПК е с по-голяма площ - 4,695 дка/; лозе в м. "Крушака" с площ от 1,260 дка /като по решенията на ПК има възстановени три лозя в тази местност с площи 1,259 дка, 1,261 дка и 1,880 дка, които са заснети с последователни номера в плана за земеразделяне/, гора с площ от 2 дка в землището на с. С. са поддържали пред въззивния съд доводи, че е възстановена гора с площ от 6 дка/.
Въззивният съд не е обсъдил възражението за липса на индивидуализация на имотите, предмет на завета.
Отделно от това въззивният съд е постановил решението си за допускане на делбата по отношение на имоти, които не се индивидуализирани. Описани са по вид, местонахождение и площ според завещанието, а не са посочени номерата, с които са заснети с плана за земеразделяне и с границите им съобразно с решенията на ПК, с които се възстановява собствеността върху земите в нови реални граници. Не е изискано от ищеца да индивидуализира имотите, чиято делба се иска според решенията на ПК за възстановяването им в нови реални граници. Установяването дали гората е била в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, както и установяването по отношение на останалите спорни земеделски земи, описани в завета, на наличие на индивидуализация в завета и на идентичност с възстановените в нови реални граници с решенията на ПК по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ са от значение на действителността на завета по отношение на тези имоти. Решението на ПК има конститутивно действие /ТР № 1/97 г. ОСГК на ВКС/. Това конститутивно действие се разпростира както по отношение обекта на собствеността, така и по отношение на субектите на собствеността. Решението на ПК е правопораждащ юридически факт на възстановяване на земите. Ако правото на собственост върху гора в посоченото землище е възстановено с решение на поземлената комисия с конститутивно действие, преди смъртта на завещателката, т.е. ако към момента на откриване на наследството имотът е бил в нейния патримониум, и по отношение на този имот се установи, че е бил предмет на завета, възражението по чл. 19, ал. 1 от ЗН би било неоснователно за 1/3 ид. част от имота и би била налице съсобственост между страните по отношение на този имот. По отношение на останалите спорни земеделски земи /относно индивидуализацията им в завещанието и относно идентичността им с възстановените земи/, при установяване, че описанието им конкретно ги определя като вещи и че тези вещи са идентични с конкретни имоти, възстановени с решенията на поземлената комисия в нови реални граници, ще следва, че правото на собственост е възстановено преди смъртта на завещателката и тя е могла валидно да се разпореди с притежаваната 1/3 ид. част от тях за времето след смъртта си в полза на ищеца. Ето защо, изводите на въззивния съд по спорния въпрос дали към момента на откриване на наследството земеделските земи, предмет на завета, са принадлежали към имуществото на завещателката, и дали заветът е действителен за 1/3 ид. част от тях, са направени при нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК, което е съществено, тъй като се е отразило на правилността на изводите му за наличие на съсобственост по отношение на спорните имоти.
По отношение на останалите имоти: нива в м. "Я" от 4,187 дка и нива в м. "Ч" от 6 дка, за чиято индивидуализация в завещанието и за идентичността им с възстановените с решенията на ПК имоти в нови реални граници преди смъртта на завещателката, изводите на въззивния съд за наличието на съсобственост на страните и за квотите на съделителите са правилни. Съсобствеността върху първия от имотите не е прекратена, тъй като в предходната делба от 29.12.2004 г. не е участвал съделителят В предвид разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН тя е нищожна, поради което не е налице законова пречка да се поиска делба на имота, тъй като съсобствеността не е ликвидирана. В решението описанието на допуснатите до делба два имота е непълно - само по вид, местонахождение и площ, вместо чрез индивидуализиращите ги признаци - граници и номерация по плана за земеразделяне, съгласно решенията на ПК за възстановяване на собствеността върху тях в нови реални граници - т. 1 от решение № 372/07.09.1998 г. на ПК - гр. Сливен за земите на К. Г. М. и т. 1 от решение № 372/07.09.1998 г. на ПК - гр. Сливен за земите на Й. И. Г. Поради това в тази част решението следва да бъде отменено и постановено ново по допускане на делбата с индивидуализиране на двата имота.
В останалата част решението следва да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да изиска от ищеца да уточни индивидуализацията на имотите, предмет на иска за делба, според решенията на ПК за възстановяване на собствеността в нови реални граници, да обсъди и прецени становищата и доводите на страните, допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 12.10.2007 г. по гр. д. № 461/2007 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която след като е отменено частично решението от 09.05.2007 г. по гр. д. № 2732/2006 г. на Сливенски районен съд, е допусната делба на нива в м. "Я" от 4,187 дка и на нива в м. "Ч" от 6 дка, в землището на с. К., община С. и вместо него постановява:
ДОПУСКА делба на следните земеделски земи: нива от 4,187 дка, в местност "Е", имот № 031021 по плана за земеразделяне на с. К., община С. и нива от 6,021 дка, местност "Ч", имот № 066027 по плана за земеразделяне на същото село, между В. И. П. от гр. С., кв. "Д" 31-В-1, М. К. Г. от с. К., общ. Сливен, Н. И. Г. от гр. С., кв. "С" 73, ап. 11 и С. И. М. от гр. С., ул. "Т" № 4, ап. 7, при квоти: 1/3 ид. част за В. И. П., 1/3 ид. част за М. К. Г., 1/6 ид. част и 1/6 ид. част за С. И. М.
ОТМЕНЯ решението от 12.10.2007 г. по гр. д. № 461/2007 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която след като е отменено частично решението от 09.05.2007 г. по гр. д. № 2732/2006 г. на Сливенски районен съд, е допусната делба на нива в м. "Н" от 4 дка, лозе в м. "К" от 1,260 дка, в землището на с. К., община С. и гора в м. "К" от 2 дка в землището на с. С.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Сливенски окръжен съд.

Едно определение на ВКС, отразяващо константната съдебна практика по приложимостта на разпоредбата на чл. 90а от Закона за наследството по отношение на завещание, съставено преди възстановяване на собствеността върху земеделски земи в хипотеза, при която наследодателят е починал преди постановяване на решението на ПК (ОСЗГ), както и практиката по разграничаване на двете хипотези, съгласно т. 3 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС:

- хипотеза за частно завещателно разпореждане (завет) по смисъла на чл.16, ал.2 от Закона за наследството относно определено имущество (определена индивидуална съвкупност);

- хипотеза за общо (универсално) завещателно разпореждане по смисъла на чл.16, ал.1 от Закона за наследството относно цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 484 ОТ 24.06.2009 Г. ПО ГР. Д. № 392/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
При секретар ............ като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 392 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Б. от гр. С. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 12.01.2009 г. по гр. д. № 577/2008 г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 90а ЗН по отношение на завещание, съставено преди възстановяване на собствеността върху земеделски земи, както и поражда ли действие по отношение на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ завещание, съставено преди възстановяване на собствеността в хипотеза, при която наследодателят е починал преди постановяване на решението на ПК /сега ОСЗ/. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречива практика. В подкрепа на поддържаната теза се сочи решение № 2751/24.03.2003 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2002 г.
Ответникът по касационна жалба М. А. И. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено спрямо В. С. Б., че М. А. И. е собственик по силата на наследяване от дядо си С. Б., починал през 1957 г. и универсално завещание от 16.06.1998 г. от брат си С. Б., починал на 28.12.1998 г. на 16/504 ид. части от 24/504-те ид. части от недвижими имоти в с. З., признати за собствени на В. С. Б. по н. а. № 123/20.10.2004 г., том ІІ, дело № 371/2004 г. на Службата по вписванията към Чепеларския районен съд е и отменил съставения на 20.10.2004 г. н. а. № 123 в частта, с която В. С. Б. е признат за собственик на 24/504 ид. части от имотите за разликата над 8/504 ид. части до 24/504 ид. части.
Прието е, че М. И. притежава 16/504 ид. части от процесните имоти по силата на съставено от С. А. Б. на 16.06.1998 г. универсално саморъчно завещание, което произвежда действие и по отношение на земеделските земи, възстановени с решение на ПК-Чепеларе от 29.01.2001 г. на наследниците на общия наследодател С, починал през 1957 г. по арг. от чл. 90а ЗН, който е обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд № 4/1996 г. в частта относно завещанието на земеделски земи, включени в ТКЗС, като се е позовал и на указанията по приложението на закона, дадени в ТР № 1/2004 г., т. 3 и ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС.
Тезата на касатора за наличие на противоречиво разрешаване на поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не може да бъде споделено, на първо място по съображения, че представеното с изложението решение № 2751/24.03.2003 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2002 г. касае съвършено различна хипотеза, а именно на обжалване на отказ за отмяна на отчуждаване, извършено по реда на ЗПИНМ (отм.), т.е. поставя се съвършено различен материалноправен въпрос за действието на завещанието по отношение на имоти, отчуждени по реда на ЗПИНМ (отм.), а не както в настоящия случай на земеделски земи, включени в ТКЗС, по отношение на които е налице изрично произнасяне в дело № 4/1996 г. на Конституционния съд, който въпрос е разгледан и по друг съдопроизводствен ред. Освен това следва да се отбележи, че по поставените в изложението въпроси е налице константна съдебна практика, съгласно която универсалното завещание произвежда действие и за имоти, които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ след откриване на наследството, тъй като същото придава на ползуващото се от него лице качеството универсален правоприемник, вкл. и на правото на възстановяване на собствеността. Практиката разграничава хипотеза на завет на земеделски земи по смисъла на чл. 16 ЗН /т. 3 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС/ от хипотеза на съставено универсално завещание. В съответствие с тази константна практика и съобразявайки дадените в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС указания въззивният съд е дал съответното разрешение на поставените въпроси, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 12.01.2009 г. по гр. д. № 577/2008 г. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от В. С. Б. касационна жалба вх. № 647/13.02.2009 г.

Поредното Определение ( този път на IV г.о.), потвърждаващо константната и задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 3, съгласно която частните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 2 ЗН) на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ не се обхващат от приложното поле на чл. 90а ЗН, т.е. чл. 90а от ЗН се прилага само по отношение на завещания, но не и за завети.
С частните завещателни разпореждания - чл. 16, ал. 2 от ЗН наследодателят се разпорежда с определено имущество и придава качеството на заветник на лицето, в полза на което са направени.
Реституираните по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват новооткрито наследство според законовата дефиниция на чл. 91а от ЗН и като имущество се прибавят към имуществото на наследодателя след негова смърт.
По силата на завета лицето-заветник става собственик на конкретно определено имущество след смъртта на завещателя, тъй като заветът има пряк транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя - чл. 19, ал. 1 от ЗН
С Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, които са задължителни за съдилищата, е прието,че правото на собственост върху земеделски земи е било загубено и се възстановява с решенията на П. комисии /сега ОСЗГ/, които имат конститутивно действие по отношение на това право.
След като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, то ако към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи с решение на ОСЗГ, заветът е недействителен по общите правила на ЗН и не поражда правно действие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1449 ОТ 22.10.2009 Г. ПО ГР. Д. № 1145/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд, ГК, ІV г. о. в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Светла Бояджиева
При секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр. дело № 1145 по описа за 2009 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Х., Д. Ч. и Л. Б. чрез процесуалния представител адв. С от САК срещу решение № 674 от 30.12.2008 г. по гр. дело № 966/2007 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 293А/14.06.2004 г. на Районен съд - Разлог по гр. дело № 161/1999 г. като постановено по нередовна искова молба и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от В. Г. Х., Д. И. Ч., М. Д. Р. и Л. Д. Б. против Б. Н. Г., К. Н. Г., Л. Н. Г., Б. Г. Г. и И. Г. Г. искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторите считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешавани от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Повдигнатият процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивния съд при нередовна искова молба е разрешен в обжалваното решение съобразно задължителната практика на ВКС - ТР № 1 от 17.07.2001 г. В т. 4 е прието, че въззивният съд може сам като инстанция по същество да приложи чл. 100 от ГПК за да отстрани нередовността на исковата молба като в зависимост от изпълнение на указанията в тази насока ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и постанови прекратяване на производството. Като се е произнесъл по материалноправния спор по същество въззивният съд е процедирал съгласно правомощията си, визирани в цитираното тълкувателно решение на ВКС.
Материалноправният въпрос относно кръга на правоимащите по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разрешен в съответствие с ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС. В т. 3 е прието, че с частните завещателни разпореждания - чл. 16, ал. 2 от ЗН наследодателят се разпорежда с определено, точно индивидуализирано имущество в полза на друго лице за времето след смъртта му и му придава качеството на заветник. По силата на завета лицето бенефициер става собственик на конкретното имущество след смъртта на завещателя, тъй като заветът има пряк транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя - чл. 19, ал. 1 от ЗН. След като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, то ако към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване на собствеността на конкретен земеделски имот с решение на ОСЗГ, заветът е недействителен по общите правила на ЗН. Реституираните по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват новооткрито наследство според законовата дефиниция на чл. 91а от ЗН и като имущество се прибавят към имуществото на наследодателя след негова смърт. 3аветникът не е наследник, а кредитор на наследството и няма качеството на правоимащо лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Такава е настоящата хипотеза. С оглед характера на завещателното разпореждане от 25.03.1991 г., извършено от праводателката на ищците П с конкретни имоти в тяхна полза, налице е завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН. Към момента на откриване на наследството - 15.03.1992 г. земеделските земи не са принадлежали към имуществото на наследодателката, поради което заветът не е произвел правно действие на основание чл. 19, ал. 1 от ЗН.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК - решен от въззивния съд правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице когато един и същ въпрос е решен по различен начин в обжалваното решение и друго влязло в сила решение на гражданския съд, не и различното произнасяне на двете съдебни инстанции по конкретния казус. Въпросът относно правните последици на решението на ПК за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ е разрешен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика, в т.ч. приложеното решение № 24/1999 г. по гр. дело № 1912/1997 г. на ВКС. Прието е, че процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в стари, реални граници се счита за завършила с решението на ОСЗГ /ПК/, в което земите са индивидуализирани по граници, придружено със скица - чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. За да е налице това основание следва разрешен от въззивния съд правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - т.е. когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., каквато не е настоящата хипотеза. Материалноправните въпроси за правните последици на решенията на органа по реституция и за момента на приключване на процедурата по възстановяване на собствеността са разрешени в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на утвърдена съдебна практика.
Направените в жалбата оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон касаят пороци на решението, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, ІV г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 674 от 30.12.2008 г., постановено по гр. дело № 966/2007 г. на Благоевградския окръжен съд по жалба на В. Х., Д. Ч. и Л. Б.

За по-голяма яснота на темата относно практиката на ВКС - поредното определение, отразяващо константната и задължителна практика на ВКС - т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС относно обхвата на приложното поле на чл. 90а ЗН за частните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 2 ЗН) на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ и релевантността на факта "време на съставяне на завещанието" - преди възстановяването на земеделските земи с решения на П. комисии /сега ОСЗГ/, и конститутивното действие на тези решения по отношение правото на собственост, с оглед действието на частното завещателно разпореждане за имущество, което към момента на смъртта не се е намирало в патримониума на завещателя, т.е. не е принадлежало на завещателя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 ОТ 20.01.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1070/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1070/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Д., гр. П., срещу въззивно решение № 815/14.05.2009 г. по гр. дело № 479/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 ГПК. Сочи се, че липсва мотивиран извод какъв е характерът на завещателното разпореждане и защо е прието, че е завет. Въпросът е обуславящ за последващите изводи на въззивния съд относно квотите, при които следва да се допусне делба. Интерпретацията на последиците при завещанието и завета от гледна точка на това, кога са възстановени имотите, е различна и при противоречиво разрешаване в ТР № 4/2004 г., ОСГК, в РКС по конст. д. № 32/1995 г., в решение № 51/2002 г. по гр. д. № 681/2001 г., ВКС, І г. о. Тъй като завещателното разпореждане в случая е от 20.12.1995 г., а решението на ПК е от 20.04.1998 г., стои въпросът за неговия характер. Освен това наследодателят не е имал друго имущество и разпореждайки се с всичките си земеделски земи е направил универсално завещание.
Ответникът по касация В. С. Г., гр. П., не изразява становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 193/29.12.2008 г. по гр. д. № 2250/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба между В. С. Г. и П. С. Д. при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от тях на подробно описани четири ниви, находящи се в с. Ц., Община Р., представляващи имоти: имот № 2* с площ 12,061 дка по плана за земеразделяне, имот № 3* с площ 11,472 дка по плана за земеразделяне, имот № 2* с площ 7,110 дка по плана за земеразделяне и имот № 3* по плана за земеразделяне с площ 0,720 дка.
Въззивният съд, действайки в правомощията си по чл. 272 ГПК, е потвърдил първоинстанционното решение като е препратил към неговите мотиви, съгласно които страните по делото са законни наследници (деца) на С. Д., поч. 17.02.1999 г. С решение на ПК - Р. от 20.04.1999 г. е възстановено правото на собственост върху земеделските земи, предмет на делбата, на наследниците на С. Д. Със саморъчно завещание от 20.12.1995 г. С. Д. е завещал на сина си П. Д. 39,700 дка земеделски земи и 11,400 дка на дъщеря си В. Г. като изчерпателно е посочил местностите и площите на земеделските имоти. Правото на собственост върху процесните земеделски имоти е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне след смъртта на наследодателя. Саморъчното завещание, с което е изразена воля за разпореждане със земеделските земи след смъртта на наследодателя представлява завет по смисъла на чл. 16 ЗН. Към момента на смъртта на наследодателя земеделските имоти не са били индивидуализирани, поради което и завещателното разпореждане е нищожно, поради липса на предмет. При това положение квотите на страните са равни на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. С решението на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ само е определен размерът и категорията на земеделските земи, подлежащи на възстановяване, но с него не се възстановява правото на собственост. Едва с изготвяне плана за земеразделяне имотите са индивидуализирани с граници в конкретното землище. С решението по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ конкретните имоти, предмет на делбата са били реституирани. Отчитайки липсата на индивидуализация на възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот към момента на откриване на наследството съдът е приел, че заветът не е произвел правно действие.
Поставеният от касатора правен въпрос относно характера на завещателното разпореждане има значение за изхода на делото, но даденото разрешение в обжалваното решение не обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК. Налице е мотивиран и в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗН извод на решаващия съд относно вида на завещателното разпореждане като частно и качеството на заветник на лицето, в чиято полза е направено. Позоваването на решение № 51/2002 г., ВКС, ІІ г. о., е неоснователно, тъй като то е неотносимо. В него, съобразно конкретно установените по делото факти и конкретното завещателно разпореждане, е прието, че е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗН, поради това, че въпреки посочването на конкретно изброени имоти, които се завещават, най-накрая в завещанието е записано, че завещателят желая съответното лице - бенефициер, да "наследи всичко като наследник". Позоваването на противоречие с ТР № 1/2004 г., ОСГК, както и на противоречие на това решение с РКС № 4/1996 г. е неоснователно и не предполага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС - ТР № 1/2004 г., ОСГК и приетото в т. 3 на същото относно обхвата на приложното поле на чл. 90а ЗН за частните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 2 ЗН) на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ и релевантността на факта "време на съставяне на завещанието" - преди възстановяването на земеделските земи по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ, с оглед действието на частното завещателно разпореждане за имущество, което към момента на смъртта не е принадлежало на завещателя. Не е налице визираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК противоречиво разрешение на въпроса за интерпретацията на последиците при завещанието и завета от гледна точка на това кога са възстановени имотите, което да обоснове допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така защото релевантният за изхода на спора въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, а приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 не обхваща решенията на КС. Оттук и доводите на касатора за противоречиви разрешения дадени с РКС и ТР ОСГК не следва да бъдат обсъждани. След като е налице задължителна практика на ВКС по прилагане на правната норма и тя е съобразена от въззивния съд, то не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 или т. 3 за допускане касационно обжалване на решението.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 815/14.05.2009 г. по гр. дело № 479/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.

Правото на собственост възниква с обособяването на земеделската земя като конкретен самостоятелен обект чрез определяне на реалните й граници, което се извършва със съответното решение на поземлената комисия /общинска служба по земеделие/, което има конститутивно действие /ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС/.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Във връзка с приложението на тези норми са разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, че заветът има пряк транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя.
След като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, то ако към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване на собствеността на конкретен земеделски имот с решение на общинската служба по земеделие /поземлената комисия/, заветът е недействителен по общите правила на Закона за наследството.
В този смисъл е константната практика на ВКС на РБ, потвърждение на което е поредното определение на І-во гр.отделение на ВКС на РБ :

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 944 ОТ 17.10.2011 Г. ПО ГР. Д. № 395/2011 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, І-во отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 395/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Ц. Т. Н., Д. Н. Банкова и Н. Н. Н. чрез процесуалния им представител адв. Д. Д. В., срещу въззивното решение № 86 от 24.02.2011 г. по гр. д. № 1/2011 г. на Врачанския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата по касация Н. Е. Н. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по предпоставките за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 565 от 08.07.2010 г. и допълнителното решение № 943 от 16.11.2010 г. по гр. д. № 167/2009 г. на Врачанския районен съд, с които е допусната делба на имоти, останали в наследство от общия на страните наследодател Н. Н. С.: УПИ ІV-529 от кв. 19 по плана на [населено място], пет земеделски земи, възстановени с решение № 351 от 18.01.1999 г. на поземлената комисия, два имота, съставляващи залесена горска територия, възстановени с решение № 44 от 31.07.2000 г. на комисията, и поземлен имот, съставляващ пасище, възстановен с решение № 501 от 23.12.2008 г., при дялове 3/6 ид. ч. за Н. Н. - ищца, и по 1/6 ид. ч. за касаторите - ответници по иска за делба.
Съдът приел, че саморъчното завещание на наследодателя Н. С., починал на 23.01.1990 г., е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН - липсва обозначение относно датата и мястото на неговото съставяне, а също така е направено при клаузи за полагане на грижи и издръжка на завещателя до смъртта му, които се вменяват на трето лице. За нищожно съдът намерил и саморъчното завещание от 03.01.1992 г. на съпругата на наследодателя Д. Д. Н., починала на 02.02.1992 г., с предмет подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ земи, поради наличието на задрасквания в същото и поради противоречието му с чл. 19, ал. 1 ЗН. На последно място съдът приел, че от страна на ответника Н. Н. Н. не е доказано придобиване на урегулирания поземлен имот при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС. И ищцата, и посоченият ответник, а и техните преки наследодатели - деца на общия на страните наследодател, са упражнявали правата си по отношение на имота съобразно наследствените права на техните наследодатели - по равно. С оглед на всичко изложено, въззивният съд заключил, че при нищожност на направените завещателни разпореждания и липса на предпоставките по чл. 79 ЗС за урегулирания поземлен имот, правата на съделителите възлизат на 3/6 ид. ч. за ищцата и по 1/6 ид. ч. за всеки от ответниците.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правилното прилагане разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и 236, ал. 2 ГПК, и по материалноправните въпроси за зачитане на представените по делото завещания.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Тъй като поставените от касаторите процесуалноправни въпроси са именно такива, то и не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по същите. Не е налице и допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според което разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. К. на са обосновали такива предпоставки, а и те не са налице в случая. Установява се, че в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на релевираните процесуални норми, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка и с въведените от ответниците /касатори/ възражения: 1. за липса на съсобственост по отношение на урегулирания поземлен имот - предмет на завещанието от Н. С. в полза на касатора Н. Н., и 2. по дяловете в останалите делбени имоти, в които касаторите считат, че притежават права и на основание завещателното разпореждане, оставено от Д. Н. в полза на прекия наследодател на касаторите Н. Н. Н. - техен съпруг и баща. Обжалваното решение съдържа преценка по всички поставени въпроси, а дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставените материалноправни въпроси.
Завещанието на Д. Н. има за предмет земеделски земи, на които към датата на съставянето му завещателката не е била собственица. Собствеността върху посочената категория имоти се възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато правото на собственост получава своя предмет в реални граници. В този смисъл са ТР № 1 по гр. д. № 1/97 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и последвалата го трайна съдебна практика. Правото на собственост възниква с обособяването на земята като конкретен самостоятелен обект чрез определяне на реалните й граници, което се извършва със съответното решение на поземлената комисия /общинска служба по земеделие/.
С частните завещателни разпореждания наследодателят се разпорежда с определено имущество в полза на друго лице за времето след смъртта си и му придава качеството на заветник - чл. 16, ал. 2 ЗН. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Във връзка с приложението на тези норми са разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, че заветът има пряк транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя. След като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, то ако към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване на собствеността на конкретен земеделски имот с решение на общинската служба по земеделие /поземлената комисия/, заветът е недействителен по общите правила на Закона за наследството. Заветниците нямат качеството на правоимащи лица по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ и претендираните от тях права не попадат в приложното поле на чл. 90а ЗН.
Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с посочените тълкувателни актове, които съставляват задължителна за съдилищата съдебна практика. След като предмет на завещанието от 03.01.1992 г. са само земеделски земи, то същото правилно е определено от съда като частно завещателно разпореждане, а тъй като собствеността е възстановена с решения на поземлената комисия от 1999, 2000 и 2008 г., то завещателката не е била собственица при откриване на наследството на 02.02.1992 г. и следователно заветникът не е придобил собствеността върху завещаното имущество след смъртта на завещателката.
По въпроса за нищожността на завещанието, оставено от Н. С., касаторите не са обосновали наличие на поддържаните от тях основания за допускане на касационно обжалване; не са се позовали и не са представили съдебна практика, на която според тях противоречи разрешението, дадено с обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 86 от 24.02.2011 г. по гр. д. № 1/2011 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно.