forum.lex.bg

Здравейте!
Търся мнението на повече специалисти.
Следната ситуация:
Иван Петров притежава 2/5 от имот - етаж от къща и съответните идеални части от парцела. Другите 3/5 са на Петър Иванов, и той има етаж от същата къща. Значи, дворът е общ.
Иван Петров завежа иск за съдебно разделяне ПРАВОТО НА ПОЛЗУВАНЕ на дворното място. Делото приключва на първа инстанция, никоя от страните не обжалва, т.е. изтекли са законовите срокове за обжалване.
След тези срокове Петър Иванов прехвърля собствеността си и съответните права за ползуване на сина си Николай Иванов.
В този случай следва ли Николай Иванов да се съобразява с решението на съда. Може ли Иван Петров да претендира за изпълнение на съдебното решение,

P.S. Честно казано, на този въпрос получих доста различни отговори, много често противоречиви.

Да трябва.Освен ако няма други обстоятелства , които да са изменили положението.

Добре, Но
В нотариалния акт на новия съсобственик няма огранияения. Просто е записано, че притежава етаж от къщата и 3/5 идеални части от парцела. А и той може да не е съгласен с разделеното право на ползуване.

Сдъдебното решение не ограничава правото на собственост и няма как да е отразено в НА. Разпределено е само ползването /не говорим за вещно право на ползване/ - акт на спорна съдебна администрация.

Съдебното решение не обвързва новия съсобственик. Както колегата е написал, то/съдебното решение/не създава вещно право на ползване в полза на страните по делото.
Промяната в съсобствениците на имота е предпоставка да се иска ново разпределение на ползването.

Правилно е становището на колегата ivanovna.
Така смята и Х. Омарбалиев и ВС . Освен това е напълно логично, той като договорът е облигационен ,няма как да задължава лица, които не са участвали в него.

Виждал съм практика, която е в подкрепа на становището на колегата mi_lena. Но за мен няма нормативна опора за такова разбиране. За да се приеме за недопустим искът на новия съсобственик, то трябва да е налице процесуална пречка - коя е тя? Отвод за пресъдено нещо не може да бъде правен, дори само поради факта, че според ВКС се касае за спорна съдебна администрация, но дори да не беше така тука говорим за субект, който няма как да е обвързан, защото нито е участвал в процеса, нито е правоприемник на спорно право.

Тоест, ако съсобствениците се съберат и си разпределят ползването, то договора няма да обвързва правоприемниците им. Но ако се стигне до съдебно решение, то в този случай има забрана за пререшимост. И откъде точно следва този извод? Кое обосновава недопустимостта на иска?
Не представлява ли промяна в обстоятелствата, ако се иска разпределение на ползването на една жилищна сграда и новия собственик не притежава друго жилище и желае да речем да ползва жилищен етаж, за разлика да речем от праводателя си,който е ползвал гараж .

Знам ,че жилището и гаража са две отделни вещи. Само ,че могат да са част от един имот. И може съдът да разпредели ползването на жилището за едни , а гаража за друг.
Ако имаме , най-травиалния случай-апартамент и гараж в жилищната сграда , как според Вас съда ще разпредели ползването?Ще постанови двамата да си паркират колите в гаража, ако той е за една кола?

В конкретния случай не се говори за имоти в множествено число. Давах пример,че може и смяната на собствениците се счете ,че се е променило обстоятелство.
Вие обаче избягнахте отговора на въпроса:Въз основа на кое смятате ,че искът ще е недопустим?
За и

Да, но тези предпоставки които визирате /промяна в обстоятелствата/ са всъщност факти визирани в хипотезата на материалноправна разпоредба - ако те не бъдат доказани в процеса това ще доведе до отхвърляне на иск/искане по 32, ал.2 като неоснователен, а не като недопустим.