forum.lex.bg

Здравейте,
Ако в случай, че има леки телесни повреди и за двете страни, и едната страна заведе дело пред граждански съд в последния момент на давностния 5 годишен срок, за другата страна остава ли възможност да предяви насрещен иск за обезщетение за телесните си повреди на по-късен етап или не може, заради изтичане на 5 годишния срок?

Можете, но най-вероятно ще Ви възразят, че Вашето вземане е погасено по давност.
Много по-удачно е да направите възражение за насрещно прихващане, то може да се извърши и след изтичане на погасителната давност, ако е могло да се направи преди изтичане на давността. Това възражение трябва да се направи още с отговора на исковата молба.

kalahan2008 написа:Можете, но най-вероятно ще Ви възразят, че Вашето вземане е погасено по давност.
Много по-удачно е да направите възражение за насрещно прихващане, то може да се извърши и след изтичане на погасителната давност, ако е могло да се направи преди изтичане на давността. Това възражение трябва да се направи още с отговора на исковата молба.

Разликата на насрещното прихващане с насрещния иск доколкото разбирам е, че неговите вреди дори да са по-големи, той няма да получи горницата. Няма да се налага обаче да плаща съдебни такси.
Ищецът може ли да претендира за разноски, ако вредите му са по-малки от тези на ответника?

Ответникът няма да получи горницата, но той така или иначе няма да получи нищо, ако вземането му е погасено по давност.
Що се отнася до разноските - ако вземането на ищеца е погасено поради прихващане, искът ще бъде отхвърлен изцяло и право на разноски ще има само ответникът.

kalahan2008 написа:Що се отнася до разноските - ако вземането на ищеца е погасено поради прихващане, искът ще бъде отхвърлен изцяло и право на разноски ще има само ответникът.

Право на разноски как да го разбирам - като право да ги плати или като право да иска да му бъдат възстановени? И ако е второто, от кого трябва да иска възстановяване и по какъв начин?

Аз имам малко по-различно виждане относно възможността да се иска съдебно прихващане след изтичане на погасителната давност. За мен съдебното прихващане не съответства напълно на прихващането като материалноправен институт по смисъла на чл. 103 ЗЗД. В разпоредбата се говори за вземане, което е било ликвидно и изискуемо. За изискуемостта ясно, но за да бъде едно вземане ликвидно, същото трябва да е установено по основание и размер, т.е. да не е спорно. Щом се предявява в съдебен процес, независимо че това се осъществява с възражението като процесуален способ за защита, неговото установяване и събиране на доказателства за това ще се извършва тепърва. Според практиката, която ми е известна - Решение №35/25.07.2017 по дело №3164/2015 на ВКС, ТК, I т.о., съдебното прихващане настъпва след като влезе в сила решението, с което се установяват насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че им се предава занапред качеството на ликвидност. Към момента на изтичане на давността за вземането прихващане не би могло да се извърши, тъй като вземането няма да е ликвидно.

По въпроса за разноските, аз поне го виждам като право да иска да бъдат възстановени на страната, тези неща са уредени в чл. 78 ГПК. Искането за разноски се прави от страната пред съда, обикновено или в исковата молба или отговора на исковата молба страните предварително включват искане "Моля да ми бъдат присъдени направените по делото разноски", пък след това евентуално представят доказателства за това какви разноски са сторени - за адвокат, за държавни такси, за експертизи по делото и т.н. Естествено, може да бъде заявено и устно до приключване на последното съдебно заседание. При всички положения трябва да има доказателства за извършването на разноските, разбира се. Представя се и списък по смисъла на чл. 80 ГПК, той има някаква роля, но принципно разноски могат да бъдат присъдени и без такъв, няма да се спирам на последиците от непредставянето му.
Разпоредбите на чл. 78 ГПК определят в общите случай кой и как понася разноските. Основното правило е съобразно изхода на спора. Както казаха и останалите по-горе, с уважаване на възражението за прихващане съдът ще приеме, че предявеният иск е неоснователен изцяло или, ако вземането, с което се е искало прихващане, е било в по-малък размер - частично основателен до разликата на вземането на ответника. И при двете хипотези - когато се отхвърля изцяло или отчасти предявеният иск, ответникът има право на разноски, като същите ще му бъдат присъдени в пълен размер естествено, ако искът бъде отхвърлен изцяло. Ако не бъде - в зависимост от уважената част - колкото по-голяма е тя - толкова по-голяма част и от разноските на ответника ще бъдат присъдени. Разбира се, има значение кой колко разноски е сторил, защото, макар и искът да е отхвърлен в по-голямата си част, и 20% от разноските на ищеца да са дължими в този случай от ответника, ако първият е направил 1000 да кажем, а ответникът само 300, то на ищеца ще се дължат 200, а на ответника - 240 и реално последният ще излезе "на печалба" само с 40 лв. Не така щеше да стои въпросът, ако и двамата бяха направили по 1000 лв. разноски, това биха били 800 в полза на ответника.
След като е било направено искането за разноски, съдът е длъжен да се произнесе и в диспозитива на решението записва, че еди-кой си е осъден да заплати на еди-кого си еди-какъв си размер разноски за производството. Така че отговорът на последната част на зададения относно разноските въпрос е малко щекотлив - искат се от съда, но възстановяването се извършва от другата страна .

В интерес на истината това решение е цитирано и в посоченото от мен такова на ВКС в предходния ми пост. Същото обсъжда хипотезата на вече установено като ликвидно и изискуемо вземане, а до колкото успях да се запозная с фактическата обстановка - става въпрос, че вземането на страната, която е направила възражението, е било установено с влязло в сила преди това съдебно решение по друго производство, което на практика го е направило ликвидно. Чл. 103 ЗЗД сочи, че прихващането може да се извърши и след изтичането на давността, стига същото да е могло да се извърши по-рано, т.е. към този предходен момент да е отговаряло на условията за ликвидност и изискуемост. Очевидно един от начините вземането да стане ликвидно е, когато е признато за съществуващо и установено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение. В цитираното от Вас (или не знам дали да говоря на "ти", защото един от популярните напоследък юзъри беше споменал, че нямало смисъл от вежливости щом било форум ) съдебно решение се обсъжда хипотезата за вече ликвидно към момента на възражението за прихващане вземане. Да, в мотивите се сочи, че съдът е длъжен да се произнесе по възражението, дори и ако вземането не е ликвидно. То е допустимо, но според мен, ако другата страна вземе становище, че е погасено по давност, ще се окаже неоснователно, също както неоснователен би се оказал и предявен насрещен иск. В цитираното решение също се сочи, че едва след като влезе в сила решението, спорното неликвидно насрещно вземане ще стане ликвидно и изискуемо. Тоест, ако към него момент ликвидността не е била установена, направеното възражение за прихващане няма да отговаря на условията на чл. 103 ЗЗД и прихващането няма да може да се извърши, защото те първа ще се установява ликвидността на вземането, а с влизането в сила на решението не се установява ликвидността му към предходен, отминал момент, когато давността за вземането не е била все още изтекла.
До колкото разбрах, има образувано тълкувателно дело по тези спорни въпроси на съдебната практика.