свидетел
Публикувано на: 15 Юни 2013, 14:38
kuzdov ме пита Вие му отговорете 
Може ли едно и също лице да е свидетел на извършване нарушение и свидетел на отказа да се подпише АУАН?
Р E Ш Е Н И Е
№ 364
гр.Плевен, 7 Юни 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: Д. П.
Членове: Ц. К.
К. А.
При секретаря М.К. и с участието на прокурора И.Ш., като разгледа докладваното от съдия К. касационно административно-наказателно дело № 280 по описа за 2012 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 325 от 23.11.2011г., постановено по НАХД № 98/2011г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 1085/29.11.2010 г. на Началника на РУП – Червен бряг към ОД на МВР-Плевен, с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на Й.Г.Н. *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Срещу постановеното решение е постъпила касационна жалба от Областна дирекция на МВР - Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила и е отменил издаденото наказателно постановление без да изследва въпроса налице ли е или не извършено от страна на жалбоподателя административно нарушение. Сочи се, че АУАН е връчен на нарушителя при условията на отказ, като е спазена процедурата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че отказът на нарушителя да подпише акта и да получи препис от него е установен с подпис на свидетел. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, за да намери приложение нормата на чл.43, ал.4 от ЗАНН и актът да се изпрати за връчване на съответната служба. Твърди се, че не е нарушена процедурата при съставянето и връчването на АУАН и не е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като същият е разбрал за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Сочи се, че Районен съд – Червен бряг не се е съобразил и с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която съставеният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. Счита се, че от събраните от първоинстанционния съд доказателства не може да се направи извода, че лицето не е извършило визираното в наказателното постановление административно нарушение. На последно място касаторът твърди, че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички необходими реквизити, визирани в ЗАНН, като не са допуснати процедурни нарушения, както и че по безспорен начин са установени личността на нарушителя, неговата вина, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В заключение се моли решението на Районен съд – Червен бряг да бъде отменено и наказателното постановление да бъде потвърдено.
От ответника в настоящето производство – Й.Г.Н., е депозирано възражение по касационната жалба. Счита се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Сочи се, че Районен съд – Червен бряг, в съответствие с материалния закон обосновано, при пълнота на доказателствата и в съответствие с процесуалния закон е приел наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно и го е отменил изцяло. Сочи се още, че правилно съдът е приел, че е нарушена процедурата по чл.40 от ЗАНН. Твърди се, че АУАН е съставен в хипотезата на отказ на извършителя да го подпише и е следвало да се приложи разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН – да се изпрати акта в съответната служба или на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Твърди се, че е вменено нарушение, каквото в ЗДвП не съществува, като описанието на нарушението, дадено в НП, не съответства на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Счита се, че по този начин е нарушен чл.27, ал.1 от ЗАНН, съгласно който административните наказания се определят съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение и при положение, че в ЗДвП не се съдържа нарушение като описаното в наказателното постановление, то съответно не подлежи на наказание по смисъла на чл.27 от ЗАНН, във връзка с чл.6 от ЗАНН. На последно място се сочи, че ответникът е наказан два пъти за едно и също нарушение предвид приложеното по делото НП, издадено на основание АУАН от 28.09.2010 г., с което е нарушен принципа, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също. В заключение се моли решението на Районен съд – Червен бряг да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. И.А. с пълномощно от първата инстанция, който счита касационната жалба за неоснователна по изложените във възражението срещу нея доводи. Моли решението на Районен съд-Червен бряг да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на РС е правилно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да отмени наказателното постановление, Районен съд-Червен бряг е приел, че същото е издадено в нарушение на установените процесуални правила, тъй като ЗАНН изисква връчване на съставения АУАН с оглед гарантиране на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, а когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел. Счел е, че видно от показанията на свидетеля на отказа Р., пред него привлеченият към отговорност не се явявал и свидетелят не е възприемал директен негов отказ да подпише АУАН. Приел е, че не е изпращана покана за съставяне на АУАН, когато при неявяване на лицето може да се състави АУАН в негово отсъствие, а съставеният такъв да се изпрати на общинската администрация за връчване. Поради неспазване на дадените в чл.40 и сл. от ЗАНН процесуални правила, районният съд не е изследвал въпроса извършено ли е или не административно нарушение, а е отменил НП предвид издаването му в нарушение на процесуалните правила, осигуряващи правото на защита.
Настоящият касационен съд изцяло споделя изводите на Районен съд Червен бряг, поради което не следва да ги преповтаря. Въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, възприел е правилна фактическа обстановка и е постановил обосновано решение, като е дал мотивиран отговор защо приема, че са налице допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, водещи до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Решението съответства на събраните по делото доказателства, като правилно и без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е счел, че не следва да се произнася по съществото на спора поради изначална порочност в действията по съставянето на АУАН.
Административен съд Плевен, не споделя касационните оплаквания и наведените доводи и възражения от касатора. ЗАНН предвижда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя /чл.40, ал.1/. Само когато той е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, последният се съставя в негово отсъствие /чл.40, ал.2 от ЗАНН/. Налице са две хипотези по този текст – нарушителят не може да се намери, или се намира, но не се явява за съставяне на АУАН след покана. И в двата случая, при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща на привлечения към отговорност за предявяване и подписване /чл.43, ал.4 от ЗАНН/. Недопустимо е, както в случая, когато нарушителят не може да бъде намерен /видно от показанията на свидетелите/, след като е търсен, АУАН да се състави в негово отсъствие и вместо да му се предяви, да се подписва свидетел на АУАН, че привлеченият към отговорност е отказал да подпише акта, който не му е бил предявяван. Подписът на привлеченият към отговорност удостоверява, че АУАН му е бил предявен, независимо дали АУАН е съставен в негово присъствие или не. Свидетелят, удостоверяващ отказ от подписване, удостоверява, че АУАН е предявен, но лицето е отказало да го подпише. В случая, от показанията на свидетеля по отказа е установено, че АУАН въобще не е бил предявяван. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита, поради което правилно РС е отменил НП на това основание.
За пълнота на решението следва да се посочи, че е налице още едно нарушение допуснато при съставяне на АУАН, което районният съд не е констатирал. Видно от приложеният по делото акт е, че свидетел на отказа е посоченият за свидетел по съставянето на АУАН Р. Р.. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, с което също е нарушено правото на защита на жалбоподателя, ответник по касация. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според касационната инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 от ЗАНН и чл.43 ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 325 от 23.11.2011 г., постановено по НАХД № 98/2011 г. на Районен съд – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Р Е Ш Е Н И Е
№ /13.10.2011 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЕВГЕНИЯ БАЕВА
2. ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при секретаря П.С. и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 3252 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по касационната жалба на Община Варна срещу решение № 1897/06.07.2011 год. на ВРС, ХХХVІ наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 1660/01.10.2009 год. на зам. кмета на Община Варна.
В жалбата касаторът излага, че решението е незаконосъобразно. Сочи на допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила атакуваното решение.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалният кодекс /НПК/, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районният съд е образувано по жалбата на Д.В.В. ***09 год. на зам. кмета на Община Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна за това, че на 12.07.2009 год., около 00,10 часа в гр. Варна, ул. „*** ***” № 13, вх. В, ет. 2, ап. 2 организирал битово тържество, създаващо силен шум и смущаващо спокойствието на гражданите в съседните жилища.
С решение № 1897/06.07.2011 год. ВРС, ХХХVІ наказателен състав е отменил наказателното постановление.
За да постанови този резултат районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като издадено при допуснато нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съдът е приел, че отказът на нарушителя да подпише акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ следва да бъде удостоверен с подписа на свидетел, различен от свидетелите по чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Позовал се е и на допуснато нарушение по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.
Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд е направил правилен извод за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна.
АУАН е съставен при установяване на нарушението и в присъствието на нарушителя. Последният е отказал да го подпише и отказът е удостоверен чрез подписа на К.М.Б..
Настоящият състав не споделя извода на въззивния съд, че свидетелят, който удостоверява отказ да се подпише АУАН трябва да е различен от свидетеля, присъствал при извършването или установяването на нарушението. Административнонаказателният процес е формален и ако такава е била волята на законодателя, тя щеше да бъде ясно и точно формулирана.
Настоящият състав не споделя извОда на въззивнИя съд за допуснато нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. При отказ на нарушителя да подпише АУАН и надлежното удостоверяване на това обстоятелство, цитираната по-горе разпоредба е неприложима. Това е така, защото нарушителят, с отказът да подпише АУАН, отказва и получаването му.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което НП № 1660/01.09.2009 год. на зам. кмета на Община Варна да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1897/06.07.2011 год. на Варненския районен съд, ХХХVІ състав, постановено по НАХД № 1279/2011 год., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1660//01.10.2009 год. на зам. кмета на Община Варна, с което на Д.В.В., ЕГН ********** *** наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Странно. Плевен преписва две години по-късно дословно решение на колега от Пловдив. 