начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

свидетел

Дискусии и казуси в областта на административното право и процес
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


свидетел

Мнениеот e_varadinov » 15 Юни 2013, 14:38

:lol: kuzdov ме пита Вие му отговорете :D

Може ли едно и също лице да е свидетел на извършване нарушение и свидетел на отказа да се подпише АУАН?

Р E Ш Е Н И Е
№ 364
гр.Плевен, 7 Юни 2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: Д. П.
Членове: Ц. К.
К. А.
При секретаря М.К. и с участието на прокурора И.Ш., като разгледа докладваното от съдия К. касационно административно-наказателно дело № 280 по описа за 2012 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 325 от 23.11.2011г., постановено по НАХД № 98/2011г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 1085/29.11.2010 г. на Началника на РУП – Червен бряг към ОД на МВР-Плевен, с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на Й.Г.Н. *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Срещу постановеното решение е постъпила касационна жалба от Областна дирекция на МВР - Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила и е отменил издаденото наказателно постановление без да изследва въпроса налице ли е или не извършено от страна на жалбоподателя административно нарушение. Сочи се, че АУАН е връчен на нарушителя при условията на отказ, като е спазена процедурата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че отказът на нарушителя да подпише акта и да получи препис от него е установен с подпис на свидетел. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, за да намери приложение нормата на чл.43, ал.4 от ЗАНН и актът да се изпрати за връчване на съответната служба. Твърди се, че не е нарушена процедурата при съставянето и връчването на АУАН и не е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като същият е разбрал за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Сочи се, че Районен съд – Червен бряг не се е съобразил и с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която съставеният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. Счита се, че от събраните от първоинстанционния съд доказателства не може да се направи извода, че лицето не е извършило визираното в наказателното постановление административно нарушение. На последно място касаторът твърди, че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички необходими реквизити, визирани в ЗАНН, като не са допуснати процедурни нарушения, както и че по безспорен начин са установени личността на нарушителя, неговата вина, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В заключение се моли решението на Районен съд – Червен бряг да бъде отменено и наказателното постановление да бъде потвърдено.
От ответника в настоящето производство – Й.Г.Н., е депозирано възражение по касационната жалба. Счита се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Сочи се, че Районен съд – Червен бряг, в съответствие с материалния закон обосновано, при пълнота на доказателствата и в съответствие с процесуалния закон е приел наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно и го е отменил изцяло. Сочи се още, че правилно съдът е приел, че е нарушена процедурата по чл.40 от ЗАНН. Твърди се, че АУАН е съставен в хипотезата на отказ на извършителя да го подпише и е следвало да се приложи разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН – да се изпрати акта в съответната служба или на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Твърди се, че е вменено нарушение, каквото в ЗДвП не съществува, като описанието на нарушението, дадено в НП, не съответства на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Счита се, че по този начин е нарушен чл.27, ал.1 от ЗАНН, съгласно който административните наказания се определят съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение и при положение, че в ЗДвП не се съдържа нарушение като описаното в наказателното постановление, то съответно не подлежи на наказание по смисъла на чл.27 от ЗАНН, във връзка с чл.6 от ЗАНН. На последно място се сочи, че ответникът е наказан два пъти за едно и също нарушение предвид приложеното по делото НП, издадено на основание АУАН от 28.09.2010 г., с което е нарушен принципа, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също. В заключение се моли решението на Районен съд – Червен бряг да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. И.А. с пълномощно от първата инстанция, който счита касационната жалба за неоснователна по изложените във възражението срещу нея доводи. Моли решението на Районен съд-Червен бряг да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на РС е правилно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да отмени наказателното постановление, Районен съд-Червен бряг е приел, че същото е издадено в нарушение на установените процесуални правила, тъй като ЗАНН изисква връчване на съставения АУАН с оглед гарантиране на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, а когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел. Счел е, че видно от показанията на свидетеля на отказа Р., пред него привлеченият към отговорност не се явявал и свидетелят не е възприемал директен негов отказ да подпише АУАН. Приел е, че не е изпращана покана за съставяне на АУАН, когато при неявяване на лицето може да се състави АУАН в негово отсъствие, а съставеният такъв да се изпрати на общинската администрация за връчване. Поради неспазване на дадените в чл.40 и сл. от ЗАНН процесуални правила, районният съд не е изследвал въпроса извършено ли е или не административно нарушение, а е отменил НП предвид издаването му в нарушение на процесуалните правила, осигуряващи правото на защита.
Настоящият касационен съд изцяло споделя изводите на Районен съд Червен бряг, поради което не следва да ги преповтаря. Въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, възприел е правилна фактическа обстановка и е постановил обосновано решение, като е дал мотивиран отговор защо приема, че са налице допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, водещи до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Решението съответства на събраните по делото доказателства, като правилно и без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е счел, че не следва да се произнася по съществото на спора поради изначална порочност в действията по съставянето на АУАН.
Административен съд Плевен, не споделя касационните оплаквания и наведените доводи и възражения от касатора. ЗАНН предвижда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя /чл.40, ал.1/. Само когато той е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, последният се съставя в негово отсъствие /чл.40, ал.2 от ЗАНН/. Налице са две хипотези по този текст – нарушителят не може да се намери, или се намира, но не се явява за съставяне на АУАН след покана. И в двата случая, при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща на привлечения към отговорност за предявяване и подписване /чл.43, ал.4 от ЗАНН/. Недопустимо е, както в случая, когато нарушителят не може да бъде намерен /видно от показанията на свидетелите/, след като е търсен, АУАН да се състави в негово отсъствие и вместо да му се предяви, да се подписва свидетел на АУАН, че привлеченият към отговорност е отказал да подпише акта, който не му е бил предявяван. Подписът на привлеченият към отговорност удостоверява, че АУАН му е бил предявен, независимо дали АУАН е съставен в негово присъствие или не. Свидетелят, удостоверяващ отказ от подписване, удостоверява, че АУАН е предявен, но лицето е отказало да го подпише. В случая, от показанията на свидетеля по отказа е установено, че АУАН въобще не е бил предявяван. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита, поради което правилно РС е отменил НП на това основание.
За пълнота на решението следва да се посочи, че е налице още едно нарушение допуснато при съставяне на АУАН, което районният съд не е констатирал. Видно от приложеният по делото акт е, че свидетел на отказа е посоченият за свидетел по съставянето на АУАН Р. Р.. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, с което също е нарушено правото на защита на жалбоподателя, ответник по касация. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според касационната инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 от ЗАНН и чл.43 ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 325 от 23.11.2011 г., постановено по НАХД № 98/2011 г. на Районен съд – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.


Р Е Ш Е Н И Е

№ /13.10.2011 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : 1. ЕВГЕНИЯ БАЕВА

2. ИВЕЛИНА ЯНЕВА

при секретаря П.С. и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 3252 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по касационната жалба на Община Варна срещу решение № 1897/06.07.2011 год. на ВРС, ХХХVІ наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 1660/01.10.2009 год. на зам. кмета на Община Варна.
В жалбата касаторът излага, че решението е незаконосъобразно. Сочи на допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила атакуваното решение.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалният кодекс /НПК/, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районният съд е образувано по жалбата на Д.В.В. ***09 год. на зам. кмета на Община Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна за това, че на 12.07.2009 год., около 00,10 часа в гр. Варна, ул. „*** ***” № 13, вх. В, ет. 2, ап. 2 организирал битово тържество, създаващо силен шум и смущаващо спокойствието на гражданите в съседните жилища.
С решение № 1897/06.07.2011 год. ВРС, ХХХVІ наказателен състав е отменил наказателното постановление.
За да постанови този резултат районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като издадено при допуснато нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съдът е приел, че отказът на нарушителя да подпише акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ следва да бъде удостоверен с подписа на свидетел, различен от свидетелите по чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Позовал се е и на допуснато нарушение по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.
Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд е направил правилен извод за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна.
АУАН е съставен при установяване на нарушението и в присъствието на нарушителя. Последният е отказал да го подпише и отказът е удостоверен чрез подписа на К.М.Б..
Настоящият състав не споделя извода на въззивния съд, че свидетелят, който удостоверява отказ да се подпише АУАН трябва да е различен от свидетеля, присъствал при извършването или установяването на нарушението. Административнонаказателният процес е формален и ако такава е била волята на законодателя, тя щеше да бъде ясно и точно формулирана.
Настоящият състав не споделя извОда на въззивнИя съд за допуснато нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. При отказ на нарушителя да подпише АУАН и надлежното удостоверяване на това обстоятелство, цитираната по-горе разпоредба е неприложима. Това е така, защото нарушителят, с отказът да подпише АУАН, отказва и получаването му.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което НП № 1660/01.09.2009 год. на зам. кмета на Община Варна да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН





Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1897/06.07.2011 год. на Варненския районен съд, ХХХVІ състав, постановено по НАХД № 1279/2011 год., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1660//01.10.2009 год. на зам. кмета на Община Варна, с което на Д.В.В., ЕГН ********** *** наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.
e_varadinov
Младши потребител
 
Мнения: 56
Регистриран на: 12 Юни 2013, 15:02

Re: свидетел

Мнениеот bird_of_paradise » 15 Юни 2013, 19:19

:roll: Странно. Плевен преписва две години по-късно дословно решение на колега от Пловдив.
Дефицит. 8)

А-ха, Ловешките пак така:
В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на единадесети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: Т.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1007 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление за глоба №079/03.07.2012 г. на д-р Анета Цонева Винева – Зам. Директор на РЗИ – гр.Ловеч, изпълняващ функцията Директор, на основание чл.231 от Закона за здравето, на Н.М.Т. с ЕГН ********** *** Сливово, Ловешка област е наложена глоба в размер на 300 лева по чл.218 ал.1 от Закона за здравето за допуснато нарушение на чл.56 ал.2 от Закона за здравето.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят - Н.М.Т., който чрез адв. В.К. от ЛАК го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Счита, че НП е издадено при съществени нарушения на чл.36 от ЗАНН, като АУАН нито е съставен в негово присъствие, нито му е връчен. Категорично възразява срещу обстоятелството, че е пушил в приемната на кметството и че някой друг е пушил на втория етаж, където се помещава кметството. Излага, че лицето, представило се за инспектор в Дирекция „ПБПЗ” по телефона е извикала колежка и е заявила, че ще пише предписание, но в един момент казала, че е написала АУАН за това, че е пушил в сградата, като самия акт не му е връчила, нито му го е предоставила за подпис. Сочи, че това е съществено нарушение на чл.43 ал.1 от ЗАНН и с това е опорочено изначално административно наказателното производство. Твърди, че АУАН не му е изпратен и по пощата, каквато е разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН. Заявява, че на 09.07.2012г. е получил обжалваното НП по пощата, като и до момента не е запознат със съдържанието на АУАН. Счита, че НП е издадено при нарушение на материалния закон при липса на материално правна компетентност, тъй като видно от НП за издател е записано, че д-р Анета Цонева Винева – зам. Директор на РЗИ-Ловеч е издала НП, но при подписването същата не се е подписала със запетая като заместващ директор, а съществува подпис на директор.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява адвокат В.К. ***, която моли съда да уважи жалбата и да отмени изцяло НП 079/03.07.2012г. на директора на РЗИ Ловеч като незаконосъобразно. Сочи, че още съставянето на АУАН е в нарушение на процесуалния закон и образуваното административно наказателно производство, също е при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че е установено от свидетелските показания, че актът е съставен и дописван в отсъствие на жалбоподателя, като същият не му е бил връчван. Изтъква, че за нарушението на жалбоподателя, в акта е установено, че деянието съставлява нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ, а същият е наказан за деяние по чл.56 ал.2, видно от НП, което е достатъчно основание за отмяна на НП.

За ответника - РЗИ – гр.Ловеч, се явява адвокат И.К., която счита, че издаденото НП е законосъобразно и основателно. Моли съда да остави жалбата без уважение, тъй като изложените в нея обстоятелства не са подкрепени с доказателства. Излага, че в момента на проверката е констатирано, че жалбоподателят не е държал електронна цигара, а е имал реална, истинска цигара, че навсякъде е миришело на тютюн, като самият той първоначално не е оспорил този факт, след което е отказал да сътрудничи и да съдейства по съставянето на АУАН. Признава, че има разминаване на квалификациите по чл.56 от ЗЗ, като в НП е посочена ал.2, а в акта е ал.1, но счита, че това е техническа грешка и не следва да бъде отдавано съществено значение на този факт, тъй като ал.1 се отнася за тютюнопушене в обществена сграда, а ал.2 визира тютюнопушенето на работно място, а кметството на Горско Сливово е както обществено място, така и служебно място на жалбоподателя. Моли съда да има предвид по отношение на актовете и допуснатата в единия от екземплярите корекция, че това е работният, 4-ти екземпляр за актосъставителя Галя Б., върху който тя е нанесла корекцията си, след като е установила квалификацията, поставена от директора на РЗИ – Ловеч. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди НП.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Г.Г.Б. и И.Х.И., както и от становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 26.06.2012 година свидетелката Г.Г.Б., в присъствието на свидетелката И.Х.И. съставила Акт №148 за установяване на административни нарушения против Н.М.Т. с ЕГН ********** – Кмет на с. Горско Сливово затова, че при направена проверка в кметство Горско Сливово по повод забраната за тютюнопушене от младши инспектор Г.Г.Б. в присъствие на старши инспектор И.Х.И. на 26.06.2012 е установено, че кмета господин Н.М.Т. пуши в приемната на кметството, с което е нарушен чл.56 ал.1 от Закона за здравето в ДВ бр.40 последно изменение от 29.05.2012 година. Като /свидетел при отказ да се получи акта/ се е подписала свидетелката по самия акт И.Х.И.. Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното НП.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административно наказание.

Настоящата инстанция намира, че административно-наказващия орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя, свързано с правото му да разбере в какво нарушение е уличен, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Касае се за допуснати нарушения на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.56 ал.1 от ЗЗ, а в НП е посочено, че наказанието се налага за нарушение по чл.56 ал.2 от ЗЗ.

Посочването на различни разпоредби в акта и в наказателното постановление създава неяснота, относно приетото от административно наказващия орган за нарушение. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, издадено, въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон, така и между посочените като нарушени законови норми. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Още при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетелката И.Х.И., която е била повикана в последствие от актосъставителката и не е очевидец на нарушението. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетели, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, а съгласно чл.40 ал.3 от ЗАНН, при липсата на такива свидетели /въпреки твърдението на свидетелките, че в стаята е имало още едно лице/ или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. В случая, тези правила не са спазени, а нарушението е довело и до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Актосъставителят е следвало да съобрази, че са липсвали свидетели, присъствали при извършването и установяване на нарушението, и да осигури присъствието на двама други свидетели, което обстоятелство изрично следва да се отбележи в акта. Това не е сторено. Констатираното нарушение също е самостоятелно основание за отмяна на цялото НП като незаконосъобразно.

Настоящият състав констатира и допуснато нарушение на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Законодателят е предвидил четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата – свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората – свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата – свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата – свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящата инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 и чл. 43 ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване на нарушението или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Поради изложеното настоящият състав приема, че НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Тъй като се касае за особено съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от административно наказващия орган, не следва да се обсъждат и доводите по същество на спора, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ за глоба №079/03.07.2012 г. на д-р Анета Цонева Винева – Зам. Директор на РЗИ – гр.Ловеч, изпълняващ функцията Директор, с което на основание чл.231 от Закона за здравето, с което на Н.М.Т. с ЕГН ********** *** Сливово, Ловешка област е наложена глоба в размер на 300 лева по чл.218 ал.1 от Закона за здравето за допуснато нарушение на чл.56 ал.2 от Закона за здравето като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Голямо дописване на норми, настанало. Прочели една книга където дори не е записано, че е задължително, респективно няма и такова тълкувание, но когато трябва да се отмени- мотиви да иска човек. 8)
Като ще се преписват един от друг, поне някой да доразвие мисъл, като посочи защо презумира липса на обективност и безпристрастност и защо свидетелят очевидец на нарушението; или по установяване на нарушението, подписал и като свидетел на отказа би попречил да се разкрие обективната истина, по ягодите.

Добре, че са хасковските административни съдии ( неведнъж съм казвала, че си струва времето да чете човек съдебните им актове):
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Василка Желева
Цветомира Димитрова
при секретаря .…..А.Л........………………...……… ....в присъствието на
прокурора........…Розалин Трендафилов…………….................................................като разгледа докладваното от Председателя канд №172 по описа за 2013 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на РИОСВ-Хасково срещу Решение №43/01.03.2013г., постановено по НАХД №675/2012г. по описа на Районен съд -Димитровград, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №53/21.11.2012г., издадено от Директора на РИОСВ-Хасково.

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради нарушение на закона. Неправилно съдът приел, че неудостоверяването с подпис на отказа да се подпише АУАН е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Събраните по делото доказателства установявали, че актът е съставен в присъствие на нарушителя като му е дадена възможност да се запознае с констатациите по същия и да направи възражения, от което право той се възползвал. Действително в акта липсвал подпис на свидетеля, удостоверил отказа, но последният бил индивидуализиран чрез саморъчно записано име, адрес и дата, поради което било безспорно, че възприел непосредствено факта на съставяне на акта и на отказа да бъде подписан. В потвърждение на това били и свидетелските показания. Удостоверено било и задължението по чл.43 ал.5 от ЗАНН на нарушителя да се връчи препис от акта. В случая се касаело по-скоро за пропуск, но не и за съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на наказателното постановление, тъй като със съставяне на акта в присъствие на нарушителя и направените в срок възражения, правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не било ограничено по никакъв начин.

Неправилен бил и изводът на съда, че свидетелят, удостоверил отказа да се подпише акта следва да е различен от свидетеля по съставянето му. Нормата на чл.43 ал.2 от ЗАНН не поставяла такова изискване и не следвало да се тълкува разширително. По изложените съображения се претендира отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът –ЕТ”Маркет мейкър”- Г.П.”*** , чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита решението за правилно и законосъобразно и пледира за оставянето му в сила.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Димитровград е отменил НП №53/21.11.2012г., издадено от Директора на РИОСВ-Хасково, с което на ЕТ”Маркет мейкър”- Г.П.”*** за нарушение на чл.44 ал.1 от Закона за управление на отпдъците /ЗУО/ и на основание чл.135 ал.1 т.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Посочил е, че АУАН не е подписан от нарушителя като не е спазено изискването на чл.43 ал.2 от ЗАНН отказът за това да се удостовери с подписа на един свидетел. Освен това е констатирал, че за свидетел по удостоверяване на отказа да се подпише акта е посочена Н. Ф. К., която същевременно е и свидетел при съставянето на акта като е приел това процесуално нарушение за съществено.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Правилно е прието, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, обосноващо отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел , името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая се установява, че съставеният акт не е подписан от посочения за нарушител като в графата „свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта, име и точен адрес” е записано името Н. Ф. К., посочен е адрес, но липсва положен подпис. При това положение не може да се приеме, че е налице надлежно удостоверен отказ за подписване на акта като само посочването на трите имена и адрес на едно лице не изпълнява изискването по горепосочената норма, която е императивна. При отказ от страна на нарушителя да подпише акта именно полагането на подпис от свидетел, индивидуализиран с трите си имена и адрес е гаранция, че съставеният акт е предявен на нарушителя. В тази насока правилен е изводът на съда, че административнонаказателната процедура е опорочена като допуснатото нарушение обосновава отмяна на наказателното постановление.

Настоящата инстанция не възприема становището на районния съд, че посочването на св. Кадир – свидетел при съставянето на акта и като свидетел на отказа за подписването му, представлява съществено процесуално нарушение. В ЗАНН не е разписано изрично, че свидетелят по чл.43 ал.2 следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3, поради което не може да се приеме априори, че е нарушена формата на АУАН или процедурата по съставянето му. Административноправната доктрина също не възприема еднозначно съвместяването в едно лице на качествата свидетел при извършване/установяване на нарушението, съотв. при съставяне на акта и свидетел на отказа за подписването му от нарушителя като съществено нарушаване на процедурата по съставяне на АУАН. Приема се само /„Процесът по ЗАНН”, Л.П., Р.И., Изд.Сиела, 2009/, че е „уместно” свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, за да не възникват съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинносттта на отразеното от него в обстоятелствената част на акта. В тази връзка съвместяването в лицето на св.Кадир на качествата свидетел при съставяне на акта и свидетел на отказа за подписването му /доколкото в случая може да се приеме подобно съвместяване с оглед ненадлежното удостоверяване на отказа, поради липса на положен подпис/ не представлява процесуално нарушение, което самостоятелно да обоснове незаконосъобразност на наказателното постановление. Независимо от последното, правилно съдът е приел, че с неспазването на всички изисквания по чл.43 ал.2 от ЗАНН относно удостоверяване на отказа да се подпише акта, административнонаказателната процедура е незаконосъобразно проведена.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че оспореното решение е постановено в съответствие със закона. Не са налице основания за касирането му, поради което същото следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43/01.03.2013г., постановено по НАХД №675/2012г. по описа на Районен съд –Димитровград.

Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27


Назад към Административно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google Adsense [Bot] и 52 госта


cron