Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 4849
Гр. Пловдив, 11.04.2011 год.
Светлана Методиева - районен съдия при Пловдивски районен съд, в качеството ми съдия - докладчик, след като се запознах с материалите по НАХД № 2300/11 год. по описа на ПРС, Х н.с., намирам, че производството по същото следва да бъде частично прекратено като недопустимо по следните съображения: Производството е образувано пред ПРС по реда на чл.59 от ЗАНН по постъпила жалба от М.Г.Б. ***, против Наказателно постановление № К -48 от 21.02.2011 г. на Началник VІ РУП Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания за две отделни нарушения, а именно по т.1 от наказателното постановление глоба от 50 лева на основание чл. 183, ал.4, т.3 от ЗДвП и по т.2 – глоба от 10 лева на основание чл.185 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лева, включително, освен ако в специален закон е предвидено друго. В конкретния случай, предвид вида на посочените като нарушени разпоредби с всяко от двете нарушения, изброени и наказани с наказателното постановление, специалният закон се явява Законът за движение по пътищата. Същият закон в разпоредбата си на чл.189, ал.5, в сила към момента на твърдяното извършване на нарушенията /в редакцията от ДВ бр.51/26.06.2007г./, а сега вече и съгласно чл.189, ал.13 от ЗДвП предвижда, че не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева включително. Като изхождам и от смисъла на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, считам, че наказателното постановление се явява необжалваемо и по двата му пункта, предвид вида на всяко от наложените наказания, а именно глоба в размер на 50 лева и глоба от 10 лева. Подадената жалба се явява изцяло недопустима и затова следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Следва тук да се има предвид, че евентуално сумиране на глобите в наказателното постановление не би променило факта, че на жалбоподателя са наложени две отделни глоби, за две отделни нарушения, които подлежат на отделно установяване, съответно самостоятелно санкциониране и атакуване пред съда, поради което то би било само техническо, предвид факта, че и двете нарушения са установени с един и същи акт и са наказани също с един и същи акт – въпросното наказателно постановление.
Що се касае до отнемането на контролни точки на водача по повод нарушението по пункт първи от наказателното постановление, то тази мярка се явява акцесорна към административното наказание и винаги следва съдбата на наказателното постановление. Ето защо, след като същото е необжалваемо и следователно влязло в законна сила в тази му част, то съдът не може да се произнася и по отношение отнемането на контролните точки, които не са и административно наказание по смисъла на разпоредбата на чл.13 от ЗАНН.
По изложените съображения и
РАЗПОРЕДИХ:
ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.Б. ***, против Наказателно постановление № К -48 от 21.02.2011 г. на Началник VІ РУП Пловдив, с което са му наложени административни наказания за две отделни нарушения, а именно по т.1 от наказателното постановление глоба от 50 лева на основание чл. 183, ал.4, т.3 от ЗДвП и по т.2 – глоба от 10 лева на основание чл.185 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВАМ като недопустимо производството по НАХД № 2300/2011 г. по описа на ПРС, Х н.с.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 15-дневен срок от съобщението до страните.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала!
П.К.