forum.lex.bg

Здравейте,
След последните изменения на ЗГрР ежедневно се налага да консултирам колегите от ГРАО и да разяснявам на обърканите граждани какви са задълженията им. Кой не е донесъл акт за собственост (при адр. регистрация), кой без договор и декларация, кой иска регистрация в ателие за творческа дейност... Съдебна практика няма. По форуми също не откривам едностранчиви мнения на колеги. Единствено безкрайното недоволство от противоречивата практика на администрацията.
Надявам се да намеря съмишленици, с които да дискутираме възникналите казуси.
Започвам с : Чл. 92. (2) За извършване на адресна регистрация лицата представят един от следните документи:
1. документ за собственост;
2. договор за ползване на имота за жилищни нужди.
Колко разширително следва да тълкуваме тази разпоредба, е ли например едно нотариално завещание на недвижим имот документ за собственост по см. на т. 1 или следва да се изискват нотариален акт /съотв. Договор за покупко-продажба по ЗОС, ЗДС/?

Поставеният въпрос е интересен от практическа гледна точка.

Документ за собственост - хубаво, но как ще бъдат регистрирани лица, които притежават нотариални актове за собственост на техните родители или прародители, които могат да бъдат с доволно различни имена? Удостоверение за наследници ли ще изискват и изобщо до каква степен служителите ще бъдат компетентни да развържат подобен казус.
Какво се случва с хора, които за определен период от време отиват да живеят при свои близки (не роднини). Там нито нотариален акт ще има, нито договор за наем. Изобщо много странно хрумване с тези изисквания, които ще бъдат заобикаляни доста елементарно, което пък от своя страна ще ги обезсмисли.

чл. 92, ал. 3, наред с изборените документи по ал. 2, поставя и изискване за писмено съгласие на собственика чрез Декларация (по образец) - лично или ако не - с нотариална заверка на подписа. В този смисъл ако документа за собственост е на живо лице, с декларираното съгласие нещата се изчистват. Но ако НА е на името на покоен, няма как да се удостовери правото на 3-то лице да се регистрира на посочения адрес, освен ако по общия ред се сдобие с констативен НА. И става дълга и широка.
А днес за същата услуга един гражданин пристигна с хвърчащ договор за наем - копие и на една страница, без нотариална заверка, само с два подписа - наемател и наемодател, с въпросната декларация по 92(3) от ЗГР, с нотариална заверка на подписа. Подпусаната деклараторка беше същото лице, посочено в договора за наем като наемодател. И какво правим - приемаме документите на наемателя, извършваме регистрацията. Но, питам кой ми гарантира, че де факто това е същинският собственик на жилището Х, но законодателят е сметнал, че толкова стига. Една декларация. Ако му поискаме документ за собственост - ей така - само за справка, което е и редно, превишаваме разпоредбите на закона. Викат до небето.
Тоест аз всякога мога да си подпиша един договор за наем като наемател, да декларирам пред нотариус, че нямам против Вие да живеете у нас, че притежавам жилище на Добдуков 2 (нотариусът ще удостовери само подписа ми, но не и съдържанието) и утре с тези документи Вие като наемател - право в ГРАО-то и вече сте адресно регистрирани в Президентството.