forum.lex.bg

Уважаеми Колеги,
Предполагам ,че въпроса ,който поставям за дискусия ще Ви се стори много елементарен,но Върховните съдии от трето отделение на ВАС и прокурора от Върховната административна прокуратура не можаха да решат въпроса повдигнат в рамките на касационното производство , относно правосубектността по чл.210 ал.1 от АПК.
Производството пред първата инстанция(административен съд-София град) е по реда на чл.203 -чл.207 от АПК ,във връзка с предявен иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за вреди настъпили от отменен по надлежния ред индивидуален административен акт-Заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" за отказ да се отпусне социална помощ по чл.16 ал.1 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане(ППЗСП). Съгласно чл.205 от АПК надлежен ответник по иска е юридическото лице ,към което принадлежи административния орган издал отменения административен акт. В настоящия случай надлежен ответник се явява Агенцията за социално подпомагане(Виж.чл.2 ал.3 от Устройствения правилник на АСП),която реално е конституирана като страна пред първата съдебна инстанция.
Първоинстанционния съд постановява осъдително решение в полза на ищеца за сумата от 3000 лева,в едно с лихвите.
За моя изненада като пълномощник на ищеца се получи касационна жалба подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане",която не е участник в производството пред първата инстанция. Направихме възражение за недопустимост на касационното обжалване като твърдим ,че ДСП не е правосубектенпо смисъла на чл.210 ал.1 и 2 от АПК да подава касационна жалба. ВАС в състав на трето отделение обаче определи с протоколно определение ,че подадената касационна жалба е процесуално допустима,тъй като ДСП представлявало АСП. На първо място това са два различни и напълно самостоятелни административни органи на държавна власт по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на АПК. От друга страна представителството на страните в съдебното производство може да произтича по силата на тяхно изрично волеизявление за упълномощаване,каквото в случая нямаше. Освен това ДСП няма юридическа правосубектност,каквато изисква разпоредбата на чл.205 от АПК,поради което няма и процесуална пасивна лигитимация.
Не съм и вярвал,че е възможно върховни съдии да си позволят да бъдат толкова несъстоятелни в правното си мислене.

Според мен, ако имаше изрично упълномощаване на представител на ДСП от АСП, както и участие преди касационното производство в процеса щеше да съществува процесуална легитимация и правен интерес за представителя на ДСП да подаде касационна жалба, ама пък Вие казвате, че няма такова упълномощаване и участие в предходните инстанции, значи следва изводът, че е недопустимо конституирането му пред касационната инстанция.

Колега ,
НЕСПОДЕЛЯМ становището така както сте го формулирали,предвид следното:
АСП може да упълномощава само при условията на 32 от ГПК,във връзка с чл.144 от АПК. В този смисъл АСП не може да упълномощава всеки един служител от ДСП.Това е така защото закона изисква упълномощеното лице да притежава юридическо образование,каквото образование не притежава подателя на касационната жалба. Освен това не е налице упълномощаване по смисъла на чл.33 във връзка с чл.32 от ГПК ,във връзка с чл.144 от АПК.
Процесно засегнатия въпрос въобще не касае каквото и да е конституиране в касационото производство ,за да се обсъжда да ли то е законосъобразно или не.
Касае се за правосубектност по смисъла на чл.210 от АПК.

Значи, под упълномощаване, съм имала впредвид именно приложението на чл. 144 от АПК вр. чл. 32 и 33 от ГПК, колега. Естествено, че представителят на съответното учреждение, трябва да има юридическо образование - да е юрисконсулт или юрист, назначен да защитава интересите на същото това учреждение. Доколкото разбирам мисълта Ви, АСП е по - висшестоящият АО спрямо ДСП, нали така!? Защо тогава да не е възможно да има упълномощаване от АСП на юрисконсулта на ДСП в съответния град да я представлява пред съответната съдебна инстанция!? Нали по аналогия, РДНСК чрез упълномощаване от ДНСК я представлява пред съответните административни съдилища по подадени жалби!?

Да, правилно сте разбрал колега ,че АСП е висше стоящ орган спрямо ДСП. Не отричам правото на АСП да упълномощи юрист от ДСП да я представлява. В случая нито има упълномощаване по смисъла на чл.33 във връзка с чл.32 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,нито пък подателя на касационната жалба -Директора на ДСП има юридическо образование,поради което не може да бъде упълномощаван по смисъла на чл.32 и чл.33 от ГПК.
Като поставих този казус имах за цел да покажа елементарен казус,който Върховни съдии немогат да разрешат. Това е казус ,с който студент по право във втори курс по специалността "Право" би се справил с лека ръка.Напоследък съдиите от Върховен административен съд взеха да стават много смешни и се държат като първокурсници по право като чели от вчера се занимават с право. Аз мисля ,че за да коригираш решенията на първоинстанционните административни съдилища трябва да показваш най-дълбоко и адекватно правно мислене при изследване на казуса,предмет на касационния спор.

Напълно сте прав. Териториалните директори не разполагат с представителни правомощия по отношение на Агенцията. Обаче...предполагам, че върховните съдии са постъпили по соломоновски и са си спестили малко писане. Тъй като не е представител по закон на учреждението - ответник по иска, териториалният директор очевидно е действал като пълномощник, без да е налице упълномощаване. В този случай касационната жалба би следвало да бъде оставена без движение, като се даде срок на подателя за представяне на пълномощно. Тъй като, наистина, ако няма юридическо образование, директорът не би могъл да се снабди с пълномощно, а и дори, при условие, че е с такова образование да го направи, то упълномощаването би било последващо действие /по принцип, де, ясно е че документът може да се антидатира/ и сме край с преклузивния срок за обжалване. Затова той би се обадил на изпълнителния директор, за да му обясни, че работата с касационната жалба се е запекла и май сме с едни 3000 лева назад. Тогава обаче, някой от юрисите в Агенцията щеше да се светне за правилата на гестията и да обясни на шефчето си, че няма страшно, заинтересуваният може да одобри управлението на работата и тогава важат правилата за пълномощието. Тогава, в седмодневния срок щяха да напишат едно писмо до ВАС и да им кажат, че потвърждават действията на директора и, да - ето едно пълномощно за ст.юк. Х от ТД. С други думи, съдиите са ти направили услуга и са ти спестили време.))

Не споделям предходното становище. Процедурата ,която се сочи в предходното становище въобще не е допустима. Налице е подадена жалба от не надлежна страна ,която следваше дасе остави без разглеждане,а за АСП решението е влязло в законна сила,поради неподадена в срок касационна жалба. Не е възможно недопустимата жалба да се превърне в допустима като последица от препотвърждаването на касационната жалба на директора на ДСП от страна на АСП.След като директора на ДСП не е надлежен представител на надлежната по делото страна ,то този порок в сезирането не може да се санира по какъвто и да е начин,още по-малко по начин, който се сочи в предходното становище. Чл. 32 и чл.33 от ГПК приложим субсидирано по силата на чл.144 от АПК в административния съдебен процес ,ясно е регламентирано как може да става упълномощаването и при какви условия.