forum.lex.bg

„...ни беше казал,че акт на КАТ за превишена скорост може да се обжалва в случаи,когато причината за превишаване на скоростта е някакъв извънреден случай...”

melina07 написа:Здравейте, аз съм студентка по право и на едно от упражненията по адм. процес съдията, който ни ги водеше, ни беше казал,че акт на КАТ за превишена скорост може да се обжалва в случаи,когато причината за превишаване на скоростта е някакъв извънреден случай - напр. бързане за спешна помощ и др.До тук добре, но аз не разбрах какво е правното основание въз основа на което може да се обжалва този инд.адм.акт. Ще ви бъда благодарна, ако можете да ми разясните въпроса и ми посочите тълк. решения по него, ако има такива. Благодаря ви предварително!

Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК
По някои въпроси на спасителната маневра.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 499
чл. 20, ал. 2 ,

чл. 22 ЗДвП ,

чл. 40 - 68 ППЗДвП ,

чл. 13, ал. 1 ,

чл. 15 НК
1. Спасителната маневра като действие чрез изменение посоката на движение се предприема от водач на моторно превозно средство в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на общественоопасни последици. 2. Спасителна маневра се извършва при внезапно възникнала опасност от неправомерното поведение на участници в движението, на самия водач или на природни сили. 3. Спасителната маневра е правомерна, когато се извършва при условията на чл. 13, ал. 1 НК и се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане на хора. 4. При предприемане на спасителна маневра опасността трябва да бъде внезапна, пряка и непосредствена и да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. 5. Водач на моторно превозно средство не носи наказателна отговорност: а) когато при извършване на спасителна маневра се намира в положение на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 НК и от неговото деяние се уврежда имущество, а не животът и здравето на хора; б) когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността - чл. 15 НК.
------------------------

Председателят на Върховния съд на Република България е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да се отговори на следните въпроси:
1. Какво е съдържанието на понятието "спасителна маневра".
2. При какви пътни ситуации по време на движението на моторни превозни средства водачът е поставен в положение да извършва спасителна маневра.
3. Може ли при извършване на спасителна маневра да се прави сравнение между увреждането и избягнатата опасност, когато се касае до здравето или живота на гражданин, или то се отнася само до вещи и други материални блага.
4. Каква трябва да бъде опасността, която създава принудата за извършване на спасителна маневра.
5. Да се различат и конкретизират белезите на пътните ситуации, представляващи "случайно деяние" по чл. 15 НК или състояние на "крайна необходимост" по чл. 13, ал. 1 НК.

Прокурорът даде заключение, че "спасителната маневра" не е правно регулирано понятие. Тя може да се предприеме, когато законните възможности на един водач са изчерпани. Когато се спасява здравето и живота на хора от непосредствена опасност, деецът да не е имал друг начин да я избегне, и само ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратяването - чл. 13, ал. 1 НК.

Върховният съд на Република България, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид:
1. Спасителната маневра като действия, които водачът на едно моторно превозно средство извършва за изменение посоката на движението не е правно регламентирана, така както това е направено за всички други маневри съгласно чл. 22 ЗДвП, съответно чл. 40-68 ППЗДвП. Необходимостта да се извършат тези действия възниква при критична ситуация и той прави усилия за предотвратяване на произшествие.
2. При "спасителна маневра" водачът е принуден да предприеме такива действия по изменение посоката на движение при създадена реална непосредствена опасност за живота и здравето на граждани или за увреждане на имущество с цел да се предотврати настъпването на тези последици.

Опасността може да възникне: а) от неправомерното поведение на другите участници в движението, б) от случайно събитие, резултат на природни сили, и в) от неправомерното поведение на самия водач.
3. Спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост - чл. 13, ал. 1 НК. Следователно тя се предприема, за да се спаси живота и здравето на хора, като при извършването на деянието се уврежда имущество. Водачът не може да се позове на крайна необходимост, когато уврежда здравето и живота на хора. Например той не може, за да спаси своя живот, този на пътниците или на други участници в движението, да причини смърт или телесна повреда другиму.

Спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши.
4. Спасителната маневра може да се предприеме само в опасната зона за спиране, когато от неправомерното поведение на участник в движението или поради случайно събитие, възникнало внезапно и изненадващо, е създадена непосредствена реална опасност за настъпване на вредни последици. Освен това, необходимо условие се явява опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини, а именно намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство.
5. Спасителна маневра се предприема в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, тъй като опасността в тези случаи винаги възниква внезапно и изненадващо.

В съдебната практика не всякога еднакво се тълкуват и прилагат основанията за освобождаване от отговорност по чл. 13, ал. 1 НК и чл. 15 НК.

Когато водачът се намира в положение на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 НК при извършване на спасителна маневра, той няма да носи наказателна отговорност само когато от неговото деяние се уврежда имущество.

Ако в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Отговорността не отпада, ако се увреди друго лице, което не участва в създаване на опасността.