Разпореждане за присъединяване

[kalahan2008]

Неприложим е 55 ЗЗД.

Приложим е 128 ДОПК.

Иначе, реших да живея.

Чл. 128. (1) Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

Глобата по УБДХ не се налага от НАП. 128 ДОПК не е приложим в случая.

[bozyo]

Аз съм коментирал 3 варианта:
1. Платено към НАП и то така, че да не може да се докаже принуда по ИД;
2. Платено по принудително изпълнение;
3. Платено на НАП при липса на задължение, когато същото вече е при ПИ.
По първия случай няма какво да се направи.
По втория е очевидно, че парите няма да се върнат сами и след като са събрани принудително ще трябва да се предприемат стъпки за връщането им.

вярвате ли, че стъпките за връщане имат някакви шансове за успех, след като не е имало стъпки за неплащане? незнайно защо ми се струва, че при принудителното изпълнение има възможност за възражение и за спиране на изпълнението. когато вместо възражение е налице плащане, то последното се явява признаване на задължението и негово доброволно погасяване.

[ivanov_p]

Чл. 174. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173.

Нормата е кратка, ясна и лесна за тълкуване.
На първо място от текста е видно, че няма никакво значение дали има молба или искане за отписване на задълженията и дали те са отписани или не и затова не ми се коментират историите с тези молби или искания, които при доброволно плащане нямат никакво отношение към нищо.
Релевантния факт за отказ от връщане на доброволно платени задължения е единствено тези задължения някога да са възникнали и да не са били платени.
Безспорен факт е, че има задължение за глоба, което закона определя като публично и което не е било платено. Задължението е дадено за събиране на публичен изпълнител, който е образувал изпълнително дело за принудителното му събиране. Доколкото страните не спорят върху наличието и размера на задължението, следва да се изследва втората предпоставка за това дали извършеното плащане е било доброволно или не. Нищо друго!
Дали плащането е доброволно или принудително ще зависи от това дали е било направено по изпълнителното дело или по сметка на НАП за събиране на задължения, т.е. дали в платежното за плащане по бюджетни сметки в графа "Вид" е посочена т.3 или т.6. Ако е по т.3 плащането ще е доброволно ако задължението се води още в тази група. Ако е направено по изпълнителното дело, т.6, релевантно ще е дали е било направено в срока за доброволно изпълнение или след него. В случая плащането е в срока за доброволно изпълнение, което е доволно голяма магария. Единственото, което трябва да се провери е как съдилищата определят плащанията направени в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, като доброволни или принудителни. Задължението съобщението за доброволно изпълнение да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение може да се тълкува двояко. От една страна се прави ясно разграничаване между доброволното плащане, което трябва да е в точно определен срок след изтичането на който започва принудителното изпълнение. От друга страна самото съобщение и този текст в него представляват заплаха за принуда. От значение ще е и дали публичния изпълнител е предприел вече обезпечителни мерки, напр. запор на сметка или МПС, но като цяло практиката на съдилищата е предварително да наклонят везната и то много рязко в полза на администрацията.

[guest1]

Чл. 174. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173.

Нормата е кратка, ясна и лесна за тълкуване.
На първо място от текста е видно, че няма никакво значение дали има молба или искане за отписване на задълженията и дали те са отписани или не и затова не ми се коментират историите с тези молби или искания, които при доброволно плащане нямат никакво отношение към нищо.
Релевантния факт за отказ от връщане на доброволно платени задължения е единствено тези задължения някога да са възникнали и да не са били платени.
Безспорен факт е, че има задължение за глоба, което закона определя като публично и което не е било платено. Задължението е дадено за събиране на публичен изпълнител, който е образувал изпълнително дело за принудителното му събиране. Доколкото страните не спорят върху наличието и размера на задължението, следва да се изследва втората предпоставка за това дали извършеното плащане е било доброволно или не. Нищо друго!
Дали плащането е доброволно или принудително ще зависи от това дали е било направено по изпълнителното дело или по сметка на НАП за събиране на задължения, т.е. дали в платежното за плащане по бюджетни сметки в графа "Вид" е посочена т.3 или т.6. Ако е по т.3 плащането ще е доброволно ако задължението се води още в тази група. Ако е направено по изпълнителното дело, т.6, релевантно ще е дали е било направено в срока за доброволно изпълнение или след него. В случая плащането е в срока за доброволно изпълнение, което е доволно голяма магария. Единственото, което трябва да се провери е как съдилищата определят плащанията направени в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, като доброволни или принудителни. Задължението съобщението за доброволно изпълнение да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение може да се тълкува двояко. От една страна се прави ясно разграничаване между доброволното плащане, което трябва да е в точно определен срок след изтичането на който започва принудителното изпълнение. От друга страна самото съобщение и този текст в него представляват заплаха за принуда. От значение ще е и дали публичния изпълнител е предприел вече обезпечителни мерки, напр. запор на сметка или МПС, но като цяло практиката на съдилищата е предварително да наклонят везната и то много рязко в полза на администрацията.

Колко старание, да кажете ... „нищо“!
„Дали плащането е доброволно или принудително ще зависи от това дали е било направено по изпълнителното дело или по сметка на НАП за събиране на задължения ...“
Когато някой Ви предяви претенции - за плащане на задължение - имате два варианта:
- плащате - винаги е доброволно;
- оспорвате - поради изтекъл давностен срок.

Доброзорното плащане започва със запор и принудително изземване. Тук не се споменават подобни принудителни действия.

[nikodim77]

Здравейте отново,
Тези дни имах пътувания и гледам, че темата се е развила в добра дискусия.
Е, не, не мога да подмина, че за пореден път е омърсена от тролът guest1!
ivanov_p, до скоро благородно ти завиждах на търпението, но, докога ще го търпиш тоя паразит да те „поправя” и да те обижда?!? Да ти нарича мнението „едно нищо”! Този трол минава всякакви граници… Още повече, че за пореден път е написал глупост!!!
Трудът ти ivanov_p е в релация с обстоятелствата и принципът, че доброволно-платеното не подлежи на връщане. Мога да цитирам дело, по което съдебния състав задължи банка да представи извлечение от което да е видно, дали длъжникът е наредил плащане по ИД, или банката като трето задължено лице сама е превела парите. Това разпореждане за извлеченито бе имено съдът да установи, дали перводът е доброволен или не. Там се упомена и фактът, че дължимо платеното не е вреда, ако е платено доброволно. По тази тема досежно желанието на питащия да „се бие за справедливост” и да си връща платеното, релевантен е имено този факт, че е платил доброволно. Дори и плащането да беше платено по ИД или директно на НАП, то релевантен е само факта на доброволно плащане. Ако ПИ си беше дръпнал сумата по неговите методи, а не бе платена доброволно, то да, можеше да се прави опит за „битки”, но не и в наст. случай. Тук малко не мога да се съглася с ттова, че едно плащане след срока за доброволно изпълнение не е доброволно. Щом изхожда от платеца, който е осъществил било в кеш (по някакъв път за преводи…), било чрез платежно нареждане от сметка, то плащането е доброволно. Няма да е доброволно, само, ако ПИ (ДСИ, ЧСИ…) е получил сумата чрез действия на трето задължено лице или чрез други действия по реда на закона.

[ivanov_p]

Аз съм написал как предполагаемо се тълкуват от съдилищата нещата, което не означава, че това тълкуване е правилно. Едно нещо за да го разбереш трябва да си го представиш аз си представих как ме спира някой с пищов и със заплаха за живота ми иска парите. Честно казано не видях разлика между това дали аз сам ще бръкна в джоба и ще му ги дам или той ще ги вземе сам от джоба. Ако имаше в единия случай щеше да е заплаха за живота и вероятно незаконно оръжие, с иск по 59 ЗЗД за връщане на дадените без основание пари, а в другия грабеж.
Дълбоко се съмнявам, че в изпълнителното производство, което е в глава Принудително изпълнение на ДОПК нещо става доброволно вкл. и доброволното изпълнение. Какво доброволно има в това да преведеш парите не къде да е, а в "сметки принудително събиране на публичните вземания" за да спреш продажбата на апартамента си? За мене лично доброволността в подобно действие е трудно откриваема.

Пак подчертавам, че не твърдя, че разсъжденията ми отговарят на практиката, но поне при изписване на два члена в търсачката веднага намерих съмишленици, не от ВКС като нашия колега, но действащи съдии:

"На първо място не се установява по делото, че плащанията са извършени лично от длъжника доброволно, а не чрез прилагането на принудителен способ за изпълнение. Дори и да са направени от длъжника, съдът не приема, че са извършени доброволно, доколкото сумите са платени на … по изпълнително дело, след наложен запор на трудово възнаграждение и на товарен автомобил и под заплахата, че ще се пристъпи към принудително събиране на вземането, поради което съдът намира, че не е приложима разпоредбата на чл.118 ЗЗД".

"В случая се установи от събраните по делото доказателства, че вземането на ответника е погасено по давност, считано от 19.07.2018 г. Видно от представеното в преписката по изп. д. № 20198030400432 извлечение от сметка на 25.03.2019 г. по банковата сметка на ЧСИ Маджарова е постъпило плащане в размер на 857,60 лева от Сосиете женерале експресбанк с наредител А.К.. На 29.03.2019 г. съдебният изпълнител е превел по сметка на Ч. сумата 584,02 лева. Следователно плащане по изпълнителното дело е извършено в полза на взискателя, след като вземането му вече е било погасено по давност , което се установи в настоящото производство.
ОСЪЖДА С.С.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 584,02 лева (петстотин осемдесет и четири лева и две стотинки), получена на 29.03.2019 г. на отпаднало основание, ведно със законна лихва върху главницата от 25.04.2019 г. до окончателното й плащане".

Не знам доколко е в унисон със случая, но се замислям дали ако се явиш лично за изтърпяване на присъдата и след това същата бъде отменена ще получиш обезщетение за излежаните години или просто ще ти кажат, че доброволно си лежал?

[guest1]

Аз съм написал как предполагаемо се тълкуват от съдилищата нещата, което не означава, че това тълкуване е правилно.

Хубави разсъждения.
Като добавим и „вътрешното убеждение на съда“ - в зависимост, колко навътре е и колко е убедително ...

Давате примери:

"На първо място не се установява по делото, че плащанията са извършени лично от длъжника доброволно, а не чрез прилагането на принудителен способ за изпълнение. Дори и да са направени от длъжника, съдът не приема, че са извършени доброволно, доколкото сумите са платени на … по изпълнително дело, след наложен запор на ...
„В случая се установи от събраните по делото доказателства, че вземането на ответника е погасено по давност, считано от 19.07.2018 г. Видно от представеното в преписката по изп. д. № 20198030400432 извлечение от сметка на 25.03.2019 г. по банковата сметка на ЧСИ Маджарова е постъпило плащане в размер на 857,60 лева от Сосиете женерале експресбанк с наредител А.К.. На 29.03.2019 г. съдебният изпълнител е превел по сметка на Ч. сумата 584,02 лева. Следователно плащане по изпълнителното дело е извършено в полза на взискателя, след като вземането му вече е било погасено по давност , което се установи в настоящото производство.
ОСЪЖДА С.С.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 584,02 лева (петстотин осемдесет и четири лева и две стотинки), получена на 29.03.2019 г. на отпаднало основание, ведно със законна лихва върху главницата от 25.04.2019 г. до окончателното й плащане".

В първия има принудителна мярка - наложен запор, а за втория - СИ е превел парите.
Самите думи „вземането на ответника е погасено по давност“ - са ми много странни. Народът казва - „Борч и плет не гние!“
Освен това - тук страните са ФЛ, с ЕГН и всичко останало. Ако ответник беше НАП и фиска - дали съдът щеше да има същото „вътрешно убеждение“?

Доброволното плащане го разбирам, като:

1.Отварям някой от порталите на НАП - страницата „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащане“.
2. Виждам, че в графите „Справка за задълженията, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител“ и „Справка за погасени по давност/отписани задължения“ има посочени задължения.
3. Съвестта ми се активира (лично аз съм имунизиран) и решавам да ги платя.
4. Кликвам на бутона „Плащане по електронен път“ и посочвам сметка, в която има пари.

Не знам доколко е в унисон със случая, но се замислям дали ако се явиш лично за изтърпяване на присъдата и след това същата бъде отменена ще получиш обезщетение за излежаните години или просто ще ти кажат, че доброволно си лежал?

не съм чувал за подобен случай, обаче ...
„Последователите на шиитския ислям ежегодно провеждат ритуал на масово самобичуване по време на свещения месец Мухаррам.“
Подобно ли е?

[guest1]

Глобата по УБДХ не се налага от НАП. 128 ДОПК не е приложим в случая.

Глобите по ЗДвП ги налага „Пътна полиция - КАТ“, но в един момент „увисват“ в НАП!

[kalahan2008]

Глобата по УБДХ не се налага от НАП. 128 ДОПК не е приложим в случая.

Глобите по ЗДвП ги налага „Пътна полиция - КАТ“, но в един момент „увисват“ в НАП!

Е, и? Какъв е смисълът на този коментар? Никакъв. Празни приказки на празен човек.

[ivanov_p]

Глупи, това не го пиша за тебе, а за тези които разбират.
В първия случай се казва, че дори преводите да са направени лично от длъжника съдията не приема това да е направено доброволно, доколкото преводите са направени след наложени запори и заплахата, че ще се пристъпи към принудително събиране на вземанията. Мненията ни напълно съвпадат, защото какво означава да внесеш доброволно, когато ако не го направиш ще ти продадат жилището и ще те изкарат с шутове от там?
Във втория цитиран случай след изтичане на давността длъжникът по изпълнителното дело лично е наредил плащане от сметката си в посочената банка по сметката на ЧСИ. След получаване на парите ЧСИ е удържал сумите, които му се полагат по закон и е превел остатъка на взискателя. Съдът не приема платеното от длъжника като доброволно, а постановява, че платеното по изпълнителното дело след изтичане на давността подлежи на връщане. Ако длъжника беше превел сумата директно на кредитора щеше да е налице доброволно плащане по погасен по давност дълг.

Пишеш тук за времето през което един студент става юрист, а не научи елементарни неща. Непрекъснато постваш норми нямащи отношение към повдигнатите въпроси, не научи какво означават термините и най-лошото - не може да дадеш правилно тълкуване дори на елементарен текст.

[guest1]

Глобата по УБДХ не се налага от НАП. 128 ДОПК не е приложим в случая.

Глобите по ЗДвП ги налага „Пътна полиция - КАТ“, но в един момент „увисват“ в НАП!

Е, и? Какъв е смисълът на този коментар? Никакъв. Празни приказки на празен човек.

Смисълът е същия, както на вашите думи - които съм цитирал.
С цялото ми уважение - излагате се!

[guest1]

Пишеш тук за времето през което един студент става юрист, а не научи елементарни неща. Непрекъснато постваш норми нямащи отношение към повдигнатите въпроси, не научи какво означават термините и най-лошото - не може да дадеш правилно тълкуване дори на елементарен текст.

Глупави сте Вие!
Това тук е ФОРУМ, не ОСЗ! Никой няма право да ограничава „свободата на мнение” - при спазване на добрия тон.
Когато няма аргументи - започват определенията.

[nikodim77]

Да, не бях запознат с практиката, представена от ivanov_p, и то с огромно съжаление, защото по едно дело от преди около година, което тук коментирах косвено, покрай темата за едно друго на Б. Белазелков, то е могло да процедирам с ОУИ, но минало вече… Та в същото дело, на РС-Мездра, чийто предмет макар и малко по-различен, е застъпена тезата за доброволно и недоброволно платеното. Ето цитати от него:
„С оглед твърдението на ответника, че ищцата доброволно е наредила сумата от 441.18 лв., съдът е задължил на основание чл. 192 ГПК трето неучастващо по делото лице – Банка ДСК ЕАД да представи препис от платежно нареждане от 30.05.2019 г. с което И.П.Х. е наредила сума в размер на 441.18 лв. да бъде преведа от банковата и сметка в Банка ДСК по сметка на РС Враца в изпълнение на задължението по приложеното изпълнително дело. На лист 38 от делото се съдържа писмо от Банка – ДСК ЕАД с приложена към него операционна бележка за плащане към бюджета за сумата от 441.18 лв. В писмото е посочено, че банката е наредила операцията по превода служебно в качеството и на трето задължено лице и същата операция не е наредена от титуляра на сметката И.Х..” (делото е; Гр.д. 1351/2019 на РС-Мездра), Доколкото съдебния състав бе по-подробен и не пестелив от към пояснения, той поясни на ищцата, че изисква платежното нареждане имено за да установи, налице ли е доброволност при плащането, защото доброволно платеното по наличен дълг не е вреда. Та това беше и основният ми мотив за предходния пост. Разбира се, беше редно да не се осланям само на едно СР, а да се „поразходя” из дебрите на съдбната практика…
Все пак, в конкретния случай аз също намирам, че чл. 128 от ДОПК не намира приложение поради обстоятелството, че сумата не е по същия кодекс, за данъци, осигуровки, наложени от орган по приходите глоби, а за санкция (глоба) по НК (ще си позволя да поправя kalahan2008, защото считам, че не е по УБДХ, а по НК, не че има занчение по темата, важен факт е, че не е по ДОПК, по друг закон) Освен това, както в по-предходен пост посочих, а и аргументирах с две ТР., за събирането на глобата и прилагане на давността, приложим е ЗАНН.

пп.
Израснах във времето на списание „Дъга”, конкуриращо се с „Pif”. Та там имаше една поредица „Бубачко” с двамата герои – Гъгри и Глупи. Та героят Глупи, е в пъти по-достоен и оставил хубави спомени у хиляди деца и възрастни, отколкото „празният” (както по-горе бе наречен) паразитиращ трол в този форум. Когато „Дъга” се разпространяваше, този същият – празен, е бил в една възраст, в която вече е трябвало да бъде изграден като достойна личност, но уви, явно не е било така, което е оставило своя отпечатък и към днешна дата…

[ivanov_p]

Безспорно е, че практиката е противоречива и със сигурност наклонена в полза на лично преведеното като доброволно, но ...

Няма легално определение на това какво е доброволно плащане в изпълнителния процес. В ДОПК доброволното изпълнение е дадено в 21 глава - "Изпълнение" и то е плащане в брой или безкасово по определена сметка. Глава 21 в цялост разглежда доброволното изпълнението до превръщането му в принудително, което е в гл. 25 - "Принудително изпълнение", като и двете са в Раздел IV - "Събиране на публични вземания", но не в "общата му част", гл. 20 - "Основни положения". Като изключим, че доброволното изпълнение не е в Основните положения, отнасящи се за всички действия по изпълнението, може да се приеме, че това е довод в полза на твърденията, че всяко плащане по банкова сметка наредено лично от длъжника е доброволно.
На това обаче се противопоставят следните и по-силни аргументи. В ГПК и в ДОПК е даден срок, който закона е определил като "срок за доброволно изпълнение". В срока за доброволно изпълнение и двете страни имат определени права и задължения, които отпадат след изтичане на срока, напр. изпълнителите не могат да пристъпват към принудително изпълнение в този срок, плащането води до благоприятни последици за длъжника и т.н. Изтичането на срока за доброволно плащане превръща производството в принудително. От тук нататък всичко което е платено или събрано може да е само принудително с изключение на предвидените в самия закон изключения, които потвърждават правилото, че всичко останало е принудително. Тези изключения водят автоматично до благоприятни последици за длъжника - плащаш 20% и получаваш отстъпка от определен брой месеци в които не могат да се извършват принудителни действия, но само ако продължиш да плащаш 20, съответно 10% от задължението през всеки от оставащите месеци. Не изпълниш ли това принудата продължава.
Нещо повече, длъжника не може да плаща директно на публичния или частен взискател към които е могъл да плати доброволно след възникването на задължението, той е задължен от закона да плаща само на изпълнителя и то по сметка определена от закона като сметка за принудително събиране на вземанията.
Има и още нещо, което вероятно трябва да отиде и на първо място - длъжника има задължението да декларира цялото си имущество, а всеки трябва да е добросъвестен, което от своя страна означава, че имаш ли пари извън несеквестируемите размери си задължен да ги платиш. Те за това са наречени несеквестируеми - всичко друго ти го прибират и ти нямаш право да го укриваш.
И както обикновено накрая идва и разума. Къде е разума в това, че ако платиш директно на бирника го правиш доброволно, а ако откриеш банкова сметка и внесеш парите в нея, обадиш се на бирника да му кажеш къде е, той я запорира и прибере парите го е направил/платил си принудително?

Пишейки последното се сетих още нещо: за да има доброволно плащане би трябвало да има и недоброволно такова, което обикновено наричаме принудително, защото не е направено доброволно, а под някаква принуда.
Да не би принудително да е плащането направено "под заплахата, че ще се пристъпи към принудително събиране на вземането, поради което съдът намира, че не е приложима разпоредбата на чл.118 ЗЗД"?

Другият вариант е в ГПК да се внесе текст, към който да препраща и ДОПК, че "Всяко плащане наредено от длъжник по изпълнително дело към посочената в ПДИ сметка е доброволно". Кратко ясно, но... след като досега го няма и едва ли някъде го има, едва ли всяко плащане наредено от длъжника е доброволно.

[hristev]

Аз минавам пак да си кажа, че поддържам 128 ДОПК за единствен начин на защита. Реално отказът да се издаде акт за прихващане или възстановяване трябва да се обжалва пред административен съд.

От горен мой коментар също е видно, че не вярвам никой съдия да уважи такова искане.

Разсъждавах по следната правна логика:
1. ПИ събира само публични задължения. Спор дали задълженията на автора на темата са публични няма. То и не може и да има....
2. ПИ действа по ДОПК. Не може за публично задължение (където имаме два неравноправни субекта) да се търси защита по общия ред на гражданското право (където субектите са равноправни).
3. Тъй като уикенда бях зает да се напивам (само слабите юристи не пият), чак сега пускам аргументи.

Буквални в лакорда направих търсене на съдебни производства, в които се използва 128 ДОПК и 55 ЗЗД. Защо? Защото щом ние спорим за това, и други хора спорят за това.

В подкрепа на моята теза:

Определение № 1696 от 09.05.2019 г. по гр. д. № 1839 / 2019 г. на VII състав на Районен съд - Стара Загора

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Д.Ж.С. срещу ТД на НАП Пловдив, с която са предявени искове по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Изпълнителното дело е образувано от публичен изпълнител за събиране на публични държавни вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго, а в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. При положение, че принудителното изпълнение на публичното вземане, възложено по посочената разпоредба на публичен изпълнител, се осъществява по реда на ДОПК, то и защитата срещу същото се осъществява по реда, предвиден в същия кодекс. Само ако беше възложено на частен съдебен изпълнител събирането на публичните вземания, то редът щеше да е по ГПК - арг. чл. 163, ал. 4 ДОПК.

Следва да се има предвид обстоятелството, че събраните по определен ред публични задължения подлежат на връщане по същия ред. В този смисъл е предвиден и специален ред по данъчнопроцесуалното законодателство /чл. 128 и сл. от ДОПК/ за възстановяване на недължимо платените данъци и задължителни осигурителни вноски, събрани от органите по приходите, какъвто безспорно е публичния изпълнител по см. на чл. 7, ал. 2 от ЗНАП. Наличието на специален административен ред за връщане на недължимо заплатени суми, придобили характер на публично държавно вземане, изключва наличието на процесуална възможност за защита на страната по общия исков ред чрез предявяване на искови претенции, основаващи се на неоснователно обогатяване - чл. 55 - 59 ЗЗД /така решение № 3296/12.05.2014 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 6838/2013 г./. Т.е. недължимо платени публични вземания, включително и държавни такси, се възстановяват по административния ред на чл. 129 във вр. с чл. 118, ал. 1, т. 3 ДОПК, а не по гражданскоправен ред.

Решение № 3116 от 30.03.2012 г. по гр. д. № 7692 / 2011 г. на АО III-г състав на Софийски градски съд

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от "Л.-*" ЕООД. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалните норми и процесуални правила. Неправилно съдът приел,че има специален ред за възстановяване на недължимо платена такса смет, съгласно ДОПК-чл.128-132 от ДОПК.

За да отхвърли предявения от "Л." ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД срещу Столична община за заплащане на сума в общ размер от 1359,88лв. платени без основание такси битови отпадъци за периода 1998г.-2008г., СРС приема наличието на друг процесуален ред за връщане на недължимо платена местна такса за битови отпадъци. Поради съществуващия специален процесуален ред за реализиране правото на ищеца, предавеният иск за неоснователно обогатяване е отхвърлен като неоснователен.

Въззивният съд не споделя становището на въззиника изложено в жалбата относно приложното поле на глава 16 от ДОПК. Действително такса битови отпадъци не представлява данък , а такса по смисъла на ЗМДТ.Таксата представлява установено със закон плащане от задължените субекти, срещу което получават насрещна престация. Определя се и се събира от Общината.Съгласно разпоредбата на чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл.4 от с.з., който от своя страна препраща към ДОПК. Редът за установяване и заплащане на такса за битови отпадъци е уреден в чл.62 и сл. от ЗМДТ. Следователно както правилно приема СРС в обжалваното решение за установяване и събиране на такса за битови отпадъци има специална уредба, която сочи към прилагане разпоредбите на ДОПК в частта на чл.128 и сл., в които е предвидена процедура по възстановяване или прихващане на недължим платена такса.Задълженият за заплащане на такса субект разполага с предвидената в ДОПК правна възможност да оспори установеното вземане за такса. Както се посочи по-горе неправилно установеноното задължение за такса битови отпадъци може да се обжалва от субекта на задължението по реда на ДОПК, като н това производство се събират соказателства относно данни за реално предоставена услуга, по повод на която се следва заплащане на таксата. В това производство могат да се сочат доказателства и основания за прилагане на чл.71 от ЗМДТ, в който случай такса за битови отпадъци не се дължи. Искът за неоснователно обогатяване на общината е неоснователен, т.к. е предвиден специален процесуален ред за защита на дружеството, а от друга страна се касае за публично вземане на общината, което следва да бъде оспорено по съответния ред предвиден в ДОПК.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е формирал правилни фактически и правни изводи относно елементите от фактическия състав на предавения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД и приел неговата неоснователност.

Определение № 3661 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 2916/2015 г. на Окръжен съд – Варна

Производството по гр.д.№7083/15г. по описа на ВРС, ХII състав е образу -вано по предявен иск от Х.К.П. *** с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 651, 26лв., представляваща сбор от платени от ищцата без основание суми, представляващи такса „поддържане чистотата на териториите за общес -твено ползване" за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., както и такса „смето -събиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа" за 2014г. и 2015г.
.Съгласно чл.162 от ДОПК вземанията на общината за общински такси, установени по основание със закон, са публични общински вземания, а съгласно чл.163 от ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.За публичните вземания е установен специален административен ред за връщане на недължимо платени суми и той е предвиден в чл.128 и сл. от ДОПК, вкл. има специална разпоредба относно възстановяване на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ-чл.129, ал.4 от ДОПК.Искането се прави пред съответния адм. орган и неговият отказ подле- жи на административно обжалване.Този специален ред изключва приложението на общия исков граждански процес, т.к. не би могло след като е предвидено, че установяването и събирането на това задължение към съответната общината ще се извършва по реда на ДОПК, като и обжалването на свързаните с това актове ще се извършва по същия ред, то граждански съд в общо исково производство да установява дължимостта на същото задължение и като следствие от горното да присъжда евентуално платени без основание суми.

Сега преди да вземете да обяснявате, как тук хипотезата е малко по-различна - разяснявам. Хипотезата не е различна. Задълженията са публични

НОРМАТИВНА УРЕДБА
чл. 162 и чл. 163 от ДОПК, чл. 3 от ЗНАП

І. ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

1. Публични са следните държавни и общински вземания:
а) за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
б) за други вноски, установени по основание и размер със закон;
в) за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
г) за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
д) за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;

Не е различна, защото авторът търси защита за ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, които е платил неоснователно (според него).

Според мен - да търси защита по ДОПК, но реална такава няма да получи, защото никой съдия няма да му уважи претенцията.

Макар... не знам, сигурно пак греша.... Все пак в има няма 35 мои коментара до сега поне 3-4 пъти ми казаха, че нищо не разбирам, че съм лаик и/или неюрист. Не знам... трудни ми е, сигурно и сега пак бъркам...

[ivanov_p]

Няма ред за защита след извършено в срока за доброволно изпълнение плащане на възникнало задължение. Състава е осъществен - има възникнало някога задължение, подлежащо на събиране и без значение дали е налично или погасено и то е платено доброволно.

Не знам за другите, но от темата направих следните правни изводи:
Почтения данъкоплатец не трябва да се връзва на лакърдиите на данъчните, а да знае, че е попаднал на добре организирана и работеща машина за измами и да не прави нищо доброволно, а само по реда на принудителното изпълнение.

Имаш ли стари, погасени по давност задължения, които НАП е длъжен да отпише служебно, а не при наличие на молба или искане от твоя страна, това не значи, че разбойническата шайка няма да ти ги отмъкне, те правят това след специална подготовка, по занятие и в съучастие на съда. При неплатени стари задължения трябва да чакаш изпълнително дело и хайдуците да ги завлекат от банковата ти сметка или цял живот трябва да плащаш с точно написано основание: конкретна глоба, конкретен данък за конкретен месец и година, защото всяко плащане без посочено основание или неточно посочено такова минава за доброволно и отива да погасява данъците на прадядо ти, които не е платил защото партизаните изгорили архивите. Това, под формата на инструкция, трябва да впишеш и в завещанието, за да не се налага и твоите правнуци да ти плащат данъците.

[hristev]

Моята теза е като на ivanov_p.

Само че аз твърдя, че ред има (по 128 ДОПК), само че в настоящия случай няма да даде резултат.

[kalahan2008]

Макар... не знам, сигурно пак греша.... Все пак в има няма 35 мои коментара до сега поне 3-4 пъти ми казаха, че нищо не разбирам, че съм лаик и/или неюрист. Не знам... трудни ми е, сигурно и сега пак бъркам...

Грешите...и аз като слаб непиещ юрист ще обясня защо на Вас като мощен пиещ юрист.
Нормата на чл. 128 ДОПК урежда реда за извършване на прихващане и възстановяване на недължимо платени публични задължения. Това става с акт за прихващане и възстановяване (АПВ). Нормата не разграничава дали ще се прави прихващане или възстановяване.
Несъмнено прихващане може да направи само носителят на материалното право. Същото важи и за връщане на недължимо платените суми.
Няма спор, че носител на материалното публично вземане за глоба по УБДХ е не НАП, а съответният районен съд, наложил глобата /чл. 6, ал. 1 УБДХ/. Органът по приходите към НАП не разполага с материална компетентност да връща недължимо платени публични вземания за наложената глоба по УБДХ.
Именно затова съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК по този ред се възстановяват единствено:

Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите.

Данъци и осигуровки се установяват по реда на Глава XIV от ДОПК, от органи по приходите към НАП. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за НАП Агенцията установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер.
Глоби и имуществени санкции се налагат от органи по приходите в предвидените в данъчните закони случаи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от Закона за НАП Агенцията установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски.
Това са случаите, визирани в чл. 128, ал. 1 ДОПК.
И затова само и единствено тези публични вземания подлежат на прихващане и възстановяване по реда на чл. 128 ДОПК, а не всички публични вземания.
Трябва да се прави разграничение между правомощията на публичния изпълнител към НАП по реда на ДОПК и правомощията на органа по приходите към НАП пак по ДОПК.
До вливането на АДВ в НАП събирането на всички публични вземания се осъществяваше от отделни органи - публични изпълнители към АДВ. До тогава НАП си събираше единствено публичните вземания на НАП, но не и например глоби на други органи. След вливането на АДВ в НАП НАП съчетава едновременно правомощията на орган, който установява публичните вземания по чл. 128 ДОПК и ги събира. За останалите публични вземания само ги събира и по отношение на тях е нещо като ЧСИ/ДСИ. А СИ нито може да прави прихващане, нито да възстановява суми на длъжника от името на взискателя.
По отношение на горецитираните съдебни актове - нито един не опровергава моето становище. Първият касае задължения за данъци. Останалите - такса битови отпадъци. В ЗМДТ има специална препращаща към ДОПК норма (чл. 4, ал. 1 ЗМДТ), предвиждаща, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5.
Затова ТБО, макар и да не представлява данъчно задължение, също се установява и събира по реда на ДОПК, съоветно и за тях се прилага редът по чл. 128 ДОПК.
Но за всякакви глоби на КАТ, съд и т.н. чл. 128 ДОПК е неприложим. Няма как орган по приходите от НАП да възстановява от името на съда недължимо платени глоби. Публичният изпълнител само ги събира и превежда по съответната сметка на ВСС.