Страница 1 от 1

Моля за разсъждения по този текст

МнениеПубликувано на: 12 Яну 2014, 17:26
от sisi19
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
С Т А Н О В И Щ Е

НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

по тълкувателно дело № 2/2013 г.

2. Допустимо ли е насрочването на публична продан на имущество на длъжника, когато при налагането на запора или възбраната има данни за други наложени запори или възбрани върху същото имущество? Кои са предпоставките районният съд да разреши извършването на продан за изпълнение на вземането на последващия взискател и кои са основанията за отказ?

Според едно от становищата конкуренция при насочване на друго изпълнение съществува само при изпълнението върху движими вещи, а според други – при всяко осребряване на имущество на длъжника. Според едно от становищата, последващият кредитор трябва да докаже, че има насочено и друго изпълнение, а според други – достатъчно е да заяви това.

В чл. 473 ГПК е уредена конкуренцията при насочване на друго изпълнение . Съгласно чл. 473, ал. 1 ГПК проданта на запорираната вещ се извършва от съдебния изпълнител, който я е описал. Съгласно чл. 473, ал. 2, изр. І ГПК, ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съд да бъде извършена продан за изпълнение на неговото вземане. Разрешението се издава, ако след изтичането на един месец от насочването на изпълнението в районния съд, не е регистриран протокол по чл. 477, ал. 3 ГПК (чл. 473, ал. 2 ГПК). Считаме, че предпоставките са ясни: а) висящо изпълнително дело; б) извършен опис; в) липса на регистриран протокол по чл. 477, ал. 3 ГПК. Във връзка с чл. 473, ал. 1 ГПК смятам, че под „насочване на изпълнението” следва да се разбира извършването на описа. Според нас по арг. 154 ГПК взискателят, който иска да бъде приложен чл. 473 ГПК, трябва да докаже визираните в чл. 473 ГПК предпоставки за постановяване на това разрешение. Тъй като той не е легитимиран като страна в другия изпълнителен процес, той практически няма правна възможност сам да получи от съдебния изпълнител, пред който това изпълнително дело е висящо, доказателство кога е извършен описът. Затова смятаме, че по аргумент на чл. 186 и чл. 192 ГПК взискателят може да поиска от съда да изиска от съдебния изпълнител удостоверение, дали има висящо изпълнително дело пред него върху същата движима вещ, както и препис от протокола за опис , от който може да се види датата на извършването на описа. Смятаме също, че по аргумент на чл. 186 ГПК взискателят може да поиска от съда да изиска от деловодството на съда удостоверение, от което да е видно дали има регистриран протокол по чл. 477, ал. 3 ГПК по друго изпълнително дело и ако има такъв, от коя дата е регистрацията, или да го снабди с удостоверение по сила на което той да може да получи надлежно удостоверение от деловодството на съда.
По отношение на продажбата на недвижим имот липсва подобна на чл. 473 ГПК регламентация за конкуренция на принудително изпълнение. В мотивите на законопроекта за нов ГПК няма отбелязана причина за тази липса. Както е известно, това доведе в практиката до едновременно продаване на недвижими имоти от различни съдебни изпълнители. Тази ситуация засяга сигурността на изпълнителния процес. Има основание да се смята, че липсата на изричен текст в новия ГПК за конкуренция при принудително изпълнение върху един и същи имот от двама или повече съдебни изпълнители по две или повече изпълнителни дела, е случайна. Ситуацията, когато има две или повече изпълнителни дела върху един и същи имот, е аналогична на тази по чл. 473 ГПК, поради което считаме, че има достатъчно основания за прилагането на чл. 473 ГПК по аналогия и в случаите на изпълнение върху недвижим имот.