МЧП кодекс - новости в семейното
Публикувано на: 03 Фев 2005, 16:40
При международно осиновяване ще се иска решението на правосъдния министър
Правителството одобри проект на Кодекс на международното частно право. Специално законодателство за международното частно право е необходимо поради липсата на систематизиран комплекс от норми, обхващащи целия спектър от частноправни отношения с международен елемент, от една страна, а от друга – във връзка с процеса на присъединяване към Европейския съюз.
Проектът на кодекса е изготвен от екипа – проф. Йорданка Зидарова, проф. Теодор Чипев, проф. Анелия Мингова и д-р Весела Станчева.
Проектът въвежда значително усъвършенствана и съвместима с международните стандарти уредба на осиновяването. За допускане на осиновяване следва да се прилага отечественото право на участващите в осиновяването лица. С оглед защитата на децата-български граждани, при международно осиновяване се изисква да бъде дадено съгласието на министъра на правосъдието.
Най-обширната част от процесуалния раздел на проекта заемат разпоредбите на международната подведомственост. Запазва се компетентността на българските съдилища въз основа на българското гражданство на ищеца (уредена сега в чл.7, ал. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс).
Предвижда се международната компетентност да се проверява служебно. Целта е да се прекрати досегашната практика да се учредява липсващата международна компетентност, ако ответникът не я оспори до първото заседание по делото. Проектът на кодекс предвижда въпросът да може да се решава и от Върховния касационен съд.
Допуска се т.нар. “автономна квалификация”, която отчита спецификата на частноправните отношения с международен елемент. Когато даден правен институт или правно понятие са неизвестни на българското право или са му известни под друго наименование или съдържание, то за тяхната квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право, което ги урежда.
Проектът предлага съвременно решение относно клаузата за обществен ред – разпоредба на чуждо право не се прилага, ако последиците от нейното приложение са явно несъвместими с българския обществен ред.
Правното положение на физическите лица и по-специално правоспособността и дееспособността, са подчинени на принципа за “важимост на отечественото право”. Принципът на отечественото право обаче търпи корекции в отделни насоки на правното положение на физическите лица, тъй като се въвежда и приложимост на правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на лицето. Юридическите лица-търговски дружества, сдружения с идеална цел, фондации и др., се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. В случаите, когато според чуждото право за учредяване на юридическо лице не е необходима регистрация или то е регистрирано в няколко държави, се прилага правото на държавата, където се намира неговото уставно седалище.
В документа се регламентират и вещните права и правата върху обекти на интелектуалната собственост. Владението, правото на собственост и другите вещни права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която се намират. Възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на правата върху обекти на авторското и сродните права, както и върху обекти на индустриалната собственост, се уреждат от правото на държавата, в която се търси тяхната закрила.
Във връзка с разрешаването на семейните отношения с международен елемент, унищожаването на брак се урежда от правото, което се било приложимо при сключване на брака. Разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното обичайно общо местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, ще се прилага българското право.
Наследяването на движимите вещи ще се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Наследяването на недвижимите вещи се урежда от правото на държавата, в която се намират вещите.
За първи път в българското международно право се въвежда специална “стълкновителна норма” за индивидуалните трудови договори. Разпоредбата цели да обезпечи специална защита на по-слабата страна от договорното отношение.
Проектът предлага признаването на чуждите съдебни решения да става инцидентно, а не както е по досегашния режим, който изисква исково производство и за признаването на решението. Тази промяна е в съответствие с модерната тенденция в националните законодателства.
Запазва се изключителната компетентност на Софийския градски съд по делата за екзекватура (признаване на чужди решения), който действа от 1983 г., за да се запазят предимствата на това разрешение - по-добрите възможности на столичния съд за информация и по-лесното уеднаквяване на практиката. След приемането ни в ЕС обаче по тези решения ще бъдат компетентни всички или още някои окръжни съдилища като първа инстанция.
Източник: http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13& ... 78fb6c4e80
[%sig%]
Правителството одобри проект на Кодекс на международното частно право. Специално законодателство за международното частно право е необходимо поради липсата на систематизиран комплекс от норми, обхващащи целия спектър от частноправни отношения с международен елемент, от една страна, а от друга – във връзка с процеса на присъединяване към Европейския съюз.
Проектът на кодекса е изготвен от екипа – проф. Йорданка Зидарова, проф. Теодор Чипев, проф. Анелия Мингова и д-р Весела Станчева.
Проектът въвежда значително усъвършенствана и съвместима с международните стандарти уредба на осиновяването. За допускане на осиновяване следва да се прилага отечественото право на участващите в осиновяването лица. С оглед защитата на децата-български граждани, при международно осиновяване се изисква да бъде дадено съгласието на министъра на правосъдието.
Най-обширната част от процесуалния раздел на проекта заемат разпоредбите на международната подведомственост. Запазва се компетентността на българските съдилища въз основа на българското гражданство на ищеца (уредена сега в чл.7, ал. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс).
Предвижда се международната компетентност да се проверява служебно. Целта е да се прекрати досегашната практика да се учредява липсващата международна компетентност, ако ответникът не я оспори до първото заседание по делото. Проектът на кодекс предвижда въпросът да може да се решава и от Върховния касационен съд.
Допуска се т.нар. “автономна квалификация”, която отчита спецификата на частноправните отношения с международен елемент. Когато даден правен институт или правно понятие са неизвестни на българското право или са му известни под друго наименование или съдържание, то за тяхната квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право, което ги урежда.
Проектът предлага съвременно решение относно клаузата за обществен ред – разпоредба на чуждо право не се прилага, ако последиците от нейното приложение са явно несъвместими с българския обществен ред.
Правното положение на физическите лица и по-специално правоспособността и дееспособността, са подчинени на принципа за “важимост на отечественото право”. Принципът на отечественото право обаче търпи корекции в отделни насоки на правното положение на физическите лица, тъй като се въвежда и приложимост на правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на лицето. Юридическите лица-търговски дружества, сдружения с идеална цел, фондации и др., се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. В случаите, когато според чуждото право за учредяване на юридическо лице не е необходима регистрация или то е регистрирано в няколко държави, се прилага правото на държавата, където се намира неговото уставно седалище.
В документа се регламентират и вещните права и правата върху обекти на интелектуалната собственост. Владението, правото на собственост и другите вещни права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която се намират. Възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на правата върху обекти на авторското и сродните права, както и върху обекти на индустриалната собственост, се уреждат от правото на държавата, в която се търси тяхната закрила.
Във връзка с разрешаването на семейните отношения с международен елемент, унищожаването на брак се урежда от правото, което се било приложимо при сключване на брака. Разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното обичайно общо местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, ще се прилага българското право.
Наследяването на движимите вещи ще се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Наследяването на недвижимите вещи се урежда от правото на държавата, в която се намират вещите.
За първи път в българското международно право се въвежда специална “стълкновителна норма” за индивидуалните трудови договори. Разпоредбата цели да обезпечи специална защита на по-слабата страна от договорното отношение.
Проектът предлага признаването на чуждите съдебни решения да става инцидентно, а не както е по досегашния режим, който изисква исково производство и за признаването на решението. Тази промяна е в съответствие с модерната тенденция в националните законодателства.
Запазва се изключителната компетентност на Софийския градски съд по делата за екзекватура (признаване на чужди решения), който действа от 1983 г., за да се запазят предимствата на това разрешение - по-добрите възможности на столичния съд за информация и по-лесното уеднаквяване на практиката. След приемането ни в ЕС обаче по тези решения ще бъдат компетентни всички или още някои окръжни съдилища като първа инстанция.
Източник: http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13& ... 78fb6c4e80
[%sig%]