forum.lex.bg

20.04.2006 - Нетинфо

Правителството одобри нов Гражданско-процесуален кодекс (ГПК). С него ще се преодолеят някои съществени недостатъци на стария текст като обезсмисляне работата на първата инстанция чрез уредба, демотивираща както съда, така и страните, обясняват от кабинета.

Тежестта на делото вече няма да се поема от втората инстанция, както беше досега; няма да се претоварва и касационният съд, който в момента не само не е в състояние да изпълнява конституционните си функции, но сам се превръща в източник на противоречива практика.

Ще се избегне и неефективното изпълнение на съдебните решения, поясни съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков, който участвал в изготвянето на документа.

Проектът обновява и детайлизира уредбата на съобщенията и призоваването - въвежда се изискване за полагане на максимални усилия за личното призоваване на страната.

Белазелков уточни, че досега действащият ГПК използва "местожителство" като критерий за определяне на местната подсъдност, а сега, съобразявайки новия проект със Закона за физическите лица и семейството, се въвежда критерият "постоянна регистрация".

Новият ГПК предвижда ограничено въззивно производство. Второинстанционният съд не губи характера си на инстанция по същество, но пред него ще са допустими само доказателства за нововъзникнали факти след приключване на съдебното дирене.

Правомощията на въззивната инстанция се запазват. Възможност за връщане на делото ще има само при нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение.

Новата уредба на касационно обжалване е подчинена на изискването да се осигури по-добра възможност на съда да прилага еднакво закона.

Възможността за обжалване на изпълнителните действия е сведена до минимум. Причината за това е фактът, че в държавите, в които принудителното изпълнение е възложено на частни лица, институционалната реформа не довежда до значими положителни резултати, ако паралелно с нея не се реформира и уредбата на принудителното изпълнение.

Всички глоби за неспазване на закона ще бъдат уредени общо. Съдът ще ги определя в зависимост от тежестта на нарушението и имущественото състояние, обясни Белазелков.

Като следствие от приемането на новия ГПК се предвижда ускоряване на производството, приключване на делата в отговарящи на европейските стандарти "разумни срокове", повишаване капацитета на съда, подобряване качеството на съдебните актове и повишаване ефективността на изпълнителния процес.

Документът ще допринесе за "конвертируемост" на съдебните актове, постановявани по граждански и търговски дела, така че да се отговори на критериите за признаване на българските съдебни решения в държавите членки на ЕС, съгласно европейското правото.

Проектът на нов кодекс е изготвен в рамките на туининг-проект по програма ФАР от Министерството на правосъдието и Австрийския център за правна компетентност. Действащият ГПК е приет през 1952 г. и е претърпял близо 50 изменения, като повече от половината са извършени след 1990 г., припомнят от кабинета.

Чт, 20.04.2006 - Нюз

Кабинетът прие нов Гражданско-процесуален кодекс. Целта е да бъде ускорено гражданското съдопроизводство и да се подобри ефективността му.

В одобрения ГПК се регламентира, че имуществени претенции до 10 000 лева ще се разглеждат на първа инстанция от районните съдилища, а над 10 000 лева – от окръжните.

Уеднаквява се редът за призоваване на свидетелите по делата, като стремежът ще е за лично призоваване.
Трето лице ще може да получи призовка само, ако то желае.

При невъзможност призовката да се връчи лично, тя ще се оставя в пощенската кутия, като след определен срок лицето ще се смята за лично призовано.

При неявяване в съда ще се налага глоба от 50 до 1000 лева, като размерът й ще зависи от имущественото състояние на призования.
Глоби ще има и за вещите лица, които бавят експертизите.

Като следствие от приемането на новия кодекс се очаква да се ускори съдопроизвоството, което ще приключва в разумни срокове, тъй като първата инстанция ще бъде водеща и пред втората инстанция ще са допустими само доказателства на нововъзникнали факти след първата фаза, отбелязва БНР.

28 Февруари 2006 - Стандарт
Съобщават ни по телефон или факс, когато по нашето дело има болен свидетел

СОФИЯ. Съпрузите, който решат, че не се понасят, вече ще могат да се развеждат по-бързо. Това е една от промените, предвидени в новия Гражданско-процесуален кодекс. Така хората ще пестят и пари, и време. По-бързо ще се решават и трудовите спорове и делата за имоти. Според готвените промени в ГПК ще има цедка и много малко дела ще стигат до трета инстанция, както е сега. Това се отнася и за бракоразводните. Недостатъците на това производство са голямата мудност и слабите резултати. Това пък не е в интерес нито на страните по делото, нито на държавата, коментира правосъдният министър Георги Петканов. Той участва в Национална конференция за реформата в гражданското производство в столичния хотел "Родина" вчера. Министърът обясни, че до края на март новият ГПК трябва да бъде внесен за съгласуване в кабинета, а след това и в парламента. Петканов каза още, че по проекта за нов ГПК са отпуснати 1 млн. евро от ФАР и още 100 хил. евро от нашия кабинет. Друга промяна, която се замисля, е да се съобщава по телефон, факс или с телеграма на страните за болен свидетел, забавяне на експертиза или друг проблем по дадено дело. Действащият у нас ГПК е от 1952 г. Променян е цели 40 пъти. Затова трябва спешна реформа в правосъдието, изтъкна той.


Ако някой има проекта, да свирка. Макар че би трябвало да се появи при законопроектите.

М-да-а, нищо хубаво май не ни очаква, поредните простотии, според мен. Кой ги бие по главата да приемат нов ГПК, не стана ясно. При все по-влошаващото се и падащо ниво на правораздаване в първоинстанционните съдилища, дайте да ограничим обжалването... да се върнем към старата соц.система на "контролно отменително", а не въззивно обжалване.... Много били натоварени горките, особено във ВКС, където разглеждат по 30-тина дела на отделение 2 х седмично и ако не дойдеш в 9,00 ч., а напр. в 9,30 - може да се окаже, че вече са приключили със заседанието (в ТК това е постоянна практика). Насрочват ги през 2 г. (сега насрочват за 2008 г.), после по една година не си пишат решенията... Гражданските дела у нас (и това много пъти го писаха и чужденци и наши) не се "точат" във времето повече от на запад. Има куриози, разбира се (аз още гледам дела от 1992 г.), но това не е голямата болка на правосъдната ни система. Споделям напълно тъжните констатации, които май преобладават в този форум и по отношение на други нови закони, са, че всеки нов нормативен акт е по-калпав от предхождащите го... Беше казал юристът Улпиан "conditio nostra deterior fiere potest, melior fiere non potest" (положението ни може да се влошава, по-добро няма да стане). Дали е имал предвид и бедните си последователи на територията на бивша Византия, където и той се е подвизавал ?

И какви са тези обстоятелства, които ще възникват / настъпват между двете инстанции ? Нали заради подобна налудна практика (предимно на апелативните съдилища), че "нови доказателства" значело такива за нововъзникнали факти, беше прието ТР № 1 / 2000 г. на ОСГК ? Ами ако наистина не си знаел за някакво "старо" доказателство, което си изровил след приключване на устните състезания ?

gudio написа: Много били натоварени горките, особено във ВКС, където разглеждат по 30-тина дела на отделение 2 х седмично и ако не дойдеш в 9,00 ч., а напр. в 9,30 - може да се окаже, че вече са приключили със заседанието (в ТК това е постоянна практика). Насрочват ги през 2 г. (сега насрочват за 2008 г.), после по една година не си пишат решенията...

Четох проекта за ГПК. Не ми харесва. Никак. Терминологията и част от процедурите не са изчистени и са предпоставка за страшен хаос.

Но, Гъдьо, при цялото ми уважение - не си прав. Работата във ВКС е прекалено много. Толкова много, че не остава време да се контролира и обобщава практиката. А заседанията на ТК действително приключват бързо, просто защото не се явяват страните. Делата не се отлагат, а се приключват. Това означава, че в 9.30 ч. всеки един от съдиите е вече с нови 5 дела за писане. За частните жалби и делата от 5 чл. с-в не говорим. И с насрочването не си прав - максимумът е около половин година. А делата за несъстоятелност се насрочват в рамките максимум на 2 месеца.

Логиката на новия проект е схващам по следния начин - освобождаваме ВКС от казуистиката и им даваме възможност да постановяват ТР по противоречива практика на въззивните съдилища, които следва само да преписват мотивите на ВКС. Ако е такава идеята, за страните това би било добре, не и за съдиите. Но важното страните да са доволни, нали за тях е създадена съдебната система. Но и върховните ни съдии нека се отърсят час по-скоро от своя уклон към "нормотворчество", защото такива бакии забъркват с новите ТР, че с години няма да се оправят хората. ОчевАден пример е ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. Всеки си тълкува как му отърва по въпроса за предсрочната изискуемост на задълженията по договор за банков кредит. А то нямаше противоречива практика, но с това ТР вече е налице. Трябва ново разяснително ТР, комай:)))))))
В други части това ТР е пълна скръб, но поне е категорично, та да знаят страните какво ги очаква. По-добре незаконосъобразна, но еднаква практика, отколкото хаос в правораздаването. И след такива ТР вече съм убеден, че ТР на ВКС са източници на правото, а едно време, като студент, спорих с преподавателите. Напразно - хората са имали по-богат житейски, а пък и професионален опит.)))))))))))

Милена би ли споделила с нас къде чете новия ГПК.

Gega,
Съгласно проекта, допустимо е касационното обжалване когато:
"Решенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване пред ВКС, когато решението зависи от разрешаването на въпрос по материалния или процесуалния закон, има съществено значение за единството на съдебната практика, за правната сигурност или за развитието на правото, например, когато въззивният съд се отклонява от практиката на ВКС, по този въпрос липсва съдебна практика или практиката не е еднинна".

Нека всеки сам прецени както прецизността на терминологията, така и еднозначността на критериите. Моля да обърнете внимание, че преценката за допустимост на касационното обжалване (вероятно) ще се прави от самия въззивен съд, който ще преценява дали да изпрати делото на ВКС.

Така де, ще подлежат на касационно обжалване отделни решения, никога не е имало спор. И според мен не въззивният, а ВКС ще прави преценка коЙ спор ще бъде разглеждан от ВКС с изключение на тези, които законодателят изрично ще предвиди да подлежат на контрол от ВКС.
Но ще има един период от около 2/3 години, в който във въззивните съдилища ще настане пълен, тотален хаос и всеки ще си прилага закона, както си знае, респ. незнае:))))) Затова е необходимо от ВКС да поемат своята отговорност и дорде е време да постановят ТР по някои спорни въпроси. А и хубаво би било превантивно, преди още да има противоречива практика, да се подложи на задължително тълкуване новоприети от НС безумици. В крайна сметка нали във ВКС са "нотабилите" на българската съдебна система. Макар че, макар че... дупе да ни е яко:)))) Особено след 2007 г. Тогава май няма да ни е необходимо задължително тълкуване на нашите закони, а за щастие практиката на Съда на общностите в Люксембург ще ни бъде отправна точка. Макар че и там яко са се плъзнали по "справедливостта".)))))))

Е, това пък ако го приемат - въззивният съд сам да определя кои решения да подлежат на касационно обжалване, ще настъпи златното време на съдебния феодал. Та нали всичко в тази държава е статистика - всеки неговите актове да не са обжалват и да влязат в сила. Българският съдия все още не е достигнал до тази степен на вътрешна отговорност, за да бъде изпускан съвсем извън КАСАЦИОНЕН контрол:))))))))))))
Ей, Богу, добре че го има ІІІ Г.О. на ВКС (с многото си кусури), че инак какви ги сторват по трудови дела въззивните съдилища, не ми се говори. Най-лесно е да отмениш някое уволнеуние на формално основание, защо трябва да изследваш задълбочено. Приеми, че процедурата на изслушване обясненията на уволнения нещо куца или че тези обяснения били дадени извдън "дисциплинарната процедура" и живота заспива...))))))) Така че според мен трябва на ВКС да бъдат подсъдни трудовите спорове, възникнали при уволнение. То май и няма кой знае каква опасност да не са, понеже къде ще отиде цялото отделение:)))))))))))

Къде го четете проекта за нов ГПК?

gega написа:Особено след 2007 г. Тогава май няма да ни е необходимо задължително тълкуване на нашите закони, а за щастие практиката на Съда на общностите в Люксембург ще ни бъде отправна точка. Макар че и там яко са се плъзнали по "справедливостта".)))))))

Това го казваш колкото да кажеш нещо, предполагам. ECJ няма да тълкува нашите закони, нито ще решава граждански или търговски спорове, за да се плъзга по "спреведловостта" или "сигурността". Те просто ще тълукват текстовете от европейското законодателство, които ще се прилагат от БГ съда. Както знаеш това важи за повечето търговски спорове с малки излючения, които са добре извсетни на всички.
Добрата новина е, че БГ съдът ще се маргинализира, тъй като неговите решения по граждански и търговски спорове няма да се ползват от облекченото признаване по Брюкселския режим. Резулатът е ясен - арбитраж или съд в чужбина.
Не некакви съдии и съдиики, които не знаят колко уши имат по главата да импровизират и интерпретират. Така е добре, за да се научат картуните в БГ съдилищата! А не само да ми плачат, колко им е много работа и малки заплатите, а да не ти казвам какви решения съм им чел.
Иначе, и аз бих искал да го видя тоя проект, който предполагам е преписан от някъде и затова може да има проблеми с терминологията, но това са нормални неща за БГ

mdd написа: Не некакви съдии и съдиики, които не знаят колко уши имат по главата да импровизират и интерпретират. Така е добре, за да се научат картуните в БГ съдилищата! А не само да ми плачат, колко им е много работа и малки заплатите, а да не ти казвам какви решения съм им чел.

Моите уши са две и са ми достатъчни за да чувам глупостите и във и извън съдебната зала. Двете ми очи също са достатъчни да чета "интересни" искови молби и писмени защити. Но никой във или извън форума не ме е чул да коментирам "адвокатите и адвокатките", "прокурорите и прокурорките".
А работата е много, защото има кофти законодателство, съгласно което за 3 кв.м. земеделска земя или за 3 лв. разноски можеш да се съдиш на 3 инстанции. Т.е. кипи безсмислен труд по веригата. И редно и прилично е новият ГПК да оптимизира процеса, а не да създава предпоставки за нееднакво тълкуване, което е равно на неефективен процес

Не бързайте с проекта. Има един и на австрийците, което са се изпокарали с нашите и са си написали свой кодекс, така, че какво ще стане, е въпрос на бъдеще.

Аз иначе съм за промените, но езикът на точно този проект е такъв, че майка плаче. Буквално всеки текст е двусмислен - защото са преписвани буквално от държави, в които обаче това не създава проблеми, тъй като имат направо вековна практика, но тук такава липсва. Същата техника като КМЧП.

И освен това представете си следната картинка - всеки апелативен съд е последна редовна инстанция за своя си район и прави каквото си иска, като практиката на единия не е задължителна за другите - феодализъм в чиста форма. Ами то тогава всяко решение на АС ще трябва да ходи при ВКС докато се уеднакви практиката. А как това ще се налага от ВКС - не се знае, след като не се предвиждат дисциплинарни мерки при неследване на решението му???

Най добре за нашата малка страна е като в Англия - те имат High Court, със седалище в Лондон, който е втора редовна инстанция за всички първоинстанционни решения и си има един председател и единно управление. Съставите заседават обаче в основните градове на определени сесии и решенията им са задължителни за целия съд. Чак след това е Court of Appeal, който е трета извънредна инстанция и играе ролята на ВКС.

enigma написа:Най добре за нашата малка страна е като в Англия - те имат High Court, със седалище в Лондон, който е втора редовна инстанция за всички първоинстанционни решения и си има един председател и единно управление. Съставите заседават обаче в основните градове на определени сесии и решенията им са задължителни за целия съд. Чак след това е Court of Appeal, който е трета извънредна инстанция и играе ролята на ВКС.

High Court e първа инстанция нищо, че е "High". Втора инстанция е "Court of Appeal". Последна инстанция е House of Lords, чийто решения са обвръзващи за цяла Великобритания. Много малко дела стигат до House of Lords. Объркал си се, защото имат и county courts, които са първа инстанция по много малко и незначителни дела. Иначе, да, High Court е единен и има различни diivisions, kakto и Court of Appeal.
Но не е това решението, просто съдиите и адвокатите ни работят на нисък стандарт. Това е проблемът. А това не може да се оправи за два дни. Просто предпазна клауза и да се учат! Да оправят образованието, да изгонят малоумниците от СУ и така!
Две уши, Милена, е добро начало! Слушай!

mdd написа: Две уши, Милена, е добро начало! Слушай!

Това, че познаваш системата в UK е добро начало. Може би ще свикнеш да използваш професионални аргументи и в BG и да не сваляш нивото на дискусията до махленско

mi_lena написа:

mdd написа: Две уши, Милена, е добро начало! Слушай!

Това, че познаваш системата в UK е добро начало. Може би ще свикнеш да използваш професионални аргументи и в BG и да не сваляш нивото на дискусията до махленско

ОК добре ми отговори ... признавам!
Макар, че моите аргументи са професионални и подкрепени с доклада на евроекспертите, които все пак са достатъчно меки, за да ни кажат истината. И се скриха зад формални причини за предпазната клауза. Ти знаеш и реалните. Аз също, а това определено е добре начало

Мир
Но да се върнем към Проекта. Изменението/приемането на ГПК не е обвързано с еврочленството и произтичащи от това срокове. Аз също считам, че гражданския процес има нужда от промяна. Категорично против съм, обаче, да се работи по този начин.

mdd,

не е съвсем така - Hight court е втора инстанция за magistrate и county courts, като вторите са 260 на брой и при действието на the Legal Services Act 1990 разглеждат почти целият обем от всички граждански спорове като първа инстанция.

Hight court е първа инстанция само за дела с много голям материален интерес - задължително над 50 000 паунда и по искане на страната между 25 и 50 000 паунда, както и при някои видове спорове, напр. admiralty cases.