ЗЗО е дискриминационен
Публикувано на: 14 Яну 2006, 17:04Здравейте,
Не съм юрист, но доста четох покрай кризата със здравните осигуровки и като научен работник претендирам да имам поне зачатъци на логическо мислене приложимо в областта на правото.
Ще съм ви благодарен ако прочетете и коментирате тази аргументация за дискриминационния характер на Закона за Здравното Осигуряване. Възможно е да съм пропуснал важни текстове и нямам информаци за всички решения на инстанции като ВСС и Конституционния Съд, затова моля да не ме щадите ако бъркам.
Аргументацията е необходима за предстоящите дела против държавата, които на този етап изглеждат неизбежни. Лично аз не дължа пари за здравни осигуровки, но ще водя дело за дискриминация като ЗЗО е само единият от казусите. Друг много актуален казус е ценовата дискриминация за пътните такси, но това е отделна тема.
Благодаря за вниманието,
Атанас Чобанов
директор на в-к Парижки Вести http://www.parisvesti.com
секретар на СБС Бъдеще http://www.budeshte.org
лингвист, научен сътрудник в CNRS http://www.cnrs.fr
Българският ЗЗО е дискриминационен, защото не третира равноправно българските граждани и чуждите граждани с българско местожителство.
От 01.01.2000 по чл 34 ал 1 от ЗЗО възниква задължение за здравно осигуряване на българските граждани. Те са длъжни да плащат здравни вноски независимо от това дали живеят в България или не.
Съгласно чл. 34 ал 2 и ал 3, задължение възниква и за чуждите граждани придобили българско местожителство.
До 21.12.2004 г няма изричен текст, който да регламентира прекратяването на задължение да се плащат здравни вноски.
От 21.12.2004 г. чл 40а(1) дава възможност за прекратяване на задължение да се плащат здравни вноски единствено за българските граждани. В случай, че пребивават в чужбина повече от 183 дни в годината те могат да подадат заявление до Националната агенция за приходите.
Така, до днешна дата няма текст, който да регламентира прекратяването на задължението да се плащат здравни вноски възникнало за чуждите граждани по силата на българското им местожителство. Това може да се интерпретира по два начина:
А. веднъж задължени да участват в българската здравна система по силата на Чл 33 ал 3 и ал 4, чуждите граждани дължат вноски доживотно. Те не могат да се възползват от член 40а(1) където изрично са посочени само българските граждани.;
Б. при смяна на българското местожителство прекратяването на задължението за чуждите граждани е автоматично.
Доколкото ми е известно, неяснотата в закона води до интерпретация в полза на заинтересования или интерпретация Б. Но тъй като не съм сигурен, подхождам логически към оценката на тази ситуация.
В случай, че е вярно А, то чуждите граждани живеещи в България са в по-неблагоприятна ситуация от българските граждани. Дори да сменят българското си местожителство, задълженията на чуждите граждани не се прекратяват.
В случай, че е вярно Б, то българските граждани са в по-неблагоприятна ситуация от чуждите граждани живеещи в България. Излиза, че за българските граждани прекратяването на задълженията не е било възможно до 21.12.2004 г. и в момента не е автоматично, а за чуждите граждани винаги е било и остава възможно и автоматично.
В българската конституция е записано, че българските граждани и чужденците, които пребивават в България имат равни права и задължения с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство Чл. 26 (2):
Има ли такова изискване относно здравното осигуряване?
Няма изискване за българско гражданство за да се упражни правото на здравно осигуряване и това също е записано в Конституцията Чл.52 (1):
Няма изискване за българско гражданство и за задължението за здравно осигуряване, което не е формулирано в Конституцията, но е формулирано в цитираните по-горе членове на ЗЗО.
Следователно по този закон българските граждани и чуждите граждани, които пребивават в България трябва да имат еднакви права и задължения. Няма основания да се прилагат изключенията предвидени в Чл. 26 (2) на Конституцията.
Виждаме, че зле формулираният ЗЗО дава възможност за интерпретации, които неизменно водят до неравноправност и по-неблагоприятно третиране на чуждите или на българските граждани. В случая не е важно, кой е третиран по-благоприятно, а че дискриминационната ситуация на база гражданство, противоречаща на Конституцията и на Закона за защита срещу дискриминацията Чл. 4. (1) и (2) е неизбежна и произтича от самия ЗЗО.
Текстове:
КОНСТИТУЦИЯ
Глава втора
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 26.
(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
Чл. 52.
(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
ЗЗО
Раздел IV.
Осигурени лица. Права и задължения
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище.
Чл. 34. (1) Задължението за осигуряване възниква:
1. за всички български граждани - от влизането на закона в сила, а за новородените - от датата на раждането;
2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) по чл. 33, т. 3 - от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;
3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) по чл. 33, т. 4 - от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.
(2) Правата на осигурените по чл. 33 възникват:
1. за новородените - от датата на раждането;
2. (нова - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) за лицата по чл. 33, т. 4 - от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) за всички останали - от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.
(3) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).
....
Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
(2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40.
(3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
(4) Сумите по ал. 3 се внасят по реда на чл. 41.
(5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.
ЗАКОН за защита срещу дискриминацията
Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.
(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.
Чл. 4. (1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Не съм юрист, но доста четох покрай кризата със здравните осигуровки и като научен работник претендирам да имам поне зачатъци на логическо мислене приложимо в областта на правото.
Ще съм ви благодарен ако прочетете и коментирате тази аргументация за дискриминационния характер на Закона за Здравното Осигуряване. Възможно е да съм пропуснал важни текстове и нямам информаци за всички решения на инстанции като ВСС и Конституционния Съд, затова моля да не ме щадите ако бъркам.
Аргументацията е необходима за предстоящите дела против държавата, които на този етап изглеждат неизбежни. Лично аз не дължа пари за здравни осигуровки, но ще водя дело за дискриминация като ЗЗО е само единият от казусите. Друг много актуален казус е ценовата дискриминация за пътните такси, но това е отделна тема.
Благодаря за вниманието,
Атанас Чобанов
директор на в-к Парижки Вести http://www.parisvesti.com
секретар на СБС Бъдеще http://www.budeshte.org
лингвист, научен сътрудник в CNRS http://www.cnrs.fr
Българският ЗЗО е дискриминационен, защото не третира равноправно българските граждани и чуждите граждани с българско местожителство.
От 01.01.2000 по чл 34 ал 1 от ЗЗО възниква задължение за здравно осигуряване на българските граждани. Те са длъжни да плащат здравни вноски независимо от това дали живеят в България или не.
Съгласно чл. 34 ал 2 и ал 3, задължение възниква и за чуждите граждани придобили българско местожителство.
До 21.12.2004 г няма изричен текст, който да регламентира прекратяването на задължение да се плащат здравни вноски.
От 21.12.2004 г. чл 40а(1) дава възможност за прекратяване на задължение да се плащат здравни вноски единствено за българските граждани. В случай, че пребивават в чужбина повече от 183 дни в годината те могат да подадат заявление до Националната агенция за приходите.
Така, до днешна дата няма текст, който да регламентира прекратяването на задължението да се плащат здравни вноски възникнало за чуждите граждани по силата на българското им местожителство. Това може да се интерпретира по два начина:
А. веднъж задължени да участват в българската здравна система по силата на Чл 33 ал 3 и ал 4, чуждите граждани дължат вноски доживотно. Те не могат да се възползват от член 40а(1) където изрично са посочени само българските граждани.;
Б. при смяна на българското местожителство прекратяването на задължението за чуждите граждани е автоматично.
Доколкото ми е известно, неяснотата в закона води до интерпретация в полза на заинтересования или интерпретация Б. Но тъй като не съм сигурен, подхождам логически към оценката на тази ситуация.
В случай, че е вярно А, то чуждите граждани живеещи в България са в по-неблагоприятна ситуация от българските граждани. Дори да сменят българското си местожителство, задълженията на чуждите граждани не се прекратяват.
В случай, че е вярно Б, то българските граждани са в по-неблагоприятна ситуация от чуждите граждани живеещи в България. Излиза, че за българските граждани прекратяването на задълженията не е било възможно до 21.12.2004 г. и в момента не е автоматично, а за чуждите граждани винаги е било и остава възможно и автоматично.
В българската конституция е записано, че българските граждани и чужденците, които пребивават в България имат равни права и задължения с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство Чл. 26 (2):
Има ли такова изискване относно здравното осигуряване?
Няма изискване за българско гражданство за да се упражни правото на здравно осигуряване и това също е записано в Конституцията Чл.52 (1):
Няма изискване за българско гражданство и за задължението за здравно осигуряване, което не е формулирано в Конституцията, но е формулирано в цитираните по-горе членове на ЗЗО.
Следователно по този закон българските граждани и чуждите граждани, които пребивават в България трябва да имат еднакви права и задължения. Няма основания да се прилагат изключенията предвидени в Чл. 26 (2) на Конституцията.
Виждаме, че зле формулираният ЗЗО дава възможност за интерпретации, които неизменно водят до неравноправност и по-неблагоприятно третиране на чуждите или на българските граждани. В случая не е важно, кой е третиран по-благоприятно, а че дискриминационната ситуация на база гражданство, противоречаща на Конституцията и на Закона за защита срещу дискриминацията Чл. 4. (1) и (2) е неизбежна и произтича от самия ЗЗО.
Текстове:
КОНСТИТУЦИЯ
Глава втора
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 26.
(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
Чл. 52.
(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
ЗЗО
Раздел IV.
Осигурени лица. Права и задължения
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище.
Чл. 34. (1) Задължението за осигуряване възниква:
1. за всички български граждани - от влизането на закона в сила, а за новородените - от датата на раждането;
2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) по чл. 33, т. 3 - от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;
3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) по чл. 33, т. 4 - от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.
(2) Правата на осигурените по чл. 33 възникват:
1. за новородените - от датата на раждането;
2. (нова - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) за лицата по чл. 33, т. 4 - от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) за всички останали - от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.
(3) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).
....
Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
(2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40.
(3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
(4) Сумите по ал. 3 се внасят по реда на чл. 41.
(5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.
ЗАКОН за защита срещу дискриминацията
Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.
(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.
Чл. 4. (1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.