по горния проект с сигнатура 22.03.2006 г. 602-01-15
е оттеглен.
А на негово място е внесен нов с сигнатура
Дата на постъпване: 23 юни 2006
Сигнатура: 654-01-86
и вносители
Мая Манолова
Яни Янев
Надка Балева
Христо Бисеров
- Дата и час: 22 Ное 2024, 00:42 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
промени те в НК
|
|
22 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Име на законопроекта: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
Вносител: Мая Манолова /ПГ на КБ/ и група н. п.
Дата на постъпване: 23 юни 2006
Сигнатура: 654-01-86
Водеща комисия: Комисия по правни въпроси
Сесия: Трета сесия
Състояние: обсъждане
Първо четене: 13.07.2006
Дата на приемане:
Обнародване в ДВ бр./година:
Проект!
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
(Обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г.; бр. 26 и 27 от 1973 г.; бр. 89 от 1974 г.; бр. 95 от 1975 г.; бр. 3 от 1977 г.; бр. 54 от 1978 г.; бр. 89 от 1979 г.; бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г.; бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г.; бр. 10, 31 и 81 от 1990 г.; бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г.; бр. 54 от 1992 г.; бр. 10 от 1993 г.; бр. 50, 97 и 102 от 1995 г.; бр. 107 от 1996 г.; бр. 62, 85 и 120 от 1997 г.; бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21, 51 и 98 от 2000 г.; бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г. , бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г.)
§ 1. В чл. 12 ал. 3 се изменя така:
“(3) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.”
Мотиви: Първите пет точки на ал. 3 са обявени за противоконституционни с Решение № 19 на Конституционния съд (Обн. – “ДВ”, бр. 120 от 1997 г.), а начинът, по който е формулирана точка 6, минира възможността за прилагане на ал. 2 относно превишаването на пределите на неизбежната отбрана, тъй като позволява проблемите да се решават на плоскостта на грешката и липсата на вина.
§ 2. Член 12а се отменя.
Мотиви: Действията по задържане на лице, което върши или е извършило престъпление, са правомерни, когато са в рамките на закона. Действията на служителите от държавните органи при задържане на лице, заподозряно в извършване или извършило престъпление, са регламентирани от специалното законодателство и в чл. 2, ал. 2, буква “b” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. При прилагане разпоредбата на чл. 12а съществува опасност всяко умишлено противоправно увреждане да бъде оправдано. Не би следвало тази норма да освобождава служителите в съответните органи от задълженията им да спазват специалните норми и не може да служи за избягване на наказателна отговорност при нарушаването им.
§ 3. В чл. 40, ал. 1 думите “трудово-поправителните” се заменят със “затворническите”.
Мотиви: Изменението се налага поради промяната в наименованието на тези общежития, отразена в Закона за изпълнение на наказанията.
§ 4. В чл. 42а, ал. 2, т. 4 думите “и/или” се заменят с “или”.
§ 5. В член 42б се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите “и/или” се заменят с “или”.
2. В ал. 5 в края се добавя “в обект, утвърден от пробационния съвет”.
Мотиви: В наказателното право съюзите “и” и “или” имат точно определен смисъл и не е допустимо смесването на алтернативни и кумулативни форми. Използването на съюза “или” означава, че няма пречка съдът да определи повече от една пробационна мярка по тази точка. Използването на съюза “и” означава задължително кумулативно прилагане. Подобно тълкуване следва от всички разпоредби на Наказателния кодекс, създадени преди наложилото се през последните години използване на дублетната форма. Допълнението в ал. 5 се налага, за да се избегне възможно погрешно тълкуване, че безвъзмездният труд може да се полага и на работното място.
§ 6. В чл.61
1. В ал.1 думите “предварително производство” се заменят с “разследване”.
2 В ал.3 думите “предварително производство” се заменят с “разследване”.
Мотиви: Текстът се синхронизира с терминологията в Наказателно-процесуалния кодекс.
§ 7. В чл. 63, ал. 1, точка 5 думите “пробацията и” се заличават.
Мотиви: При изменението на текста на чл. 62 с “ДВ”, бр. 103 от 2004 г. двете разпоредби не са съгласувани. Недопустимо е с точка 1а на чл. 62 да се предвижда възможност за налагане на непълнолетните на наказание “пробация”, а в точки 5 и 6 от ал. 1 на чл. 63 пробацията задължително да се заменя с обществено порицание.
§ 8. В чл. 65, ал. 2 думите “трудово-поправително” се заменят със “затворническо”.
Мотиви: Изменението се налага поради промяната в наименованието на тези общежития, отразена в Закона за изпълнение на наказанията.
§ 9. В чл. 73, ал. 1 думата “наблюдателна” се заличава.
Мотиви: Текстът се привежда в съответствие с чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията.
§ 10. В чл. 74 след думите “смъртното наказание” се поставя запетая и се добавя “доживотния затвор без замяна и доживотния затвор”.
§ 11. В член 78а ал.6 се изменя така:
“(6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат за престъпленията по чл.122, 123, 133, 134, 343, ал.1, б.”б” и ал.3, б.”а”.”
§ 12. В чл. 93 се правят следните изменения:
1. Точка 14 се отменя.
Мотиви: Съдебната практика е установила границите на понятията “големи размери” и “особено големи размери” които, с оглед измененията в конкретните обстоятелства, се актуализират. Не съществува необходимост по отношение на данъците да бъдат предвиждани специални граници.
2. Точки 16 - 19 се отменят.
Мотиви: Понятията са дефинирани в специалния Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
3. Точка 24 се изменя така:
“24. “Платежен инструмент” е средство, позволяващо на титуляра самостоятелно или във връзка с друго средство да прехвърля пари или парични стойности.”.
Мотиви: Платежният инструмент не винаги е веществено платежно средство – напр. електронното портмоне, което е виртуално. Законни платежни средства са не само монетите и банкнотите, но и държавните ценни книжа, инвестиционните бонове, компенсаторните записи и др. Примерното изброяване на платежни инструменти по-скоро обърква, отколкото помага, защото навежда на мисълта за лимитативно посочване.
§ 13. Член 94 се отменя.
Мотиви: Към момента на създаването на действащия Наказателен кодекс през 1968 г. извън него са останали четири състава на престъпления, очертани в други закони. Сега кодификацията на нашето наказателно право е пълна и извън Наказателния кодекс няма нито една наказателноправна разпоредба. Наличието на тази норма е предпоставка да се наруши кодификацията на наказателноправната материя, като се приемат наказателноправни норми в други закони.
§ 14. В чл. 103 в края се поставя запетая и се добавя “както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 9”.
Мотиви: Лишаването от права в тези случаи подчертава допълнително укора на държавата спрямо подобно поведение.
§ 15. В чл. 109 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 след думите “извършени от нея престъпления” се добавя “по тази глава”.
2. В ал. 4 в края се добавя “по тази глава”.
Мотиви: Следва да се уточни приложното поле на текстовете, за да се избягнат грешки при евентуално тълкуване и прилагане на нормите и за да се прави по-лесно разграничението с аналогичните хипотези на чл. 246, ал. 1, изречение второ и чл. 321 от НК.
§ 16 В чл.116, ал.1, т.12 думите “или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда” се заличават.
§ 17. В чл. 118 след думите “чл. 116, точки 1-6” се добавя “и 12”.
Мотиви: Физиологичният афект е обективно съществуващо обстоятелство, определило поведението на извършителя към момента на деянието, и няма общо с предишните осъждания, които може да са за други престъпления.
§ 18. В чл. 126, ал. 1 се изменя така:
“(1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра лекарска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години.”.
Мотиви: В първата алинея поправката е редакционна с оглед новите здравни стандарти. В ал. 6 максималният размер на наказанието се изравнява с тежките случаи на причиняване на смърт поради професионална непредпазливост, каквато всъщност е проявена.
§ 19 В чл.132, ал.1 думите “освен в случаите на чл.131а” се заличават.
§ 20. В чл. 134, ал.2 думите “Със същото наказание се наказва и онзи” се заличават, а накрая се добавя “се наказва за тежка телесна повреда с лишаване от свобода до пет години, а за средна телесна повреда – с лишаване от свобода до три години.”.
Мотиви: По ал. 2 се предвижда по-тежко наказание за лицата, които нямат право да упражняват професия или дейност, източник на повишена опасност.
§ 21. В чл. 142, ал. 2, т. 7 думите “или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната” се заличават;
Мотиви: Заличаването на втората хипотеза в точка 7 се налага поради това, че тя се съдържа в разпоредбата на чл. 159а – трафик, и наличието й в този вид може да създаде неясноти при тълкуването и прилагането на закона.
§ 22. В чл. 149, ал.1 думите “до пет” се заменят с “от една до шест”.
Мотиви: Освен конкретните мотиви към някои текстове в този раздел, в съответствие с Националния план за действие срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел са преразгледани санкциите за престъпления срещу малолетни и непълнолетни. Завишени са всички санкции за сексуални престъпления срещу непълнолетни еднакво при всички пострадали – момичета и момчета.
§ 23. В чл. 150 думите “до пет” се заменят с “до шест”.
§ 24. В чл. 151, ал. 1 думите “до пет” се заменят с “до шест”.
§ 25. Член 153 се изменя така:
“Чл. 153. Който принудително се съвкупи с лице, като използва служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.”.
Мотиви: Разпоредбата се привежда в съответствие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията и гарантира еднаква правна защита на двата пола срещу сексуално насилие.
§ 26. В чл. 155 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “от една до шест години” се заменят с “от две до осем”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Който склони или принуди друго лице към употреба на наркотични вещества с цел проституиране, съвкупление, или извършване на хомосексуални или блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.”.
3. В ал. 5 след думите “Когато деянието” се добавя ”по ал. 4 ”.
Мотиви: Изменението е редакционно и дава по-голяма яснота на текста. В ал. 5 изрично следва да се посочи, че разпоредбата се отнася само до случаите по ал. 4, тъй като нито като хипотеза, нито като санкция може да бъде отнесена към другите три алинеи.
§ 27. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “до десет” се заменят с “от три до десет”.
2. В ал. 2 думите “ от три до дванадесет” се заменят с “от пет до десет”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Когато:
1. деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия извън границите на страната;
3. деянието представлява опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години.”.
Мотиви: Увеличаването на санкциите и създаването на новата ал. 3 се налага от прилагането на Конвенцията на ООН за борба с трансграничната престъпност и Палермския протокол към нея.
§ 28. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “както и с обществено порицание” се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.”.
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно 3 и 4.
Мотиви: Новата ал. 2 предвижда повишена защита на малолетните от сексуални посегателства.
§ 29. В чл. 172а се правят следните изменения:
1. Ал. 1. се изменя така:
“(1) Който записва, възпроизвежда, разпространява, внася, изнася, излъчва или предава или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода от шест месеца до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.”
2. Ал. 2 се изменя така:
“(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който държи чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него за търговски цели в големи размери, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право.”
3. В ал. 3 думите “от една до пет” се заменят с “от пет до осем” .
4. Ал. 4 се отменя.
5. В ал. 5 думите “когато принадлежи на виновния” се заменят с думите “независимо чия собственост е, и се унищожава.”
§ 30. Създава се чл. 172б:
“Чл. 172б. (1) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение, или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода от шест месеца до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е и се унищожава.”
Мотиви: Интелектуалната собственост в България е определена като област на сериозно безпокойство в мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България за 2005 и е обект на няколко партньорски проверки. За нейната адекватна защита през последните месеци се направиха сериозни законодателни промени и се предприеха редица действия за укрепване на административния капацитет на правоприлагащите органи.
Новите текстове на чл. 172а и чл. 172б са изготвени в диалог с представителите на индустриите и организациите за управление на права и гарантират по-добро правоприлагане, доколкото предотвратяват съществуващи възможности за заобикаляне на закона.
§ 31. В чл. 196а думите “от десет до тридесет” се заменят с “от десет до двадесет”.
Мотиви: Предвиждането на продължително лишаване от свобода за престъпления против собствеността е неоправдано.
§ 35. В чл. 203, ал. 1 думите “от десет до тридесет” се заменят с “от пет до двадесет”.
§ 33. В чл. 212б, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В точка 3 след думите “по ал. 4” се добавя “ и по ал. 5”.
2. В точка 4 думите “по ал. 5” се заменят с “по ал. 6”.
§ 34. Член 227 се отменя.
Мотиви: Систематично се обособява като чл. 172б.
§ 35. Член 227а се отменя.
§ 36. Член 242а се отменя.
Мотиви: Разпоредбата е излишна и объркваща. Когато бъде нарушен митническият режим, независимо дали на транзит, временен внос и пр., деянието е контрабанда и се наказва съобразно Закона за митниците или по чл. 242.
§ 37. Създава се чл. 248а:
“Чл. 248а. (1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
(3) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.
(4) С наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по ал. 2, ако е знаело, че представените сведения са неверни.”
Мотиви: Деянието е насочено срещу кредитната система, поради което систематичното му място е тук, а не като чл. 254.
§ 38. Член 249 се изменя така:
“Чл. 249. (1) Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра и от това са настъпили значителни имуществени вреди, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и с глоба до двойния размер на получената сума.
(2) Който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.”.
Мотиви: Новата редакция по-пълно съответства на съвременните обществени отношения.
§ 39. В чл. 250, ал.2 се отменя.
Мотиви: Приложното й поле се покрива от новата редакция на чл.253, ал.4.
§ 40. В чл. 253 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 след думата “престъпление” се добавя “или друго общественоопасно деяние”.
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.”.
4. В ал. 5 думите “от три до дванадесет” се заменят с “от пет до петнадесет”.
Мотиви: Целта е да се възстанови структурата на наказанията съобразно тежестта на деянията.
§ 41. Член 254 се отменя.
Мотиви: Систематично се обособява като чл. 248а.
§ 42. В чл. 254а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите “три години” се добавя “или с пробация, както”.
Мотиви: Допълнението дава възможност за по–прецизна индивидуализация на наказанието.
2. Алинея 3 се отменя.
Мотиви: Наказването по административен ред се извършва съгласно други закони.
1. В ал. 4 думите “и 3” се заличават.
Мотиви: Изменението е редакционно.
§ 43. Член 255 се изменя така:
“Чл.255. (1) Който с цел да бъде избегнато установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери:
1. не подаде декларация;
2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
3. не издаде фактура или счетоводен документ;
4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове първични, вторични счетоводни документи и счетоводни регистри;
5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит,
се наказва за отклонение от изпълнение на данъчни задължения с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания или дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7.
(3) Ако е избегнато установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева, а в особено големи размери – лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(4) В случаите на ал. 3, ако до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. “
§ 44. Създава се чл. 255а:
“Чл. 255а. (1) Наказанието по чл. 255, ал. 1 се налага и на този, който с измамлива цел участва в преобразуване на търговско дружество или на друго юридическо лице или сделки с предприятия.
(2) Ако с деянието по предходната алинея е избегнато установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери, наказанието е от една до шест години и глоба до десет хиляди лева, а в особено големи размери – от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(3) В случаите на ал. 2, ако до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.”
§ 45. Член 256 се изменя така:
“Чл. 256. (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследващи се парични суми в големи размери за себе си или за другиго се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 255, ал. 2 или ако получените парични суми са в особено големи размери, или ако е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Ако до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд получените суми бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева.”
Мотиви към промените във връзка с данъчната система (по членове от 255 до 256 вкл.):
Общественоопасните прояви, свързани със Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), са значителни в абсолютни стойности и като дял от нанесените щети на бюджета. В периода 2000 – 2004 г., според оценките на приходната администрация и други международни финансови институции и експерти, те съставляват 12 – 20 % от постъпленията в бюджета от ДДС, т. е. става въпрос за средногодишен размер от 700 до 900 млн. лева.
Щетите се отнасят и за публичния и частния сектор и са свързани с нелоялна конкуренция и пазарните злоупотреби. Те спъват нормалното развитие на бизнеса и предоставянето на продукти с по-добро качество и на по-ниски цени.
Отрицателните прояви могат да се разделят на три основни групи:
1. укриване на данъчни задължения по ДДС;
2. източване на ДДС чрез вериги от фиктивни сделки и с помощта на фиктивни търговци;
3. умишлено неплащане на данъчни задължения.
Укриването на ДДС се осъществява чрез укриване или надценяване на облагаеми приходи.
Укриването на облагаеми приходи най-често става чрез продажба без фактура, фактуриране на продажна цена под реалната или на реална цена, но на количества под реално продадените.
Източването на ДДС се извършва чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит и възстановяване на данък, в резултат на подценяване на приходите или надценяване на разходите.
Следва да се отговори и на предизвикателствата, пред които се изправя нашата страна с оглед приемането ни в обединена Европа. След приемането ни в Европейския съюз очакваме големи трудности с оглед прилагането в Република България на т. нар. международна кръгова схема (Carousel Fraud), доколкото ДДС схемите търсят страни, които не разполагат с достатъчно силен административен капацитет, законови мерки и процедури за противодействие.
Тези методи за ощетяване на държавния бюджет не се покриват в достатъчна степен от действащите разпоредби на Наказателния кодекс. Същевременно тези деяния са изключително опасни, доколкото са свързани със загуба на огромни държавни ресурси. По този начин се осуетява възможността на държавата да осъществява ефективно своята политика в областта на здравеопазване, образование, вътрешна сигурност и пр. Като такива данъчните престъпления подкопават устоите на държавата и ефективността на държавното управление.
Предвидени са и квалифицирани състави при участие на определени длъжностни лица, като техният кръг е разширен в сравнение с действащата уредба.
При съставянето на тези текстове от законопроекта бяха изследвани законодателствата на много държави, като водещо вниманието ни бе насочено към европейската практика и законодателствата на страни като Холандия, Италия, Германия и др.
Предложените изменения и допълнения на НК запълват съществуващите празноти в закона и ще затворят в значителна степен възможните начини, форми и схеми за укриване и източване на данъци. Те ще повишат ефективността на НК и ще съдействат за реализацията на данъчната политика на държавата и изпълнението на бюджета.
§ 46. В чл. 278б, ал. 1 и 2 думите “и/или” се заменят с “или”.
§ 47. В чл. 289 думите “органите на предварителното производство” се заменят с “разследващите органи”.
§ 48. Член 293а се изменя така:
“Чл. 293а. Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.”
Мотиви: Редакционна промяна – предлага се да се използва по-общия термин “съдебен акт” вместо “съдебно решение”.
§ 49. В чл. 343, ал. 3 думите “и/или” се заменят с “или”.
§ 50. В чл. 354 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата “разрешение” се добавя “произведе”.
Мотиви: Добавянето на изпълнителното деяние “произведе” изравнява текста с разпоредбите относно наркотичните вещества. Произвеждането без разрешение на силно действащи или отровни вещества не е с по-ниска степен на обществена опасност от придобиването им, за да не е криминализирано.
2. В ал. 2 думата “систематически” се заменя със “системно”.
Мотиви: Думата “систематически” е русизъм, който следва да бъде заменен с възприетата навсякъде в НК дума “системно”.
§ 51. Член 354а се изменя така:
“Чл. 354а. (1) Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(3) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в големи количества, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
(4) Когато деянието по ал. 2 е извършено:
1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение решение на организирана престъпна група;
2. от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице;
3. на обществено място;
4. при условията на опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
(5) Наказанието по ал. 4 се налага и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено големи количества.
(6) Който без надлежно разрешително придобие или държи прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
(7) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от правата по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7.
(8) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 7 наказанието е глоба до хиляда лева.
(9) В случаите по ал. 1 – 8 предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата.”.
Мотиви: В така предлагания текст се обособява дейността на лицата, които употребяват наркотици, от дейността на тези, които произвеждат и разпространяват наркотични вещества, като съответно се предвиждат и твърде различни по размер и тежест санкции. Във връзка със санкциите трябва да се посочи, че изключителната им тежест е най-честата причина за несъобразното със смисъла на закона прилагане на чл. 55. Освен това значителна част от изброените форми на изпълнителното деяние всъщност се свеждат до придобиване и държане на предмета на престъплението, което на практика ограничава приложното поле на текста и води до ненужни спорове. Изчистването им ще подобри прилагането на разпоредбата.
Предвижда се по-ниско наказание (глоба) в маловажни случаи – какъвто е притежаването на малки количества наркотични вещества от наркозависими лица. Тази разпоредба е създадена с оглед привеждането на предвидените в НК санкции за притежаване на малки количества наркотични вещества в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки на ЕС.
§ 52. В чл. 354б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “и/или” се заменят с “или”, а думите “до десет” се заменят с “до осем”.
2. В ал. 2:
а) в т. 3 след думите “от свобода” се добавя “при или по повод изпълнение на службата им”;
б) точка 4 се изменя така:
“4. на публично място;”
в) в т. 5 думите “или по друг начин на обществено място” се заличават.
в) точка 6 се изменя така:
“6. при условията на опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева, като съдът в случаите на т. 3 постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
3. в ал. 3 думите “и/или” се заменят с “или”, думите “от десет до тридесет” се заменят с “от петнадесет до двадесет”, а думите “от триста хиляди до петстотин хиляди” се заменят с “от сто хиляди до триста хиляди”.
4. В ал. 4 думите “от пет до дванадесет години” се заменят с “от една до десет години”.
Мотиви: По-ниският размер на наказанието е съобразен с наказанията по другите текстове от този раздел и с обществената опасност на деянието.
4. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Лекар, който в нарушение на установения ред, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или техни аналози или лекарства, които съдържат такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.”
Мотиви: Сегашната редакция дава възможност за противоречиво тълкуване. Когато предписва вещества, които са обект на специален режим, лекарят трябва да спазва определени, нормативно установени изисквания. Предписването на такива медикаменти без необходимост е нарушение на въпросните правила. Размерът на наказанието е почти еднакъв с този по ал. 6, когато деянието е извършено повторно и поради това трябва да бъде приведен в съответствие с тази санкция.
§ 53. В чл. 354в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “три до пет години” се заменят с “две до пет години”.
Мотиви: Наказание с толкова малък толеранс между минимума и максимума не дава добра възможност за индивидуализация.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Който организира, ръководи или финансира организирана престъпна група за отглеждане на растения по ал. 1 или за добиване, производство или преработване на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години и с глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева.”
Мотиви: Избягва се изброяването на възможните форми на изпълнителното деяние, което на практика ограничава прилагането на текста. Изпълнителното деяние е очертано с някои основни действия, към които се свежда всъщност цялата дейност на субектите на това престъпление. Изразът “престъпна група” е заменен с текста на точка 20 от чл. 93 - “организирана престъпна група”. Размерът на наказанието е съобразен с тежестта на престъплението и с размерите на наказанията, предвидени за другите престъпления, свързани с образуване или ръководене на организирана престъпна група (чл.109, ал.1; чл.321, ал.1 и ал.3).
3. В ал. 3 преди думата “престъпна” се добавя “организирана”.
4. В ал. 4 преди думата “престъпна” се добавя “организирана”.
Мотиви: Измененията са редакционни и във връзка с ал. 2.
§ 54. В чл. 371 се правят следните изменения:
1. В буква “а” се добавя “по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
2. Буква “б” се отменя.
Мотиви: Изменението е редакционно и привежда текста в съответствие с точното наименование на закона. Тази редакция е съгласувана с новите Наказателно-процесуален кодекс и Закон за МВР.
§ 55. В чл. 392, ал. 1 думите “Лице от състава на граничния наряд, което” се заменят с “Полицейски орган за охрана на държавната граница, който”.
Мотиви: Редакцията е съобразена с новия Закон за МВР.
§ 56. В заглавието на Раздел VІ на Глава тринадесета накрая се добавя “или при участие в мисия или операция извън страната”.
Мотиви: Общо по членове 396 и 397.
В изпълнение на задълженията си по съюзнически договори и към Организацията на обединените нации българската армия, с отделни формирования, участва в различни международни мисии и поради това се налага в закона да бъде изрично упоменато, че той се прилага и по отношение на военнослужещите в тях.
§ 57. В чл. 396 след думата “обстановка” се добавя “или при участие в мисия или операция извън страната”.
§ 58. В алинеи 1 и 2 на чл. 397 след думата “обстановка” се добавя “или при участие в мисия или операция извън страната”
§ 59. В чл. 397а, ал. 1 и 2 след думата “обстановка” се добавя “или при участие в мисия или операция извън страната”.
§ 60. Навсякъде в Особената част думите “по чл. 37, точка” и “по чл. 37, точки” се заменят съответно с “по чл. 37, ал. 1, точка” и “по чл. 37, ал.1, точки”, а думите “запасен”, “запасни” и “запасните” се заменят съответно с “резервист”, “резервисти” и “резервистите”, а думите “учебен, проверочен или практически сбор” се заменят с “учебно-мобилизационно мероприятие”.
Мотиви: Редакционни промени в съответствие с чл. 37 и със Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 61. В чл. 141, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията (Обн. ДВ, бр.30 от 1969 г., изм., бр.34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61, 66, 70 и 103 от 2004 г., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 17 и 36 от 2006 г.) думите “и/или” се заменят с “или”.
§ 62. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр.86 и 105 от 2005 г.) в чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 14 се изменя така:
“14. член 242”;
2. Точка 17 се изменя така:
“17. член 255, ал. 2 и ал. 3, предл. второ, член 255а, ал. 2, предл. второ и член 257, ал. 1”.
Мотиви: Редакционни промени, съобразени с този законопроект.
§ 63. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”.
МОТИВИ
КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
През последните години действащият Наказателен кодекс (НК) е изменян и допълван многократно. Липсата на обща свързваща идея и политика при тези промени доведоха до това, че всяко изменение е само за себе си, без да бъде обвързано дори с предходния текст, и то от своя страна не се взема предвид и при последващи изменения.
Влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс и препоръките от Редовните доклади на Европейската комисия към Република България налагат съответни промени в НК.
- Предлага се отмяна на чл. 12а, който на практика представлява недобра модификация на неизбежната отбрана и крайната необходимост. Поведението на гражданите при задържане за предаване на органите на властта и предотвратяването на възможността за извършване на друго престъпление следва да се преценява или като крайна необходимост, или като неизбежна отбрана, или като явно незначителен случай, а не да се въвежда специална законова норма.
- Принципно правилното разширяване приложното поле на чл. 78а, направено с новия НПК, е обществено оправдано да се ограничи до случаите, при които няма настъпили смърт или тежка телесна повреда. Изрично са посочени случаите, при които този институт няма да се прилага.
- На следващо място, съществени са промените и в дефинициите на употребяваните в НК думи и изрази (чл. 93). Съдебната практика е установила границите на понятията “големи размери” и “особено големи размери”, които, с оглед измененията в конкретните обстоятелства, се актуализират. Не съществува необходимост по отношение на данъците да бъдат предвиждани специални граници. Други от понятията са дефинирани в специалния Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което не е нужно дефинирането им и в НК.
- С нова разпоредба се криминализира недоносителството за престъпления, свързани с изготвянето и разпространението на неистински парични знаци. В някои случаи своевременното съобщаване може да предотврати извършването на престъпление, в други – да доведе до бързото наказване на извършителя и до възстановяване на обществения ред и чувството за сигурност.
- Предлага се включването на физиологичния афект към по-леко наказуемите състави на умишленото убийство и телесните повреди. Афектът е обективно съществуващо обстоятелство, определило поведението на извършителя към момента на деянието, и няма общо с предишните осъждания, които може да са за други престъпления.
- В съответствие с Националния план за действие срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел са преразгледани санкциите за престъпления по разврата срещу малолетни и непълнолетни. Завишени са всички санкции за сексуални престъпления срещу непълнолетни еднакво при всички пострадали – момичета и момчета. Увеличаването на санкциите също така произтича и от прилагането на Конвенцията на ООН за борба с трансграничната престъпност и Палермския протокол към нея.
Предлага се рецидивът при тези престъпления да бъде наказван по-тежко, тъй като е проява на трайно установено престъпно поведение.
- Интелектуалната собственост в България е определена като област на сериозно безпокойство в мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България за 2005 и е обект на няколко партньорски проверки. За нейната адекватна защита през последните месеци се направиха сериозни законодателни промени и се предприеха редица действия за укрепване на административния капацитет на правоприлагащите органи.
Новите текстове на чл. 172а и чл. 172б са изготвени в диалог с представителите на индустриите и организациите за управление на права и гарантират по-добро правоприлагане, доколкото предотвратяват съществуващи възможности за заобикаляне на закона.
- Предлага се намаляване на максималния размер на наказанието лишаване от свобода при кражбата от тридесет на двадесет години. Предвиждането на толкова продължително лишаване от свобода за тези престъпления против собствеността е неоправдано.
- Предвидената промяна в чл. 253 произтича от необходимостта да се премахне изискването за наличие на влязла в сила присъда по отношение на престъплението, явяващо се първоначално за изпирането на пари. Това, както и въвеждането на състава за изпиране на пари по непредпазливост, ще доведе до постигането на съществени резултати по отношение на наказателното преследване на изпирането на пари.
- Общественоопасните прояви, свързани със Закона за данък върху добавената стойност, са значителни в абсолютни стойности и като дял от нанесените щети на бюджета. Щетите се отнасят и за публичния и частния сектор и са свързани с нелоялна конкуренция и пазарните злоупотреби. Те спъват нормалното развитие на бизнеса и предоставянето на продукти с по-добро качество и на по-ниски цени.
- Предлага се криминализирането на нови методи за ощетяване на държавния бюджет, които не се покриват в достатъчна степен от действащите разпоредби на Наказателния кодекс. Същевременно тези деяния са изключително опасни, доколкото са свързани със загуба на огромни държавни ресурси. По този начин се осуетява възможността на държавата да осъществява ефективно своята политика в областта на здравеопазване, образование, вътрешна сигурност и пр. Като такива данъчните престъпления подкопават устоите на държавата и ефективността на държавното управление.
Предвидени са и квалифицирани състави при участие на определени длъжностни лица, като техният кръг е разширен в сравнение с действащата уредба.
- Изцяло са преработени текстовете относно наркотичните вещества. Разграничава се дейността на лицата, които употребяват наркотици, от дейността на тези, които произвеждат и разпространяват наркотични вещества, като съответно се предвиждат и твърде различни по размер и тежест санкции.
Предвижда се по-ниско наказание (глоба) в маловажни случаи – какъвто е притежаването на малки количества наркотични вещества от наркозависими лица. Тази разпоредба е създадена с оглед привеждането на предвидените в НК санкции за притежаване на малки количества наркотични вещества в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки на ЕС.
- Други от изменителните разпоредби имат редакционен характер и целят привеждане в съответствие на текстове от НК с действащото законодателство.
- Предлага се този закон да влезе в сила един месец след обнародването му в Държавен вестник предвид изключителната му важност и необходимостта от запознаване с него на действащите магистрати.
ВНОСИТЕЛИ:
Мая Манолова
Яни Янев
Надка Балева
Христо Бисеров
Вносител: Мая Манолова /ПГ на КБ/ и група н. п.
Дата на постъпване: 23 юни 2006
Сигнатура: 654-01-86
Водеща комисия: Комисия по правни въпроси
Сесия: Трета сесия
Състояние: обсъждане
Първо четене: 13.07.2006
Дата на приемане:
Обнародване в ДВ бр./година:
Проект!
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
(Обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г.; бр. 26 и 27 от 1973 г.; бр. 89 от 1974 г.; бр. 95 от 1975 г.; бр. 3 от 1977 г.; бр. 54 от 1978 г.; бр. 89 от 1979 г.; бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г.; бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г.; бр. 10, 31 и 81 от 1990 г.; бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г.; бр. 54 от 1992 г.; бр. 10 от 1993 г.; бр. 50, 97 и 102 от 1995 г.; бр. 107 от 1996 г.; бр. 62, 85 и 120 от 1997 г.; бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21, 51 и 98 от 2000 г.; бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г. , бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г.)
§ 1. В чл. 12 ал. 3 се изменя така:
“(3) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.”
Мотиви: Първите пет точки на ал. 3 са обявени за противоконституционни с Решение № 19 на Конституционния съд (Обн. – “ДВ”, бр. 120 от 1997 г.), а начинът, по който е формулирана точка 6, минира възможността за прилагане на ал. 2 относно превишаването на пределите на неизбежната отбрана, тъй като позволява проблемите да се решават на плоскостта на грешката и липсата на вина.
§ 2. Член 12а се отменя.
Мотиви: Действията по задържане на лице, което върши или е извършило престъпление, са правомерни, когато са в рамките на закона. Действията на служителите от държавните органи при задържане на лице, заподозряно в извършване или извършило престъпление, са регламентирани от специалното законодателство и в чл. 2, ал. 2, буква “b” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. При прилагане разпоредбата на чл. 12а съществува опасност всяко умишлено противоправно увреждане да бъде оправдано. Не би следвало тази норма да освобождава служителите в съответните органи от задълженията им да спазват специалните норми и не може да служи за избягване на наказателна отговорност при нарушаването им.
§ 3. В чл. 40, ал. 1 думите “трудово-поправителните” се заменят със “затворническите”.
Мотиви: Изменението се налага поради промяната в наименованието на тези общежития, отразена в Закона за изпълнение на наказанията.
§ 4. В чл. 42а, ал. 2, т. 4 думите “и/или” се заменят с “или”.
§ 5. В член 42б се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите “и/или” се заменят с “или”.
2. В ал. 5 в края се добавя “в обект, утвърден от пробационния съвет”.
Мотиви: В наказателното право съюзите “и” и “или” имат точно определен смисъл и не е допустимо смесването на алтернативни и кумулативни форми. Използването на съюза “или” означава, че няма пречка съдът да определи повече от една пробационна мярка по тази точка. Използването на съюза “и” означава задължително кумулативно прилагане. Подобно тълкуване следва от всички разпоредби на Наказателния кодекс, създадени преди наложилото се през последните години използване на дублетната форма. Допълнението в ал. 5 се налага, за да се избегне възможно погрешно тълкуване, че безвъзмездният труд може да се полага и на работното място.
§ 6. В чл.61
1. В ал.1 думите “предварително производство” се заменят с “разследване”.
2 В ал.3 думите “предварително производство” се заменят с “разследване”.
Мотиви: Текстът се синхронизира с терминологията в Наказателно-процесуалния кодекс.
§ 7. В чл. 63, ал. 1, точка 5 думите “пробацията и” се заличават.
Мотиви: При изменението на текста на чл. 62 с “ДВ”, бр. 103 от 2004 г. двете разпоредби не са съгласувани. Недопустимо е с точка 1а на чл. 62 да се предвижда възможност за налагане на непълнолетните на наказание “пробация”, а в точки 5 и 6 от ал. 1 на чл. 63 пробацията задължително да се заменя с обществено порицание.
§ 8. В чл. 65, ал. 2 думите “трудово-поправително” се заменят със “затворническо”.
Мотиви: Изменението се налага поради промяната в наименованието на тези общежития, отразена в Закона за изпълнение на наказанията.
§ 9. В чл. 73, ал. 1 думата “наблюдателна” се заличава.
Мотиви: Текстът се привежда в съответствие с чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията.
§ 10. В чл. 74 след думите “смъртното наказание” се поставя запетая и се добавя “доживотния затвор без замяна и доживотния затвор”.
§ 11. В член 78а ал.6 се изменя така:
“(6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат за престъпленията по чл.122, 123, 133, 134, 343, ал.1, б.”б” и ал.3, б.”а”.”
§ 12. В чл. 93 се правят следните изменения:
1. Точка 14 се отменя.
Мотиви: Съдебната практика е установила границите на понятията “големи размери” и “особено големи размери” които, с оглед измененията в конкретните обстоятелства, се актуализират. Не съществува необходимост по отношение на данъците да бъдат предвиждани специални граници.
2. Точки 16 - 19 се отменят.
Мотиви: Понятията са дефинирани в специалния Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
3. Точка 24 се изменя така:
“24. “Платежен инструмент” е средство, позволяващо на титуляра самостоятелно или във връзка с друго средство да прехвърля пари или парични стойности.”.
Мотиви: Платежният инструмент не винаги е веществено платежно средство – напр. електронното портмоне, което е виртуално. Законни платежни средства са не само монетите и банкнотите, но и държавните ценни книжа, инвестиционните бонове, компенсаторните записи и др. Примерното изброяване на платежни инструменти по-скоро обърква, отколкото помага, защото навежда на мисълта за лимитативно посочване.
§ 13. Член 94 се отменя.
Мотиви: Към момента на създаването на действащия Наказателен кодекс през 1968 г. извън него са останали четири състава на престъпления, очертани в други закони. Сега кодификацията на нашето наказателно право е пълна и извън Наказателния кодекс няма нито една наказателноправна разпоредба. Наличието на тази норма е предпоставка да се наруши кодификацията на наказателноправната материя, като се приемат наказателноправни норми в други закони.
§ 14. В чл. 103 в края се поставя запетая и се добавя “както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 9”.
Мотиви: Лишаването от права в тези случаи подчертава допълнително укора на държавата спрямо подобно поведение.
§ 15. В чл. 109 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 след думите “извършени от нея престъпления” се добавя “по тази глава”.
2. В ал. 4 в края се добавя “по тази глава”.
Мотиви: Следва да се уточни приложното поле на текстовете, за да се избягнат грешки при евентуално тълкуване и прилагане на нормите и за да се прави по-лесно разграничението с аналогичните хипотези на чл. 246, ал. 1, изречение второ и чл. 321 от НК.
§ 16 В чл.116, ал.1, т.12 думите “или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда” се заличават.
§ 17. В чл. 118 след думите “чл. 116, точки 1-6” се добавя “и 12”.
Мотиви: Физиологичният афект е обективно съществуващо обстоятелство, определило поведението на извършителя към момента на деянието, и няма общо с предишните осъждания, които може да са за други престъпления.
§ 18. В чл. 126, ал. 1 се изменя така:
“(1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра лекарска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години.”.
Мотиви: В първата алинея поправката е редакционна с оглед новите здравни стандарти. В ал. 6 максималният размер на наказанието се изравнява с тежките случаи на причиняване на смърт поради професионална непредпазливост, каквато всъщност е проявена.
§ 19 В чл.132, ал.1 думите “освен в случаите на чл.131а” се заличават.
§ 20. В чл. 134, ал.2 думите “Със същото наказание се наказва и онзи” се заличават, а накрая се добавя “се наказва за тежка телесна повреда с лишаване от свобода до пет години, а за средна телесна повреда – с лишаване от свобода до три години.”.
Мотиви: По ал. 2 се предвижда по-тежко наказание за лицата, които нямат право да упражняват професия или дейност, източник на повишена опасност.
§ 21. В чл. 142, ал. 2, т. 7 думите “или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната” се заличават;
Мотиви: Заличаването на втората хипотеза в точка 7 се налага поради това, че тя се съдържа в разпоредбата на чл. 159а – трафик, и наличието й в този вид може да създаде неясноти при тълкуването и прилагането на закона.
§ 22. В чл. 149, ал.1 думите “до пет” се заменят с “от една до шест”.
Мотиви: Освен конкретните мотиви към някои текстове в този раздел, в съответствие с Националния план за действие срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел са преразгледани санкциите за престъпления срещу малолетни и непълнолетни. Завишени са всички санкции за сексуални престъпления срещу непълнолетни еднакво при всички пострадали – момичета и момчета.
§ 23. В чл. 150 думите “до пет” се заменят с “до шест”.
§ 24. В чл. 151, ал. 1 думите “до пет” се заменят с “до шест”.
§ 25. Член 153 се изменя така:
“Чл. 153. Който принудително се съвкупи с лице, като използва служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.”.
Мотиви: Разпоредбата се привежда в съответствие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията и гарантира еднаква правна защита на двата пола срещу сексуално насилие.
§ 26. В чл. 155 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “от една до шест години” се заменят с “от две до осем”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Който склони или принуди друго лице към употреба на наркотични вещества с цел проституиране, съвкупление, или извършване на хомосексуални или блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.”.
3. В ал. 5 след думите “Когато деянието” се добавя ”по ал. 4 ”.
Мотиви: Изменението е редакционно и дава по-голяма яснота на текста. В ал. 5 изрично следва да се посочи, че разпоредбата се отнася само до случаите по ал. 4, тъй като нито като хипотеза, нито като санкция може да бъде отнесена към другите три алинеи.
§ 27. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “до десет” се заменят с “от три до десет”.
2. В ал. 2 думите “ от три до дванадесет” се заменят с “от пет до десет”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Когато:
1. деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия извън границите на страната;
3. деянието представлява опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години.”.
Мотиви: Увеличаването на санкциите и създаването на новата ал. 3 се налага от прилагането на Конвенцията на ООН за борба с трансграничната престъпност и Палермския протокол към нея.
§ 28. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “както и с обществено порицание” се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.”.
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно 3 и 4.
Мотиви: Новата ал. 2 предвижда повишена защита на малолетните от сексуални посегателства.
§ 29. В чл. 172а се правят следните изменения:
1. Ал. 1. се изменя така:
“(1) Който записва, възпроизвежда, разпространява, внася, изнася, излъчва или предава или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода от шест месеца до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.”
2. Ал. 2 се изменя така:
“(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който държи чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него за търговски цели в големи размери, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право.”
3. В ал. 3 думите “от една до пет” се заменят с “от пет до осем” .
4. Ал. 4 се отменя.
5. В ал. 5 думите “когато принадлежи на виновния” се заменят с думите “независимо чия собственост е, и се унищожава.”
§ 30. Създава се чл. 172б:
“Чл. 172б. (1) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение, или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода от шест месеца до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е и се унищожава.”
Мотиви: Интелектуалната собственост в България е определена като област на сериозно безпокойство в мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България за 2005 и е обект на няколко партньорски проверки. За нейната адекватна защита през последните месеци се направиха сериозни законодателни промени и се предприеха редица действия за укрепване на административния капацитет на правоприлагащите органи.
Новите текстове на чл. 172а и чл. 172б са изготвени в диалог с представителите на индустриите и организациите за управление на права и гарантират по-добро правоприлагане, доколкото предотвратяват съществуващи възможности за заобикаляне на закона.
§ 31. В чл. 196а думите “от десет до тридесет” се заменят с “от десет до двадесет”.
Мотиви: Предвиждането на продължително лишаване от свобода за престъпления против собствеността е неоправдано.
§ 35. В чл. 203, ал. 1 думите “от десет до тридесет” се заменят с “от пет до двадесет”.
§ 33. В чл. 212б, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В точка 3 след думите “по ал. 4” се добавя “ и по ал. 5”.
2. В точка 4 думите “по ал. 5” се заменят с “по ал. 6”.
§ 34. Член 227 се отменя.
Мотиви: Систематично се обособява като чл. 172б.
§ 35. Член 227а се отменя.
§ 36. Член 242а се отменя.
Мотиви: Разпоредбата е излишна и объркваща. Когато бъде нарушен митническият режим, независимо дали на транзит, временен внос и пр., деянието е контрабанда и се наказва съобразно Закона за митниците или по чл. 242.
§ 37. Създава се чл. 248а:
“Чл. 248а. (1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
(3) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.
(4) С наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по ал. 2, ако е знаело, че представените сведения са неверни.”
Мотиви: Деянието е насочено срещу кредитната система, поради което систематичното му място е тук, а не като чл. 254.
§ 38. Член 249 се изменя така:
“Чл. 249. (1) Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра и от това са настъпили значителни имуществени вреди, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и с глоба до двойния размер на получената сума.
(2) Който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.”.
Мотиви: Новата редакция по-пълно съответства на съвременните обществени отношения.
§ 39. В чл. 250, ал.2 се отменя.
Мотиви: Приложното й поле се покрива от новата редакция на чл.253, ал.4.
§ 40. В чл. 253 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 след думата “престъпление” се добавя “или друго общественоопасно деяние”.
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.”.
4. В ал. 5 думите “от три до дванадесет” се заменят с “от пет до петнадесет”.
Мотиви: Целта е да се възстанови структурата на наказанията съобразно тежестта на деянията.
§ 41. Член 254 се отменя.
Мотиви: Систематично се обособява като чл. 248а.
§ 42. В чл. 254а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите “три години” се добавя “или с пробация, както”.
Мотиви: Допълнението дава възможност за по–прецизна индивидуализация на наказанието.
2. Алинея 3 се отменя.
Мотиви: Наказването по административен ред се извършва съгласно други закони.
1. В ал. 4 думите “и 3” се заличават.
Мотиви: Изменението е редакционно.
§ 43. Член 255 се изменя така:
“Чл.255. (1) Който с цел да бъде избегнато установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери:
1. не подаде декларация;
2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
3. не издаде фактура или счетоводен документ;
4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове първични, вторични счетоводни документи и счетоводни регистри;
5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит,
се наказва за отклонение от изпълнение на данъчни задължения с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания или дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7.
(3) Ако е избегнато установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева, а в особено големи размери – лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(4) В случаите на ал. 3, ако до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. “
§ 44. Създава се чл. 255а:
“Чл. 255а. (1) Наказанието по чл. 255, ал. 1 се налага и на този, който с измамлива цел участва в преобразуване на търговско дружество или на друго юридическо лице или сделки с предприятия.
(2) Ако с деянието по предходната алинея е избегнато установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери, наказанието е от една до шест години и глоба до десет хиляди лева, а в особено големи размери – от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(3) В случаите на ал. 2, ако до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.”
§ 45. Член 256 се изменя така:
“Чл. 256. (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследващи се парични суми в големи размери за себе си или за другиго се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 255, ал. 2 или ако получените парични суми са в особено големи размери, или ако е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Ако до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд получените суми бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева.”
Мотиви към промените във връзка с данъчната система (по членове от 255 до 256 вкл.):
Общественоопасните прояви, свързани със Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), са значителни в абсолютни стойности и като дял от нанесените щети на бюджета. В периода 2000 – 2004 г., според оценките на приходната администрация и други международни финансови институции и експерти, те съставляват 12 – 20 % от постъпленията в бюджета от ДДС, т. е. става въпрос за средногодишен размер от 700 до 900 млн. лева.
Щетите се отнасят и за публичния и частния сектор и са свързани с нелоялна конкуренция и пазарните злоупотреби. Те спъват нормалното развитие на бизнеса и предоставянето на продукти с по-добро качество и на по-ниски цени.
Отрицателните прояви могат да се разделят на три основни групи:
1. укриване на данъчни задължения по ДДС;
2. източване на ДДС чрез вериги от фиктивни сделки и с помощта на фиктивни търговци;
3. умишлено неплащане на данъчни задължения.
Укриването на ДДС се осъществява чрез укриване или надценяване на облагаеми приходи.
Укриването на облагаеми приходи най-често става чрез продажба без фактура, фактуриране на продажна цена под реалната или на реална цена, но на количества под реално продадените.
Източването на ДДС се извършва чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит и възстановяване на данък, в резултат на подценяване на приходите или надценяване на разходите.
Следва да се отговори и на предизвикателствата, пред които се изправя нашата страна с оглед приемането ни в обединена Европа. След приемането ни в Европейския съюз очакваме големи трудности с оглед прилагането в Република България на т. нар. международна кръгова схема (Carousel Fraud), доколкото ДДС схемите търсят страни, които не разполагат с достатъчно силен административен капацитет, законови мерки и процедури за противодействие.
Тези методи за ощетяване на държавния бюджет не се покриват в достатъчна степен от действащите разпоредби на Наказателния кодекс. Същевременно тези деяния са изключително опасни, доколкото са свързани със загуба на огромни държавни ресурси. По този начин се осуетява възможността на държавата да осъществява ефективно своята политика в областта на здравеопазване, образование, вътрешна сигурност и пр. Като такива данъчните престъпления подкопават устоите на държавата и ефективността на държавното управление.
Предвидени са и квалифицирани състави при участие на определени длъжностни лица, като техният кръг е разширен в сравнение с действащата уредба.
При съставянето на тези текстове от законопроекта бяха изследвани законодателствата на много държави, като водещо вниманието ни бе насочено към европейската практика и законодателствата на страни като Холандия, Италия, Германия и др.
Предложените изменения и допълнения на НК запълват съществуващите празноти в закона и ще затворят в значителна степен възможните начини, форми и схеми за укриване и източване на данъци. Те ще повишат ефективността на НК и ще съдействат за реализацията на данъчната политика на държавата и изпълнението на бюджета.
§ 46. В чл. 278б, ал. 1 и 2 думите “и/или” се заменят с “или”.
§ 47. В чл. 289 думите “органите на предварителното производство” се заменят с “разследващите органи”.
§ 48. Член 293а се изменя така:
“Чл. 293а. Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.”
Мотиви: Редакционна промяна – предлага се да се използва по-общия термин “съдебен акт” вместо “съдебно решение”.
§ 49. В чл. 343, ал. 3 думите “и/или” се заменят с “или”.
§ 50. В чл. 354 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата “разрешение” се добавя “произведе”.
Мотиви: Добавянето на изпълнителното деяние “произведе” изравнява текста с разпоредбите относно наркотичните вещества. Произвеждането без разрешение на силно действащи или отровни вещества не е с по-ниска степен на обществена опасност от придобиването им, за да не е криминализирано.
2. В ал. 2 думата “систематически” се заменя със “системно”.
Мотиви: Думата “систематически” е русизъм, който следва да бъде заменен с възприетата навсякъде в НК дума “системно”.
§ 51. Член 354а се изменя така:
“Чл. 354а. (1) Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(3) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в големи количества, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
(4) Когато деянието по ал. 2 е извършено:
1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение решение на организирана престъпна група;
2. от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице;
3. на обществено място;
4. при условията на опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
(5) Наказанието по ал. 4 се налага и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено големи количества.
(6) Който без надлежно разрешително придобие или държи прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
(7) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от правата по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7.
(8) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 7 наказанието е глоба до хиляда лева.
(9) В случаите по ал. 1 – 8 предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата.”.
Мотиви: В така предлагания текст се обособява дейността на лицата, които употребяват наркотици, от дейността на тези, които произвеждат и разпространяват наркотични вещества, като съответно се предвиждат и твърде различни по размер и тежест санкции. Във връзка със санкциите трябва да се посочи, че изключителната им тежест е най-честата причина за несъобразното със смисъла на закона прилагане на чл. 55. Освен това значителна част от изброените форми на изпълнителното деяние всъщност се свеждат до придобиване и държане на предмета на престъплението, което на практика ограничава приложното поле на текста и води до ненужни спорове. Изчистването им ще подобри прилагането на разпоредбата.
Предвижда се по-ниско наказание (глоба) в маловажни случаи – какъвто е притежаването на малки количества наркотични вещества от наркозависими лица. Тази разпоредба е създадена с оглед привеждането на предвидените в НК санкции за притежаване на малки количества наркотични вещества в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки на ЕС.
§ 52. В чл. 354б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “и/или” се заменят с “или”, а думите “до десет” се заменят с “до осем”.
2. В ал. 2:
а) в т. 3 след думите “от свобода” се добавя “при или по повод изпълнение на службата им”;
б) точка 4 се изменя така:
“4. на публично място;”
в) в т. 5 думите “или по друг начин на обществено място” се заличават.
в) точка 6 се изменя така:
“6. при условията на опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева, като съдът в случаите на т. 3 постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
3. в ал. 3 думите “и/или” се заменят с “или”, думите “от десет до тридесет” се заменят с “от петнадесет до двадесет”, а думите “от триста хиляди до петстотин хиляди” се заменят с “от сто хиляди до триста хиляди”.
4. В ал. 4 думите “от пет до дванадесет години” се заменят с “от една до десет години”.
Мотиви: По-ниският размер на наказанието е съобразен с наказанията по другите текстове от този раздел и с обществената опасност на деянието.
4. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Лекар, който в нарушение на установения ред, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или техни аналози или лекарства, които съдържат такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.”
Мотиви: Сегашната редакция дава възможност за противоречиво тълкуване. Когато предписва вещества, които са обект на специален режим, лекарят трябва да спазва определени, нормативно установени изисквания. Предписването на такива медикаменти без необходимост е нарушение на въпросните правила. Размерът на наказанието е почти еднакъв с този по ал. 6, когато деянието е извършено повторно и поради това трябва да бъде приведен в съответствие с тази санкция.
§ 53. В чл. 354в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “три до пет години” се заменят с “две до пет години”.
Мотиви: Наказание с толкова малък толеранс между минимума и максимума не дава добра възможност за индивидуализация.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Който организира, ръководи или финансира организирана престъпна група за отглеждане на растения по ал. 1 или за добиване, производство или преработване на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години и с глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева.”
Мотиви: Избягва се изброяването на възможните форми на изпълнителното деяние, което на практика ограничава прилагането на текста. Изпълнителното деяние е очертано с някои основни действия, към които се свежда всъщност цялата дейност на субектите на това престъпление. Изразът “престъпна група” е заменен с текста на точка 20 от чл. 93 - “организирана престъпна група”. Размерът на наказанието е съобразен с тежестта на престъплението и с размерите на наказанията, предвидени за другите престъпления, свързани с образуване или ръководене на организирана престъпна група (чл.109, ал.1; чл.321, ал.1 и ал.3).
3. В ал. 3 преди думата “престъпна” се добавя “организирана”.
4. В ал. 4 преди думата “престъпна” се добавя “организирана”.
Мотиви: Измененията са редакционни и във връзка с ал. 2.
§ 54. В чл. 371 се правят следните изменения:
1. В буква “а” се добавя “по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
2. Буква “б” се отменя.
Мотиви: Изменението е редакционно и привежда текста в съответствие с точното наименование на закона. Тази редакция е съгласувана с новите Наказателно-процесуален кодекс и Закон за МВР.
§ 55. В чл. 392, ал. 1 думите “Лице от състава на граничния наряд, което” се заменят с “Полицейски орган за охрана на държавната граница, който”.
Мотиви: Редакцията е съобразена с новия Закон за МВР.
§ 56. В заглавието на Раздел VІ на Глава тринадесета накрая се добавя “или при участие в мисия или операция извън страната”.
Мотиви: Общо по членове 396 и 397.
В изпълнение на задълженията си по съюзнически договори и към Организацията на обединените нации българската армия, с отделни формирования, участва в различни международни мисии и поради това се налага в закона да бъде изрично упоменато, че той се прилага и по отношение на военнослужещите в тях.
§ 57. В чл. 396 след думата “обстановка” се добавя “или при участие в мисия или операция извън страната”.
§ 58. В алинеи 1 и 2 на чл. 397 след думата “обстановка” се добавя “или при участие в мисия или операция извън страната”
§ 59. В чл. 397а, ал. 1 и 2 след думата “обстановка” се добавя “или при участие в мисия или операция извън страната”.
§ 60. Навсякъде в Особената част думите “по чл. 37, точка” и “по чл. 37, точки” се заменят съответно с “по чл. 37, ал. 1, точка” и “по чл. 37, ал.1, точки”, а думите “запасен”, “запасни” и “запасните” се заменят съответно с “резервист”, “резервисти” и “резервистите”, а думите “учебен, проверочен или практически сбор” се заменят с “учебно-мобилизационно мероприятие”.
Мотиви: Редакционни промени в съответствие с чл. 37 и със Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 61. В чл. 141, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията (Обн. ДВ, бр.30 от 1969 г., изм., бр.34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61, 66, 70 и 103 от 2004 г., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 17 и 36 от 2006 г.) думите “и/или” се заменят с “или”.
§ 62. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр.86 и 105 от 2005 г.) в чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 14 се изменя така:
“14. член 242”;
2. Точка 17 се изменя така:
“17. член 255, ал. 2 и ал. 3, предл. второ, член 255а, ал. 2, предл. второ и член 257, ал. 1”.
Мотиви: Редакционни промени, съобразени с този законопроект.
§ 63. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”.
МОТИВИ
КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
През последните години действащият Наказателен кодекс (НК) е изменян и допълван многократно. Липсата на обща свързваща идея и политика при тези промени доведоха до това, че всяко изменение е само за себе си, без да бъде обвързано дори с предходния текст, и то от своя страна не се взема предвид и при последващи изменения.
Влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс и препоръките от Редовните доклади на Европейската комисия към Република България налагат съответни промени в НК.
- Предлага се отмяна на чл. 12а, който на практика представлява недобра модификация на неизбежната отбрана и крайната необходимост. Поведението на гражданите при задържане за предаване на органите на властта и предотвратяването на възможността за извършване на друго престъпление следва да се преценява или като крайна необходимост, или като неизбежна отбрана, или като явно незначителен случай, а не да се въвежда специална законова норма.
- Принципно правилното разширяване приложното поле на чл. 78а, направено с новия НПК, е обществено оправдано да се ограничи до случаите, при които няма настъпили смърт или тежка телесна повреда. Изрично са посочени случаите, при които този институт няма да се прилага.
- На следващо място, съществени са промените и в дефинициите на употребяваните в НК думи и изрази (чл. 93). Съдебната практика е установила границите на понятията “големи размери” и “особено големи размери”, които, с оглед измененията в конкретните обстоятелства, се актуализират. Не съществува необходимост по отношение на данъците да бъдат предвиждани специални граници. Други от понятията са дефинирани в специалния Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което не е нужно дефинирането им и в НК.
- С нова разпоредба се криминализира недоносителството за престъпления, свързани с изготвянето и разпространението на неистински парични знаци. В някои случаи своевременното съобщаване може да предотврати извършването на престъпление, в други – да доведе до бързото наказване на извършителя и до възстановяване на обществения ред и чувството за сигурност.
- Предлага се включването на физиологичния афект към по-леко наказуемите състави на умишленото убийство и телесните повреди. Афектът е обективно съществуващо обстоятелство, определило поведението на извършителя към момента на деянието, и няма общо с предишните осъждания, които може да са за други престъпления.
- В съответствие с Националния план за действие срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел са преразгледани санкциите за престъпления по разврата срещу малолетни и непълнолетни. Завишени са всички санкции за сексуални престъпления срещу непълнолетни еднакво при всички пострадали – момичета и момчета. Увеличаването на санкциите също така произтича и от прилагането на Конвенцията на ООН за борба с трансграничната престъпност и Палермския протокол към нея.
Предлага се рецидивът при тези престъпления да бъде наказван по-тежко, тъй като е проява на трайно установено престъпно поведение.
- Интелектуалната собственост в България е определена като област на сериозно безпокойство в мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България за 2005 и е обект на няколко партньорски проверки. За нейната адекватна защита през последните месеци се направиха сериозни законодателни промени и се предприеха редица действия за укрепване на административния капацитет на правоприлагащите органи.
Новите текстове на чл. 172а и чл. 172б са изготвени в диалог с представителите на индустриите и организациите за управление на права и гарантират по-добро правоприлагане, доколкото предотвратяват съществуващи възможности за заобикаляне на закона.
- Предлага се намаляване на максималния размер на наказанието лишаване от свобода при кражбата от тридесет на двадесет години. Предвиждането на толкова продължително лишаване от свобода за тези престъпления против собствеността е неоправдано.
- Предвидената промяна в чл. 253 произтича от необходимостта да се премахне изискването за наличие на влязла в сила присъда по отношение на престъплението, явяващо се първоначално за изпирането на пари. Това, както и въвеждането на състава за изпиране на пари по непредпазливост, ще доведе до постигането на съществени резултати по отношение на наказателното преследване на изпирането на пари.
- Общественоопасните прояви, свързани със Закона за данък върху добавената стойност, са значителни в абсолютни стойности и като дял от нанесените щети на бюджета. Щетите се отнасят и за публичния и частния сектор и са свързани с нелоялна конкуренция и пазарните злоупотреби. Те спъват нормалното развитие на бизнеса и предоставянето на продукти с по-добро качество и на по-ниски цени.
- Предлага се криминализирането на нови методи за ощетяване на държавния бюджет, които не се покриват в достатъчна степен от действащите разпоредби на Наказателния кодекс. Същевременно тези деяния са изключително опасни, доколкото са свързани със загуба на огромни държавни ресурси. По този начин се осуетява възможността на държавата да осъществява ефективно своята политика в областта на здравеопазване, образование, вътрешна сигурност и пр. Като такива данъчните престъпления подкопават устоите на държавата и ефективността на държавното управление.
Предвидени са и квалифицирани състави при участие на определени длъжностни лица, като техният кръг е разширен в сравнение с действащата уредба.
- Изцяло са преработени текстовете относно наркотичните вещества. Разграничава се дейността на лицата, които употребяват наркотици, от дейността на тези, които произвеждат и разпространяват наркотични вещества, като съответно се предвиждат и твърде различни по размер и тежест санкции.
Предвижда се по-ниско наказание (глоба) в маловажни случаи – какъвто е притежаването на малки количества наркотични вещества от наркозависими лица. Тази разпоредба е създадена с оглед привеждането на предвидените в НК санкции за притежаване на малки количества наркотични вещества в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки на ЕС.
- Други от изменителните разпоредби имат редакционен характер и целят привеждане в съответствие на текстове от НК с действащото законодателство.
- Предлага се този закон да влезе в сила един месец след обнародването му в Държавен вестник предвид изключителната му важност и необходимостта от запознаване с него на действащите магистрати.
ВНОСИТЕЛИ:
Мая Манолова
Яни Янев
Надка Балева
Христо Бисеров
- akhenaten
- Младши потребител
- Мнения: 20
- Регистриран на: 05 Мар 2006, 16:29
22 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта