forum.lex.bg

Р Е Ш Е Н И Е
№ Ф-39
гр.София, 04.05.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЖКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ТЕОДОРА КРЪСТЕВА
при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева т.д. № 9 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър.
Образувано е по жалба от „К. Ф. – ЕООД”, С., район В., бел. „Х. Б.” № 57, ЕИК *** срещу решение от 15.01.2010 г. на СГС ТО VІ състав по рег. д. № 12785/ 2009 г. с което е оставена без уважение жалбата на въззивника против отказ на АВп № 10091209115***/ 11.12.2009 г. относно вписването на обстоятелството – увеличаване на капитала, въз основа на вземане на съдружника към дружеството от допълнителни парични вноски.
Жалбоподателят чрез адв. Б. В., САК оспорва решението като неправилно. Мотивира се със становището, че неправилно АВп и решаващия съд са приели, че е налице поискано увеличаване на капитала на дружеството по реда на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон, чрез непарична вноска – вземане на съдружника, поради което вземането следва да бъде оценено и вноската да се опише в учредителния акт. Твърди, че заявеното за вписване обстоятелство е следствие от волята на едноличния собственик на капитала, вместо да му бъдат върнати сумите по направените от него допълнителни парични вноски на осн. чл. 134, ал. 1 от ТЗ, същите да бъдат отчетени като дължимите вноски към дружеството в съответствие с решението за увеличаване на капитала. В тази връзка счита, че е достатъчно счетоводното отразяване на двете операции, а именно, да се дебитира сметката по която се отчита дългът на дружеството с 1 600 000 лв. и да се кредитира сметката „Основен капитал” със същата сума (1 600 000 лв.), без да се извършват действията по чл. 72, ал. 2 от ТЗ.
За да постанови обжалвания съдебен акт, СГС е преценил, че към заявлението за вписване увеличаването на капитала е следвало да бъде представена оценка на вземането по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ, тъй като внасянето на допълнителни парични вноски по реда на чл. 134, ал. 1 от ТЗ представлява вземане на едноличния собственик С. М. К. към ”К. ф.” ЕООД. След като е вземане, съдът счита, че то може да се използва за ефективно увеличение на капитала, но само по посочения ред. Със същото не може да се извърши и номинално увеличение на капитала, тъй като не са налице приложимите предпоставките по аргумент на чл. 197, ал. 1 от ТЗ - неразпределена печалба.
Съдът като прецени доказателствата и доводите, приема за установено следното:
Въз основа на решения в съответствие с чл. 147, ал. 2 във вр. с чл. 137, ал. 1 от ТЗ едноличният собственик на капитала на „К. Ф.” ЕООД, С. М. К. е направил по реда на чл. 134 от ТЗ допълнителни парични вноски общо в размер на 1 608 000 лв. със срок до 15 октомври 2009 г.
От представения по делото междинен финансов отчет от 30.09.2009 г. се установява, че допълнителните парични вноски в размер на 1 608 000 лв. са отразени единствено в пасива на дружеството, раздел „Задължения”, под т. 6 „Други задължения”.
От протокол по чл. 147, ал. 2 ТЗ на едноличния собственик на дружеството от 26.10.2009 г. се установява, че е взето решение с част от допълнителните парични вноски в размер на 1 600 000 лв. на осн. чл. 148, ал. 1, т. 2 да бъде увеличен капитала на дружеството от 100 000 лв. на 1 700 000 лв., чрез издаване на нови 16 000 дяла по 100 лв. всеки един и които дялове да се поемат от С. М. К. срещу част от направените от него допълнителни парични вноски в размер на 1 600 000 лв.
Жалбоподателя е подал заявление с вх. № 20091209115207/ 11.12.2009 г. по образец А4 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. с което е поискал вписване увеличаването на капитала от 100 000 лв. на 1700 000 лв. За да постанови обжалвания пред първоинстанционния съд отказ № № 20091221104829/ 28.12.2009 г. длъжностното лице към АВп се е позовало на липсата на доказателства, от които да е видно, че са спазени разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ.
Първоинстанционният съд е потвърдил отказа на АВ въз основа на идентични мотиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице в законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В раздел V Увеличаване на капитала от ТЗ, който регламентира тази процедура при акционерните дружества, но е приложим и за дружествата с ограничена отговорност са предвидени три способа за тази цел, а именно: продажба, увеличаване с непарична вноска и увеличаване на капитала със средства на дружеството.
Решението на едноличния собственик на капитала от 26.10.2009 г. не съответства на нито един от регламентираните в закона начини за провеждане на увеличението. Така както е отразена волята на едноличния собственик обуславя приложението на чл. 72 от ТЗ – увеличаване на капитала чрез непарична вноска – в з е м а н е на съдружника към дружеството от внесените допълнителни парични вноски. Същевременно, не са изпълнени императивните разпоредби на посочената норма, а именно оценка на вземането по предвидения в закона ред от три вещи лица. Вследствие неизпълнението на това задължение, не могат да възникнат и надлежни правни последици съответни на целта, която жалбоподателят е искал да постигне, да увеличи капитала на дружеството.
Не е налице и увеличение на капитала по аналогия с чл. 197 от ТЗ, тъй като същото не се извършва въз основа на превръщането на част от печалбата в капитал.
Доколкото биха могли да се споделят правните доводи в цитираната от жалбоподателя съдебна практика, то видно от доказателствата по делото същата е неприложима към процесния случай. Допълнителните парични вноски съществуват единствено в пасива, но не и в актива на дружеството и не са налични в „К. Ф.” ЕООД, към датата на решението за увеличаване на капитала.
От установените обстоятелства по делото е видно, че не са налице предпоставките обуславящи като допустимо исканото вписване на увеличението на капитала на дружеството. Като е достигнал до същия извод СГС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.01.2010 г. на СГС ТО VІ състав по рег. д. № 12785/ 2009 г.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.