ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

[miltenov]

Може ли да бъде издаден ЗАПИС НА ЗАПОВЕД в Милано Италия а плащането извършено в България?

[advokat__nikolov]

Може ли да бъде издаден ЗАПИС НА ЗАПОВЕД в Милано Италия а плащането извършено в България?

Може, разбира се, но издателят трябва да има свой представител в България Затова по-добрия вариант в случая е менителницата.

[hidden]

Може ли да бъде издаден ЗАПИС НА ЗАПОВЕД в Милано Италия а плащането извършено в България?

Може, разбира се, но издателят трябва да има свой представител в България Затова по-добрия вариант в случая е менителницата.

Бихте ли обяснили защо е нужно да има свой представител в България? Това откъде следва?
Менителницата в никакъв случай не е по-добрия вариант и именно затова същата не се използва отдавна в практиката.
miltenov, мисля, че приложимото право в случая е Женевската конвенция от 1930г., но за съжаление никъде не я намирам.

[advokat__nikolov]

Това с представителя не е задължително, но се прави с цел, за да улесни най-вече издателя, а от там и поемателя. Абе как да не е удобна менителницата в случая. Вместо представител в България, издателят ще прасне менителница по пасивна делегация на задължаване чрез създаване на каузални отношения /разбира се, които не са предмет на менителницата, и които не се създават задължително/ между него и акцепта, за да се защити интереса на последния при евентуално приемане и плащане от негова страна. Освен това с менителницата издателят може да улесни не само себе си, но и поемателя като прасне домицилирана менителница по пасивна делегация на задължаване.

Нещо такова беше или май съм се увлякъл малко повече по Френското и Германското право

[hidden]

Аз лично никога не съм виждал менителница. Чувал съм, че някои хора били виждали, преди много години, но това са градски легенди. Мисля, че всички знаем причините да не се използва в практиката.
Всъщност по-горе съм подвел miltenov. Женевеската конвенция не е ратифицирана от България, затова приложимото право се определя съобразно правилата на чл. 565 ТЗ - задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.
Има и Конвенция на ООН от 1988г. относно международните менителници и запис на заповед, но нея също не я намирам на български език, което ме кара да мисля, че тя също не е ратифицирана от България.
Римската конвенция на ЕИО от 1980г. за определяне на приложимия закон по отношение на договорните задължения (Рим I) (чл. 1, б. "с") и Регламент (ЕО) № 864/2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) изрично изключват от обхвата си менителниците и записите на заповед (чл. 1, т. 2, б. "в").

[advokat__nikolov]

Аз лично никога не съм виждал менителница. Чувал съм, че някои хора били виждали, преди много години, но това са градски легенди. Мисля, че всички знаем причините да не се използва в практиката.
Всъщност по-горе съм подвел miltenov. Женевеската конвенция не е ратифицирана от България, затова приложимото право се определя съобразно правилата на чл. 565 ТЗ - задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.
Има и Конвенция на ООН от 1988г. относно международните менителници и запис на заповед, но нея също не я намирам на български език, което ме кара да мисля, че тя също не е ратифицирана от България.
Римската конвенция на ЕИО от 1980г. за определяне на приложимия закон по отношение на договорните задължения (Рим I) (чл. 1, б. "с") и Регламент (ЕО) № 864/2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) изрично изключват от обхвата си менителниците и записите на заповед (чл. 1, т. 2, б. "в").

Ааа няма да обиждаш менителничката Това да не се използва се дължи на нашия сравнително примитивен търговски обмен Тук не може да се говори за недостатъци.

От гледна точка на международното частно право, особено значение има Хагската конференция за унификация на менителничното право, организирана по инициатива на Холандското правителство през 1910 г. Но най-голямо значение има "Комисията на четиримата експерти" свикана по инициатива на Обществето на народите през 1927 г. : един американец, един англичанин, един австриец и един францизин. Тези експерти е трябвало да изготвят доклади относно различието на отделните системи, а оттам да изготвят проекти за уеднаквяване. Именно тези проекти са предмет на Женевската конференция. Тази конференция завършва с три пректоконвенции.

По-важни резултати :

Способността за задължаване с менителница на чужденците се определя според закона на държавата, на която те принадлежат. Относно формата важи законът на страната, където се сключва менителницата. Особенно е важен е принцъпът : locus regit actum, т.е. действията, които се извършват по менителницата в чужбина, се възприема законът на мястото, където се извършват.

И трите резултата са възприети от тогавашния Български търговски закон и пренесени върху действащия в момента Български търговски закон

[hidden]

Това да не се използва се дължи на нашия сравнително примитивен търговски обмен

Точно обратното е, днес има много по-модерни платежни инструменти и затова менителницата вече е "демоде"

[advokat__nikolov]

Това да не се използва се дължи на нашия сравнително примитивен търговски обмен

Точно обратното е, днес има много по-модерни платежни инструменти и затова менителницата вече е "демоде"

Абе това да не ти е Fashion TV Я дай пример за "модерен" платежен инструмент лято 2011

Тук не става дума за мода, а за удобство и най-вече за удобство в международните отношения.

И друго да те питам, на мода ли е Търговската асигнация