Адвокатски хонорари при несъстоятелност

[victoria66]

Уважаеми колеги,

След дълго,но безрезултатно ровене в практика и решения, реших да се обърна към Вас с молба за помощ (ако някой е имал подобен казус) или мнение. Казусът е следният :

При открито производство по несъстоятелност на търговско дружество, изплатените след началната дата на несъстоятелността адвокатски хонорари за процесуално представителство по дела, предмет ли са на отменителните искове по 646 и сл. ТЗ или на други искове предназначени за защита на кредиторите,примерно Павлов иск.

Въпреки,че всички дела за които става въпрос са спечелени от доверителят (длъжника по несъстоятелността), т.е. от адвоката, хонорарите не са присъдени в тежест на загубилата страна, тъй като към влизането на решенията в сила както и в сроковете по 192 и 194 ГПК отм. клиентът не е имал средства и не е бил в състояние да ги заплати,съответно да представи пред съда документи удостоверяващи плащането.

При последващи постъпления хонорарите са изплатени наведнъж, със закъснение от няколко години, но мисля има трайна практика,че производството за разноски като акцесоарно не дава право на отделен иск, против загубилата страна вкл. и на деликтно основание 45 и сл. ЗЗД.

Въпросът е могат ли синдикът или кредиторите да атакуват това плащане и да искат връщане на тези хонорари, тъй като са изплатени след началната дата на неплатежоспособност. Същият въпрос стои и за възнагражденията на Борда на директорите по договори за възлагане на управление, получени след началната дата, която е с около 8 години назад. Предварително благодаря на всеки който ми отговори.

[kokonikolov]

Незнам случая, но плащането ако е извършено по реда на чл.722 от ТЗ няма как да го оспориш, а и за завеждане на отменителни искове имаш срокове за атакуване, ако хонорарите са били дължими преди 8 год. мисля, че няма как да стане
а относно "хонорарите не са присъдени в тежест на загубилата страна, тъй като към влизането на решенията в сила както и в сроковете по 192 и 194 ГПК отм. клиентът не е имал средства и не е бил в състояние да ги заплати,съответно да представи пред съда документи удостоверяващи плащането. " - Това е хипотезата на 688, ал.3 - т.е. можел е да представи извлечение от списъка на приети вземания, за да покаже че сумите се дължат (незнам дали ще стане, но от опит не боли... много)

[victoria66]

Много благодаря за отговора Ви. Може би не съм пояснила ясно хронологията, която е :

a) Началната дата на несъстоятелността е 2001 г..
б) Хонорарите са дължими/изискуеми от 2002-2003 г.
c) Изплатени са от Дружеството на адвоката през 2006 г. – т.е. след началната дата на неплатежоспособността, но преди откриване производството по несъстоятелност.
д) Производството по несъстоятелност е открито октомври 2009 г.

Мисля,че по горните причини чл. 688 и 722 ТЗ няма да намерят приложение тук, тъй като плащането не е извършено по реда на предявяване на вземане, респ. „при разпределение на осребреното имущество”, които предстоят. Що се отнася до сроковете за отмяна - 646 говори за „относителна” нищожност, за което май няма срок.

Въпросът е дали синдикът/кредиторите могат да атакуват успешно примерно по 646 ал. 2 плащането (от 2006 г.) и да искат връщането му в масата на несъстоятелността.

Аргументите на адвоката са че става дума за правна защита, а не за плащане по търговска сделка, че това са необходими разходи,че иначе по същия начин трябвало да се процедира със сметките за ток и телефон платени в съмнителния период,че с оглед спечелване на делата имуществото на Дружеството се е увеличило,че няма подобен случай в практиката.
Още веднъж благодаря за отговора и се надявам на допълнителен коментар.Ако пък има някой с подобен случай в практиката, много моля нека да пише.

[razli4na]

И какво, като кредитор ли ще конституирате адвоката?
Що ви трябва на баир лозе?

[kokonikolov]

Мисля, че може да се опита, за успешно незнам. Такъв случай не съм срещал, макар че работя по несъстоятелност на дружества.
Но си мисля, че трябва да имате доводи, които ясно да докажат, че хонорарите платени на адвоката са завишени значително, за да бъдат оспорени.
Аргументите на адвоката са логични, но все пак хипотезата на 646, ал.2, т.1 е освен сделки и действия.

Въпроса е много интересен и ще потърся мнение и на по стари адвокати, работили в производството по несъстоятелност, а също така и на синдици

[victoria66]

Колеги,
Благодаря и на двамата. Това за лозето и баира и аз си го мислех,но единият от кредиторите явно има непоносимост към адвокатите въобще или към конкретния адвокат ..
Г-н Николов,
Хонорарите като стойност са значителни поради големия имуществен интерес по спечелените дела, но са малко под минималните 2 % по Наредбата за адв. възнаграждения. За това си мисля,че вероятно няма да може да се докаже прекомерност.
Казусът наистина е много интересен, и колегите с които съм говорила досега, вкл. колега синдик, имат по принцип отрицателно становище, но не го обосновават с достатъчно ясни правни аргументи. Ще съм Ви благодарна ако споделите това което научите допълнително. Благодаря още веднъж.

[razli4na]

Вижте, в случай, че успеете, колегата ще си извърши прихващане- налице са всички предпоставки да го направи успешно.
Но, конституирате ли го като кредитор, и, на това основание, да знаете, че ще има време да направи всичко, за да стъжни положението на Вашия човек- все ще намери за какво да се хване и ако не му оспори вземането, най- малкото, което ще направи е, поне да го намали.
Дръжте ни в течение, моля!

[optiontrade]

Това с прихващането не съм много сигурен как ще стане. За да стане прихващане първо адвокатът трябва да се конституира като кредитор във вече откритото производство, а единственият начин за това е да си направи ритуално харакири. Да не говорим, че все ми се струва за прихващане трябва да са налице две насрещни задължения, а в случая както и да го гледаме все има едни 5 лева дето само ще ги въртим. Трябват ни поне 2 петолевки за прихващането.

По принцип 646 ал. 2 може да се отнесе към абсолютно всякакви плащания стига да са в посочения период и да са направени от длъжника. Естествено по практически причини при обявяване на тази нищожност се подбира, а и синдиците масово страдат от заблуждението (както и някои съдилища) че за да искат провъзгласяване на нищожност трябва да се релевира увеличаване на масата на Н. Но искът не е отменителен, а установителен и теоретично не е нужно дори да се води дело.

Тъй като тука май са се намесили колеги с опит в несъстоятелност мен ми е интересен един страничен ?-ос по 646/2/ т.1 а именно какво с разбира в практиката под "изпълнение на парично задължение" извършено от длъжника към дата Х. Пояснявам с пример: Ако длъжникът е упълномощил и предоставил на 3-то лице сумата А, но това преди датата Х (датата на платежната неспособност), обаче 3-то лице с така предоставените пари и пълномощия изпълни парично задължение на длъжника след датата Х към кредитора Б. Ко праим ? Имаме ли 646/2/ т. 1 или не ?

[razli4na]

Взели сте отношение за прихващането. Не ми харесва тезата с харакирито. Тя ще е приложима, ако инициативата е на адвоката, а това се съмнявам да се случи. В случая хипотезата, представена от питащия е различна, няма да я преповтарям.

Относно въпросът с примера- да, считам че ще "имаме" 646/2/ т. 1. Ключът е във въпроса- изпълнението е след дадата на реш. за обявяв. в несъст. Макар и плащането да е извършено от пълномощник, то е от името и за сметка на представлявания /длъжника по несъстоятелността/. Важен, считам,че е факта на плащането- към кой момент е извършено, а не факта досежно датата на упълномощаването.