forum.lex.bg

Преди време имаше подобна тема във форума, в която се разви доста интересна дискусия относно иска по чл. 534 ТЗ. За съжаление, не мога да я открия Междувременно, появи се и съдебна практика по чл. 534 ТЗ.Оставам с впечатление, че съдилищата разглеждат иска по чл. 534 ТЗ като продължение, или както казва доктрината "остатък" на обикновения менителничен иск: според тях е достатъчно да се установи, че менителничния ефект е преюдициран или прескрибиран, за да може приносителят да претендира менителничната сума по реда на чл. 534 ТЗ. Въпросът е, ако между издателя на погасен по давност запис на заповед и приносителят на същия съществува каузално отношение, в какво ще се изразява неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 534 ТЗ на издателя ? Приносителят обеднява ли, ако е лишен от процесуалните привилегии, които дава погасения по давност менителничен ефект, при положение, че може да реализира материалната облага посредством иск, основан на каузалното отношение ? В какво съотношение се намират искът по чл. 534 ТЗ и искът по каузалното отношение ?

Ако има каузален иск, не може да предявява иск по 534. Темата е интересна, тъй като трябва да се имат предвид всякакви варианти - издаден изпълнителен лист, изобщо неупражнени права и т.н.

Аз също поддържам тезата за субсидиарния характер на иска по чл. 534 ТЗ. За жалост съдебната практика е доста постна и магистратите не са се занимавали обстойно с предпоставките на този иск. Изследванията също се броят на пръсти, като най - съдържателното е на проф. Калайджиев в "Чекът...". Проф.Павлова и Герджиков също са разглеждали проблема, но не в тази дълбочина, с която проф. Калайджиев го анализира. Следва да се отбележат десетките изследвания в старата правна книжнина до 09.09.1944г. - почти всички капацитети по търговско право са се изкушавали от проблема - Джидров, Диков, Кацаров, Ганев, съвсем забравените Н. Христов, Г. Иванов и К. Габровски. Преобладаващо е виждането за субсидиарния характер на иска. Съдебната практика на ВКС на Царството е била изобилна, но доста противоречива. Почти всички законодателства от системата на германския правен кръг съдържат уредба на иска за незаконно обогатяване в менителничното право, аналогична на разпоредбата на чл. 534 ТЗ. Единственото изключение е румънският закон, който изрично подчертава субсидиарния характер на иска, като поставя условие за неговото упражняване липсата на възможност приносителят да защити правата си чрез каузален иск.

То е трудно за доказване, каузалният иск.

По принцип нищо не се изисква от кредитора - предявява иск по чл. 534, без да доказва нищо. Длъжника трябва да докаже.