Здравейте,
сключих договор за отдаване под наем на земеделска земя. Договорът е подписан и от двете страи, но забелязах, че в договора няма печат на юридическото лице/наемателя/. Валиден ли е договора ако няма печат на юридическото лице?
- Дата и час: 27 Ное 2024, 20:05 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
договор без печат на юридическото лице
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
15 мнения
• Страница 1 от 1
Re: договор без печат на юридическото лице
Волеизявлението се удостоверява с полагането на подписи, но дали договора е валиден зависи и от това дали става въпрос за договор за аренда на земеделска земя за което има специален закон и изисквания за формата на договора.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: договор без печат на юридическото лице
не става въпрос за аренда, а за отдаване под наем на земеделска земя за срок от 1 година
Знам, че за аренда се вписва в агенция по вписвания и срока е 5-годишен
Знам, че за аренда се вписва в агенция по вписвания и срока е 5-годишен
- volkan
- Младши потребител
- Мнения: 42
- Регистриран на: 23 Мар 2012, 21:39
Re: договор без печат на юридическото лице
Независимо дали е аренда или наем или каквото и да е , печата не е изискване за валидност , така че липсата не се отразява на договора.Подписа е достатъчен.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: договор без печат на юридическото лице
poli_g написа::D Не печатът е проблем в този договор, не печатът.... ( последния не се отразява по никакъв начин на валидността му- вЕрвайте, другаде ви е проблема).
Проблема не е за "наемодателя" , тъй че търговеца да си е консултирал правилно дейността.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: договор без печат на юридическото лице
Здравейте, защо не слушате поли:),Договора е нищожен.Защото има специален закон.Нали така ?
- antoan01
- Младши потребител
- Мнения: 33
- Регистриран на: 24 Ное 2007, 23:53
Re: договор без печат на юридическото лице
poli_g написа:Като не си получи т.н. според него "рента" проблемът току- виж станал негов.
Ще си я получи та дрънка!
Все пак има и ТЗ , не е само закона за арендата.
"Освен това едната от страните по договора е търговец и тази сделка е в кръга на упражняваната от него търговска дейност. От това следва, че сделката е търговска с оглед нормата на чл.286 от ТЗ. При преценка действителността на настоящата, следва да бъдат прилагани общите разпоредби на ТЗ, като се отчете действието на ЗАЗ, чиито разпоредби се явяват специални. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че сключения между страните договор, като договор за аренда не е произвел действие, тъй като се явява нищожен по смисъла на чл.26,ал.2,предл.3-то от ЗЗД. Ответната страна не може да се позовава на нищожност на сделката, поради липса на формата предвидена в специалния закон. След като последната е приела престацията на арендодателя, който му е предоставил държането на земеделските земи, налице са данни, че те са ползвани именно по предназначение – за земеделско производство, при което следва да бъде съобразена и приложена разпоредбата на чл.293,ал.3 от ТЗ. Неизправната страна не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. При тази хипотеза за ответника не отпада задължението за престация, съгласно договореното.Тълкувайки текста на чл.293,ал.3 от ТЗ в смисъл, че при търговските сделки обхвата на отговорността е разширен – неизправната страна по нищожна, поради липса на форма сделка, дължи пълно изпълнение по нея, ведно с предвидените договорни санкции и обезщетения за забава. В този смисъл Решение №1442 от 23.12.2003г. на ВСК по гр.д.№411/2003г., ТК, докладчик съдията Дария Проданова."
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: договор без печат на юридическото лице
volkan написа:Здравейте,
сключих договор за отдаване под наем на земеделска земя. Договорът е подписан и от двете страи, но забелязах, че в договора няма печат на юридическото лице/наемателя/. Валиден ли е договора ако няма печат на юридическото лице?
Указ № 612 от 26.08.1965 г. за печатите, чл. 6 алинея 1, гласи следното: "Право на ползване на печат с изображението на държавния герб на Република България имат държавните органи и учреждения - Президентът на Република България, Народното събрание, Министерският съвет, министерствата, административните структури по чл. 35 от Закона за администрацията, централните ведомства, прокуратурата, съдилищата и териториалните органи на власт."
По инерция министерства, ведомства и организации изискват полагане на т.нар. „фирмен печат” върху най-различни документи. Към днешна дата е все още в сила Указ № 612 от 26.08.1965г. за печатите. Единствено тук, в чл.7 е регламентирано, че „право на обикновени печати и щемпели имат всички учреждения, предприятия и организации, представляващи юридически личност, и техните поделения, което удостоверяват висшестоящите им ведомства и организации или съответния районен съд. Физическите лица имат право да ползват само щемпели.” Чл.10 гласи „Печатите се полагат върху оригинала на издаваните документи и писма само след подпис на съответните длъжностни лица.”
В цитирания указ не се уточнява каква е правната сила на присъствието или отсъствието на обикновения печат и в какви случаи е задължително неговото ползване. Тълкуването води и до извода, че е разписано едно право, но не и задължение, както и че е разписана поредност на извършване на действия, а именно печат да се поставя след подписа. В Търговския регистър се представя образец на подписа на лицата, овластени да представляват търговеца, т.нар. спесимен. Сред обстоятелствата, които подлежат на вписване или актовете, които подлежат на обявяване в Търговския регистър, никъде не фигурира условието „представяне на образец на печат на дружеството”. Никъде не е казано и друго, че фирмените документи непременно трябва да носят печата на дружеството”. Съгласно л.13, ал.1 от ТЗ търговецът е длъжен да посочи в търговската си кореспонденция и в интернет страницата си (ако има такава): фирмата, седалището и адреса на управление, ЕИК и банковата сметка. Търговецът може да посочи и адрес за съобщения. В текста, озаглавен „Задължение за посочване на данни” законодателят не е включил изискването за поставяне на печат в търговската кореспонденция. Това води до два извода: печатът няма свое собствено правно значение и не е закрепен на нормативно ниво като условие за достоверност или автентичност. Конкретните изисквания, установени в специални закони потвърждават тезата, че за останалите дейности не е законово необходимо притежанието и използването на печати. Липсата на каквато и да е уредба относно вида, съдържанието и начина на изработване на печатите създава положение на несигурност и открива възможности за злоупотреби и технически подправки. Няма регламентация за регистриране и контрол, няма нормативни ограничения за брой, вид, форма. В този смисъл и никаква презумпция за оригиналност и автентичност на печат не е приложима.
Не на последно място, съдебната практика казва (Определение по ТД 57/2011г. на ОС – Варна http://213.91.247.58/upload/SAD_AKT/201 ... 720811.htm): „Никъде в разпоредбите си Търговския закон не поставя изискване за легитимация на търговските дружества да се полага и печат, наред с подписа на представляващия.” Полагането или липсата на печат не променя юридически документа, не поражда правни последици и няма обвързваща сила. Договорите между юридически лица-търговци може да бъдат с или без печат и това е въпрос на решение на страните. Въпросът е изискването, което поставят различни държавни и общински структури и други административни органи за ползването (полагането) на печат като задължителен реквизит на документа.
Докато е оправдано донякъде държавни органи, институции и други, натоварени с властнически правомощия субекти да имат свой печат, на който законът дава нужната регламентация, тъй като става дума за отношения, при които се съчетават изисквания за сигурност, автентичност и известна тържественост на волеизявленията, то липсата на подобна регламентация за печатите на търговците е израз на отношението на законодателя към проблема: търговският печат не се нуждае от регламентация, тъй като неговото поставяне не е свързано с настъпването на каквито и да било правни последици.
http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=10455
Последна промяна averbisadverbera на 09 Дек 2012, 19:35, променена общо 1 път
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: договор без печат на юридическото лице
РЕШЕНИЕ
№ 703/10 г.
София,05.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Ст. Т. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1060 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на ПОС от 13.03.2009 г. по гр.д. № 90/2009, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на наемна цена по чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за валидността на наемен договор на земеделска земя.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че върху земеделската земя, както и върху всяка друга телесна вещ може да бъде учредено вещно право на ползване. Когато вещта е недвижима, вещното право се учредява с нотариален акт (или договор за делба с нотариална заверка на подписите), който трябва да бъде вписан, за да бъде противопоставим на трети лица, които черпят права от същия праводател. Така учреденото вещно право позволява на неговия титуляр да ползва вещта и да придобива нейните естествени и граждански плодове. Ако правото на ползване се учредява възмездно, плащането на цената може да бъде уговорено наведнъж или на части през определени периоди от време. Права със същото съдържание може да възникнат и от облигационна връзка. По договора за наем наемателят има правото временно да ползва наетата вещ, да събира естествените й плодове, като може да придобива и гражданските плодове, доколкото има право да я пренаема изцяло или отчасти. Договорът за наем на недвижима вещ, макар и да не поражда, променя нито погасява вещни права, също може да бъде вписан, за да може правата на наемателя да бъдат противопоставими на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Договорът за наем, освен ако е търговска сделка, е ограничен с 10-годишен срок, но ако негов предмет е земеделска земя (и/или други вещи за земеделско производство), той може да бъде сключен и за по-дълъг срок (но не по-малко от четири стопански години). За да е валиден, договорът за аренда трябва да е сключен с нотариална заверка на подписите, а за да може правата на арендатора да бъдат противопоставени на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател, той трябва да бъде вписан в нотариалните книги.
Земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем. Формата за валидност на договора е свободна (писмена, устна или с конклудентни действия). Договорът за наем може да обвърже страните за срок до 10 години, освен ако е търговска сделка. Вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Договорът за наем е възмезден и наемателят дължи наемна цена. Ако временното ползване е отстъпено безвъзмездно, договорът не е за наем, а за послужване.
Земеделската земя може да бъде предмет и на договор за аренда. Формата за валидност на договора е писмена с нотариална заверка на подписите. Липсва ли изискваната от закона форма, сключеният договор се конвертира в договор за наем. Договорът за аренда може да обвърже страните за срок над 4 стопански години. Вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Регистрирането на арендния договор в ОСЗГ няма правно значение за валидността и действието му. Договорът за аренда е възмезден и арендаторът дължи арендна цена. Ако договорът е конвертиран в такъв за наем и ползването е предоставено, уговорената насрещна престация се дължи като наемна цена.
Земеделска земя може да бъде обект и на право на ползване. Формата за валидност на учредителната сделка (между живи) е нотариален акт или писмен договор с нотариална заверка на подписите. Липсва ли изискваната от закона форма, сключеният договор се конвертира в договор за аренда или наем, а при безвъзмездност – в заем за послужване. Вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Ако договорът е възмезден, ползвателят дължи уговорената цена на правото на ползване. Ако договорът е конвертиран в такъв за аренда или наем и ползването е предоставено, уговорената насрещна престация се дължи като арендна или наемна цена.
ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният договор за наем на земеделска земя е нищожен, тъй като не е сключен в изискваната от чл. 3 ЗАЗ форма.
В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че сключеният за една стопанска година писмен договор за наем на процесната земеделска земя е нищожен, поради което претендираната наемна цена не се дължи.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено внарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че в изпълнение на сключения на 22.02.2006 г. договор за наем ищецът е предоставил на ответника ползването на процесната земеделска земя в продължение на една стопанска година, но до приключването на устните състезания пред въззивния съд ответникът не е изплатил уговорената наемна цена в размер на 2.380 лева.
Видно от изложеното страните са обвързани от валиден договор за наем на земеделска земя, като наемодателят е изпълнил задълженията си по договора, пора което ответникът следва да бъде осъден да изпълни своите като заплати сумата 2.380 лева със законната лихва от предявяването на иска, както се претендира и всички разноски по делото в размер на 560 лева.
Воден от изложеното ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Пазарджишкия окръжен съд от 13.03.2009 г. по гр.д. № 90/2009.
ОСЪЖДА Р. А. М. от[населено място], обл. П. да заплати на Земеделска кооперация „П. земя”,[населено място], обл. П. сумата 2.380,00 лева на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД със законната лихва от 29.08.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата 560,00 лева разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
№ 703/10 г.
София,05.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Ст. Т. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1060 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на ПОС от 13.03.2009 г. по гр.д. № 90/2009, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на наемна цена по чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за валидността на наемен договор на земеделска земя.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че върху земеделската земя, както и върху всяка друга телесна вещ може да бъде учредено вещно право на ползване. Когато вещта е недвижима, вещното право се учредява с нотариален акт (или договор за делба с нотариална заверка на подписите), който трябва да бъде вписан, за да бъде противопоставим на трети лица, които черпят права от същия праводател. Така учреденото вещно право позволява на неговия титуляр да ползва вещта и да придобива нейните естествени и граждански плодове. Ако правото на ползване се учредява възмездно, плащането на цената може да бъде уговорено наведнъж или на части през определени периоди от време. Права със същото съдържание може да възникнат и от облигационна връзка. По договора за наем наемателят има правото временно да ползва наетата вещ, да събира естествените й плодове, като може да придобива и гражданските плодове, доколкото има право да я пренаема изцяло или отчасти. Договорът за наем на недвижима вещ, макар и да не поражда, променя нито погасява вещни права, също може да бъде вписан, за да може правата на наемателя да бъдат противопоставими на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Договорът за наем, освен ако е търговска сделка, е ограничен с 10-годишен срок, но ако негов предмет е земеделска земя (и/или други вещи за земеделско производство), той може да бъде сключен и за по-дълъг срок (но не по-малко от четири стопански години). За да е валиден, договорът за аренда трябва да е сключен с нотариална заверка на подписите, а за да може правата на арендатора да бъдат противопоставени на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател, той трябва да бъде вписан в нотариалните книги.
Земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем. Формата за валидност на договора е свободна (писмена, устна или с конклудентни действия). Договорът за наем може да обвърже страните за срок до 10 години, освен ако е търговска сделка. Вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Договорът за наем е възмезден и наемателят дължи наемна цена. Ако временното ползване е отстъпено безвъзмездно, договорът не е за наем, а за послужване.
Земеделската земя може да бъде предмет и на договор за аренда. Формата за валидност на договора е писмена с нотариална заверка на подписите. Липсва ли изискваната от закона форма, сключеният договор се конвертира в договор за наем. Договорът за аренда може да обвърже страните за срок над 4 стопански години. Вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Регистрирането на арендния договор в ОСЗГ няма правно значение за валидността и действието му. Договорът за аренда е възмезден и арендаторът дължи арендна цена. Ако договорът е конвертиран в такъв за наем и ползването е предоставено, уговорената насрещна престация се дължи като наемна цена.
Земеделска земя може да бъде обект и на право на ползване. Формата за валидност на учредителната сделка (между живи) е нотариален акт или писмен договор с нотариална заверка на подписите. Липсва ли изискваната от закона форма, сключеният договор се конвертира в договор за аренда или наем, а при безвъзмездност – в заем за послужване. Вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Ако договорът е възмезден, ползвателят дължи уговорената цена на правото на ползване. Ако договорът е конвертиран в такъв за аренда или наем и ползването е предоставено, уговорената насрещна престация се дължи като арендна или наемна цена.
ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният договор за наем на земеделска земя е нищожен, тъй като не е сключен в изискваната от чл. 3 ЗАЗ форма.
В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че сключеният за една стопанска година писмен договор за наем на процесната земеделска земя е нищожен, поради което претендираната наемна цена не се дължи.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено внарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че в изпълнение на сключения на 22.02.2006 г. договор за наем ищецът е предоставил на ответника ползването на процесната земеделска земя в продължение на една стопанска година, но до приключването на устните състезания пред въззивния съд ответникът не е изплатил уговорената наемна цена в размер на 2.380 лева.
Видно от изложеното страните са обвързани от валиден договор за наем на земеделска земя, като наемодателят е изпълнил задълженията си по договора, пора което ответникът следва да бъде осъден да изпълни своите като заплати сумата 2.380 лева със законната лихва от предявяването на иска, както се претендира и всички разноски по делото в размер на 560 лева.
Воден от изложеното ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Пазарджишкия окръжен съд от 13.03.2009 г. по гр.д. № 90/2009.
ОСЪЖДА Р. А. М. от[населено място], обл. П. да заплати на Земеделска кооперация „П. земя”,[населено място], обл. П. сумата 2.380,00 лева на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД със законната лихва от 29.08.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата 560,00 лева разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: договор без печат на юридическото лице
REVOLUTION написа:poli_g написа:Като не си получи т.н. според него "рента" проблемът току- виж станал негов.
Ще си я получи та дрънка!
Все пак има и ТЗ , не е само закона за арендата.
Lex specialis derogat generali (от латински: специалния закон отменя (замества) общия ) е принцип на правото, датиращ от римско време и възприет от римското право.
Този принцип се свежда до случаите на конкуренция между правни норми от общия (generalis) и специалния (specialis) закон, като в такъв случай вторите се ползват с предимство или имат примат над първите, включително и в случаите на тълкуване на правото.
Решение № 145 от 19.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 889/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева
Видно от съдържанието на чл. 1, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, по отношение на изрично посочените от законодателя обекти е предвиден конкретен вид договор, по силата на който същите могат да бъдат отдавани за възмездно ползване. Следователно при тълкуване нормата на чл. 1, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието по правилата на езиковото и систематичното тълкуване се налага разбирането, че волята на законодателя е по отношение на тези обекти, към които несъмнено попада и процесната земеделска земя, да не се допуска друг различен от изрично регламентирания в специалния закон вид договор при отдаването им за възмездно ползване.
Допълнителен аргумент в тази насока е както самият им особен характер, и предназначение, така и съдържанието на осъществяваното по отношение на тях държане, които в своята цялост имат не само от икономическа стойност, но са и от значение за обществения интерес - арг. от чл. 21, ал. 2 от Конституцията на Р България.
Решение № 146 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4828/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов
чл. 3, ал. 1 ЗАЗ
чл. 228 ЗЗД
Когато договор за аренда не е сключен в предвидената в чл. 3, ал. 1 ЗАЗ форма - с нотариална заверка на подписите на страните, но този договор има всички съществени елементи на договор за наем, отношенията между страните по него се уреждат въз основа на договор за наем. Винаги когато наред с нищожния договор има друго съглашение между страните, което съдържа всички съществени елементи на друга, предвидена от закона правна сделка, то поражда права и задължения за страните. Това е приложението на принципа за конверсията на нищожните сделки.
Последна промяна averbisadverbera на 09 Дек 2012, 20:15, променена общо 1 път
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: договор без печат на юридическото лице
Интересно, интересно. Искаш да кажеш - да върне плодовете ли?
P.S. Скръндза: Стиснат човек; скъперник, сребролюбец, пестелив, стиснат, стислив, алчен, свидлив, вариклечко, стипца, циция, пинтия, сметкаджия, цепи косъма. Чичо Скрудж (Ебънизърд Скрудж Макдък Дък).
Англ.: skinflint, close file,
P.S. Скръндза: Стиснат човек; скъперник, сребролюбец, пестелив, стиснат, стислив, алчен, свидлив, вариклечко, стипца, циция, пинтия, сметкаджия, цепи косъма. Чичо Скрудж (Ебънизърд Скрудж Макдък Дък).
Англ.: skinflint, close file,
Carthago delenda est.
- emilgrigorov
- Активен потребител
- Мнения: 2836
- Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11
Re: договор без печат на юридическото лице
Като първо - Дай ми фактите и ще ти дам правото. " Da mihi factum, dabo tibi ius".
и второ ЗАКОНА за арендата в земеделието урежда арендните отношения в земеделието. Арендните отношения се уреждат с аренден договор. Обект на арендния договор са земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство. Макар и обвързан в пределите на проверката си от поддържаните в касационно производство основания, в изпълнение на задълженията си по чл. 124 КРБ, ВКС разполага с правомощието да отмени обжалвания пред него съдебен акт и на основания, непосочени от жалбоподателя.
Решение № 59 от 20.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
чл. 290 ГПК
чл. 1, ал. 3 ЗАЗ
чл. 8, ал. 1 ЗАЗ
чл. 30, ал. 1 ЗАЗ
чл. 79, ал. 1 ЗЗД
чл. 228 ЗЗД
чл. 232, ал. 2 ЗЗД
Възможно е за обекти по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ да бъдат сключвани и договори за наем при отчитане спецификата както на обектите, така и на естеството на разменените престации. За разлика от предоставяне ползването на земеделска земя и/или плододаващи вещи (животни), които са под режима на ЗАЗ, селскостопанските машини биха могли да бъдат и обект на договор за наем.
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ВЗК"В" - в ликвидация срещу решение № I* от 23.05.2008 г. по гр.д. № 100/2008 г. на Бургаския окръжен съд. С него е оставено в сила решението от 29.11.2007 г. по гр.д. № 382/2007 г. на Бургаския районен съд. С това решение са отхвърлени предявените от ВЗК"В" (л) срещу Р. П. П. обективно съединени искове, които съдът е квалифицирал като такива с правно основание чл. 8, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗАЗ чл. 79, ал. 1 предл. 2 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД; чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - произнасяне по въпроса дали правната квалификация на договорите, предмет на които е предоставяне държането на обекти по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ е само по този закон или по отношение на тези обекти могат да бъдат сключвани и договори под режима на Закона за задълженията и договорите.
Ответникът по касация Р. П. не изразява становище.
Като взе предвид доводите на касатора, съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на I т.о. приема следното:
Жалбата е частично основателна.
Бургаският районен съд е бил сезиран от ВЗК "В." (л) с четири обективно съединени иска.
Исковете на кооперацията произтичат от неизпълнение от страна на П. на задължението за: 1./ Заплащане на наемна цена по на сключен на 21.03.2001 г. т.нар. "договор за наем" със срок до 2005 г. (вкл.) на селскостопански машини - 1100 лв.; 2./ Неплащане на арендни вноски в общ размер 3000 лв., произтичащи от сключен на 1.01.2004 г. т.нар. "договор за аренда" на стадо овце, кози и кочове; 3./ З. на сумата 2200 лв. - стойността на бали сено и слама, предоставени в "заем" по силата на клауза от договора от 1.01.2004 г. Заявеният петитум е да бъде осъден ответника да заплати посочените суми, както и: 4./ Да предаде държането на селскостопанските машини - предмет на договора по п.1.
Последователно подържаната теза на П. е, че не е доказано предаването на вещите, животните и балите слама, тъй като не са съставени приемо- предавателни протоколи.
Първоинстанционният съд е приел, че и двата договора (за селскостопанските машини и за стадото животни) представляват договори за аренда и като такива са нищожни, поради това, че формата им опорочена - липсва нотариална заверка на подписите. Предаването на балите сено и слама съдържа белезите на договор с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като не е доказано предаването на посочените заместими вещи. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Основният въпрос, обусловил допускането на касационен контрол е дали за обектите по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ могат да бъдат сключвани само договори за аренда или е допустимо и сключването на договори за наем. Значението за спора се състои в това, че в случай, че бъде възприета първата хипотеза, всеки евентуално сключен договор за наем на тези обекти би следвало да бъде преквалифициран в договор за аренда, което от своя страна би довело до проверка на изискванията за действителност по ЗАЗ и параметрите, характеризиращи договорите под режима на този закон. Съдебният състав счита, че правилно е второто становище и е възможно за обекти по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ да бъдат сключвани и договори за наем при отчитане спецификата както на обектите, така и на естеството на разменените престации. В конкретния случай, договорът от 1.01.2004 г. (п.2) не може да бъде квалифициран като нещо различно от договор за аренда, както с оглед естеството на вещите (животни), така и с оглед задълженията, които са поели страните по него. Т.е. правилна е преценката на въззивния съд относно недействителността на договора и оттук - неоснователността на претенцията за реалното му изпълнение. Тази преценка е обуславяща и за правното основание на което би се дължало връщането на животните, респ.тяхната стойност в случай, че са погинали. Не е така, обаче, по отношение на договора от 21.03.2001 г. (п.1 и п.4). Предмет на този договор е държането на селскостопански машини, които безспорно се включват във вещите по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ. За разлика, обаче, от предоставяне ползването на земеделска земя и/или плододаващи вещи (животни), които са под режима на ЗАЗ, селскостопанските машини би могло да бъдат и обект на договор за наем. Видно от съдържанието на процесния договор е, че той съдържа квалифициращите белези именно на договор под режима на ЗЗД и по-конкретно - чл. 228 и сл. ЗЗД. По отношение на наемния договор законодателят не е въвел изискване за форма, поради което договорът от 21.03.2001 г. е действителен и се дължи изпълнение по него, а след прекратяване на действието му - връщане държането на наетата вещ/вещи. Поради това, исковете по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД (п.2 и п.4) са основателни. Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 1100 лв., представляваща дължимия наем за периода 2001-2005 г. вкл., както и да предаде на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД държането на 3 бр. селскостопански машини: пръскачка "Перла" на стойност 600 лв., сламопреса К454 на стойност 600 лв. и валяк дисков на стойност 300 лв. В случай, че вещите са погинали, събирането на равностойността им е по реда на чл. 521, ал. 2 ГПК, поради което т.нар. "изменение/допълнение" допуснато в с.з. на 13.06.2007 г. от БРС е безпредметно.
Независимо, че договорът от 1.01.2004 г. е недействителен като договор за аренда, правилно съдилищата са приели, че клаузата на чл.I.3 от него има квалифициращите белези на договор за заем на заместими потребими вещи - 600 бали сено и 400 бали слама, който договор е неформален, реален. Правилен е и изводът на БОС, че основателността на този иск не е доказана, доколкото не са представени доказателства, че вещите, предмет на този договор са предадени. П. е оспорил предаването на вещите по договора от 1.01.2004 г. т.е. получаването както на стадото животни, така и получаването на балите сено и слама. Относно предаването на животните са събрани гласни доказателства т.е. установено е изпълнението от страна на арендодателя. Никой от свидетелите, обаче, не е установил предаването ни на вещите - предмет на договора по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Поради това, в тази част решението е законосъобразно и следва да остане в сила.
Касаторът не е представил на основание чл. 80 ГПК списък с претендираните разноски, поради което настоящият съдебен състав счита, че съобразно уважената част на исковете ще следва да бъде присъдена сумата 1300 лв.
Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т.о.
РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № I* от 23.05.2008 г. по гр.д. № 100/2008 г. на Бургаския окръжен съд и решението от 29.11.2007 г. по гр.д. № 382/2007 г. на Бургаския районен съд в частта с която са приети за неоснователни исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; чл. 233, ал. 1 ЗЗД, както и в частта с която са присъдени разноски, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Р. П. П. с ЕГН-********* от с. Р., ул. "Д. с." № 69, Б. област да заплати на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД на ВЗК"В." - в ликвидация с. Г., Б. област сумата 1100 лв. (хиляда и сто лева), ведно със законната лихва, считано от 23.01.2007 г. и до окончателното и плащане; да предаде на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД на ВЗК"В. (л) държането на пръскачка "Перла" на стойност 600 лв., сламопреса К454 на стойност 600 лв. и валяк дисков на стойност 300 лв.
ОСЪЖДА Р. П. П. с ЕГН-********** от с. Р., ул. "Д. с." № 69, Б. област да заплати на ВЗК"В." - в ликвидация с. Г., Б. област сумата 1300 лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част на исковете.
ОСТАВЯ в сила Решение № I* от 23.05.2008 г. по гр.д. № 100/2008 г. на Бургаския окръжен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.
и второ ЗАКОНА за арендата в земеделието урежда арендните отношения в земеделието. Арендните отношения се уреждат с аренден договор. Обект на арендния договор са земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство. Макар и обвързан в пределите на проверката си от поддържаните в касационно производство основания, в изпълнение на задълженията си по чл. 124 КРБ, ВКС разполага с правомощието да отмени обжалвания пред него съдебен акт и на основания, непосочени от жалбоподателя.
Решение № 59 от 20.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
чл. 290 ГПК
чл. 1, ал. 3 ЗАЗ
чл. 8, ал. 1 ЗАЗ
чл. 30, ал. 1 ЗАЗ
чл. 79, ал. 1 ЗЗД
чл. 228 ЗЗД
чл. 232, ал. 2 ЗЗД
Възможно е за обекти по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ да бъдат сключвани и договори за наем при отчитане спецификата както на обектите, така и на естеството на разменените престации. За разлика от предоставяне ползването на земеделска земя и/или плододаващи вещи (животни), които са под режима на ЗАЗ, селскостопанските машини биха могли да бъдат и обект на договор за наем.
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ВЗК"В" - в ликвидация срещу решение № I* от 23.05.2008 г. по гр.д. № 100/2008 г. на Бургаския окръжен съд. С него е оставено в сила решението от 29.11.2007 г. по гр.д. № 382/2007 г. на Бургаския районен съд. С това решение са отхвърлени предявените от ВЗК"В" (л) срещу Р. П. П. обективно съединени искове, които съдът е квалифицирал като такива с правно основание чл. 8, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗАЗ чл. 79, ал. 1 предл. 2 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД; чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - произнасяне по въпроса дали правната квалификация на договорите, предмет на които е предоставяне държането на обекти по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ е само по този закон или по отношение на тези обекти могат да бъдат сключвани и договори под режима на Закона за задълженията и договорите.
Ответникът по касация Р. П. не изразява становище.
Като взе предвид доводите на касатора, съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на I т.о. приема следното:
Жалбата е частично основателна.
Бургаският районен съд е бил сезиран от ВЗК "В." (л) с четири обективно съединени иска.
Исковете на кооперацията произтичат от неизпълнение от страна на П. на задължението за: 1./ Заплащане на наемна цена по на сключен на 21.03.2001 г. т.нар. "договор за наем" със срок до 2005 г. (вкл.) на селскостопански машини - 1100 лв.; 2./ Неплащане на арендни вноски в общ размер 3000 лв., произтичащи от сключен на 1.01.2004 г. т.нар. "договор за аренда" на стадо овце, кози и кочове; 3./ З. на сумата 2200 лв. - стойността на бали сено и слама, предоставени в "заем" по силата на клауза от договора от 1.01.2004 г. Заявеният петитум е да бъде осъден ответника да заплати посочените суми, както и: 4./ Да предаде държането на селскостопанските машини - предмет на договора по п.1.
Последователно подържаната теза на П. е, че не е доказано предаването на вещите, животните и балите слама, тъй като не са съставени приемо- предавателни протоколи.
Първоинстанционният съд е приел, че и двата договора (за селскостопанските машини и за стадото животни) представляват договори за аренда и като такива са нищожни, поради това, че формата им опорочена - липсва нотариална заверка на подписите. Предаването на балите сено и слама съдържа белезите на договор с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като не е доказано предаването на посочените заместими вещи. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Основният въпрос, обусловил допускането на касационен контрол е дали за обектите по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ могат да бъдат сключвани само договори за аренда или е допустимо и сключването на договори за наем. Значението за спора се състои в това, че в случай, че бъде възприета първата хипотеза, всеки евентуално сключен договор за наем на тези обекти би следвало да бъде преквалифициран в договор за аренда, което от своя страна би довело до проверка на изискванията за действителност по ЗАЗ и параметрите, характеризиращи договорите под режима на този закон. Съдебният състав счита, че правилно е второто становище и е възможно за обекти по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ да бъдат сключвани и договори за наем при отчитане спецификата както на обектите, така и на естеството на разменените престации. В конкретния случай, договорът от 1.01.2004 г. (п.2) не може да бъде квалифициран като нещо различно от договор за аренда, както с оглед естеството на вещите (животни), така и с оглед задълженията, които са поели страните по него. Т.е. правилна е преценката на въззивния съд относно недействителността на договора и оттук - неоснователността на претенцията за реалното му изпълнение. Тази преценка е обуславяща и за правното основание на което би се дължало връщането на животните, респ.тяхната стойност в случай, че са погинали. Не е така, обаче, по отношение на договора от 21.03.2001 г. (п.1 и п.4). Предмет на този договор е държането на селскостопански машини, които безспорно се включват във вещите по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ. За разлика, обаче, от предоставяне ползването на земеделска земя и/или плододаващи вещи (животни), които са под режима на ЗАЗ, селскостопанските машини би могло да бъдат и обект на договор за наем. Видно от съдържанието на процесния договор е, че той съдържа квалифициращите белези именно на договор под режима на ЗЗД и по-конкретно - чл. 228 и сл. ЗЗД. По отношение на наемния договор законодателят не е въвел изискване за форма, поради което договорът от 21.03.2001 г. е действителен и се дължи изпълнение по него, а след прекратяване на действието му - връщане държането на наетата вещ/вещи. Поради това, исковете по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД (п.2 и п.4) са основателни. Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 1100 лв., представляваща дължимия наем за периода 2001-2005 г. вкл., както и да предаде на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД държането на 3 бр. селскостопански машини: пръскачка "Перла" на стойност 600 лв., сламопреса К454 на стойност 600 лв. и валяк дисков на стойност 300 лв. В случай, че вещите са погинали, събирането на равностойността им е по реда на чл. 521, ал. 2 ГПК, поради което т.нар. "изменение/допълнение" допуснато в с.з. на 13.06.2007 г. от БРС е безпредметно.
Независимо, че договорът от 1.01.2004 г. е недействителен като договор за аренда, правилно съдилищата са приели, че клаузата на чл.I.3 от него има квалифициращите белези на договор за заем на заместими потребими вещи - 600 бали сено и 400 бали слама, който договор е неформален, реален. Правилен е и изводът на БОС, че основателността на този иск не е доказана, доколкото не са представени доказателства, че вещите, предмет на този договор са предадени. П. е оспорил предаването на вещите по договора от 1.01.2004 г. т.е. получаването както на стадото животни, така и получаването на балите сено и слама. Относно предаването на животните са събрани гласни доказателства т.е. установено е изпълнението от страна на арендодателя. Никой от свидетелите, обаче, не е установил предаването ни на вещите - предмет на договора по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Поради това, в тази част решението е законосъобразно и следва да остане в сила.
Касаторът не е представил на основание чл. 80 ГПК списък с претендираните разноски, поради което настоящият съдебен състав счита, че съобразно уважената част на исковете ще следва да бъде присъдена сумата 1300 лв.
Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т.о.
РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № I* от 23.05.2008 г. по гр.д. № 100/2008 г. на Бургаския окръжен съд и решението от 29.11.2007 г. по гр.д. № 382/2007 г. на Бургаския районен съд в частта с която са приети за неоснователни исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; чл. 233, ал. 1 ЗЗД, както и в частта с която са присъдени разноски, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Р. П. П. с ЕГН-********* от с. Р., ул. "Д. с." № 69, Б. област да заплати на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД на ВЗК"В." - в ликвидация с. Г., Б. област сумата 1100 лв. (хиляда и сто лева), ведно със законната лихва, считано от 23.01.2007 г. и до окончателното и плащане; да предаде на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД на ВЗК"В. (л) държането на пръскачка "Перла" на стойност 600 лв., сламопреса К454 на стойност 600 лв. и валяк дисков на стойност 300 лв.
ОСЪЖДА Р. П. П. с ЕГН-********** от с. Р., ул. "Д. с." № 69, Б. област да заплати на ВЗК"В." - в ликвидация с. Г., Б. област сумата 1300 лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част на исковете.
ОСТАВЯ в сила Решение № I* от 23.05.2008 г. по гр.д. № 100/2008 г. на Бургаския окръжен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.
- averbisadverbera
- Потребител
- Мнения: 124
- Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38
Re: договор без печат на юридическото лице
Това решение, което е постнал 'revolution' - РЕШЕНИЕ на ВКС № 703/10 г. София,05.01.2011 г. по гр.д. № 1060/2009 г. много ми хареса, чудесно обяснено, като за студенти направо. Бравус на тия хора.
- p_dyan
- Потребител
- Мнения: 484
- Регистриран на: 09 Мар 2008, 23:37
Re: договор без печат на юридическото лице
Последна промяна Standbay на 11 Дек 2012, 00:26, променена общо 1 път
Дай ми фактите, за да ти дам правото!
-
Standbay - Потребител
- Мнения: 568
- Регистриран на: 27 Авг 2008, 21:46
Re: договор без печат на юридическото лице
Ей това се казват иновативни идеи в производството ...
- nk7702n
- Старши потребител
- Мнения: 6457
- Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02
15 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 27 госта