Процесуално представителство на прокуриста

[hrangelova]

Здравейте Колеги,

Искам да се допитам до Вашето мнение относно представителната власт на прокуриста в процеса. Може ли прокуриста да представлява търговско дружество пред съда?
Аз откривам едно единствено определение на ВКС, в което се казва, че от момента на вписване в Търговския регистър прокуристът има представителна власт, включително и правото да упълномощава адвокат за извършване на действие по процесуално представителство.

[portokal]

Според мен: пред съд лично - не, ако не отговаря на изискванията на чл. 32, т. 3 от ГПК, но винаги може да упълномощи адвокат (един вид "преупълномощаване", защото самият прокурист е пълномощник).

[REVOLUTION]

Може , но само ако има юридическо образование-чл.32т.3 ГПК или е адвокат , или е родител , дете , съпруг на ЕТ.Такива са изискванията установени от съдебната практика.Иначе доктринално въпросът е спорен.Има ТР относно търговския пълномощник и общо взето съдиите се придържат към тези аргументи и за прокуристите.

Тълкувателно решение № 1 от 17.III.1993 г. по гр. д. № 3/93 г., ОСГК
Търговско право, кн. 3/1993 г.
чл. 26, ал. 2 ТЗ,

чл. 20, ал. 1, б. "а", "б" и "в" ГПК
Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал. 2 ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес, само ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б", "в" ГПК.
------------------------

Председателят на Върховния съд на Република България е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по въпроса: може ли търговският пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес само с пълномощно по чл. 26, ал. 2 ТЗ.

Върховният съд, Общото събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговският пълномощник е една от проявните форми на търговско представителство, предвидено в Търговския закон. Съгласно чл. 26, ал. 1 ТЗ търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговеца да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. За представителството на права, които се явяват обременителни за търговеца: отчуждаване и обременяване с тежести на недвижими имоти, поемане на менителнични задължения, вземане на заем, чл. 26, ал. 2 ТЗ изисква изрично пълномощно. Правата, свързани с обикновената дейност на търговеца, както и изрично изброените права в чл. 26, ал. 2 ТЗ по своето естество са с материалноправен характер. В изброителния списък на чл. 26, ал. 2 ТЗ фигурира и правото на търговския пълномощник "за водене на процеси", което следва да се приеме, че е предвидено също като материално право. Аргумент, че това право не е посочено като процесуално и че чл. 26, ал. 3 ТЗ, с който се ограничава възможността за прехвърляне на правата, изброени в чл. 26, ал. 2 ТЗ, освен със съгласие на търговеца. Докато за прехвърляне на процесуалните права - преупълномощаването, чл. 22, ал. 1 ГПК не изисква съгласие на доверителя.

След като съгласно чл. 26, ал. 2 ТЗ търговският пълномощник е носител на чуждото материално право за водене на процеси, реализирането му се свързва с изискванията за процесуалното представителство по пълномощие на чл. 20 ГПК.

Съображенията, меродавни за създаване институцията на представителството са еднакви както за представителството в гражданското право, така и за представителството в гражданския процес. Те са продиктувани от необходимостта едно лице да бъде представлявано поради неумението му или невъзможността да извърши конкретното действие. Установяването на представителството в гражданския процес е по-наложително, защото с оглед формалността на публичната процедура пред съда страната в повече, отколкото другаде се нуждае от компетентно съдействие при съблюдаване на процесуалните правила.

Изхождайки от целите на процесуалното представителство, законодателят е ограничил лицата, които могат да бъдат представители на страните по пълномощие пред съда до тези, посочени в чл. 20 ГПК. Общото в изискванията към лицата по чл. 20, ал. 1, б. "а", "в" и "г" ГПК е юридическото образование, което е изключено като необходимо условие само при пълномощници от най-близък родствен кръг - родители, деца, съпруг - чл. 20, ал. 1, б. "б" ГПК. Друго изключение от изискването процесуалния представител да има юридическо образование е установяване на пълномощие за получаване на съдебни книжа на стана, когато не живее в града, където се намира съдът или е в чужбина. Това изключение е уредено извън чл. 20 ГПК - чл. 42 и чл. 44, ал. 1 ГПК като обемът на процесуалната представителна власт е ограничен до строго определени действия, извършващи се не в съдебната зала.

С оглед направеното тълкуване на чл. 20 ГПК съобразно духа на закона, се налагат и изводите досежно качествата, които търговският пълномощник следва да притежава, за да може да се явява пред съд.

Освен правото на адвокат да бъде пълномощник на търговеца пред съд, посочено в чл. 20, ал. 1, б. "а" ГПК и възможността на лицата със степен на родство, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "б" ГПК да представляват страната в процеса, която хипотеза би могла да бъде приложима за принципал-едноличен търговец, процесуалното представителство на всички възможни субекти по търговското право се обхваща от чл. 20, ал. 1, б. "в" ГПК. И това е така, защото всички дружества по Търговския закон са обявени за юридически лица, а едноличният търговец се включва в стопанския живот, ако има предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ. А според чл. 20, ал. 1, б. "в" ГПК изискванията към лицата, които могат да представляват тези страни по пълномощие в процеса, са: юрисконсулти или други лица с юридическо образование, които са в трудовоправни отношения с представляваната страна. Следователно търговският пълномощник, който има изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал. 2 ТЗ би могъл да бъде процесуален представител на принципала, ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б" и "в" ГПК. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, б. "д" ГПК не може да се приложи пряко за материалното право на търговския пълномощник "за водене на процеси", предвидено в чл. 26, ал. 2 ТЗ. Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси, може да организира процеса като упълномощи юрист, отговарящ на изискванията на чл. 20, ал. 1, б. "а" и "в" ГПК, който да може да бъде процесуален представител. Обратното неограничително тълкуване на процесуалното представителство на търговеца би допуснало до участие в гражданското производство пред съд неквалифицирани лица, докато нормите, уреждащи процесуалното представителство по пълномощие го регламентират като професионална дейност, упражнявана от правоспособни юристи.

С оглед изложеното и на основание чл. 212 ГПК, Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд е решило:

Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал. 2 ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес само ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б" и "в" ГПК.

Решението е подписано с особено мнение от двама съдии, състоящо се в следното:

Считаме, че търговският пълномощник с изрично пълномощно по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес по следните съображения:
Чл. 20, ал. 1, б. "д" от ГПК предвижда възможност процесуални представители на страните по пълномощие да бъдат и други лица, предвидени в законите. Такъв е случаят с разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ, според която търговски пълномощник с изрично пълномощно може да представлява страната в гражданския процес. Подобна възможност е предвидена и в чл. 47, ал. 1, пр. 2 от ЗС за предоставяне на общото събрание на етажните собственици на процесуално представителство по договор на управителя или председателя на управителния съвет за действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление.

Търговският пълномощник е процесуален представител на страната, който черпи представителна власт от изрично упълномощаване. Това представителство е доброволно, за разлика от представителството на законния представител, което е правно задължително. Търговецът, издал изрично пълномощно на своя търговски пълномощник, се е съгласил последният да извършва изрично изброените в чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ правни действия. Следователно, изводът, който се налага от систематическото и логическото тълкуване на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ във връзка с чл. 20, ал. 1, б. "д" ГПК е, че търговският пълномощник може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес само с изрично пълномощно по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ, без изискванията по чл. 20, ал. 1, б. "а", "б" и "г" от ГПК.

Аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че за водене на процеси от страна на търговския пълномощник, законът изисква изрично упълномощаване. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ТЗ търговският пълномощник може да прехвърля правата си другиму само с изричното съгласие на търговеца. Следователно възможността, предвидена в чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ, търговският пълномощник "да води процеси", би била ненужна, щом като търговецът може да упълномощи направо лице с юридическо образование. В този случай не е необходимо задължително да се прибягва до преупълномощаване, както се приема в решението на ОСГК, ВС.
Чл. 20, ал. 1, б. "в" от ГПК не изчерпва всички субекти на ТЗ. Тази разпоредба не включва едноличния търговец, прехвърлил предприятието, но запазил фирмата си, както и консорциума, които субекти нямат качеството на юридически лица. Ето защо и в тези случаи следва да намери приложение разпоредбата на чл. 20, ал. 1, б. "д" от ГПК, предвиждаща възможност тяхното процесуално представителство да бъде осъществено от търговски пълномощник с изрично пълномощно по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ.

[hrangelova]

Благодаря Ви за отговорите, но позволете да задам въпроса си така: Може ли прокуриста да подпише искова молба, отговор на искова молба или частна жалба в качеството си на представляващ дружеството, черпейки правата си от вписването си в търговския регистър или е необходимо да се легитимира с изрично пълномощно?

[REVOLUTION]

Благодаря Ви за отговорите, но позволете да задам въпроса си така: Може ли прокуриста да подпише искова молба, отговор на искова молба или частна жалба в качеството си на представляващ дружеството, черпейки правата си от вписването си в търговския регистър или е необходимо да се легитимира с изрично пълномощно?

Ако не отговаря на чл.32 ГПК не може да подписва искова молба , да подава отговор на ИМ или да пуска частна жалба , дори и с изрично пълномощно.

[inspectora]

Не схващайте процесуалното представителство като "явяване в зала за съдебно заседание и говорене на съдията" - проц. предст. по смисъла на закона включва и подаване на и.м., отговори, молби и т.н. - това са все процесуални действия.

[portokal]

Ми да, и затова и тях не може да ги извършва, ако няма юридическо образование.

[hrangelova]

В такъв случай да направим разлика между чл. 30 и чл. 32 ГПК. Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Безспорно е, че управител или изпълнителен директор може да представлява юридическо лице (не коментираме представителството по пълномощие - Тълкувателно решение № 1 от 17.III.1993 г.), за мен остава открит въпросът прокуриста може да го представлява (да извършва валидни процесуални действия)? Искова молба подписана на прокурист трябва ли да бъде оставена без движение?

[inspectora]

Искова молба подписана на прокурист трябва ли да бъде оставена без движение?

Категорично - ДА.

Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила.

Прокуристът случайно да е лице, което представлява по закон? /или е представител по пълномощие - я помислете/

[portokal]

Прокуристът не е законен представител, не е орган на дружеството, а също пълномощник.

[hrangelova]

Определение № 173 от 10.04.2000 г. на ВКС по ч. гр. д. № 134/2000 г., V г. о., докладчик съдията Любка Илиева
Бюлетин на ВКС, бр. 3/2000 г., стр. 33
чл. 25, ал. 2 и 3 ГПК,

чл. 27,

чл. 42, ал. 2 ЗЗД,

чл. 21, ал. 1 ТЗ
Не са невалидни процесуалните действия на прокуриста, извършени без да е представил доказателства за представителната си власт. Извършените от него действия даже без представителна власт могат да бъдат потвърждавани.
------------------------

Производството по делото е образувано по реда на чл. 217 ГПК по повод подадена частна жалба от АД "Т.", гр. С. против определение от 1.02.2000 г. по гр. д. № 1379/99 г. на С. окръжен съд, с което на основание чл. 200, б. "б" във вр. с чл. 199, б. "б" ГПК е прекратено производството по делото. Твърди, че определението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като представителната власт на прокуриста произтича от закона и той е вписан в търговския регистър.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е основателна.

Правилно С. окръжен съд е оставил жалбата против решението по съществото на спора без движение, тъй като по делото са липсвали доказателства за вписването на прокуриста Р. Р. В дадения седмодневен срок жалбоподателят не е представил доказателства, че е отстранил нередовността й.

Представителната власт е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на извършените процесуални действия (чл. 25, ал. 1 ГПК). Законът обаче допуска действията, извършени без представителна власт да бъдат потвърдени - чл. 25, ал. 3 ГПК. След като е допустимо да бъдат санирани действия без представителна власт, не са невалидни действията, извършени от представителя, снабден с представителна власт, който обаче не я е удостоверил.

В настоящето производство по реда на чл. 217, ал. 2 ГПК са представени: 1) нотариално заверено пълномощно от 29.07.1999 г. от изпълнителния директор на дружеството, с което прокуристът Р. е натоварен да извършва всички действия и сделки, свързани с упражняване на търговско занятие; 2) договор от 7.09.1999 г. между дружеството-търговец и прокуриста и 3) препис от Решение № 1469/24.09.1999 г. по ф. д. № 1691/95 г. на С. окръжен съд - фирмено отделение, от което е видно, че Р. е вписан като прокурист на дружеството.

Представителната власт на прокуриста произтича от упълномощаването, което е направил търговецът. Обемът на представителната власт е определена от закона - чл. 21, ал. 1 ТЗ. Прокуристът може да извършва всички действия и сделки, свързани с упражняване на търговско занятие. Изпълнени са изискванията на закона за форма на упълномощаването и вписването на прокурата. От момента на вписването й в търговския регистър представителството е противопоставимо на трети лица, поради което към момента на постановяване на обжалваното определение на С. окръжен съд прокуристът Р. е притежавал представителна власт, включително и правото да упълномощава адвокат за извършване на действие по процесуално представителство (чл. 20, б. "а" ГПК).

Съобразно изложеното дотук ВКС, V г. о., намира, че фактически са отстранени нередовностите на жалбата, свързани с представителната власт на прокуриста Р., поради което обжалваното определение ще следва да бъде отменено.

[portokal]

Не става ясно обаче дали самата искова молба е била подписана от прокуриста, или от адвокат, упълномощен от него. Дори се споменава, че прокуристът вече имал "представителна власт, включително и правото да упълномощава адвокат".

[inspectora]

Определение № 173 от 10.04.2000 г. на ВКС

Чини ми се, че тук става въпрос за процесуално действие, извършено от адвокат, който е упълномощен от прокуриста

П.П.: портокалчето ме изпревари

[portokal]

Амиии... защото първия път ти ме изпревари.

[hrangelova]

Съгласно съм, но щом прокуриста може да упълномощи адвоката, защо той самия да няма правомощието да подпише/извърши процесуалното действие

[portokal]

Защото не отговаря на условията да извърши действието като представител.
По същия начин се приема, че няма пречка да упълномощя примерно брат си или съседа, без те да са адвокати, да преупълномощят адвокат да ме представлява.

[svettoslav]

Здравейте!
На мен пък ми направи впечатление цитираното определение на ВКС.Не зная дали сте обърнали внимание,но по съществото си то е неправилно. Това не е свързано с темата,но е доста интересен въпроса относно незаконосъобразността на прекратяването на делото.