forum.lex.bg

Здравейте,
искам да напусна работа без да спазвам предизвестието от един месец. Подадох молба по чл.325, но в последствие работодателя каза,че щом напускам няма да ми платят част от заплатата, която естествено се дава на ръка и не фигурира никъде. Повечето ми колеги ги освободиха веднага, но с мен са се запънали и положението не е много приятно, защото се стига до конфронтации и днес ми беше заявено,че искам, не искам ще си изтърпя предизвестието. Аз съм била коректна, изпълнявах си задълженията до последно,като след като разбраха,че напускам се започнаха забележки и да се създава някакво напрежение. Но аз няма как да докажа психически тормоз, просто искам да се махна, но да са ми както трябва нещата.Вече веднъж имахме посещение от Инспекцията по труда, защото от тук все доволни служители си отиват. Та мисълта ми е, понеже все пак казах,че искам да бъда освободена по-рано, трябва ли да дам друга молба, по кой член,защото чл.327 има различни обстоятелства, ако искат да си вземат една брутна заплата, да си го взимат, аз нямам проблеми с това.Но как трябва да бъде оформено писмено?
Благодаря

аз намерих примерен образец на такова заявление и то не е по чл.325. Притеснявам се да не ме уволнят дисциплинарно, това е, макар че се съмнявам, защото както съм написала всичко се дава на ръка и вече веднъж бяха посетени от Инспекцията по Труда. За мое успокоение искам да е точно всичко просто.
Благодаря Ви

също така трудовата ми книжка е в тях

да, знам че мога да си взема и нова книжка и макар че не са коректни и за няколкото месеца в които съм при тях, аз искам от моя страна всичко да е точно. Имам само още един въпрос, отпуск, платен и болничен удължават ли предизвестието? Благодаря

marlaa написа:Имам само още един въпрос, отпуск, платен и болничен удължават ли предизвестието?

Не се удължава. Срокът на предизвестието изтича, независимо дали служителят е на работа или не.
За разлика от случая по чл. 70 - договор със срок за изпитване.

Чл. 70. (4) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

Аз само ще отбележа, че преждесписващият субект е пропуснал една съществена подробност при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, а именно, че страната, по чиято инициатива прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, може изрично да заяви, че няма да го спази, т.е. няма проблем да заявите на работодателя в изявлението си към него, даже е и наложително, че няма да спазите предизвестието. Тогава може да прекратите трудовото правоотношение от момента на получаването на изявлението за прекратяване (по аргумент от чл. 220, ал. 2 КТ), но обичайно на практика се посочва конкретна дата, защото не е сигурно кога ще бъде получено, особено ако се праща по пощата, както може би е резонно да постъпите, тъй като при изпращане на писмо с обратна разписка ще имате доказателства, че сте направила изявлението пред работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Разбира се, ще дължите обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, но Вие сама казахте, че това за Вас не представлява проблем.
При тези обстоятелства работодателят не може да Ви уволни дисциплинарно, тъй като Вие ще сте прекратила по законен начин трудовото правоотношение. Ако работодателят впоследствие започне с негови си работи, включително и да издаде заповед за дисциплинарно уволнение и тем подобни, имате право да я оспорите пред съда в 2-месечен срок - чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, като при тези обстоятелства ще има голяма вероятност съдът да отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна.
Все пак зависи какво целите с това работодателят да не издаде заповед за дисциплинарно уволнение, тъй като по отношение размера на обезщетението за безработица по Кодекса за социално осигуряване (КСО) няма значение дали трудовото правоотношение е било прекратено с предизвестие от работника, включително и при направено изявление, че същото няма да бъде спазено, или вследствие на наложено дисциплинарно наказание "уволнение" - по аргумент по чл. 54б, ал. 3 КСО.

Здревейте. Кандидаствам за работа за съдебен служител може ли да се ползвам следния чл.327, ал.1 т.9 за напускане на сегашната ми работа. И как трябва да се оформи като заявление или като молба?

Здравейте.

Доколкото понятието „съдебен служител“ (администрация на съдебната власт) е статут, аналогичен на статута „държавен служител“ (администрация на изпълнителна власт) и статута „парламентарен служител“ (администрация на законодателна власт) - да, може да се позовете на цитираната точка.

По втория въпрос - отдавна няма „молба“, а „заявление“. Защото Вие не се молите (с надежда да Ви разрешат), а заявявате своите желания и намерения.

По-често срещаното тълкуване на "държавна служба" по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 9 КТ е възникване на служебно правоотношение според Закона за държавния служител или на такова, когато други закони за "специален вид" държавни служители - ЗМВР или Закона за митниците, препращат към него. Служебното правоотношение възниква въз основа на заповед за назначаване от съответния ръководител на структурата, министерството, дирекцията, агенцията и тем подобни. Така че от чисто юридическа, а не от житейско-философска гледна точка, тъй като преждесписващият господин не е юрист, аз не съм напълно убеден, че съдебният служител е държавен служител по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 9 КТ, още повече че чл. 340а от Закона за съдебната власт използва понятието "трудово правоотношение", т.е. не третира правоотношението като служебно, респективно съдебният служител като държавен служител в юридическия смисъл на думата.
От друга страна, може да се възползвате от евентуални юридически пропуски в тълкуването на понятието "държавна служба" от страна на Вашия работодател. Ако той не е наясно какво всъщност представлява "държавна служба" по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 9 КТ, може успешно да го заблудите, че всичко е ОК и той да приеме, че правоотношението му с Вас се прекратява на това основание. Иначе за прекратяване на това основание трябва да се подаде молба, заявление, както искате го наречете, за мен е излишна драматизация за това да се обяснява кой как не трябвало да се моли, а да се заявява, защото как ще се казва няма абсолютно никакво значение. То е супер да кажеш, че не искаш да се молиш, ама работодателят има и други неща, които трябва да свърши - да издаде заповед за прекратяване на правоотношението, да оформи трудовата книжка, да уведоми НАП и прочие, така че "моленето" всъщност е по-скоро от куртоазия, отколкото надежда за благоволение, въпреки че и когато се прекратява трудовото правоотношение без предизвестие едностранно от работника, то се счита за прекратено от момента, в който са настъпили предпоставките, визирани в закона, в конкретния случай - от момента на постъпването на "държавната служба". Документът, адресиран до работодателя, обаче трябва да е подкрепен с доказателства за съществуващото основание - примерно копие на акта или договора, по силата на който възниква "държавната служба", като е препоръчително в него също да е отразена и датата, на която се очаква да постъпите на "държавна служба" (обичайно пише "служителят се задължава да постъпи на..." в самия акт или договор).

Здравейте,
ivaaaa, написа:

Кандидаствам за работа за съдебен служител може ли да се ползвам следния чл.327, ал.1 т.9 за напускане на сегашната ми работа.

НЕ!


пп. Правя редакцията, защото след постване на настоящия пост видях, че докато съм изготвял същия, bvoykov е представил подробно аргументиран отговор.

Благодаря на всички за отговорите.