forum.lex.bg

Здравейте, добър ден и благодаря за отделеното време и внимание.

Имам следното питане...

Привлечен съм в качеството ми на обвиняем, а не на потърпевш. За това, че трети лица са увредили изключителна моя лична движима собственост, вещ за която имам пълна документация и то след като същите неправомерно са ми я отнели(обсебили) и осъществили достъп над която без мое знание и/или съгласие, разрешение. Като след неупълномощения достъп до която те са осъществили и след като същите са я увредили, пропуснали са явно да споделят, че същата вещ е моя въпреки това да им е било известно и в следствие на което друго лице с което не се понасяхме и напълно незапознато с ситуацията и/или казуса подава сигнал в полицията.

Така срещу мен започна досъдебно производство което се влачи вече близо 3 години и без никакъв ясен или ориентировъчен срок кога това нещо ще приключи. Разминах се със подписка и регистрация в МВР като криминално проявен, която подписка след 8-я месец ми я вдигнаха, но от тогава до сега няма никакво развитие или движение.

Въпросът ми е, мога ли да дам на съд МВР и Прокуратура с идеята даденото производство да бъде прекратено и/или действителните отговорни за това лица да си понесът последствията и/или възможно ли е да дам директно държавата на съд?

И ако да, пред кой съд мога да направя това?

П.С... И също бих желал само да допълня, че увредената вещ не е приобщена към досъдебното за да се установи безспорно реално увредена ли е или не и същата все още вероятно се използва от тези които ми я присвоиха.

Не се мъчете да използвате правни термини, а обяснете с прости думи какво е станало, защото от казаното не се разбира нищо.

Благодарение на умниците в парламента бяха изменени текстовете на Глава Двадесет и шеста от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които предвиждаха при бездействие на прокуратурата и разследващите органи, съдът да задължи прокуратурата да внесе делото с обвинителен акт в съда или да го прекрати, след изтичане на определени срокове. Така "вечните" обвиняеми можеха да принудят прокуратурата да престане да ги третира като обвиняеми и обикновено в този случай, щото обикновено едно дело боксува на досъдебна фаза, когато никой вече не знае какво да прави, а не им се иска да "отърват" обвинението, съдът признаваше обвиняемите за невинни, щото нямаше доказателства, или прокуратурата го прекратяваше. Тогава се пораждаше възможност, след прекратяване на наказателното производство или оправдаване на обвиняемия, последният да предяви иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и да получи някакво парично обезщетение. Понеже доста хора се възползваха, сега Глава двадесет и шеста се казва "Ускоряване на наказателното производство" и при бездействие на органите на досъдебното производство или на съда, обвиняемият има възможност да поиска от съответния орган да определи подходящ срок за извършване на съответните действия или с други думи казано - да размаха показалец пред "спящия" орган. Нищо друго не може да се направи. Не се знае и какво се случва, ако задълженият да действа орган не го стори в срок, освен обвиняемият пак да иска "ускоряване". За мен тази процедура е крайно неефективна.
Не е задължително увредената вещ да бъде приобщавана като доказателствен материал, все пак зависи каква е, не е много удачно един автомобил например, когато се очаква делото да се проточи, да стои на наказателен паркинг 3 години, та той ще изгние направо там. Необходимо е поне оглед да ѝ е направен, който да констатира какви повреди или увреждания има, щом така твърдят подалите сигнала лица. Ако вещта е Ваша и си я искате обратно, имате два варианта - да ги съдите по граждански ред, или да подадете сигнал за извършено престъпленеи - кражба, обсебване, много-много не схванах те как са достигнали до вещта, но това няма значение, наказанията и за двете престъпления са приблизително еднакви. Разбира се, необходимо е да имате доказателства, ако искате да докажете наистина твърденията си, че вещта е Ваша собственост. Ако нямате документи... ще е малко трудно, но не невъзможно, ако има хора, които да потвърдят, по възможност незаинтересовани, че вещта е Ваша след като ги разпитат като свидетели. По граждански път да ги съдите ще получите по-бърза реакция, наказателният процес е по-бавен и по-тромав, щото се събират всякакви доказателства и данни.
Искове за обезщетение по ЗОДОВ при настоящото положение може да предявите само в две хипотези - ако прокуратурата прекрати наказателното производство, тъй като деянието е недоказано, не е извършено или не съставлява престъпление, или ако бъде внесен обвинителен акт, респективно постановление за освобождаване от наказателна отговорност, Вие бъдете оправдан.

Случаят е следният...

Преди няколко години, започнах работа в голяма компания като главен специалист компютърна и мрежова сигурност. Отговарях за информационната и мрежова сигурност, тяхната защита и интегритет. Приблизително 20 000 устройства, 8000 души персонал. Още от самото начало, работодателят не ми осигури абсолютно нищо, освен буквално една празна стая с чисто бюро и счупен стол. Многократно сигнализирах синдиката, опитвах се да провеждам разговор с регионалния директор, включително и писмено, но без никакъв обратен положителен и смислен резултат. Не ми изплащаха командировъчни, не ми осигуряваха транспорт, работно облекло инструменти и всичко останало за което можете да си помислите. Сам си осигурявах всичко необходимо с лични средства и на трети страни за да мога да си изпълнявам служебните ми задължения. С писмено разрешение, получих възможността да занеса домашният ми компютър в работата ми за да имам някаква лабораторна среда на която да тествам и извършвам мониторинг за да мога да изпълнявам коректно възложените ми функции сключени по договор или иначе казано за да мога да работя. Колегите ми бяха готини, разбирах се със всички. Не след дълго обаче по-късно след като ме видяха до каква степен се справям с възложените ми задачи. Началник охрана, започна да ме моли да му върша частна работа и за която съответно аз не му отказвах. Но не след дълго, същият започна да става нагъл и несъобразителен, а аз съответно и да му отказвам. Така същият започна да ми ограничава достъпа до служебното ми място, да не ме допуска до различни обекти в работно време или пък при извънредни ситуации които засягаха стратегически обекти. Съответно започнах да получавам искания за обяснения, навярно с умисъла да бъда дисциплинарно уволнен, понеже станах неизгоден за въпросния човек. Подадох си молбата за напускане след няколко месеца тормоз, понеже работата стана нетърпима. Събрах си вещите които можех да понеса със себе си в деня на подаването на молбата ми, а някой останаха за следващият ден включително компютъра ми като по обемен. Разсипах пепелник на тръгване от офиса ми бутайки го по невнимание, реших, че чистачката ще го почисти и си се прибрах във къщи уморен. На следващият ден отидох да си взема трудовата книжка и компютъра, като бях възпрепядстван от служители на МВР да вляза в сградата. И съответно бях арестуван и отведен в районното понеже някой(предполагам кой) е бил подал сигнал за изсипана отрова в офиса ми, визирам пепелника. За първи път ми се случи това да бъда задържан и бях меко казано малко шашнат особено поради такава причина. Задържаха ме за 24 часа, като преди това ми отнеха всички вещи намиращи се в мен и ги описаха във протокол, бръкнаха ми да не казвам къде и след това ме поставиха в килия. По някое си време на следващият ден преди да е изтекъл 24 часовия срок след идване на въпросния началник по охраната в районното, дойдоха и ме изкараха от килията за да ме вкарат за нови 24 часа в друга килия и друго районно. Защото видиш ли някой е разбил паролата в личният ми компютър и е влязъл в него без мое знание или позволение, а след което и го увредил и казал, че компютъра е тяхна собственост, докато в действителност той не е тяхна собственост и аз предходния ден бях възпрепядстван да си го взема. Обясних им, че компютъра е моя лична собственост и че не съм разрешавал на никого да влиза в него, нито съм си давал паролата за достъп до когото и която си е знаех само аз. Не ми обърнаха внимание на абсолютно нищо от казаното ми от мен. Дойдоха вкъщи, извъшиха обиск, взеха каквото решиха да вземат и ме отведоха за новите 24ч защото току виж по техни твърдения увредил съм нечия чужда собственост докато съм бил в ареста и която в действителност е моя, а не тяхна. На следващият ден отново дадох обяснения и ме пуснаха с мярка подписка. От тогава до сега нищо, освен, че вдигнаха подписката след 8-я месец. Поддържам си контакти със колегите понеже с всички се разбирах много освен със този началник на охраната и който в действителност не ми е никакъв колега, понеже той е от коренно различно си звено. Всичките ми потвърждават именно това, че личният ми компютър все още е при тях и се ползва за кой знае какви си техни нужди. Изпратих писменна молба с входящ номер за това да ми бъде върнат същият компютър, но от там ми отговориха, че такъв компютър моя собственост при тях няма, а в същото време са сигнализирали полицията за същият компютър който ги моля да ми върнат. А същият не е приобщен, нито взет за експетизи или там каквото е защото доколкото в последствие някак си разбрах, въпросният господин по охрана е представил компютъра ми като компютър от национално значение и поради което същият не е бил отнет и се ползва вече със години от хора които поначало знаят, че той е мой, а не техен както са го представили за пред полицията колкото за да бъде арестуван.

И въпроса ми е мога ли да дам държавата на съд, ако ще и в Страсбург да е това.? Защото цялата тази щуротия освен стрес и уплах, нищо друго не поражда в мен особено и след като видях, че за да бъдеш арестуван и съответно регистриран като криминален, някой трябва единствено да каже нещо и това е всичко.

Ако компютъра наистина ви трябва има искове с които да си го върнете. Трябва да докажете, че е ваш, което може да направите с документ, свидетели, права върху програмните продукти, ако са легални, експертиза.
Това в кой град става?

ivanov_p написа:Ако компютъра наистина ви трябва има искове с които да си го върнете. Трябва да докажете, че е ваш, което може да направите с документ, свидетели, права върху програмните продукти, ако са легални, експертиза.
Това в кой град става?

За компютъра имам гаранционна карта с изписани имената и егн-то ми на нея, включително марката, модела и серииния номер на компютъра + касовата бележка. Два дни след като ме пуснаха със мярката подписка, издирих документа и отидох и си направих няколко преписа, нотариално заверени копия на гаранцията със касовата бележка за да не вземе да избелее или да се загуби. Отделно изисках от продавача, да ми издаде допълнителен документ с серийните номера и списък на всички компоненти в конфигурацията. Свидетели имам и сертификати удостоверяващи собственост върху правата на програмните продукти които разработвах в него също.

Но няколко години по късно не очаквам да намеря нищо в него от това което е било. Особено и след като същите са го увредили и затрили всичко в него, но уви набедили ме за това тяхно действие, като такова все едно извършено от мен, а не от тях. И още по специално след като са извършили нерегламентиран достъп премахвайки паролата за достъп в EFS (Encrypted File System) за да го достъпят. Същото води до шифроване на цялата налична информация във компютъра с цел превенция изтичане на информация, тъй като потребителските креденшъли са ключови и всяка една промяна в тях по деструктивен начин води до счупване на сертификата необходим за разшифроването на информацията след всяко отделно спиране, пускане на компютъра за да може човек съответно да си работи на него както на всеки друг компютър.

Идеята ми и това което търся като отговор не е как да си върна компютъра, а по скоро как мога да забързам процеса на досъдебното прозводство което буксува от вече близо 3 години за да ми се маха това нещо от главата и съответно вече за да мога аз да започна да предявявам искове към предходният ми работодател, от една страна за набеждаване, от друга за увреждане и/или унищожаване на частна и интелектуална собственост, включително и на такава отнета ми в последствие.

Градът с цялото ми уважение към Вас за момента не желая да споделям, понеже смятам че бих уронил престижа на разследващите в въпросния град, а те не са виновни, че някой ги е излъгал и изпратил за зелен хайвер и те от няма как са се хванали да играят на хорото защото видиш ли някой бил подал някакъв ти си сигнал.

Що се късае до подалия сигнала, от централно управление на въпросната компания ме увериха, че същите не са имали претенции спрямо мен и че сигнала е бил подаден срещу мен от частно лице(трета страна), а не от тях(юридическото лице за което работих). Да попитам в този случай, дали е възможно да предява искове към въпросното лице, визирам началника по охрана ако в действителност се удостовери, че именно той е подал лъжливия сигнал по и от некомпетентност, тъй като това изобщо не е в неговия му ресор.

След моето напускане ден по рано преди това нещо да се случи, йерархически погледнато единствено техническяит ми ръководител при ЦУ има правото да подава подобен тип сигнали в случай, че е извършено някакво си нарушение. Такъв сигнал от него няма, тъй като на него му бе известно, чия собственост е техниката и за какво се ползва предвид това, че с неговото писмено му разрешение същата е внесена.

Действията и предходните заяждания на въпросният началник по охрана, буквално оприличавам с това да се подаде сигнал за бомба без такава реално да е налична и с знанието, че такава липсва само и само за да се създаде някакъв си хаос и паника. Защото поради такъв сигнал. Сега ме разследват в качеството ми на обвиняем, а не на потърпевш за увредена ми моя техника, а не да кажем примерно нечия си чужда и това понякога едновременно ме развеселява, но и дразни понеже ми лепнаха петно за буквално нищо освен за някого да си начеше егото.

От догодина възнамерявам да се захвана с този случай по сериозно и специално. Тази година не ми се занимава с простотии. И възнамерявам освен обичайния си хонорар който пожелае, на адвоката който смята, че ще може да се справи с казуса ми да му предложа и отделно 95% от парите които сметне, че ще може да се изкарат осъждайки ги тези, този или държавата за каквото той реши, че е възможно.

На мен пари не ми трябват и не искам да имам повече от толкова колкото ми стигат, и така си живея относително спокойно и каквото си изкарвам си ми стига. Но ме дразни обаче това, че на главата ми виси нещо толкова нелепо и то вече от години без никакво движение или наченки скоро да има някакво такова.